БНТ - като телевизия домакин, и като обществена държавна телевизия, да извади имената на експертната комисия, оценила градовете. Кои са българските участници и кои чуждестранните?
БНТ да публикува #критериите, по които са оценявани градовете. И как се формира "комплексната оценка".
Г-жа Милена Милотинова да не се крие зад EBU, а да застане открито в ролята си на Генерален директор на БНТ и да осветли нацията. За да се прекратят противоборствата кой е по-по-най.
А и за да разберем всички ние - зрители и данъкоплатци, логиката на преценката. Вярваме, че е обективна и почива на железни правила и принципи.
Иначе Евровизия ще допуснем да е следващото нещо, което да ни разделя и разединява.
Не бива!
Euroviaion е възможност за България да представи и да разкаже за страната, за своята култура и изкуство, за своята история, за своите творци, за своите постижения, за своята красота!
Пропуснахме да проведем сесията на ЮНЕСКО и нас.
Да не правим втора стратегическа грешка и да представим страната достойно пред света.
Работим за туристическия и хотелиерски бранш, на които вече съвсем явно се чува думата по много теми.
Явно много са помагали, когато е трябвало ...
Добре, че не сляха министерствата на туризма и културата. Е, сега ще работим основно за културния туризъм.
Нещо за скока в наемите да кажете? ...
БНТ ще трансферира техники, екипи, станции, целият си арсенал от София в Бургас. Яко!
Кой ще печели ли?
Докато едните работят за реализацията на Евровизия, другите ще печелят, а НАП ще отчита рекордни глоби за неиздаване на фискални бонове и касови разлики в заведения, барове и ресторанти 🙂
Винаги става дума за пари, а в случая - за много пари.
Темата с капацитета на летището, единият авио - оператор във Варна и Бургас, повечето полети от София до Бургас и договорката с летището в Истанбул да превозва пътници до Бургас засилено --
Без коментар!
Всички сили и средства на държавата се предислоцират в Бургас.
Въпросът е защо?
Много скоро ще си покаже каква точно е била идеята на втори и трети план?
Извън днешното: "Ура, другари!"
То е измислено, не мислете, че всичко се случва ей така просто щото така решила "експертната комисия".
Абе днес какъв е този фатален ден. Гърми и трещи. Та на всичкото отгоре и Съветът за електронни медии /СЕМ/ и те се превъзбудили, та излезли с позиция.
За какво?
По повод интервю на Иво Христов в ефира на БНТ, в което той изразява своето мнение във връзка с въпрос на водещия за управленската програма на Прогресивна България в частта "Медии и Олигархия".
Ето какво казва Иво Христов:
"Олигархията превзе българските медии. Опасявам се, че това се чувства и в обществените медии. БНТ е едно от последните места, които отстояват и съхраняват някакви принципи. Трудно ми е да кажа същото за БНР. Що се отнася до олигархията, тя използва обществен ресурс, за да превзема медиите. Не е тайна, че през последните години различни европейски програми, разполагащи с рекламни бюджети, които се разпределят през министерствата, служеха за закупуване на медиен комфорт на всички предходни правителства."
Изведнъж съветничките - регулаторки излизат от летния си сън и пишат позиция по отношение на казаното от Иво Христов.
Бил противопоставял двете обществени медии една на друга, колко БНР било лидер, какво казал Ройтерс - (апропо, то постави и БНТ и БНР на първи позиции), какво огромна аудитория имало Радиото, как се ангажирало с каузи, как било представено в EBU ...
Абе, мили дами, съветнички, в това число и президентската квота - Габриела Наплатанова, Вие добре ли сте или прегряхте от жегите?
Вие какво правите?
Излизате с позиция, която на практика е реплика на изразено мнение в ефира на БНТ, по време на интервю, на Иво Христов.
Оспорвате и репликирате мнение на журналист, какъвто е Христов, на гражданин, на свободен човек, и да на представител на политическа партия и вицепремиер.
Означава ли това, че вече няма право да изказва своята гледна точка, да коментира, да излага мнение, да говори въобще?
Този скок на амбразурата в защита на БНР изглежда изключително пренавит като пружина на капан за мишки, който щракна за Вас.
Вие сте институция.
Свободата на словото е и Свобода на изразяване - конституционно право.
Всеки гражданин в тази държава, независимо дали е вицепремиер или обикновен човек, има право на лично мнение и оценка.
СЕМ за пореден път се държи като политическа цензура. Вместо да проверяват има ли наистина олигархични зависимости в БНР, те се засягат от думите на един политик. Нека хората сами преценяват коя медия е обективна и коя не, забраните за говорене няма да вдигнат доверието в Радиото.
Фактът, че Иво Христов е с дългогодишен бекграунд като ляв журналист и публицист, дава допълнителна тежест на думите му – той говори не просто като чиновник на власт, а като човек от самата професионална гилдия.
Отчитам, че само членът на СЕМ Къдринка Къдринова гласува против официалната позиция и публично заяви, че СЕМ се превръща в „Министерство на истината“, опитвайки се да поучава кой какво да говори.
В една демократична държава никой няма право да налага забрана на теми и право на изразяване на мнение.
Вместо СЕМ да се засяга на институционална чест и да размахва чужди доклади (Ройтерс), защо не проверят в дълбочина има ли реални олигархични зависимости в медиите, за каквито Христов говори?
Ролята на регулатора е да гарантира обективността, а не да запушва устата на тези, които посочват проблемите в системата.
Публиката не е глупава – тя сама вижда, чува и може да прецени коя медия отстоява принципи си и коя обслужва интереси.
/Иван Върбанов, журналист Учредител на Обединението на свободните журналисти/
Министерство на културата обяви на сайта си в секция „Конкурси“ подбор за длъжността „Директор“ на 9 образователни институции.
Това са:
Професионалната гимназия по каменообработване в с. Кунино;
Националната гимназия за приложни изкуства „Тревненска школа“ – Трявна;
Националната музикално училище „Любомир Пипков“ – София;
Националното училище за музикални и сценични изкуства „Христина Морфова“ – Стара Загора;
Националното училище за пластични изкуства и дизайн „Акад. Дечко Узунов“ – Казанлък;
Националното училище за приложни изкуства „Проф. Венко Колев“ – Троян;
Националната художествена гимназия „Цанко Лавренов“ – Пловдив;
Професионалната гимназия за приложни изкуства – Смолян;
Националната художествена гимназия „Димитър Добрович“ – Сливен.
Документите се подават до 14 септември 2026 г. включително.
Интересно е как МК обявява конкурси за директори на училища в системата му в навечерието на откриването на учебната година. Явно, че сроковете за провеждането им са били надвишени във времето и сега министерството наваксва.
Любопитно ще бъде да видим колко кандидати ще подадат документи за обявените места и дали за тях няма да се явят само досегашните титуляри, като автоматично това би означавало, че те ще бъдат проведени формално.
Водещ експерт в ресора „Художествено образование“ в дирекция „Сценични изкуства и художествено образование“ е дългогодишният експерт Базайтова, която пък няколко пъти участваше в конкурси за директор на дирекция СИХО на МК. Да, специализираната дирекция на МК, сега се оглавява от изпълняващата длъжността Юлия Угринова – след оттеглянето на доц. Екатерина Кънчева – ще бъде натоварена с нелеката задача и отговорността да проведе чисто, обективно и прозрачно процедурата.
Между другото за директор – титуляр на дирекция СИХО също се чака конкурс.
На граждански договор към дирекцията работи и учредителя на училищата и целия ресор – Румен Джуров, брат на диригента и композитор проф. Пламен Джуров. Всъщност той е пионерът на създаването и развиването на образователните ни институции към МК, като е и почти четири десетилетия ръководител на направлението и пряк началник на сегашната водеща експертка Базайтова, която продължава да разчита на помощта на своя ментор и днес.
Преди време 23-ти училища на МК сформираха свой синдикат, който се оглавява от Нели Попова – Коева, която пък бе преизбрана през октомври 2025 година за директор на НУМТИ „Добрин Петков“, Пловдив.
Мнозина виждат в синдикалния субект лост за въздействие по различин теми, в това число и кадрови, по отношение на работодателя - Министерството на културата. Така лични близки отношения между определен кръг лица би могъл да се опитва да налага свое мнение - под формата на становища, позиции, мнения и така да се опитва да накланя везните в едната или другата посока.
Тънкостта в провеждането на конкурсите за директори на ДКИ към МК е в подбора на членовете на комисиите. Ако те бъдат изградени от приятели или от опоненти на кандидата, то резултатът ще бъде предизвестен.
В последните години от мандата на Мариан Бачев се направиха конкурси за много от училищата на министерството. Къде на юруш, къде кампанийно. Идеята бе, че сред действащите директори имаше много, които стояха след края на мандата си и управляваха. Доколкото никъде в закона не е упоменато в какъв срок след изтичане на мандата би трябвало да бъде проведен конкурс за титуляр.
Наблюдава се и обезпокоителната тенденция старите лъвове – титуляри на училища към МК, да не искат да се оттеглят и да работят пожизнено. Зад хипотезата, която те лансират: ама няма никой подготвен за моя пост, който да ме наследи.
Така самите дългогодишни директори управляват своите подчинени и държат на „една ръка разстояние“ всеки един, който би дръзнал да се кандидатира за техния пост. Или умело го отстраняват от играта още по пътя към конкурса – по един или друг повод, за да нямат конкуренция. Това формира ситуацията, в която дългогодишни директори на достопочтена възраст, не пускат кормилото на училищата си. И да, има и тази гледна точка, че човек, който се е посветил – живота и делото си, на образователната институция не иска да остави всичко в ръцете на някого. Но, колелото на живота и времето са неумолими – те вървят само напред.
Хубаво е вече Министерство на културата да се еманципира от тази тенденция, която върви през десетилетията и да обнови директорски състав. А ветераните – нека останат при екипите си на граждански договори, за да съветват, да учат, да подпомагат, да дават акъл. Но, трябва да се дава път на новите поколения. Иначе ще се изправим пред административния вакуум в утрешния ден да се окаже, че няма наистина подготвени кадри, които да бъдат мениджъри в системата на училищата по изкуството и по културата на МК.
Така че, господин министър, госпожо заместник – министър, ще следим с любопитство и надежда процедурите на конкурсите и ще очакваме кадрово развитие и обезпечение в системата на художественото образование на Министерството на културата.
Дълг и отговорност е на високия мениджмънт на министерството е да наложи и развива нови кадри, които да преведат училищата по изкуствата и културата в бъдещето.
Министерството на културата на Република България финансира и ръководи общо 23 специализирани училища. Те включват 21 училища по изкуствата (музикални, танцови, изящни изкуства, фолклорни) и 2 училища по културата (НГДЕК и НУКК - Горна Баня), разположени в различни градове в страната
/Репортерски хроники, Иван Върбанов – оперен певец и журналист, главен експерт в МК 2021 – 2025 г./
Скъпи читатели, за да ни има, за да я има независимата, честна и обективна журналистика, можете да ни подкрепите с дарения в обем, които Вие преценявате.
БАНКОВА СМЕТКА: IBAN: BG26 CECB 9790 4082 89 5100 BIC: CECBBGSF Банка: Централна Кооперативна Банка АД Основание: дарение
На никой ли не му светка лампата, че нещо много взривове станаха в България на военни заводи и на военни складове.
Факт е, че ЗАЧЕСТЯВАТ!
И властите все ни убеждават, че няма никаква връзка с войните - в Иран, и в Украйна. Ама абсолютно никаква! Да не си помислите нещо?!
Аби ние да не ядем доматите с колците, бе?
Сега производствената площадка на оръжейната компания "ЕМКО" в село Белица буквално е изтрит от лицето на земята.
Нали отчитаме, че фирмата ЕМКО е на неудобният оръжеен бизнесмен Емилиан Гебрев, който беше тровен преди време.
И той, и синът му. С #Новичок бяха тровени.
Тогава Прокуратурата обвини трима агенти на ГРУ (руското разузнаване) на Русия.
Добре, но от гледна точка на войните, това е съвсем естествено. България да бъде обект на диверсии и действия на чужди разузнавателни служби и на диверсионни групи. С фокус - именно военни заводи, складове, инфраструктура, обекти и т.н.
Та България е един от най-големите износители на оръжие и боеприпаси. Факт е, който бе признат от Зеленски на международни форуми, че в първите шест месеца на войната България е продала на трети страни и субекти оръжие, боеприпаси и дизел. И всички те са стигнали до Украйна. Разследвания, помните, излязоха във френскоезичното издание на Politico и в немския Die Welt. И да, нямаше директни доставки от България за Украйна, а само продажби за САЩ, Великобритания, Полша, Румъния ...
По време на официалното си посещение в София през юли 2023 г. и на последвали международни форуми, украинският президент Володимир Зеленски благодари лично на България за помощта, която е спасила страната му в началото на руската инвазия.
И още нещо: влиянието на България в тази сфера е толкова голямо, че през септември 2025 г. председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен изрично обяви, че една трета от оръжията, предоставени от ЕС на Украйна, идват от България поради силните ни традиции в отбранителната индустрия. През март 2026 г. двете страни подписаха и 10-годишно споразумение за сътрудничество в отбраната
Ето ти основателна причина България да е мишена сега.
Особено сега, когато има два големи стратегически военни конфликта.
Като произвеждаме оръжие и боеприпаси - ставаме мишена.
Въпросът е кой има най-голям интерес да ни извади от строя, да ни обезвреди, да атакува производствените ни мощности, да ни вземе на абордаж, да извършва диверсии?
Коя е страната, която би имала интереса да го прави, и го прави?
За да ни успят, че всичко е под контрол и няма никакво основание за притеснение властите веднага обявиха: причините за взрива от преди дни са вътрешни, външна намеса нямало.
От ЕМКО обаче коментираха: Човешка грешка и вътрешна такава се изключва!
Сещайте се ...
България е сред най-големите износители на оръжие и боеприпаси в региона.
Всяка експлозия в наш завод е директен удар по икономиката, производствения ни капацитет и националната ни сигурност. Време е службите за сигурност и властта да спрат да се крият зад доклади за „самозапалили се барути“. Трябва ясно да се назоват виновниците и да се предприемат железни мерки за защита на стратегическите ни обекти, преди някоя следваща експлозия да вземе човешки жертви.
/Иван Върбанов | журналист на свободна практика/
Скъпи читатели, за да ни има, за да я има независимата, честна и обективна журналистика, можете да ни подкрепите с дарения в обем, които Вие преценявате.
БАНКОВА СМЕТКА: IBAN: BG26 CECB 9790 4082 89 5100 BIC: CECBBGSF Банка: Централна Кооперативна Банка АД Основание: дарение
Ще бъдат ли наказани и другите, които са гледали и снимали за съучастничество?
Никаква милост за извергите!
Няма малолетни, няма пълнолетни.
Спрете ги с присъди и изпратете послание към други подобни изверги, че държавата си е на място и противодейства категорично и безмилостно.
Историята ни е дала отговора още преди 1200 години – Крумовите закони.
За такова зверство и пълно отсъствие на човечност – осъждане на мига и най-тежкото, безапелационно наказание.
Искаме справедливост и противодействие на убийците с цялата тежест на закона, която да приложи държавата!
Скъпи читатели, за да ни има, за да я има независимата, честна и обективна журналистика, можете да ни подкрепите с дарения в обем, които Вие преценявате.
БАНКОВА СМЕТКА: IBAN: BG26 CECB 9790 4082 89 5100 BIC: CECBBGSF Банка: Централна Кооперативна Банка АД Основание: дарение
С грижа към археологията министърът на културата Евтим Милошев и заместникът му - доц.-Пламен Славов пристигнаха в Праисторическия комплекс Провадия-Солницата, намиращ се на нос Калиакра.
Вече на цялата гилдия от археолози е ясно, а и на държавната администрация, че е необходимо да се изгради ясна последователност от действия, която да обхваща проучването, възстановяването на археологическите обекти и превръщането им в привлекателни културно-туристически дестинации.
Но, затова са нужни финансови сесии, които пък да залегнат в новия Бюджет 2027.
Така проектите на архитектите и труда на археолозите ще бъдат обезпечени с конкретни обеми от пари.
От друга страна приходите от културния туризъм ще създадат икономическият модел за устойчиво продължаване на археологическите изследвания.
Задават се финансови програми, които да бъдат с по-дълга продължителност - две-три години, за да могат екипите да правят планиране, да могат да правят управление на процеса. Археологията е сезонна работа, има процес на консервиране и когато има финансиране, което е гарантирано за по-дълъг период на значими археологически обекти, това помага много за организирането на процеса по правилния начин.
Евтим Милошев: "Целта е да се изгради цялостен модел, който да свързва научните археологически изследвания с опазването на културното наследство, управлението на археологическите обекти и развитието на културния туризъм."
Археолозите свършват своята работа, но след това идва въпросът как се управлява, как се опазва, как се съвместява научната работа с културния туризъм.
Ето, както писах и в предишната си статия, пак дойдохме до ключовия момент - НАСЪРЧАВАНЕ НА КУЛТУРНИЯ ТУРИЗЪМ. И хората действат! Няма шега!
Ето един любопитен ракурс към темата: Според пресцентъра на Министерство на културата министър Милошев е поставил акцент върху необходимостта от създаване на по-добри условия за посетителите на археологическите обекти.
Ето какво е казал Евтим Милошев:~
„Как археологическият обект да посрещне своите гости? Къде застават гостите? Откъде могат да си купят една водичка, да си купят някакъв малък предмет, който да е реплика на артефактите, да го занесат в дома си? Това е нещо, което всички ние, когато сме пътували по света, знаем как е организирано“.
Вижда се, че създаването на план за опазване и управление на археологическите обекти като „особен фокус“ в работата на Министерството на културата. И то в контекста на насърчаването на КУЛТУРНИЯ ТУРИЗЪМ!
Ресорният заместник - министър на културата доц. Пламен Славов, дългогодишен съветник на Президента Радев по духовността и културата, обяви, че се очаква бързо да бъдат подготвени и приети съответните правила за прилагаме и законови промените в посоката на заложената цел, за да бъде обявена в началото на 2027 година специална археологическа финансова сесия. "Тя трябва да се проведе по начина, по който правилата вече ще позволяват и ще изискват, и подготовката за археологически сезон 2027 г. би трябвало да започне съвсем навреме - с подписани договори, с обезпечено финансиране и със спокойна работа на всички археологически екипи на терен“, обясни зам.-министър Пламен Славов.
На мястото са и ученици от Националната гимназия за древни езици и култури (НГДЕК), които в момента провеждат археологически стаж на Калиакра.
РЕПОРТЕРСКИ ХРОНИКИ, Иван Върбанов, Калиакра
Скъпи читатели, за да ни има, за да я има независимата, честна и обективна журналистика, можете да ни подкрепите с дарения в обем, които Вие преценявате.
БАНКОВА СМЕТКА: IBAN: BG26 CECB 9790 4082 89 5100 BIC: CECBBGSF Банка: Централна Кооперативна Банка АД Основание: дарение
Какво разбрахме днес, понеделник, след брифинга в неделя по повод навлизането в територията на България на дрон, който по думите на президента/премиера Румен Радев се е взривил на 100 метра навътре на територията на страната?
Военният министър Димитър Стоянов, който бе мишена през последните 24 часа на коментари в социалните мрежи и в медиите, заради несполучливото си появяване на медиен брифинг в Министерски съвет по тениска, с надпис "Кинтекс", даде пространно интервю за сутрешния блок на държавната телевизия.
България има необходимост час по-скоро да закупи системи за откриване и обезвреждане на подобни летателни апарати. Военните ги наричат: безмоторни, нисколетящи, апарати, дронове и т.н.
Ясно е, че няма как такива дронове: от дървен материал, 2 метра на 2 метра, които се управляват дистанционно, да борим със самолети, ракетни системи, хеликоптери и т.н. Това някак изглежда сякаш искаме да убием муха с противотанкова гаубица. А и не е рентабилно.
Системите против дронове трябва да бъдат закупени час по-скоро. Работим по механизма SAFE за борба с дронове и радио-електронна борба. Те са със периметър от 3 до 5 км. За да има плътно покритие по границата трябва да се закупят минимум 50 системи. Пари в бюджета нашия няма. Но, България може да получи подкрепа по механизма SAFE, като получените пари могат да бъдат насочени само към лицензирани фирми, сред които няма български такива.
Какво знаем за дрона още?
Бил е украински. Произведен е там. Цена: 4 - 5 000 евро/долара. Дошъл е от Румъния, като посоката е към България. Изследват се отломките. GPS - модулът е открит, кабелната система - също се изследва. Дронът е с дървена конструкция. Единствената метална част е двигателя, което го прави трудно откриваем. Не може да се отчетат координатите откъде е минал той. До 600 км. може да измине с гориво - бензин. Част е от тези, които използват украинските въоръжени сили. По серийният номер е идентифициран като летателен апарат, който е на Украйна. ~ по думите са на министър Димитър Стоянов.
И още - за взрива на дрона: Фактът е такъв, че на земята няма кратер от взрив. Ако е имало взрив, то той се е случил във въздуха. Очакват се резултатите от изследването на МВР на база на натривките на отломките. Имало ли е взрив? И той настъпил ли е вследствие на удара на летателния апарат със земята и съприкосновение с горивото, с което е бил зареден. Отломките не са разпръснати в радиус по-голям от 15 метра. Ако е имало взрив във въздуха, то би трябвало да има разпръскване на части в много по-широк диаметър.
Версиите
Може да е отклонен със смущения. Може да има проблем в системата за управление, срив в чипа, което е довело до отклоняване от набелязаната цел.
Изводите са трагични
Пространството, което се охранява от НАТО е пробито. Такива случаи на инциденти имаше вече в Турция - 2 брой, Полша, Румъния, у нас. Това е очаквано вече в рамките на военните действия и конфликти. Как да бъде предотвратен евентуален следващ такъв пробив на дрон, или не дай си Боже на група дронове тогава?
Трябвало е, а сега се налага светкавично да се закупят противодронни системи за отбрана. Властите търсят да закупят такива системи, които да регистрират наличие на дронове, да ги идентифицират и да противодействат.
По механизма SAFE може да бъдат предоставени на България 10 такива системи. Финансовите средства ще бъдат дадени като заем на България, но те ще се влеят в силните икономики - държавите, които са излъчили фирми - производителки на антидрон системи.
Добре де, а до тогава? Какво правим до момента, до който дойдат такива системи?
Ще реагираме с дежурни сили и средства - самолети МИГ 29, въртолети Кувър, Зенитно-ракетни комплекси, Самолети СУ - с ракети въздух-въздух и 120 снаряди на въоръжение. Но, на мен ми прилича това, отново ще повторя, да бием муха с гранатомет. Нерентабилно, нелогично е и неестествено.
Значи - да се молим да не ни нападат с дронове! Палете свещи и се молете, българи!
* * *
На този фон дойде и новината в края на деня, че има взривове в част от складовете на завода за боеприпаси в село Белица край Трявна. Избухнал е пожар в един от складовете за боеприпаси.
Защо? Как? Диверсия или злополука по небрежност?
Въпросите остават ... А те са много ... и чакат своите отговори !
/РЕПОРТЕРСКИ ХРОНИКИ, Иван Върбанов/ Скъпи читатели, за да ни има, за да я има независимата, честна и обективна журналистика, можете да ни подкрепите с дарения в обем, които Вие преценявате.
БАНКОВА СМЕТКА:
IBAN: BG26 CECB 9790 4082 89 5100
BIC: CECBBGSF
Банка: Централна Кооперативна Банка АД
Основание: дарение
Когато нещо е добро, добро е! Трябва да се адмирира! Такава е новината, която днес идва от Варна. След срещата на Евтим Милошев и Благо Коцев. Ах, да бил е и министъра на туризма - Илин Димитров. И областния на морската столица - Смърков. Заедно с министъра на културата Милошев и е заместник - министър доц. Пламен Славов, дългогодишен съветник на президента Радев по духовното развитие и културата.
Изброявам всички лица, за да кажа, че договорката е подпечатана с четири печата: Министерството на културата, Областната управа на Варна, Кметът на Варна, Министерството на туризма.
Международния балетен конкурс във Варна ще бъде възобновен! Решено! Какви са измеренията на решението ли?
Ами отдавна МК трябваше да осигури финансов ресурс за този престижен форум, който бе сякаш старателно заглушен през годините. Имаше десетки писма за възобновяването му.
Сега местната власт, МК и МТ ще действат заедно. Хем възстановяваме културен форум с международен престиж, хем стимулираме културния туризъм, хем удължаваме туристическия сезон във Варна.
Нали това е новата повеля - всички да работят за стимулиране на туризма. Помните, че МК щеше да се слива с МТ - слава Богу, че не стана.
Иначе туристическия и хотелиерския бизнес настояват да се засилят културните събития и така да се стимулира културния туризъм.
Откритите сцени - в София и из страната, и особено по морето. Браво! Задачата се привежда в изпълнение.
Да припомня, че Международния балетен конкурс във Варна е сред най-престижните световни събития в областта на балетното изкуство. Сред неговите инициатори са артисти от България и членовете на международното жури на първото му издание: Галина Уланова, Алисия Алонсо, Арнолд Хаскел, Серж Лифар, Фьодор Лопухов, Татяна Вечеслова, Елизабет Кенеди и др. Сред предпоставките за организирането на конкурса във Варна са и успехите на балетната трупа към Варненската опера, ръководена от Галина и Стефан Йорданови.
До 1992 г. организацията се осъществява от Министерството на културата. През 1992 г. за тази цел е създадена Фондация „Международен балетен конкурс – Варна”, която до 2011 г. се ръководи от доц. Емил Димитров. В периода 1964-1966 г. събитието се провежда всяка година, а след това през година.
Преди 90 години на 13 март 1929 в България се ражда човекът, който промени историята на съвременния балет. Маестро Емил Димитров е уважаван музикант, диригент, преподавател и общественик, но огромната му заслуга е създаването и развитието през годините на Първия професионален балетен конкурс в света – Варненският.
Арт мениджър от най-висок клас, маестро Емил Димитров установи организационната структура на Международния балетен конкурс Варна, която се превърна в модел, по който се нароиха всички следващи големи танцови конкурси на планетата.
Благодарение на всеотдайността на маестро Емил Димитров, на неговата дипломатичност и решимост за запазването и развитието на конкурса, Варна и България намериха своето достойно място на географската карта на балета, а Варненският конкурс и досега остава най-престижният балетен форум.
Наградите от Варна бяха и продължават да бъдат трамплин за звездна кариера по елитните сцени. Почти всички най-ярки звезди на световния балет през последния половин век са получили първото си международно признание на Варненския конкурс. Сред тях блестят Владимир Василиев, Наталия Макарова, Ева Евдокимова, Михаил Баришников, Наталия Бессмертнова, Патрик Дюпон, Силви Гилем, Аньес Льотестю, Йоко Моришита, Мартин Ван Хамел, Евелин Харт, Лойпа Араухо, Владимир Малахов, Фeрнандо Бухонес, Максимилиано Гера, Марин Бойеро, Раста Томас.
Голям визионер, с вдъхновяващи идеи за бъдещето на танцовите форуми, маестро Емил Димитров създаде и Международната лятна балетна академия, която години наред дава възможност на младите таланти да черпят знания директно от своите кумири, които редовно идват във Варна като членове на журито на конкурса. Идеите на маестрото сега са продължени от фондация „Международния балетен конкурс Варна“, а неговите наследници и съмишленици при всяко ново издание на конкурса сверяват своите критерии с духа на този изключителен човек и артист.
/РЕПОРТЕРСКИ ХРОНИКИ, ИВАН ВЪРБАНОВ/
Скъпи читатели, за да ни има, за да я има независимата, честна и обективна журналистика, можете да ни подкрепите с дарения в обем, които Вие преценявате.
БАНКОВА СМЕТКА: IBAN: BG26 CECB 9790 4082 89 5100 BIC: CECBBGSF Банка: Централна Кооперативна Банка АД Основание: дарение
Ама господин президент/премиер Румен Радев, може ли военният министър г-н
Димитър Стоянов да идва в екстремна ситуация и да излиза пред медиите в
изявление по тениска?
Чудя се направо вече какво да си мисли и какво да кажа?
Защо направо не дойде по потник и по къси гащи, защото е уикенд?
И това се прави от хора, които имат шофьори, секретарки, охрани и т.н. куп администрация
и хора, които ги обгрижват.
Ми като дойдеш на извънреден съвет в Министерски съвет неподходящо облечен, ами
най – малкото съобрази и изпрати някой да ти донесе дрехи, които да
съответстват на ранга, на протокола и на ролята ти на държавник.
Малко акъл, ама навреме да ти дойде.
Недопустимо облекло, недопустим гаф!
Няма как министър – и то на ОТБРАНАТА - да се появи публично в такова облекло в
сградата на МС пред медиите. И то, когато се прави извънредно обезпокояващо
страната изявление за навлизане на дрон в страната ни, който после се взривил.
И, за да стане ситуацията абсолютно нелепа, ресорният министър се появява ПО ТЕНИСКА.
После добавяме сагата с емблемата на КИНТЕКС, която пък колегите от МС от Пресцентъра
изтриват и разпространяват публичната снимка вече редактирана.
Господин Радев, моля Ви, ангажирайте веднага ПР-и и специалисти по публична
комуникация и протокол. Веднага! Ако трябва, ще дойда да консултирам на
хонорар!
То, бива, бива, ама чак толкова – не!
След сагите с облеклото на външната ни министърка, сега нов протоколен и
ПР-гаф.
Контактувал съм с г-н Димитър Стоянов съвсем епизодично. Беше преди много
години, когато Президентът Радев трябваше да награди с юбилеен плакет организация,
на която бях Главен секретар. Тогава цялата организация, всички стъпки, къде,
как, защо – всичко се случваше под зоркото наблюдение именно на Димитър
Стоянов. Даже се изчисляваше кой ще присъства, дали е удачно, как да се
избегнат гафове или ситуации, които са неуместни и т.н. И тогава видях, че
всичко беше изпипано брилянтно.
А защо днес се стига до това безумие?
В държавните институции, в корпорации, в бизнес организации, дори в държавни
медии – навсякъде има протокол и писани и неписани правила за облекло,
поведение и т.н. Че не може да влезеш с къси гащи, по чехли, по анцуг и т.н.
Има си код на облеклото.
Каквото и да е станало, каквато и да е екстрената ситуация, всичко се премисля,
защото всичко има последствия. Да, облеклото на Зеленски е такова, каквото е –
но затова си има причина, войната.
Няма никаква причина министъра на отбраната да е по тениска на брифинг в
Министерски съвет.
Нито да е с емблемата на Кинтекс на нея.
Освен, ако си има конкретна причина за това, която ми убягва.
Но за мен – спешно си наемете ПР-експерти и специалисти по протокол.
Незабавно!
Днешният инцидент в района на село Кардам, при който
неидентифициран дрон се взриви в непосредствена близост до стратегическа
инфраструктура, постави отново на дневен ред въпроса за ефективността на
националната и колективната европейска отбрана. В контекста на ескалиращите
хибридни заплахи, European Drone Defence Initiative (EDDI)
се очертава като ключов стълб за гарантиране на суверенитета на
държавите-членки по Източния фланг на НАТО и ЕС.
Хронология на инцидента
В ранните часове на 8 август 2026 г.,
точно в 08:10 ч., българското въздушно пространство
бе нарушено от безпилотен летателен апарат, навлязъл от територията на Румъния.
Според официалното изявление на министър-председателя Румен Радев, дронът се е
взривил в слънчогледова нива, на около 100 метра
навътре в българската територия и на по-малко от 1000
метра от компресорна станция на Трансбалканския
газопровод.
Въпреки че при инцидента няма пострадали граждани и не са
нанесени материални щети по енергийната инфраструктура, взривът е бил
съпроводен от гъст черен дим, което предполага наличието на експлозивен заряд.
Този акт подчертава уязвимостта на критичните обекти в пограничните райони и
необходимостта от интегрирани системи за ранно откриване и неутрализиране.
„Този инцидент е поредното
доказателство, че сигурността на нашето небе не може да бъде осигурена
изолирано. Интеграцията ни в общоевропейския щит срещу дронове е не просто
стратегически избор, а екзистенциална необходимост за защитата на националната
ни инфраструктура.“ — Румен Радев,
министър-председател на Република България.
Какво представлява European Drone Defence Initiative
(EDDI)?
European Drone Defence Initiative
(EDDI), често наричана в дипломатическите среди „Дроновата стена“ (Drone
Wall), е мащабен проект на Европейския съюз, иницииран за изграждане на
360-градусов защитен щит срещу безпилотни системи. Инициативата обединява
усилията на държавите-членки за създаване на оперативна съвместимост между
сензорни мрежи, системи за радиоелектронна борба ( заглушители) и физически
прехващачи.
Основните цели на EDDI включват:
•Изграждане на мрежа от сензори с
изкуствен интелект, способни да идентифицират обекти с ниска радарна
отражаемост.
•Защита на критичната
инфраструктура, включително енергийни хъбове, летища и правителствени
обекти.
•Координация в реално време
между граничните служби и военновъздушните сили на съседните държави (в случая
България и Румъния).
Стратегическо значение и контекст
Инцидентът край Кардам не е изолирано събитие, а част от
по-широка тенденция на нарушения на въздушното пространство в региона. През
последните месеци подобни случаи бяха регистрирани в Румъния, Полша и Латвия,
което наложи ускоряването на EDDI. Проектът цели да превърне Източния фланг в
непробиваема зона за хибридни провокации, използващи евтини, но
високотехнологични дронове.
Параметър
Детайли за инцидента (08.08.2026)
Компоненти на EDDI (Дронова стена)
Локация
с. Кардам, Община Генерал Тошево
Цялата източна граница на ЕС
Време
08:10 ч. местно време
24/7 непрекъснат мониторинг
Обект на заплаха
Трансбалкански газопровод
Енергийна и транспортна инфраструктура
Средство
Неидентифициран дрон с експлозив
Интегрирани AI сензори и заглушители
Статус на реакция
Последващ анализ и разследване
Превантивно засичане и автоматизиран отговор
ЖЪЛТ МАЯК ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ВЛАСТИ
Инцидентът от днес служи като „сигнал за събуждане“ за
необходимостта от по-бързо внедряване на технологиите, предвидени в рамките на European Drone Defence Initiative. Докато разследването
на произхода на дрона продължава, едно е ясно: сигурността на България е
неразривно свързана с общоевропейската архитектура за отбрана. PRESS BG NEWS
AGENCY ще продължи да следи развитието на случая и официалните реакции от
Брюксел и София.
/РЕПОРТЕРСКИ ХРОНИКИ, ИВАН ВЪРБАНОВ/
Скъпи читатели, за да ни има, за да я има независимата, честна и обективна журналистика, можете да ни подкрепите с дарения в обем, които Вие преценявате.
БАНКОВА СМЕТКА: IBAN: BG26 CECB 9790 4082 89 5100 BIC: CECBBGSF Банка: Централна Кооперативна Банка АД Основание: дарение
Обединение на свободните журналисти в България бе учредено навръх 6-и август, Преображение Господни. Учредите и представляващ е Иван Върбанов, журналист.
Обединението на свободните журналисти в България (Bulgarian Union of Free Journalists) е радикално нова, независима алтернатива на традиционните медийни съюзи и асоциации.
Всички членове на организацията ще се присъединяват със статут на асоциирани членове - с равни права, равен глас и пълна творческа независимост.
Принципите на Обединението са обявени в Манифест, в който се посочва, че основно верую е слогънът: "Истината, истината и само истината!". Обявява се бойкот на автоцензурата и фронт срещу цензурата, война срещу фалшивите новини и хибридната дезинформация.
Обединението на свободните журналисти ще работи за защита на журналистическия труд и професия. Настоява за справедливо, навременно и достойно заплащане на труда на колегията. Обявява се категорично против съдебния и административен тормоз, целящ затваряне на устата на неудобни журналисти. При юридическа атака срещу член на организацията, общността ще застава зад него с пълна публична солидарност, гласност и търсене на правна подкрепа. Водещ е принципът за сигурност на журналистите. В програмния манифест се посочва: "Осъждаме всяка форма на агресия, заплахи, обиди или онлайн тормоз срещу колеги, изпълняващи професионалния си дълг. Натискът над един от нас е натиск над цялото Обединение".
Всеки асоцииран член на Обединението припознава и се задължава безкомпромисно да спазва Етичния кодекс на българските медии.Нарушаването на етичните и професионални стандарти на журналистическата професия и подмяната на фактите автоматично и безусловно ще води до прекратяване на асоциираното членство в Обединението.
Нюз БГ Репортер - София, 4 август - Дългогодишният директор на Театър София Ириней Константинов излиза в пенсия. Новината съобщиха от Столична Община. За директор на общинския културен институт временно до провеждане на конкурс е назначен поета, драматург и културен мениджър Стефан Иванов.
Рокадата в ръководството на театъра се случва със заповед на кмета Васил Терзиев.
Очаква се обявяване на конкурс за титуляр - директор.
Стефан Иванов поема ръководството в един преходен, но изключително важен момент, в който трябва да бъде осигурено успешно завършване на ремонта и подготовката за повторното отваряне на Театъра, коментира заместник-кметът по култура Ирина Дакова.
От известно време Театър София е на финала на дълго проточилия се ремонт. В момента се завършват дейностите по техническото оборудване на голямата сцена, а задачата на временното ръководство е да осигури плавен управленски преход и необходимата приемственост до приключването на ремонтните дейности.
Ириней Константинов заложи проектната си идея, която анонсира преди време, театърът да отбележи своята 60-та годишнина в новата сграда с постановката „Корени“ на Леон Даниел и режисьор Маргарита Младенова.
ЗА СТЕФАН ИВАНОВ
Стефан Иванов е поет, драматург, културен мениджър и доктор по философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Професионалният му път съчетава литературно творчество, драматургия и управление на културни организации.
От 2018 г. е драматург на Театрална работилница „Сфумато“ и изпълнителен директор на фестивал „Малък сезон“, където работи по организацията и реализацията на едно от най-значимите театрални събития за независимата сцена.
Автор е на пет стихосбирки, няколко драматургични текста и множество публикации. Носител е на редица национални отличия, сред които наградите „София: Поетики“ и „Христо Г. Данов“, а негови произведения са номинирани за наградите „Икар“, „Аскеер“ и „Перото“.
Член е на Изпълнителния съвет на Union des Théâtres de l'Europe (UTE) и има активен международен опит в областта на театъра и културния обмен.
/Нюз БГ Репортер/
Скъпи читатели, за да ни има, за да я има независимата, честна и обективна журналистика, можете да ни подкрепите с дарения в обем, които Вие преценявате.
БАНКОВА СМЕТКА: IBAN: BG26 CECB 9790 4082 89 5100 BIC: CECBBGSF Банка: Централна Кооперативна Банка АД Основание: дарение
Докато българската култура хронично изнемогва за средства, а от високите трибуни ежедневно се тръби за „революционни реформи“ и смяна на моделите, един строго пазен и неполучил публичност доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) разкрива шокираща реалност. Зад паравана на кухите фрази в Министерството на културата се крие административен хаос, промяна на правила в движение за конкретни субекти и липса на ефективен контрол върху милиони левове държавен ресурс.
Официалният Доклад № ДИД2СФ-4 от финансовата инспекция на ведомството заковава тежки несъответствия. И докато политическото ръководство се заканва да въвежда ред в театралната система, документите показват скандален парадокс: финансовото мазало е извършено именно под прекия надзор на хората, които днес претендират, че сменят методиките. Докладът е от 154 страници, виновни няма, а от констатациите в него до момента не е последвало абсолютно нищо.
Агенцията за държавна финансова инспекция, както и Сметната палата, направиха одити на дейностите в Министерство на културата.
И докато чакаме нещо да се случи – като нищо – по темата: „Театралната афера“, нека Ви запознаем с един доклад на АДФИ, който така и не получи публичност.
Но и нищо не последва от него.
А той съдържа не малко констатации, които са обезпокоителни и смущаващи, меко казано.
В последната година, година и половина, слушахме и се нагледахме на всякакви изявления, намерения, изстъпления, засилки – на министри, бивши министри, заместник – министри, дейци на културата, администратори, кадри от МК, и все говореха за революция, за нови реформи, смяна на системи, смяна на методики, смяна на калкулации, на модели.
И така, да четем доклада на АДФИ.
Става дума за Доклад ДИД2СФ-4/16.06.2025 г. за извършена финансова инспекция в Министерство на културата от Агенцията за държавна финансова инспекция /АДФИ/.
МК е бюджетна организация, централен едноличен орган на изпълнителната власт, първостепенен разпоредител с бюджет.
Какво са проверявали от АФДИ? – законосъобразността на разходването на целевите средства, предоставени през 2024 г., в изпълнение на постановления и решения на Министерски съвет.
Инспекцията продължава 84 работни дни, от 21 януари 2025 г. и приключва на 16 юни 2025 г.
Така в обхвата на проверката попадат 37 броя постановления и 1 брой решения на МС.
За мониторирания период са одобрени допълнителни средства по бюджета на МК в размер на 102 884 889 лева и 6 083 550 лева по един брой решение на МС, като общата сума на предоставените средства е 108 968 439 лева.
За да се установи всичко са изискани справки за отпуснатите и отчетени средства, изпълнението на предоставените с актове на МС средства, касовото изпълнение на бюджета на министерството, разбивка на ведомствените и административните разходи по бюджетните програми за 2024 г. в МК.
АДФИ установява, че за 2024 г. от уточнения план в размер на 502 504 213 лева са отчетени разходи в размер на 486 683 063 лева. Или с 15 821 150 лева по-малко. Това са неразпределени средства / неразходвани и остатък с преходен характер към 31.12.2024 г.
От сумата от 502 504 213 лева, сума в размер на 108 968 438,72 лева представлява допълнителни средства, предоставени по бюджета на МК с 37 броя Постановления на МС и 1 брой Решения на Министерски съвет. От тези допълнителни средства са разходвани 99 607 434,51 лева.
АДФИ установява, че от сумата в размер на 15 821 150 лева – преходен остатък към 31.12.2024 г., сума в размер на 9 361 004 лева е неусвоен лимит от предоставените средства с постановленията, обект на инспекцията. От този неусвоен лимит 3 128 753,96 лева са неразпределени средства/неразходвани. Сума в размер на 3 716 481 лева е остатък с преходен характер. Сума в размер на 2 515 769,25 лева от неразплатени текущи капиталови разходи, които са одобрени за финансиране по Решение на МС 51 от 2025 година. Всъщност Министерски съвет взима решение, с което одобрява финансиране на МК за 2025 г. в размер на 15 000 000 лева, в т.ч. 5 600 000 лв. за неразплатени текущи и капиталови разходи на държавните културни институти в областта на сценичните изкуства и 9 400 000 лв. за осигуряване на средства за разплащане по сключени договори за консервация и реставрация на недвижими културни ценности, теренни проучвания и консервация и за проекти на музеи и художествени галерии, финансирани на проектен принцип.
МК осъществява вътрешен контрол върху разходването на средствата на подчинените му структури. В същото време второстепенните разпоредители с бюджетни кредити под шапката на МК не предоставят на ведомството разходно-оправдателни документи, платежни и други отчетни документи, тъй като разполагат с оперативна самостоятелност относно извършването на разходите и представят само обобщени отчети към първостепенния разпоредител, съгласно Закона за счетоводството.
ПОГЛЕД КЪМ СЕСИИТЕ В СЦЕНИЧНИ ИЗКУСТВА
Съгласно постановление на Министерски съвет № 189 от 30 май 2024 г. са одобрени допълнителни разходи по бюджета на МК за 2024 г. в размер на 5 000 000 лева за изпълнение на политики за финансиране на проекти на държани и общински културни организации с цел създаване и развитие на културни продукти. Така МК извършва промяна по бюджетна програма „Сценични изкуства“ по бюджета на МК за 2024 г. Така се обезпечават дейностите по линия на субсидирането на творчески проекти и други разходи за финансово подпомагане за създаването и разпространението на сценични произведения на основание на ЗЗРК на стойност 5 милиона лева.
Инициирано е обявяване на сесия за финансова подкрепа на проекти на държавни и общински културни организации с цел създаване и развитие на културни продукти в областта на театралното, музикалното и танцовото изкуство на обща стойност 5 милиона лева. Остават неусвоени средства на стойност 2 800 000 и е предложено да бъде обявена втора сесия.
АДФИ установява, че в първата сесия проектно предложение на Културен институт, който е и общински такъв за съвременни изкуства, не е допусната до оценка, защото организацията не е създадена по реда на чл.5, чл.7 и чл.8 от ЗЗРК. Но във втората сесия вече заповедта на министъра е променена (РД09-1584/27.11.2024 г.), променено е условието за кандидатстване и организацията е допусната за финансиране с внушителната сума от над 240 000 лева. Каква е причината за промяната на условията за кандидатстване, т.е. защо се отваря ветрилото с възможностите за допускане? Причината е в остатъка от 2 800 000 лева остатък, както и подпомагане на по-широк кръг от субекти на театралната дейност – държавни и общински културни организации с различен юридически статут, разнообразни творчески практики, което ще гарантира осезаема подкрепа на културния сектор – отговаря с писмо министърът на културата?! Но, тогава излиза, че първата сесия е била обявена така, че да ограничава участието на всички правоимащи организации, заради наличието на изискването финансирането да се отнася само към културни организации и структури по реда на чл.5, чл.7, ал.1, чл.8, чл.14, ал.4 от ЗЗРК?
Друг любопитен акцент – АДФИ установява, че за три проекти предложения, които са одобрени за финансиране, са сключени договори, различни от одобрените!!!
Така например единият е с държавна медия, одобрена е сумата от 243 313 лв., а договорът е на стойност 215 375 лева. Видно от контролен лист на финансовия контрольор преди поемане на задълженията, сумата е коригирана доколкото е било констатирано неточно изчисление поради приспадане от исканата сума на неодобрените разходи от комисията!!!
Музикална структура е одобрена за сумата от 37 379 лв., но договорът е сключен за 36 179 лв. Сумата е коригирана поради намесата на финансов контрольор, който е приспаднал 1200 лв. разходи за счетоводител, които са недопустими за финансиране.
Така е бил одобрен разход на 242 682 лв. за общински голям културен институт, от които след намесата на финансов контрольор пада на 234 582 лева. Корекцията идва поради приспадане на неточно изчисление при намаление на исканата сума с неодобрените разходи от комисията.
Какво щеше да е дереджето, ако финансовият контрольор не бе хванал пропуските ли?
Знаете отговорът, той е съвършено ясен.
Проверката на АДФИ установява, че с ПМС № 189 от 30 май 2024 г. на МК са предоставени 5 милиона лева за финансиране на проекти на държавни и общински културни организации, а според предоставените данни и документи МК е сключило договори за финансиране на проектни предложения на обща стойност 3 970 544, 99 лева.
Защо сумата от 1 029 455,01 лв. не е била разпределена? – питат финансовите ревизори Министъра на културата.
Причината за остатъка са липсата на достатъчно кандидатстващи организации, независимо от обявената втора сесия – отговаря на АДФИ с писмо министърът. Рег. № 12-00-13 от 26 февруари 2024 г.
Иначе ресорната специализирана дирекция СИХО прави разчетите си върху максимално възможния брой културни институти и организации, приблизително 51 държавни и 50 общински културни институти.
Към 26 февруари 2025 г. сумата от над 1 милион и 29 хиляди лева не е налична, тай като МК не прилага делегиран бюджет и средствата не се предвижда да се разходват през 2025 г.
АДФИ установява и различия по отношение на съдържанието на сключени договори. Така например в 29 брой от тях в частта контрол и санкции, раздел VI, чл.15 е записано, че при нереализиране на предмета на договора в срока, посочен в съответните членове на договора, възложителят намалява текущото финансиране на изпълнителя за бюджетната година в размер на финансовата подкрепа по чл.1 от договора. В раздел III – права и задължения на възложителя, чл. 4 посочва: „Възложителят коригира бюджета на изпълнителя със средства по чл.1 и потвърждава разхода по СЕБРА“.
Същевременно в други 16 броя сключени договори по същата сесия, в чл.16, отнасящ се за неизъпленине на сроковете се посочва, че изпълнителят дължи неустойка за периода на забавянето в размер на 0.1% за всеки просрочен ден, но не повече от 5% от сумата по чл.1
Има разлика и по отношение на чл. 4:“Възложителят превежда по банкова сметка на изпълнителя средствата за финансовата подкрепа по чл. 1 в срок до 15 дни от регистрирането на договора в деловодството на възложителя.
Така част от организациите са поставени в по-неизгодни условия спрямо останалите и при забава ще следва да възстановят цялата сума по договора – пишат извода си инспекторите от АДФИ в доклада си.
По договори от първата сесия финансовата инспекция установява редица несъответствия.
Сред тях:
-Общински културен институт по проект отчита разходи, които са извършени преди началото на проекта. Одобрени от МК са разходи, които не са включени в одобреното проектно предложение. Не се приема за коректно твърдението, че в ресорната дирекция липсва компетенции в областта на финансово-счетоводните дейности на експертите и това прави невъзможно извършване на реална проверка по предоставените разходооправдателни документи, тъй като това е задължение, разписано в Правилата.
-За столичен театър са одобрени постановъчни разходи, чиято стойност е в размер на 100% от отпуснатото за тях финансиране от МК, в несъответствие с одобрения бюджет на проекта.
-По друг договор с театър от провинцията – одобрен е разход за хонорар на главния счетоводител, в несъответствие с чл.15 от Правилата за условията, реда и процедурите за провеждане на сесии за подпомагане на творчески проекти в областта на сценичните изкуства
-Куклен театър от страната е получил одобрение на отчета си по проект въпреки, че прехвърля предоставените от МК средства на организация, информация за която не фигурира в проектното предложение и одобрения бюджет на проекта, както и не е страна по сключения за финансиране договор. В конкретния случай с превъзлагане на дейностите по изпълнение на сключения договор за финансиране между бенефициента и МК е извършена самоволна промяна в параметрите на проекта.
-Столична трупа получава одобрение от МК на разходи на стойност над 100 000 лева, които са извършени преди началото на проекта и съгласно Правилата, цитирани по-горе, не е трябвало да бъдат финансирани.
- Финансовата инспекция констатира казус по договор с културен институт от страната, при който предоставените от страна на МК средства са предоставени от страна на института на организация, която не е страна по сключения договор за финансиране и не е посочена като участник в проектното предложение. МК е не само финансираща организация, но и упражнява контрол по разходването. В конкретния случай е извършено самоволна промяна на параметрите на проекта.
-Театър от страната представя отчет за разходвани средства, но не и за сумата от 7 498,87 лв. от договора. Т.е. те остават като неусвоени и следва да се направи корекция на бюджета. Констатираната разлика между предоставените и разходваните средства трябва да бъде приспадната с корекция по бюджета на института.
-Неразходвани суми има и по друг проект. От предвидени 87 734 лева са разходвани 59 543 лева. Налице е неспазване на срока за изразходване на средствата, предоставени за финансова подкрепа, което е нарушение на чл.3, т.2 от сключения договор за финансиране. Неусвоена е сумата на стойност 11 281 лева. Следва да се направи корекция по бюджета на института за следващата 2025 година, заключава АДФИ.
-Общински културен институт от страната не представя отчет, след изтичане на 50 дни от договорения срок, констатират финансовите инспектори на Агенцията.
Такива отчети не са представили и други бенефициенти по договори. От МК уверяват, че ще бъдат наложени неустойки на закъснелите субекти.
Все пак АДФИ констатира, че от страна на МК е допуснато сключване на договори с бенефициенти за финансиране на проекти с различно съдържание и съществено различие на вписаните клаузи за различните договори, които поставят част от бенефициентите в по-неизгодни условия спрямо останалите в случаи на неспазване на договорените срокове и евентуално закъснение при предоставянето на отчетите, което също би довело до различни стойности, които подлежат на възстановяване.
- Общински културен институт е получил финансиране на проект, като се констатирано одобряване на хонорар на координатор на продукция в несъответствие с чл.15 от Правилата – не се финансират административни разходи, сумата е 12 300 лв. Допуснато е одобрение на двукратно финансиране на един и същи вид разход – самолетни билети по международен маршрут. Финансирани са дневни, вместо 40 лв. за всеки ден от командировката, одобрени са разходи за „дневни“ надвишаващи с 600 лева допустимия праг. Институтът сключва договор с фирма за организиране събитие, което не е страна по сключения договор с МК, не е вписано в публичния регистър на културните организации по чл.14, ал.4 от ЗЗРК и не е посочена като участник в одобреното проектно предложение. Касае се за самоволно променяне на параметрите на проекта. В Правилата липсва изрично условие или забрана за превъзлагане на дейности по изпълнение по договор, но това не е основание за извършване на подобни действия. Кандидатстващите страни подписват декларации, че са наясно, че нямат право самоволно да променят параметрите на проекта. Но, това се случва, констатира АДФИ.
Финансовите инспектори на АДФИ описват своята инспекция и констатации в доклада, който е дълъг 154 страници. За тези, които искат да се запознаят с пълните 154 страници на финансовата проверка.
Изготвен е на 3 юли 2025 г.
След връчването му не е постъпило писмено възражение от Министъра на културата.
Констатациите остават непроменени, както са отразени.
Питаме се: какви са изводите от констатациите на инспекторите?
Какво се е променило?
Какво се промени?
Какво ще се промени?
Най-голямата драма на министерството не са самите пари, а чиновническата номенклатура.
При всяка кадрова промяна по върховете, същата тази номенклатура се втурва да запази топлите си места. Места, от които години наред са допускали всичко онова, описано в доклада на АДФИ.
И не ли време за драстични реформи – не само нормативни, законодателни но и кадрови в системата на Министерството на културата?
Скъпи читатели, за да ни има, за да я има независимата, честна и обективна журналистика, можете да ни подкрепите с дарения в обем, които Вие преценявате.
БАНКОВА СМЕТКА: IBAN: BG26 CECB 9790 4082 89 5100 BIC: CECBBGSF Банка: Централна Кооперативна Банка АД Основание: дарение
СОФИЯ, 3 август 2026 г. – Влизате в денонощен магазин за алкохол и цигари на едно от най-оживените и емблематични места в София – Паметника на Васил Левски. Искате да си купите две обикновени бутилки вода в лятната жега. Сметката ви възлиза на 2.35 евро (около 4.60 лв.). Изваждате банковата си карта, за да платите бързо и безконтактно, но получавате категоричен отказ от персонала.
Причината е поставена черно на бяло пред очите ви – саморъчно написана табела на касата. Ексклузивните снимки от обекта, които ясно показват абсурдното изискване: „Плащане с карта над 2.55 € / 4.99 лв. !!!“. За чуждестранните туристи е подготвено и специално листче на английски език с три удивителни.
Но каква е истината зад тази масова практика на пъпа на столицата и нарушават ли собствениците закона?
Законът е категоричен: Търговците нямат право на лимити
Подобни ограничения са абсолютно незаконни. В България и в целия Европейски съюз правилата за картови разплащания се регулират строго от Регламент (ЕС) 2015/751 и Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС).
Според европейските правила:
Забрана за дискриминация на сумата: Търговец, който е сключил договор с банка и е поставил ПОС терминал в обекта си, е длъжен да приема плащания с карти за всякакви суми – без значение дали сметката е 50 цента, или 50 евро.
Забрана за допълнителни такси: Търговците нямат право да изискват от клиента да доплаща за това, че използва карта (т.нар. surcharging), нито да го принуждават да купува допълнителни стоки (като шоколадово десертче например), за да „достигне“ измислен лимит.
Защо го правят? Криене на обороти или спестяване на стотинки
Основната причина, поради която обектите прибягват до този трик, са таксите и комисионите на операторите за всяка трансакция. При много малки сметки фиксираната част от банковата такса може да намали процента печалба на търговеца от конкретния евтин продукт.
Това обаче е търговски риск, който собственикът приема, когато решава да предложи картови разплащания, за да привлича клиенти. Налагането на минимален праг не само нарушава договора на обекта с обслужващата го банка, но и често е червен флаг за регулаторите за евентуални опити за укриване на реалните обороти чрез избягване на електронната следа от плащането.
Любопитен детайл е и двойното обозначаване на цените в евро и лева на табелата, което показва, че търговците в центъра вече се адаптират към новата валута, но за съжаление пренасят старите "сиви" практики в новата финансова реалност.
Как да реагирате като потребители?
Ако попаднете в подобна ситуация, експертите съветват да не отстъпвате пред незаконните изисквания на обектите. Ето стъпките за действие:
1. Снимайте нарушението: Точно както направи наш читател, запечатайте табелата на касата, касовия бон и фирмата на входа.
2. Подайте сигнал към Комисията за защита на потребителите (КЗП): Можете да го направите онлайн на официалния сайт на КЗП, като прикачите заснетите кадри.
3. Сигнализирайте обслужващата банка: Погледнете логото на ПОС терминала на гишето, за да разберете коя банка го обслужва. Картовите оператори (Visa и Mastercard) налагат сурови финансови санкции на търговци, които нарушават техните правила, и директно прекратяват договорите им, като им отнемат терминала.
София се стреми да бъде модерна европейска столица, но подобни „хитрини на дребно“ в обекти в топ центъра на града ни връщат години назад.
Чудотворната икона на Пресвета Богородица - Хавайска пристигна в София. Първоначално тя участва в литийно шествие и богослужение в чест на изнасянето на Светия Кръст.
Чудотворството бе разказано от Патриарх Даниил. Той обясни, че след поклонението снощи иконата е била почистена старателно. На сутринта не е имало нищо по нея, но веднага, след като е била изнесена за поклонение на миряните, по вътрешното стъкло се е появило свето миро.
На 3, 4 и 5.и август иконата ще бъде представена в храма Света Неделя в София за поклонение до 16 часа. На 17 и 18 август - отива в Рилския манастри, а на 19 август ще отпътува извън пределите на България.
Иконата пристигна у нас вчера на литещи София, където я посрещна Патриарх Даниил. Тя е съпровождана от епископ Ириней, Лондонски и Западноевропейски и от свещеника Нектарий Янгсън, пазител на светинята.
Историята на чудотворната икона започва през 2007 г. в православната общност в Хонолулу, Хавай, когато малко печатно копие на Иверската икона на Божията Майка започва да мироточи и да излъчва благоухание на рози. След църковно проучване през 2008 г. Руската православна църква зад граница официално признава иконата за чудотворна и благославя тя да посещава православни храмове по света.
Оттогава светинята е обиколила хиляди храмове в Северна Америка, Европа и други страни. Пред нея са се поклонили милиони вярващи, а според организаторите са документирани стотици свидетелства за духовно укрепване, телесни изцеления и благодатен мир при молитва пред образа на Божията Майка.
/РЕПОРТЕРСКИ ХРОНИКИ/
Скъпи читатели, за да ни има, за да я има независимата, честна и обективна журналистика, можете да ни подкрепите с дарения в обем, които Вие преценявате.
БАНКОВА СМЕТКА: IBAN: BG26 CECB 9790 4082 89 5100 BIC: CECBBGSF Банка: Централна Кооперативна Банка АД Основание: дарение
Министърът на културата Евтим Милошев и заместник-министърът на културата Марина Василева се срещнаха с представители на професионалните организации във филмовата индустрия.
Така ръководството на Министерство на културата поставя основите на регулярна съвместна работа с филмовата общност.
В хода на разговорите бе обсъдена методологията на бъдещата работа, основана на експертен диалог, писмени предложения и последващи тематични обсъждания по ключовите въпроси пред сектора.
Акцент на дискусията бе темата за необходими промени в Закона за филмовата индустрия и Правилника за неговото прилагане.
Коментирана бе и необходимостта от повишаването на ефективността на действащите механизми за подпомагане на сектора, преосмислянето и осъвременяването на схемата за възстановяване на разходи за филмопроизводство, темата с авторското право и колективното управление на права, както и необходимостта от приемане на тарифите на „Филмаутор“.
Има консенсус между страните за това в най-кратки срокове да бъдат предприети действия за сформиране и започване на работа на Националния съвет за кино - важен консултативен механизъм за взаимодействие между държавата и професионалната общност.
Като приоритет бе посочена необходимостта от създаване на дългосрочна визия за развитието на сектора в рамките на бъдеща стратегия за развитие на културата и на българското кино.
В хода на дискусията бяха поставени и въпроси, свързани с развитието на филмовото образование и подготовката на бъдещи кадри за индустрията, включително необходимостта от последователна подкрепа за утвърдените образователни институции в сектора и по-специално в случая - Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кр. Сарафов“.
В срещата участваха представители на Асоциация „Академика 21“, Асоциацията на българските анимационни продуценти, Асоциацията на българските киносалони, Асоциацията на българските оператори, Асоциацията на българските филмови продуценти, Асоциацията на филмовите и телевизионните продуценти, Асоциацията на филмовите продуценти, Българската асоциация на кинорежисьорите, Българската асоциация на независимите художници аниматори „Пройко Пройков“, Българската асоциация на филмовите, телевизионните и радио сценаристите, Гилдията на българските продуценти, Обсерваторията по икономика на културата, Сдружението на филмовите и телевизионните режисьори, Сдружение „Филмаутор“, Съюза на артистите в България и Съюза на българските филмови дейци.
Скъпи читатели, за да ни има, за да я има независимата, честна и обективна журналистика, можете да ни подкрепите с дарения в обем, които Вие преценявате.
БАНКОВА СМЕТКА: IBAN: BG26 CECB 9790 4082 89 5100 BIC: CECBBGSF Банка: Централна Кооперативна Банка АД Основание: дарение
Отличен районен кмет на район "Искър" в София. Светкавична реакция на Петко Краев, кметът от партия ГЕРБ, след наши поредни публикации за разрастването на криза с боклука и формирането на нерегламентирани депа за отпадъци покрай контейнерите за боклук.
Днес всичко в района е почистено на 100%, контейнерите са почистени, всичко свети.
Благодарности от жителите! Браво, така се прави! Г-н Бойко Борисов, благодарим за съдействието и за рационалното справяне и управлението на кризата на кмета Петко Краев.
Наистина и днес нашите репортери забелязаха не коне и каруци, а лица с коли, които да паркират, да обследват контейнерите с боклук - да бъркат, да вадят, да пренасят.
Решението е едно: фотосоларни камери около основните точки за сметосъбиране, за да се засичат, особено в тъмната част на денонощието, извършителите на стоварване на нерегламентирани отпадъци - строителни боклуци, мебели, обемисти предмети и др, които вместо да бъдат поставяни в наети строителни контейнери, се хвърлят около кофите за боклук и така се провокират нерегламентирани камари от отпадъци.
Продължавайте по същия начин да следите, да контролирате, да взимате мерки и да превантирате кризи, от които би пострадало здравето на гражданите при евентуални следствия от криза с боклука.
Поздравления, г-н Петко Краев - кмет на район "Искър" - София!
Нека гражданите от района следят и да подават снимки, сигнали, видеоматериали с лица и превозни средства, които изхвърлят строителни материали, огромни предмети, битови мебели - канапета, гардероби, дограми и други, за да бъдат санкционирани по законоустановения ред.
Камери - това е решението. И стриктен контрол и санкции. Няма да е лесно, но трябва да се действа с твърда ръка!
/Репортерски хроники, Иван Върбанов/
Скъпи читатели, за да ни има, за да я има независимата, честна и обективна журналистика, можете да ни подкрепите с дарения в обем, които Вие преценявате.
БАНКОВА СМЕТКА: IBAN: BG26 CECB 9790 4082 89 5100 BIC: CECBBGSF Банка: Централна Кооперативна Банка АД Основание: дарение
Иван Върбанов, журналист Главен редактор на The News BG Reporter / PRESS BG NEWS AGENCY
Нерегламентирани депа с огромни отпадъци се формират около контейнерите за боклук в жк "Дружба"1 в София. Това констатира репортерската ни проверка днес.
Преди дни писахме, че се задава проблем с боклука в столичния квартал.
Обиколихме почти целия квартал и картината навсякъде е една и съща.
Репортерите ни констатираха, че специализирани камиони се грижат и разчистват контейнерите за боклук около блоковете 3, 9, 10, 11, 12, 44. Те са или зелени и жълти на ЕКОПАК или са сиви, с надпис ТИТАН.
Към момента служители по чистотата, с които разговаряхме на място, обясниха, че всички сметопочистващи дейности са към общината и на подчинение на кмета.
Проблемът е, че до скоро огромните боклуци, които гражданите изхвърлят са били вдигани и извозвани от специални екипи и техника, която сега се е развалила.
На този фон обаче се забелязва и нова тенденция - масово жителите на квартала вместо да наемат строителни контейнери (те не са евтини - около 200 евро), за да изхвърлят в тях стари дограми, мебели, дивани, всичко след ремонтни дейности, те просто ги хвърлят през тъмната част на денонощието в близост до основните контейнери за боклук.
Служителите по чистотата отбелязват също, че новите контейнери остават само в предната част пълни, а в задната - не и така не се изпълва предназначения обем за поемане на отпадъците, което пък създава допълнително ситуация на изхвърляне на пликчета и дребни отпадъци около самите контейнери.
Кметът на района е в правомощията си, той това работи, а е и негова задача като управленец да намери решение на проблема, който ескалира в последните седмици.
Едно от евентуалните решения, което неофициално се коментира между служителите по чистотата е вероятността да бъдат поставени камери за нощно наблюдение около местата, където изключително много се създават нерегламентирани депа. Така ще може да бъде идентифицирано кой, кога и как изсипва огромните строителни боклуци и покъщнина, която сякаш извира около кофите. По думите на експерти по чистотата така щели да бъдат заснети и номерата на превозните средства, с които се стоварват на нерегламентираните сметища огромните замърсяващи отпадъци. Това щяло да доведе до лесното намиране на извършителите, които щели да отнасят солени глоби.
До тогава обаче Бай Ганьо ще продължава да хвърля през нощта прозорци, врати, огромни дограми, чували с пясък, строителни мазилки, канапета, секции и какво ли още не след извършване на ремонти по домовете. Бедствието трябва да намери реално противодействие. Сега на ход е районния кмет. И да, сега трябва да се работи. Не става въпрос за отдаване на имоти, или за предоставяне на апетитни терени за строежи или покупки. Работа, работа и работа.
В противен случай сме изправени пред задаващ се проблем, произтичащ от боклуците, които знаем източник на какво биха били, ако не се овладее ситуацията овреме.
Очакваме действията на местната власт - Кмета на района, който трябва да покаже ефективност, бързина, находчивост и крути мерки. И в крайна сметка ефективно да се справи с проблема в стилистиката на действия и успехите в управлението на представляващата го партия ГЕРБ.
Дирекция „Сценични изкуства и художествено образование“ на Министерство на културата отново е без директор – титуляр. До тази ситуация се стигна, след като Екатерина Кънчева се оттегли от позицията с предизвестие, което изтече в средата на месеца.
Към момента по наша неофициална информация за изпълняващ функциите директор на дирекцията до провеждане на конкурс е назначена Юлия Угринова. Тя е от година в МК като дойде във време на масови напускания, уволнения и отстраняване на служители от времето, когато началник на кабинета на министъра бе Диана Младенова, а министър – Мариан Бачев.
Припомняме, че оттеглилата се вече от поста директор на дирекция СИХО Екатерина Кънчева преди това бе директор на Пернишкия театър. Тя спечели конкурса в МК в надпревара с други две кандидатки – дългогодишните главни експертки в министерството: Анна Виденова, и Ралица Базайтова – в момента главен експерт „Художествено образование“ във ведомството.
Президентът Илияна Йотова избра БНТ, за да обяви, че се кандидатира за президент на изборите през октомври. Вече знаете – очаква се да я издигне Инициативен комитет. Ще се радва на подкрепата на всеки гражданин, независимо от коя партия е. По адрес на евентуална подкрепа на Румен Радев и Прогресивна България бе лаконична – партията ще вземе решение на своя форум.
За мен тук медийната новина е, че Йотова предпочете БНТ.
Пред БНР например.
И съвсем логично и разбираемо.
Новоизбраната директорка на БНТ – Милена Милотинова, е твърдо вече от приближения кръг на президента Йотова, какъвто е и генералният директор на БНР – Милен Митев. Да припомним, че от президентската квота в СЕМ са сегашната председателка на регулатора - Габриела Наплатанова, а ляво - идейно близка и от същата президентска квота е и Къдринка Къдринова.
Йотова си избра БНТ, тогава БНР под крилото на кого остава?
Илияна, която всички знаем, че преди всичко е журналист, неотлъчно присъстваше на всички годишни награди "Сирак Скитник" в Старата къща. Под нейната инициатива е и активната дейност на общественото радио по линия на българите в Молдова, българите в чужбина – през дейността и на Агенцията за българите в чужбина.
Тук връзката безспорно е Милена Димитрова, от администрацията на президента, която е и председател на Обществения съвет на БНР.
Но и цялата дейност на Радио България – насочена по мисия към българската диаспора зад граница.
Въпреки че тук можем дълбоко на поспорим. Едно време, когато имаше излъчвания на къси вълни – да, може би. Програма, излъчвана, за да бъде хващана от българите зад граница, да слушат и да се радват. Но днес, в условията на интернет? Радио България създава медийното си съдържание основно в онлайн дигитална среда, турска редакция пълни три часа в делничните дни за ефира на Радио Кърджали, а предаването "България днес" звучи в ефира на Радио Варна след 20 часа. И все пак може би е добре да се преосмисли каква точно е стратегическата мисия на медийното съдържание на Радио България – многоезиковия глас на БНР, който се чете в интернет, преведен на 12 езика.
Едната от гледните точки за обвяването на кандидатурата на Илияна Йотова в ефира на БНТ евентуално е фактът, че нейният професионален път започва от телевизията – майка.
Но диалогът:
Бойко Василев: - Кога ще обявите решението си дали ще се кандидатирате за президент?
Илияна Йотова:- Сега!
Б.В.: - Сега?
И.Й.: - Сега!
прозвуча за публиката изключително сценарно.
Не беше ли по - институционално Илияна да обяви пресконференция с изявление за всички медии, за да има равнопоставеност, равноотдалеченост и тежест – доколкото говори сегашният държавен глава, който заявява намерението си да заеме поста на държавен глава и в бъдеще, през участието си в избори.
РЕПОРТЕРСКИ ХРОНИКИ - ИВАН ВЪРБАНОВ - СОФИЯ, 24 юли -
Така се прави! Ресорният заместник - министър на културата Марина Василева с реактивна реакция след бурята във Варна. Василева посети Държавния куклен театър в морската столица, за да изрази съпричастност с колегията и да увери, че МК след оценка на щетите ще съдейства за бързото възстановяване на културния институт. Ден след това г-жа Василева проведе и среща с независимия културен сектор.
Ето и подробностите:
Заместник - министърът на културата Марина Василева е провела среща с представители на т.нар. Независим културен сектор. Поканата за диалог идва от страна на Марина Василева в отговор на отвореното писмо на Българската музикална асоциация, а в срещата проведена в МК са взели участие и представители на Сдружение "Независим културен сектор", РЦСИ Топлоцентрала, Асоциацията на сценографите в България, Българската фестивална асоциация, Фондация "Арт Линк".
От изявление на БМА става ясно, че водещите теми и искания на сектора са:
- Създаването на Обществен консултативен експертен съвет, който да осъществява директна връзка между експертите от независимия сектор и министерството, съгласно чл. 16 от ЗЗРК. Решаването на въпроса за конституиране на Обществено - експертен съвет, който да представлява независимия сектор е от правомощията и компетенциите на министъра на културата. Така че е необходима среща с него за решаване на въпроса, при готовност от негова страна. При желание и воля за подобен консултативен орган, организациите, присъстващи на срещата, имат готовност да изработят и предложат в кратки срокове регламент за избор на представители в експертния съвет, както и да бъдат поставени първите спешни теми за дневен ред.
- Реформи и прозрачност в НФК, които включват подобрения в индикативната програма, прозрачен конкурс за нов директор и спешно разрешаване на казуса с ДДС.
- Незабавно изплащане на средствата по ПВУ - получено е уверение, че проверките се финализират от страна на МК.
- Ясна финансова рамка и бюджет за култура - изработване на цялостна финансова рамка за култура, съвместно с експерти, както от Министерство на културата, така и външни.
- Национален културен календар - настояването е за спешно отпускане на средствата за предстоящите до края на годината събития и пълна прозрачност за списъците с проекти.
- Минимални ставки за артистите - поискан е стартиране на тристранен диалог за определяне на минимални прагове на възнагражденията и по-добри условия на труд.
- Равнопоставеност и обща екосистема - поставихме акцент върху нуждата от балансирани политики, преодоляване на разделението между публичен и независим сектор и фокус върху артиста като двигател на културата.
Диалогът между страните е продължил повече от два часа.
Ден преди това Марина Василева бе по спешност във Варна, за да се запознае на място в качеството си на ресорен заместник - министър на културата, с щетите от бурята по сградата на Държавния куклен театър във Варна. Инспекцията ѝ бе съвместно с кмета на морската столица Благомир Коцев.
Стана ясно, че се подготвя експертна оценка на щетите, след която Министерството на културата ще може да предприеме действия за бързото възстановяване на лятната сцена. Община Варна също ще окаже пълно съдействие за преодоляване на последиците от бурята, като използва всички законови механизми. Трупата на театъра към момента се справя със собствени сили, докато очаква институциите да придвижат по компетентност решаването на въпроса по финансиране и организиране на възстановяване на щетите. От театъра заявяват, че ще бъдат изиграни всички представления от афиша на театъра за юли и август и очакват своята публика в театъра.
/Репортерски хроники - Иван Върбанов/
Скъпи читатели, за да ни има, за да я има независимата, честна и обективна журналистика, можете да ни подкрепите с дарения в обем, които Вие преценявате.
БАНКОВА СМЕТКА: IBAN: BG26 CECB 9790 4082 89 5100 BIC: CECBBGSF Банка: Централна Кооперативна Банка АД Основание: дарение
Репортерите ни забелязаха на място проблемът, за който получихме сигнали в редакцията ни. Снимките са направени днес 23 юли 2026 г. По думите на жителите от столичния квартал ж.к. “Дружба” 1, около блок 11, планините от боклук около контейнерите нарастват.
Уж има фирма, която изпразва сивите големите контейнери, но жителите споделят, че от и техния брой намалява. Факт е, че има много хора, които стоварват обемисти боклуци и такива, които ровят в боклука и изриват всичко от кофите. Но, това не е нещо ново.
Все пак тревогата остава - какво се случва в ж.к. “Дружба”1 с боклука?
Защо той стои недокоснат и не се извозва - независимо дали става въпрос за този в контейнерите, или в непосредствена близост до тях.
Хората казват, че пишат в социалните мрежи.
Засега проблемът е видим. Дали ще прерасне в криза - предстои да видим.
Недопустим риск в разгара на лятото.
Редакцията ни ще продължи да следи за проблема и ще предоставяме снимки от проблемните зони, които днес заснехме.
РЕПОРТЕРСКИ ХРОНИКИ - текст и снимки: Иван Върбанов
The amazing Gergana Rusekova as Santuzza in Mascagni's Cavalleria rusticana, part of the "Opera on the Square" festival today, July 15th.A beautiful, resonant, and voluminous voice that soared effortlessly, perfectly filling the entire open-air space in front of the St. Alexander Nevsky Cathedral. Flawless phrasing, beautifully sculpted tones, and seamless bel canto transitions. Her singing was deeply emotional and impactful, showcasing superb control and masterful balancing of extreme dynamics, from pianissimo to fortissimo and forza. Tenderness combined with high drama. She commands the stage with a personal artistic aura that compels the audience to follow her every action, gesture, and detail.Gergana Rusekova sang with all the warmth and despair of her character. It felt as though she was 100% immersed in every emotional nuance of Santuzza's dramatic narrative, yet simultaneously maintained a subtle, masterly detachment to control her phonation, vocalization, balance, and registers. She perfectly modulated her vocal projection against the orchestra and the demands of the maestro at the podium — the uncompromising Daniel Oren. He led every single note of Cavalleria rusticana with passion and fervor, electrifying the musicians, singers, and the audience with his absolute dedication and perfectionism in interpreting the musical score.Gergana conveyed everything her character holds — the love, the tragedy, and the jealousy. Her vocal portrayal was built, executed, and brought to life with deeply impressive precision, musical intelligence, class, and sheer beauty.Heartfelt congratulations and utmost respect!
Vesela Yaneva, making her debut as Mamma Lucia, sang with such confidence and stability that I found myself double-checking several times whether she was a guest Italian singer from Daniel Oren’s team or our own Vesela Yaneva. Her sound was piercing, well-supported, and forward-focused; from her very first phrases, there was absolutely no doubt that her voice would carry effortlessly across the open-air space. Convincing, indeed! That is the most accurate description of her performance. Her impactful delivery demonstrated both vocal maturity and deep psychological insight. Vesela delivered a truly authentic and organic portrayal of the suffering mother, capturing her pain and resignation to fate.I believe her stage movement could incorporate a portrayal closer to the character's actual age—reflecting the fatigue, the burden, and the physical weight of time. At moments, her Mamma Lucia appeared somewhat too vibrant and energetic. However, this remains a subjective judgment—shared between the audience and the performer—regarding where and how to strike the right balance. An excellent performance by Vesela Yaneva. Congratulations!
Roman Burdenko was a magnificent Alfio and a brilliant Tonio in Pagliacci. A voluminous, fresh, and richly timbered baritone, he sings without any strain or forcing. His flawless technique allows him to soar through his vocal registers without losing color or projection, never causing the listener the slightest sense of tension. A classy singer, he exuded absolute freedom on stage and an effortless delivery. He is a dramatic baritone of the modern operatic stage, yet without any hysteria, oversinging, or artificial swelling of the tone and projection. This is a massive asset for him—the natural ease and freedom that flow from him when delivering his vocal parts. He sang with a supple vocal line, never breaking character during register transitions; instead, he seemed to seamlessly layer and shift his breath support to ascend to the absolute heights of his upper register. The conclusion of the famous Prologue in Pagliacci—featuring the high A-flat (A♭4) so eagerly awaited by the audience (a traditional addition, though not written by composer Ruggero Leoncavallo in the original score)—sounded powerful, clear, and absolutely free, without any vocal strain. An exceptional, top-tier professional who is destined for even greater success worldwide.Deep gratitude to all the soloists on stage, the chorus, the orchestra, and the technical crew for the musical feast they gifted us. Stars under the stars in a magical opera night—an extraordinary and unforgettable experience for both performers and audience alike.
Удивителна Гергана Русекова като Сантуца в спектакъла "Селска чест" на Маскани от формата "Опера на
площада" днес 15 юли.
Красив обемен глас, който се носеше без проблем и покриваше звуково цялото
открито пространство пред катедралата "Свети Александър Невски".
Линия, извайване на тоновете, белкантово преливане. Чувствено и въздействащо
пеене, с отлично дозиране и владеене на полюсните динамики от пианисимо до
фортисимо и форца. Нежност и драматизъм. И лична артистична аура на сцената,
която привлича зрителя да следи всяко нейно действие, жест, детайл.
Гергана Русекова пя с топлотата и отчаянието на своята героиня. И сякаш усещах,
че едновременно е 100% вътре във всяко едно преживяване от драматургичния
разказ на Сантуца, а едновременно с това бе отделена някак леко встрани, за да
контролира майсторски фонирането, вокализирането, баланса, регистрите, да дозира
силата на емисията спрямо музицирането на оркестъра и изискванията на майстора
на пулта - безкомпромисният Даниел Орен. Той водеше със страст и стръв всяка
нота от "Селска чест", екзалтираше музикантите, певците и публиката с
пълната си отдаденост и перфекционизма при интерпретацията на музикалната
партитура.
Гергана предаде всичко, което има в нейния образ - и любовта, и трагедията, и
ревността.
Вокалният ѝ образ бе изграден, изпълнен и претворен с респектираща за мен
прецизност, певческа интелигентност, класа и красота на изпълнението на
вокалната партия.
Сърдечни поздравления и респект!
Весела Янева, която направи своя дебют в Мама Лучия, пя толкова уверено и
стабилно в тази роля, че аз няколко пъти направих справка дали това не е италианска
гостуваща певица от екипа на Даниел Орен или е нашата Весела Янева. Звукът бе
пробивен, събран и фокусиран напред и нямаше никакво съмнение дали певицата ще
се чува в откритото пространство още от първите фрази, които изпя. Убедителна,
да! Това най-точно обрисува представянето й. Със сила на въздействието,
изобразяващо вокална зрялост и дълбок психологизъм. Весела пресъздаде съвсем
автентично и органично образа на страдащата майка, с нейната болка и
преклонение пред съдбата. Мисля, че може да се потърси в пластиката на образа
една по -близка възрастова образност, умората, бремето, тежестта на възрастта.
Доколкото на моменти нейната Мама Лучия бе доста жизнена и енергична. Но, това
е субективна преценка - на зрителите, и на интерпретатора - къде и колко да е
мярката. Отлично представяне за Весела Янева. Поздравления!
Роман Борденко бе прекрасен Алфио и блестящ Тонио в "Палячи". Обемен,
свеж и тембрист баритон, който пее без никакъв натиск, без пресиране, с
безупречна техника, която му дава възможността да прелита през регистрите на
гласа без да губи цвят и емисия, и без да предизвиква у слушателя усещане за
напрежения. Класен певец, от който струеше свобода на сцената и лекота на
изпълнението. Драматичен баритон от съвременната оперна сцена, но без
истеризиране, без пресилване, без претенция за надуване на тона или емисията. И
това е огромен плюс за него. Естествената лекота и свобода, която струи от
певеца при поднасянето на вокалните партии. Пя с пластичност на вокалната
линия, без да къса при преминаването в различните регистри, а сякаш
донаслагваше или обръщаше въздуха, за да се изкачи в пределните си височини на
високия регистър. Завършекът на знаменития Пролог в "Палячи" с
очаквания от публиката Ла бемол (A♭4), превърнатовтрадиция, въпрекичекомпозиторътРуджероЛеонкавалонегоенаписалворигиналнатапартитура,
прозвуча мощно, чисто и абсолютно свободно - без усилие и напрежение на
фонирането. Изключителен професионалист на най-високо ниво, на който предстоят
още и още успехи по целия свят.
Благодарности за всички солисти на сцената, на хора, на оркестъра, на
техническите служби за празника, който ни подариха. Звезди под звездите в
магичната оперна нощ - необикновено и запомнящо се преживяване - за
изпълнителите, и за публиката.
Софийската опера и Пламен Карталов спечелиха битката за високото изкуство под звездите пред катедралата „Св. Александър Невски“
РЕПОРТЕРСКИ ХРОНИКИ – СОФИЯ – 14 ЮЛИ –
ИВАН ВЪРБАНОВ
Форматът „Опера на площада“ тази година се пребори с липсата на средства и бюджетни ограничения. И вече можем да кажем – Софийската опера и Пламен Карталов спечелиха битката!
В центъра на столицата, пред вратите на патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“, където е изградена инфраструктурата на цял открит оперен театър – филиал на Националната опера, се случват всички спектакли от програмата. При огромен интерес на публиката, която посреща с интерес, радост и възхищение видяното.
Това не са просто суперлативи или рекламни изречения тук (това не е платена статия), а е самата истина. Софийска опера публикува на фейсбук страницата си записаните реакции на хората след спектаклите. И те съвсем сърдечно разказват за своя възторг от видяното.
А мисля си, няма как и да е иначе.
Предпоставките са налице: гарантирано най-високо качество; участие на първите солисти на националната ни оперна сцена; добавете към това гостуването на чуждестранни солисти от висок ранг; професионализъм на световно ниво; организация и технологичен процес на реализацията – хай клас; вложена изумителна творческа реализация; неповторима енергия на катедралата, примесена с аурата и пулсацията на сърцето на София. Ето ви формулата на успеха.
Публиката, която е настанена на изградени специални трибуни под звездите, се наслаждава на директната връзка на неземното музикално изкуство, идващо от Космоса и оставащо във вечността.
Музиката, написана преди век, която звучи сега, в този момент, но ще остане във времето и след нас, нали? В това е силата и магията на това изкуство – боравещо с универсалния език на хармония, ритъм и мелодия. Изключителността на оперното изкуство се корени в неговата непреходност, в неговата висота, в способността му да бъде портал и мост към други светове, заради необятната сила, емоция и въздействието на синтеза от театър, танц, вибрация, възприятия, и манифестиране на изумителната необятна красота на човешкия глас.
И точно тук е мястото да кажа: солистите на Софийската опера пеят във формата „Опера на площада“ пред публиката БЕЗ МИКРОФОНИ. В акустична среда, която екипът на Националния ни оперен театър е постигнал и синтезирал в откритото пространство на площада.
Винаги съм се възмущавал от употребата на микрофони в музикални класически спектакли в други театри, и то без да има нужда от това – жанрово или стилистично. Защото микрофоните често стават нож с две остриета – уж помагат на певци, които имат нужда от подсилване на гласовете си, за да се чуват и да преодолеят оркестровата завеса, но често именно микрофоните могат да преобразят един глас, да го сплескат, да го фалшифицират или да го представят във фалшив мащаб.
Та пак да подчертая дебело: публиката да отчита, че класните ПЕВЦИ на Софийската опера във формата „Опера на площада“ ПЕЯТ БЕЗ МИКРОФОНИ. Аплодисменти за това! – за тях и за екипа, който е постигнал майсторството да осигури необходимата акустична кутия и среда. Затова сте №1, колеги!
Към цялото преживяване, което ще изпита публиката нека добавя още няколко щриха: неповторимо визуално пиршество, монументална гледка, зрелищни костюми и сценография, истории, които ни вълнуват и докосват и днес.
Вече минаха първата тройка спектакли на „Селска чест“ и „Палячи“. Предстоят следващите два – на 15-и и 17-и юли.
Следва серията от пет представления на „Мамма миа“ – в края на месеца. На 1-ви август е „Рилският пустинник“, а на 9-и август – величествен финал с „Турандот“.
Дали ще има в бюджета повече средства за култура, за опера – предстои да видим. Но е факт, че екипът на Софийската опера не спира и работи неуморно. За да осигури приходите си, да изработи с труда си средствата, необходими за достойното и елитно функциониране на първия ни оперен театър. Без компромиси, без халтури, без отстъп от най-високите професионални и естетични стандарти. Неуморен труд, който дава резултати, и който е достоен за уважение!
Нека отчетем още нещо важно: публиката на „Опера на площада“ е изключително разнородна по възраст, мотиви и естетически критерии. Тук се събират не само традиционните ценители с жажда за високо изкуство – каквато например е аудиторията на Вагнеровите фестивали – но и хора, които рядко или никога не прекрачват прага на оперната зала в дома на Софийската опера и балет. Именно привличането им е една от стратегическите задачи, които Пламен Карталов споделя, че си е поставил. Целта е площадният формат всъщност да бъде магнитът и онази входна врата към залата на Софийската опера, и към голямото оперно изкуство, които да приласкаят нови почитатели, нови приятели, нови зрители. А след възторга си от видяното на площада те самите да поискат да видят още и още от продукцията на Националната опера. Ето пътят как да превърнем тези нови зрители в трайни почитатели на голямото оперно изкуство.
Задачата е част от стратегическия мениджмънт на Софийската опера, която се случва по блестящ начин. Изпълнява своите задачи и функции, с грижа за възпитанието и привличането на нови публики.
Бих искал да допълня още няколко фундаментални функции и роли на фестивала „Опера на площада“, които би трябвало властите у нас да осъзнаят и проумеят, за да няма питанки и чуденки при осигуряването на средства и ресурс за продукциите на Софийската опера: визионерство, образование, принос към развитие на българската култура и среда, отстояване на традициите и опазване на българското изкуство и култура. Всички тези високи цели и мисия, които са записани в Закона за закрила и развитие на българската култура, претворени на дело.
Програмата на фестивала е на сайта на Софийската опера, билети не зная дали все още има. Аз очаквам с нетърпение спектакъла с представянето на двете едноактни опери „Селска чест“ и „Палячи“ под палката на Даниел Орен на 15-и юли с огромно нетърпение.
А след това ще видя и в края на месеца едно от представянията на „Мамма миа“, за да се заредя с лятна енергия и слънчево настроение от хитовете на ABBA. Защото, вече съм виждал как спектакълът обединява хората, които запяват на един глас познатите мелодии – а това създава усещането за споделена радост, което пък прави изживяването на този мюзикъл повече от представление, и със сигурност е скок с много настроение към жаркото лято и ваканцията, които предстоят за всички нас.
Позволете нещо съвсем на финала: когато отивате за спектаклите на площада на Софийската опера и балет, ще минете покрай бюст-паметника на колосалния, легендарен български бас Борис Христов. Поспрете за минута, поклонете му се, оставете цвете. Защото геният на Борис Христов остава непреходен и ще бъде еталон за величие в световната класическа музика. Със сигурност променящият се непрекъснато свят, колкото и да се трансформира, ще бъде в плен на величествения звън на камбаните на „Александър Невски“ и дълбокия, разтърсващ бас на феноменалния Борис Христов – два символа, два жалона, които, дори когато нас ни няма на този свят след време, ще продължават да напомнят на бъдещите поколения за силата на българския талант и безсмъртието на изкуството, което остава във вечността. Заедно с основополагащия и колосален принос на Софийската опера и балет, която превърна България в световна суперсила в оперното изкуство.
Билети за фестивала „Опера на площада“ могат да бъдат закупени и от мобилната каса на площад „Св. Александър Невски“: отворена е директно на мястото на събитията. Работи от вторник до неделя (понеделник е почивен ден) с работно време от 11:00 до 13:00 ч. и от 17:00 до 20:00 ч. Централна билетна каса: намира се на адрес ул. „Врабча“ № 1. Работи от вторник до неделя (понеделник е почивен ден) от 09:00 до 14:00 ч. и от 14:30 до 19:30 ч. (през уикенда отваря в 10:00 ч.).
Има ли запален оперен меломан у нас, който да си е представял лятото без оперно зрелище на открито? Без „Опера на площада“, без „Опера над водата“, без някои от другите чудати формати и позициониране на оперното изкуство на необичайни места, извън театъра? Световното по футбол е манящина, но лято без опера – не става. И то не какво и да е оперно зрелище, а класно, на недостижимо и най-високо ниво.
Категоричен съм, че е време да набием в главите на политиците – национални, местни, въобще на властта у нас, па барем вземе да проумее: летните престижни оперни формати под открито небе превръщат високото класическо изкуство в мащабен туристически и културен феномен.
И не само ефектът е поразяващ – заради естествените обстоятелства на местата, където се играе, не само заради автентичните исторически природни забележителности, но и заради другата акустика. Заради мащаба, който винаги е грандиозен. Но, ако насреща нямаш творец, който мисли и гради в същия този мащаб 10:1, то нещата няма да станат по начина, заради който зрителите остават поразени от цялостното въздействие, цъкат с език, идват от други страни на нашите оперни вечери, сипят суперлативи и дълго време след посещението си споделят снимки, клипове, коментират от уста на уста.
Арена ди Верона, Античният театър в Оранж, Фестивалът в Брегенц, Пучини фестивалът в Торе дел Лаго – Италия, каменната кариера Санкт Маргаретен в Австрия, Grange Park Opera и Garsington Opera – където публиката пристига отдалеч, вечерта е в смокинги и бални рокли и се наслаждава на дългите над час и половина антракти на чаша шампанско и цялостно изживяване. Примерите не са един и два по целия свят.
У нас всичко започна с „Опера на площада“, нали помните? И нека не го забравяме, а да отдадем дължимото на пионера на това оперно дело у нас. (Това не е рекламна статия за Карталов, нито авторът взима пари за нея, нито пък имаме рекламен договор. Това са фактите, драги ми читателю.)
Опера на площада възникна през далечната вече 1997-а година. По идея на акад. Пламен Карталов по повод 400-годишнината на оперното изкуство. Тогава арена на постановката „Аида“ става площад „Княз Александър Батенберг“, а мавзолеят на Георги Димитров се превръща в най-голямата открита сцена у нас. Така се роди българската Арена ди Верона.
Години по-късно оперният фестивал на Софийската опера бе преместен пред Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. И така е и до днес.
Затова много се зачудих на пресконференцията на Карталов преди време, когато той обяви, че заради финансови проблеми нямало да се състои традиционния оперен летен фестивал. И докато веднага типично по български гръмнаха неформални хейтърски гласове на вечно недоволни служители и колеги – "оф, тъкмо ще си починем това лято, аман само се бъхтим от работа, ей, голям кеф" – ето, че което е писано и предопределено да стане, то си става, въпреки трудностите.
Видях активността на Столична община, на Дирекция „Култура“. И ето, „Опера на площада“ ще го има и това лято.
(А тези недоволните колеги от Операта май не отчитат, че работят в национален културен институт с най-високите заплати за творците, че работят в световно признат оперен театър, че имат ангажираност и възможност за изява, които са възможни точно сега – в тези условия, в това време, с този директор, с този мениджър, с този режисьор. След време, сигурно всичко ще е друго – но да видим за по-добро, или ще се чуват репликите „Ей, помниш ли преди какво беше …?“).
И преди да погледнем към програмата тази година на „Опера на площада“ нека спомена още две неща.
Оставам с впечатлението, че в последно време Софийската опера бе изтикана някак от форматите на летни оперни фестивали, които тя самата създаде. Отстъства от Велико Търново, от Белоградчишките скали, от лятната сцена във Военната академия. Разбира се за всички винаги има обективни и субективни причини. Но, си мисля, гледайки какво се случва, че първооснователят на този формат, който проправи пътя, сега много тънко, хитро и елегантно е в условията на невъзможност да стъпи на местата, които сам създаде като трибуни, традиция и т.н. Някой път няма финансиране, друг път – няма възможност и дати, трети път – кметството нямат възможност да продават билети или да съфинансират, да предоставят инфраструктура … Ролите на различни музикални институти у нас се размениха съвсем ненадейно и извън профила, но все поради стремежа да са по-първи от другият. Няма лошо, нека има конкуренция. Но, започва на моменти да става алогично. Всичко днес вече е подвластно на печеленето на пари, на комерсиализацията на изкуството, на битката за приходи. Въпросът е това да става професионално и без компромиси. И дано да няма тих студен фронт към Софийска опера и нейния директор по отношение на възможности и опции за гостуване в страната. Дано се лъжа в това си усещане.
И ако глаголът „изтикана“ звучи твърде остро или неточно в този контекст, то неоспорим факт е, че Софийската опера отсъства от тези дестинации през настоящия сезон. Монетата обаче винаги има две страни. Зад това решение прозира една прецизна и задължителна предпазливост по отношение на финансовия мениджмънт. В епоха на пазарни рискове и финансова несигурност в културния сектор, стратегическото планиране и пресмятането на разходите са жизненоважни. Първият приоритет тук остава стриктното, законосъобразно и целесъобразно разходване на публичните средства – процес, който изисква пълна прозрачност.
СЕГА ПОГЛЕД КЪМ "ОПЕРА НА ПЛОЩАДА" 2026
Карталов е направил програмната линия в три потока. Серия от пет спектакъла на „Селска чест“ / “Палячи“, следват пет представяния на „Мамма Mia“, първи финал с „Рилският пустинник“ – напълно логично, музикална поема по музика на отец Кирил Попов, все пак сме пред катедралата в сърцето на столицата. И гранде финал с "Турандот".
В серията „Селска чест“ / „Палячи“ - 9, 10, 11, 15 и 17 юли, от 20 часа, под диригентската палка на знаменития маестро Даниел Орен (15,17 юли) и на Франческо Роза , публиката ще може да се наслади на дебюта в ролята на Неда на Мила Михова, сопраното, което вече стъпи на сцената на Софийска опера и носи на плещите си голямата отговорност да защити авторитета и името на своята знаменита майка със световна слава – сопраното Дарина Такова. Мила всъщност вече излезе в ролята на Неда в престижната зала на Националната опера, но за нея ще е първо излизане в тази среда – на открито, в това сценично пространство, тази необичайна акустика и цялостно изграждане на представлението.
Друг любопитен акцент е гостуването на групата италиански певци – солисти, които пък бяха на първа линия при гастрола на Пламен Карталов в Модена преди време. Помним, че Модена аплодира и остана възхитена от спектакъла именно на „Селска чест“ / „Палячи“ в оперния театър „Френи-Павароти" в Модена. За да види едноактните опери под режисурата на Карталов пристигна тогава Райна Кабаиванска. Постановката, копродукция между театрите в Модена, Пиаченца, Римини и Софийската опера и балет под диригентството на маестро Алдо Сисило, сега е в София и щастливата ни публика ще може да я види и чуе, ако успее да закупи навреме билети. Продукция, получила щемпел за качество от италианската критика, която не би простила отстъпление или отстъпление от духа на двете веристични опери. Италианците пеят рамо до рамо с нашите родни оперни звезди, които обичаме и почитаме.
Дебют в София за аржентинеца Фабиан Велос - като Тонио в "Палячи". Фабиан гастролира в първокласни оперни театри по света, сред които в Мадрид, Рим, Болоня, Мексико Сити, Атланта. Участва и в различни постановки в родината си Аржентина, като често гостува на най-прочутата сцена там - театър „Колон“ в Буенос Айрес.
Поредицата Мамма Миа е в края на юли – датите са: 24,25,26,27 и 28 юли. Владимир Михайлов се завръща в продукцията на Софийската опера след не толкова кратко отсъствие и ангажиментите му покрай тв реалити формат. Да отбележим и дебютна сцената на площада и за Весела Янева, която влезе в заглавието през август 2025 г. в ролята на Таня във формата "Музи над водата - езерото Панчерево". В една от вечерите на сцената ще вземе участие директорката на Музикалния театър – Еделина Кънева. Песните на ABBA ще звучат и с превъплъщението на златния глас, който публиката обожава, заради безбройните му озвучавания на филмови продукции на десетки роли зад кадър на малкия екран – Симеон Владов. От премиерата си през 2018 година до днес Mamma Mia! на Софийската опера и балет продължава да привлича хиляди зрители, които не само изпълват салона, но често се връщат за втори и трети път. Осем години след първите представления, мюзикълът по песните на легендарната група ABBA остава едно от най-търсените заглавия в столичния афиш. Историята за лято и любов продължава да живее своя сценичен живот. Българската постановка е по-различна от бродуейската. Мамма Миа се превърна в чакано преживяване и зрелище, без което сякаш лятото в София не би могло да премине.
Достоен и логичен културен и духовен първи финал на лятната оперна серия е музикалната поема „Рилският пустинник“ от отец Кирил Попов. Представянето на 1-ви август пред храм-паметника „Св. Александър Невски“, под палката на Жорж Димитров, тържествено ще ознаменува 1150 години от рождението и 1080 години от успението на Св. Йоан Рилски Чудотворец.
И голямата гранде кода, финалния летен апотеоз за тази година, е произведението – връх на италианското белканто и веризъм – операта „Турандот“ на Джакомо Пучини, което ще видим на 9-и август. В главната роля ще пее Екатерина Семенчук. Лиу е Каролина Лопес Морено. В ролята на Калафще видим Хорхе де Леон. Българският певчески отбор на сцената е съставен от: Светозар Рангелов, Атанас Младенов, Росен Ненчев, Даниел Острецов, Веселин Михайлов, Красимир Динев.
С този мощен вокален състав и вечната музика на Пучини, софийският площад обещава да се превърне в арена на истински триумф на духа. Защото когато последната сричка от „Nessun dorma“ заглъхне под откритото небе, а публиката затаи дъх пред катедралата, всички ще разберем едно: лятото в София отново има своя оперен смисъл.
Лято със Софийската опера на площада пред катедралата „Свети Александър Невски“! На добър час!
Уважаеми читателю, няма да спра да пиша и да показвам Истината, въпреки че цената, която понякога журналист плаща не е лека.
И така, поглеждаме днес към Държавна опера - Варна.
На 6-и юли директорката на операта Даниела Димова - дългогодишна активистка на партия ГЕРБ - и по линия на женската организация на синята партия, и по линия на статута й на общински съветник повече от четири мандати, както и дългото й партньорство с диригента Борислав Иванов, се позовава на необходимостта от съкращения в звено солисти и уволнява баритонът - варненец Иво Йорданов.
Веднага в социалните мрежи неговите колеги, а и той самият коментират на висок глас, че Иво е уволнен, след като дава интервю за Радио Варна. В него той говори за нарушен синдикален диалог с директорката Даниела Димова, която не желае да води никакви разговори със синдикатите. В Опера Варна има две синдикални организации. Иво Йорданов изнася данни и за нарушения на права, нощен труд, застинали възнаграждения и още и още.
Само два работни дни по-късно Димова се активизира, прави анализ и достига до извода, че трябва да направи съкращения в звено солисти и хоп - отрязва Иво Йорданов, считано от 6-и юли.
Потърсихме го във Фейсбук, за да поискаме интервю и повече подробности, но баритонът не отговори.
Ако става въпрос за спорно уволнение, вярваме, че синдикалната централа в София, чийто представител във Варна е Йорданов ще направи всичко необходимо, за да защити съдебно отстранение нейн представител. Исканията за достойни заплащания, които са мотивирани, както и излизането предупредително със светлоотразителни жилетки, подобно на музикантите от съставите на Българското национално радио, не са прецедент в съвременните условия в България.
Прецедент обаче е уволнението за дни на синдикален лидер, който изразява мнението на колегите си, дава интервю по Радиото и продължава да настоява за синдикален диалог, и за конкретни стъпки в посока на решаването на поставените искания. Ето това е смущаващото в посочения от мен казус.
Странно е и защо централите на КНСБ и КТ Подкрепа мълчат оглушително, а не реагират веднага и то шумно? Играта загрубява, доколкото вървят подписки - в защита на Иво Йорданов. И на директорката Даниела Димова.
Намесват се политически партии, които изразяват мнения. Даниела Димова използва пък всичките си позиции като активист на ГЕРБ във Варна, за да "натисне" Радио Варна, което първо дава думата на синдикатите да огласят истината си, някак да потушат конфликта.
Започват да се вадят компромати, които минават през анонимни статии, въобще включена е цялата жълто-кафява машина, за да бъдат дискредитирани главните герои в този конфликт.
Всички хора си задават въпроса: Уволнен ли е синдикалист, защото дръзна да скочи на всесилна директорка във Варна, която е под благословията на партийна централа? Какво е посланието към другите синдикалисти и служители, след като лидер на синдикат е уволнен светкавично, защото е надигнал глава и е казал искания на висок глас? Министерство на културата защо мълчи?
Даниела Димова - директор на Опера Варна, започна тези дни да се излива в ефира на дълго и нашироко, как държавата нямала бюджет, как нямало пари, как трябвало да уволнява служители - в това число и двама диригенти. И, забележете, как можела да върнела Иво Йорданов на хонорар, ако той пожелаел. Но, видите ли, той нямал ангажименти и не пеел в представленията, та един вид нямало нужда вече от него в Операта.
От даденото интервю на синдикалните представители та Федерация „Култура“ към КТ „Подкрепа“ и Съюза на българските музикални и танцови дейци към КНСБ пред Радио Варна, това са обоистът Димитър Иванов и баритонът Иво Йорданов, остава черно на бяло изказаните от тях проблеми:
ЗАПЛАТИТЕ ВАРИРАТ ОТ 700 ДО 900 ЕВРО ЧИСТО
Първо: увеличение на трудовите възнаграждения на практическа база няма. Извършва се само служебна индексация, когато се вдигне минималната работна заплата, за да се покрият заложените в браншовия договор коефициенти. Така новопостъпилите и кадрите с дълъг творчески път остават на едно и също базово ниво (стартова заплата).
Извънреден труд, превърнат в норма
Второ: въведеното преди години сумарно изчисляване на работното време. Според тях то намалява междуседмичната почивка от 48 на 36 часа и създава предпоставки за заобикаляне на Кодекса на труда.
В периода на „Опера в Летния театър“ техническите служби (осветители, озвучители, сценични работници) редовно работят и нощем, тъй като подготовката за спектаклите, построяването на декора, репетициите изискват и работа в тъмната част на денонощието. Синдикатите настояват за устойчива схема за доходите и осигуряване на реални почивни дни.
Музикантите и съставът излизат със светлоотразителни жилетки на сцената, за да протестират по повод на проваления първи кръг на преговори между ръководството на Опера Варна и синдикатите. На практика исканията са били отхвърлени. Жилетките са мека форма на протест, защото диалогът е изчерпан, казва Иво Йорданов.
НАСТОЯВАТ ДАНИЕЛА ДИМОВА КАТО ДИРЕКТОР ДА НАМЕРИ РЕШЕНИЕ
"Директорът има договор за управление след спечелен конкурс от Министерството на културата. Ние сме хората, които вършат художествената и техническата част, и казваме от какво имаме потребност. Не е наша работа да предлагаме решения - директорът е този, който получава своята заплата именно за да реши нашите проблеми и да организира работата ни", казват двамата синдикалисти пред Радио Варна
Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“, Варненската опера, филхармонията и балета - или поне каквото е останало от тези институции на града, тъй като всички бяхме слети механично в едно дружество, основно защото няма сграда за нас и се бутаме на едно място, посочва Иво Йорданов.
Този разговор е бил проведен на 1 юли в ефира на Радио Варна, а от 6 юли Иво Йорданов е освободен като солист в Държавна опера - Варна. Официалната причина - съкращаване на щат в звено "Артист-солисти".
Ето това е положението драги ми читателю.
И това, искам дебело да подчертая, че се случва не само със синдикалисти, но и с журналисти и всеки, дръзнал да се бори и огласи Истината.
Тъжна равносметка. Но, нали сами правим своите избори. Дали да прививаме гръб или да отстояваме онова, в което вярваме и искаме да се случи. Да видим дали синдикатите ще съумеят да защитят своя уволнен представител или ще клекнат пред силните на деня и силните от статуквото в морската ни столица?
Петото издание на иновативния формат „Творчески терминал България – Израел“ ще се проведе за поредна година под патронажа на президента на Република България г-жа Илияна Йотова в София.
Проявата е насрочена за 13 юли 2026 г. от 17.30 ч. в Българския културен център – София, ул. „Веслец“ 13.
Събитието се организира от Арт салон „Сели“– Израел, Съюза на българските писатели, Изпълнителна агенция за българите в чужбина, Общество „Димчо Дебелянов“ към Националния студентски дом и Българския културен център – София. Партньор е Конфедерацията на българските културни организации и дейци в чужбина.
Организаторите определят проявата в София като реципрочно събитие на провеждащия се в град Бат Ям – Израел – Международен фестивал на изкуствата „Българска душа на Святата земя“. През юни миналата година там се състоя присъствено 10-ото юбилейно издание, но тази година заради сложната военна обстановка в Близкия Изток 11-ото издание беше проведено онлайн с конкурс между български творци от цял свят.
Затова „Творческият терминал Българи – Израел“ ще награди десетки участници в този конкурс, като ще събере съвременни автори от различни жанрове: литература, изобразително изкуство, фолклор, късометражно кино, фотография. Темата е „България в моите очи“.
Водеща ще бъде Весела (Сели) Райчинова – създател на двата проекта, журналист, продуцент, директор на Арт салон „Сели“, вицепрезидент на Конфедерация на българските културни организации и дейци в чужбина, председател на Асоциация на българските културни сдружения в чужбина, регистрирана в България.
В програмата:
► Среща с екипа на Арт салон „Сели“ – гр. Бат Ям, Израел;
► Награждаване на участници в Международния фестивал на изкуствата „Българска душа на Святата земя“ – 2026, и рецитал на наградени автори;
► Представяне на Фондация „Бейт Морешет“ в Израел;
► Представяне на Рони Аруети, ръководител на новосъздадената Вокална формация „Българка“ в Израел;
► Представяне на новосъздаденото Студио за народни танци в гр. Бат Ям, Израел, с хореограф Жаклин Марков;
► Представяне на твореца с български произход Дора Галор, която живее в Израел;
► Спомени за незабравимия Георги Черняков (1932 – 2012), ръководител на Кабинета на младите писатели-студенти „Димчо Дебелянов“, където са израсли три поколение съвременни писатели;
► Музикални изпълнения
Със специалното участие на Етиен Леви, Вивиан Райчинова и Васко Базилио.
С участието на:
Боян Ангелов – поет, литературен изследовател и председател на СБП
Райна Манджукова – Изпълнителен директор на ИАБЧ
Снежана Галчева – публицист, президент на Конфедерация на българските културни организации и дейци в чужбина, председател на Салон за българска култура и духовност – Чикаго;
Анжела Димчева – журналист, литературен критик, международен секретар на СБП
Вход: свободен
13 юли 2026 г. (понеделник), 17:30 ч.
Български културен център, София, ул. „Веслец“ №13
Един от най-обичаните балетни шедьоври в световната класика – „Лебедово езеро“ от П. И. Чайковски, ще завладее историческата сцена на крепостта “Царевец” в рамките на XI Летен оперен сезон „Сцена на вековете“ 2026. Под откритото небе на старопрестолния град публиката ще има възможността да преживее вълшебството на най-популярния класически балет в изпълнение на многонационалната балетна трупа на Държавна опера-Стара Загора със специалното участие на поп звездата Михаела Филева.
Девет години след премиерата си „Лебедово езеро“ на Старозагорската опера продължава да привлича нови публики, да покорява престижни сцени у нас и в чужбина и да бъде посланик на българското балетно изкуство в Европа. След успеха си в препълнената зала 1 на НДК през май тази година спектакълът на балета “Лебедово езеро” идва на историческата сцена на крепостта “Царевец” като едно от най-очакваните събития и единственото балетно заглавие в програмата на фестивала.
През последните години постановката на Силвия Томова изгради впечатляваща международна биография. Гастролите в Германия и Нидерландия донесоха на спектакъла и на балетната трупа на Старозагорската опера признанието на европейската публика, а през декември 2026 и януари 2027 година предстои петото поред турне на сцените в двете държави.
На сцената на Двореца на царете в крепостта “Царевец” зрителите ще видят първите солисти на балета на Държавна опера-Стара Загора. В ролята на Одета/Одилия ще танцува примабалерината Анелия Димитрова, а като принц Зигфрид ще се представи Фиорди Лоха. В спектакъла участват още Максим Сиденко в ролята на Шута и Даниеле Ченторби като Ротбарт, заедно със солистите и кордебалета на Държавна опера-Стара Загора.
Специален акцент в спектакъла е участието на Михаела Филева в ролята на Кралицата. Родена и израснала във Велико Търново, една от най-обичаните български поп изпълнителки ще се срещне със своята родна публика в атмосферата на един от най-утвърдените български фестивали.
Сътрудничеството на Михаела Филева с Държавна опера-Стара Загора започна със зашеметяващите ѝ участия в мюзикълните продукции „Есмералда – Парижката Света Богородица“ и „Ромео и Жулиета“. На 15 май в препълнената зала 1 на НДК Михаела направи и своя дебют в балетен спектакъл, появявайки се в ролята на Кралицата в „Лебедово езеро“. Изявата ѝ предизвика голям интерес и бе посрещната с възторг от публиката.
На фона на величествената крепост “Царевец”, безсмъртната музика на Чайковски и вируозните изпълнения на великолепните балетни артисти на Старозагорската опера вечерта на 25 юли обещава незабравима среща с една от най-красивите истории в световния балетен репертоар под звездите на старопрестолния град.
Залата на Софийската градска художествена галерия бе препълнена. Напук на Световното първенство по футбол. И въпреки откриването на формата „Опера на площада“ на Софийската опера и балет. Пет минути преди 19 часа, когато бе началото, хората продължаваха да прииждат, а разпоредителите на Градската галерия донасяха още столове, и още.
Предстоеше началото на паметна музикална вечер, посветена на непрежалимия приятел, колега, музикант, органист, пианист, византолог, диригент, вдъхновител, учител и будител. Думите не стигат, за да опиша личността, делото и приноса към българската музикална култура и музика, относими към личността на нашия Янко Маринов.
Носим го в сърцата си, помним го, в съзнанието ни оживяват моментите на неговите виртуозни и неповторими концертни изпълнения – уникални изживявания, които никога няма да се повторят.
Защото талантът на Янко Маринов е неповторим, недостижим музикален феномен.
Жаден да открие, да намери невидяни и неизпълнени произведения, да прозвучи музика, написана сякаш преди цяла вечност, да бъде първият, който да я оживи. А после да научи на тайните на старинната музика млади свои последователи, музикални дарования, у които искаше и пося страстта и любовта към изследователството и виртуозността.
Неговото име остава във времето и ще остане. Но светлината на неговата памет трябва да се поддържа. Затова и Фондация „Кончерто Антико“ направи вярната крачка – освен концертни вечери в памет на Янко, учреди Годишна награда на негово име.
Програмата, която хората слушаха със затаен дъх и жажда към изкуството, бе изградена с акцент върху Лист и Регер, но и с присъствието на Хендел, Дебюси, Берг.
Основен мотор и носител на концерта бе Станислава Георгиева – пианист, органист, диригент, музикален спътник на Янко Маринов на сцената, в неговите проекти и изследователски трудове.
Флейтистката Гергана Иванова свири с устрем, водеше в музикалните номера убедително, майсторски и със стабилна, ювелирна техника. Демонстрира своя характер, индивидуалност и палитра от настроения, нюансировка, но същевременно музицираше събрано, сдържано, с много вкус и мярка – за синхрон в ансамбловите номера, за усет спрямо акустичната среда на галерията и в пълен синхронен резонанс с партньорите си на сцената.
Сопраното Анастасия Алтухова имаше нелеката задача да ни преведе през творбите от програмата, като показа различни похвати и звук в пеенето си, съобразени с естетиката и стиловите изисквания на композиторите. Бе изключително вярна на мелодиката, пластиката на барока, патоса и романтиката, екзотиката и трудността на вокалните камерни форми, които изискват гласът да бъде третиран като равностоен инструмент на пианото. Анастасия имаше изключително близко сътрудничество през годините с Янко Маринов. Бе едно от водещите сопрана в основания от него ансамбъл „Кончерто Антико“. Янко редовно я канеше за солист в празничните и традиционните организирани събития в католическата катедрала „Свети Йосиф“ в София.
Затова и съвсем очаквано, логично и естествено бе решението на Фондация „Кончерто Антико“ именно Анастасия Алтухова да е носителят на Първата годишна награда „Янко Маринов“ 2026. Присъединявам се към избора и решението на колегията на фондацията.
И бих искал дебело да подчертая, че около Янко Маринов през годините се сформира ядро от изключителни български и международни музиканти, които споделят неговата страст към исторически информираното изпълнение на барокова, ренесансова и византийска музика.
Музикалното събитие и церемонията по връчването на Първата годишна награда „Янко Маринов“ ще оставят своя силен отпечатък в душата и съзнанието на всеки присъствал в залата на Софийската градска художествена галерия.
Защото в сърцата си хората усещаха светлината, аурата, духа и присъствието на Янко. И защото, сигурен съм, всеки един от нас, освен възторга от красотата на изпълненията и музиката, освен оживелите спомени и картини с участието на Маринов, с тъга и болка скърбеше и се питаше: „Защо си тръгна толкова рано, когато беше в силата си, когато талантът ти озаряваше всички, когато водеше към висотите в изкуството, когато имаше още толкова много идеи да сътвориш?“.
Да видиш сцената, изпълнена с хората, с които Янко споделяше диханието на барока и средновековието, беше пречистващо емоционално изживяване. Фондация „Кончерто Антико“ и всички присъстващи артисти превърнаха тъгата в съзидание.
Янко събираше душите на хората и музикантите, беше откривател на таланти и пазител на вечното. И докато неговите ученици и съмишленици продължават пътя му, звукът на небесния орган няма да замлъкне, а неговата „Буря и утешение“ ще продължи да вълнува земния ни свят.
Научи ни да търсим красотата в старинните звуци и днес тази красота живее чрез новите таланти. И всеки път, когато чуем катедралния звън на „Свети Йосиф“, в паметта ни възкръсва споменът за един живот, неговия, извървян и осъществен като една небесна, сбъдната, съкровена молитва.
Светлината, която носеше Янко Маринов, остава онази движеща сила, която ще дава посока и устрем на пътя на неговите ученици, последователи, съмишленици, колеги, приятели. Озарени от тази светлина, ние не се сбогуваме, а обещаваме да пазим непреходния му огън във времето.
Министерството на културата напоследък така обнови сайта си, че нищо не може да се намери лесно и от първа ръка. Съвсем наскоро мой колега ми съобщи, че има обявен конкурс за Началник отдел "Музеи, галерии и визуални изкуства".
Опитах се да го открия, за да видя условията, но това не е никак лесно.
Затова тук публикуваме обявата и условията на конкурса за желаещите да участват в надпреварата, която се надяваме да не е предварително предрешена. Срокът за подаване на документи е до 9-ти юли включително.
Ето и обявата:
МИНИСТЕРСТВОТО НА КУЛТУРАТА на основание чл. 10а, ал. 2 от Закона за държавния служител и чл. 14, ал. 1 от Наредбата за провеждане на конкурсите и подбора при мобилност на държавни служители обявява конкурс за заемане на длъжността „Началник на отдел” на отдел „Музеи, галерии и визуални изкуства“ в дирекция „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства”.
Кратко описание на длъжността: Планира, организира, ръководи и контролира цялостната дейност на отдела. Дава предложения и подпомага провеждането на политиката в сферата на движимото културно наследство, музеите, визуалните изкуства, съгласно функциите на дирекцията.
1.1. Размер на основната заплата за длъжността: При назначаване основната месечна заплата ще бъде определена от органа по назначаване, съгласно Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, в границите от 620,20 евро до 1396 евро (за първа степен).
2.4. Професионално направление: „История и археология“, „Теория на изкуствата“, „Изобразително изкуство“, „Администрация и управление“, „Икономика“;
2.5. Минимален професионален опит: 5 години или придобит ранг за заемане на длъжността II младши.
Допълнителни изисквания: ползване на английски и/или френски език, компютърна грамотност, музеен опит, познания в областта на културната политика и културното наследство.
Конкурсът да се проведе чрез решаване на тест и интервю.
Необходими документи за участие в конкурса:
5.1. Заявление по образец /Приложение № 3 към чл. 17, ал. 2 от НПКПМДС/ – подписано от кандидата – в оригинал;
5.2. Декларация по чл. 17, ал. 3, т. 1 от НПКПМДС от лицето за неговото гражданство, както и за обстоятелствата, че е пълнолетен гражданин, не е поставен под запрещение, не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода и не е лишен по съответен ред от правото да заема определена длъжност – подписано от кандидата – в оригинал;
5.3. Копия от документи за придобитата образователно-квалификационна степен, допълнителна квалификация и правоспособност, които се изискват за длъжността. Ако дипломата на кандидата за придобито в Република България образование е вписана в Регистъра на завършилите студенти и докторанти, в заявлението се посочват номер, дата и издател на дипломата, а ако документът за признаване на придобитото в чужбина образование е вписан в регистрите за академично признаване на Националния център за информация и документация, в заявлението се посочват номер, дата и издател на документа за признаване, като копие на диплома не се прилага;
5.4. Копия от официални документи за доказване трудов стаж и/или служебен стаж, и/или осигурителен стаж (трудова книжка, служебна книжка, осигурителна книжка, обр. УП-3), и/или официални документи за извършване на дейност в чужбина, издадени от компетентен орган или компетентно длъжностно лице, в съответствие с националното право на съответната държава;
5.5. Документите, издадени в чужбина, се представят в легализиран превод на български език и след необходимото признаване от съответните оправомощени органи в Република България.
Място и срок за подаване на документите: Документи за участие в конкурса се подават в Министерство на културата, бул. “Ал. Стамболийски” № 17 всеки работен ден от 9.00 ч. до 17.00 ч., лично от кандидата или чрез пълномощник с попълнено пълномощно, намиращо се на последната страница на заявлението за участие в конкурса или по електронен път на имейл: konkursi@mc.government.bg, в срок – 10 дни от публикуване на обявлението – до 09.07.2026 г. включително.
В случай на подаване на документите по електронен път заявлението по чл. 17, ал. 2 и декларацията по чл. 17, ал. 3, т. 1 от НПКПМДС следва да бъдат подписани от кандидата с електронен подпис.
При подаване на документите, на кандидатите се предоставя копие от длъжностната характеристика за конкурсната длъжност. В случаите на подаване на документи по електронен път, заявлението по чл. 17, ал. 2 и декларацията по чл. 17, ал. 3, т. 1 от НПКПМДС следва да бъдат подписани с електронен подпис от кандидата, а информацията за пречките за назначаване и длъжностната характеристика се изпращат на кандидата по електронен път на посочената от него електронна поща.
Списъците за допуснатите и недопуснатите кандидати и всички съобщения във връзка с конкурса се обявяват на Интернет сайта на министерството.
Невена Андонова - филмов продуцент, сценарист и журналист, която през февруари бе и кандидат за генерален директор на БНТ в конкурса за СЕМ, поема новините на прорама "Христо Ботев" на Българското национално радио /БНР/.
Емисиите за култура, образование и наука на националната радиопрограма в момента се излъчват в 14 и в 17 часа всеки ден. Невена Андонова спечели обявения подбор за длъжността "отговорен редактор" на новините, които са към редакция "Новини, образование и култура" със завеждащ Наталия Маева.
В момента новинарските културно - образователни емисии се правят от малък екип: Александър Райчев, Калина Колева, Александра Сърчаджиева и Люба Константинова. До преди повече от месец част от екипа бе и журналистката Маргарита Ралчева, лице на ТВ Европа и съпруга на издателя и бивш евродепутат Емил Стоянов.
Първата емисия по профрама "Христо Ботев" бе излъчена на 10-и юни 2024 година. Тогава към екипа работеше и Даниела Късовска.
ЗА НЕВЕНА АНДОНОВА
Невена Андонова е български филмов продуцент, сценарист и журналист. Тя е дъщеря на емблематичния български режисьор Методи Андонов и сестра на режисьорката Милена Андонова. През 90-те години работи като репортер и редактор във вестниците „1000 дни“ и „Стандарт“, а по-късно става водещ и автор в Българската национална телевизия (БНТ), включително в емблематичното предаване „Панорама“ и културната програма „Суматоха“. Беше и програмен директор на БНТ.
Има две висши образования - „Българска филология" и „Теория и история на културата" от Софийския университет „Св. Климент Охридски". Специализирала е в САЩ и Гърция.
Продуцент е на награждавани филми, сред които е „Маймуни през зимата“ (2006), спечелил „Златна роза“ и награда от фестивала в Карлови Вари.
Има ли запален оперен меломан у нас, който да си е представял лятото без оперно зрелище на открито? Без „Опера на площада“, без „Опера над водата“, без някои от другите чудати формати и позициониране на оперното изкуство на необичайни места, извън театъра? Световното по футбол е манящина, но лято без опера – не става. И то не какво и да е оперно зрелище, а класно, на недостижимо и най-високо ниво.
Категоричен съм, че е време да набием в главите на политиците – национални, местни, въобще на властта у нас, па барем вземе да проумее: летните престижни оперни формати под открито небе превръщат високото класическо изкуство в мащабен туристически и културен феномен.
И не само ефектът е поразяващ – заради естествените обстоятелства на местата, където се играе, не само заради автентичните исторически природни забележителности, но и заради другата акустика. Заради мащаба, който винаги е грандиозен. Но, ако насреща нямаш творец, който мисли и гради в същия този мащаб 10:1, то нещата няма да станат по начина, заради който зрителите остават поразени от цялостното въздействие, цъкат с език, идват от други страни на нашите оперни вечери, сипят суперлативи и дълго време след посещението си споделят снимки, клипове, коментират от уста на уста.
Арена ди Верона, Античният театър в Оранж, Фестивалът в Брегенц, Пучини фестивалът в Торе дел Лаго – Италия, каменната кариера Санкт Маргаретен в Австрия, Grange Park Opera и Garsington Opera – където публиката пристига отдалеч, вечерта е в смокинги и бални рокли и се наслаждава на дългите над час и половина антракти на чаша шампанско и цялостно изживяване. Примерите не са един и два по целия свят.
У нас всичко започна с „Опера на площада“, нали помните? И нека не го забравяме, а да отдадем дължимото на пионера на това оперно дело у нас. (Това не е рекламна статия за Карталов, нито авторът взима пари за нея, нито пък имаме рекламен договор. Това са фактите, драги ми читателю.)
Опера на площада възникна през далечната вече 1997-а година. По идея на акад. Пламен Карталов по повод 400-годишнината на оперното изкуство. Тогава арена на постановката „Аида“ става площад „Княз Александър Батенберг“, а мавзолеят на Георги Димитров се превръща в най-голямата открита сцена у нас. Така се роди българската Арена ди Верона.
Години по-късно оперният фестивал на Софийската опера бе преместен пред Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. И така е и до днес.
Затова много се зачудих на пресконференцията на Карталов преди време, когато той обяви, че заради финансови проблеми нямало да се състои традиционния оперен летен фестивал. И докато веднага типично по български гръмнаха неформални хейтърски гласове на вечно недоволни служители и колеги – "оф, тъкмо ще си починем това лято, аман само се бъхтим от работа, ей, голям кеф" – ето, че което е писано и предопределено да стане, то си става, въпреки трудностите.
Видях активността на Столична община, на Дирекция „Култура“. И ето, „Опера на площада“ ще го има и това лято.
(А тези недоволните колеги от Операта май не отчитат, че работят в национален културен институт с най-високите заплати за творците, че работят в световно признат оперен театър, че имат ангажираност и възможност за изява, които са възможни точно сега – в тези условия, в това време, с този директор, с този мениджър, с този режисьор. След време, сигурно всичко ще е друго – но да видим за по-добро, или ще се чуват репликите „Ей, помниш ли преди какво беше …?“).
И преди да погледнем към програмата тази година на „Опера на площада“ нека спомена още две неща.
Оставам с впечатлението, че в последно време Софийската опера бе изтикана някак от форматите на летни оперни фестивали, които тя самата създаде. Отстъства от Велико Търново, от Белоградчишките скали, от лятната сцена във Военната академия. Разбира се за всички винаги има обективни и субективни причини. Но, си мисля, гледайки какво се случва, че първооснователят на този формат, който проправи пътя, сега много тънко, хитро и елегантно е в условията на невъзможност да стъпи на местата, които сам създаде като трибуни, традиция и т.н. Някой път няма финансиране, друг път – няма възможност и дати, трети път – кметството нямат възможност да продават билети или да съфинансират, да предоставят инфраструктура … Ролите на различни музикални институти у нас се размениха съвсем ненадейно и извън профила, но все поради стремежа да са по-първи от другият. Няма лошо, нека има конкуренция. Но, започва на моменти да става алогично. Всичко днес вече е подвластно на печеленето на пари, на комерсиализацията на изкуството, на битката за приходи. Въпросът е това да става професионално и без компромиси. И дано да няма тих студен фронт към Софийска опера и нейния директор по отношение на възможности и опции за гостуване в страната. Дано се лъжа в това си усещане.
И ако глаголът „изтикана“ звучи твърде остро или неточно в този контекст, то неоспорим факт е, че Софийската опера отсъства от тези дестинации през настоящия сезон. Монетата обаче винаги има две страни. Зад това решение прозира една прецизна и задължителна предпазливост по отношение на финансовия мениджмънт. В епоха на пазарни рискове и финансова несигурност в културния сектор, стратегическото планиране и пресмятането на разходите са жизненоважни. Първият приоритет тук остава стриктното, законосъобразно и целесъобразно разходване на публичните средства – процес, който изисква пълна прозрачност.
СЕГА ПОГЛЕД КЪМ "ОПЕРА НА ПЛОЩАДА" 2026
Карталов е направил програмната линия в три потока. Серия от пет спектакъла на „Селска чест“ / “Палячи“, следват пет представяния на „Мамма Mia“, първи финал с „Рилският пустинник“ – напълно логично, музикална поема по музика на отец Кирил Попов, все пак сме пред катедралата в сърцето на столицата. И гранде финал с "Турандот".
В серията „Селска чест“ / „Палячи“ - 9, 10, 11, 15 и 17 юли, от 20 часа, под диригентската палка на знаменития маестро Даниел Орен (15,17 юли) и на Франческо Роза , публиката ще може да се наслади на дебюта в ролята на Неда на Мила Михова, сопраното, което вече стъпи на сцената на Софийска опера и носи на плещите си голямата отговорност да защити авторитета и името на своята знаменита майка със световна слава – сопраното Дарина Такова. Мила всъщност вече излезе в ролята на Неда в престижната зала на Националната опера, но за нея ще е първо излизане в тази среда – на открито, в това сценично пространство, тази необичайна акустика и цялостно изграждане на представлението.
Друг любопитен акцент е гостуването на групата италиански певци – солисти, които пък бяха на първа линия при гастрола на Пламен Карталов в Модена преди време. Помним, че Модена аплодира и остана възхитена от спектакъла именно на „Селска чест“ / „Палячи“ в оперния театър „Френи-Павароти" в Модена. За да види едноактните опери под режисурата на Карталов пристигна тогава Райна Кабаиванска. Постановката, копродукция между театрите в Модена, Пиаченца, Римини и Софийската опера и балет под диригентството на маестро Алдо Сисило, сега е в София и щастливата ни публика ще може да я види и чуе, ако успее да закупи навреме билети. Продукция, получила щемпел за качество от италианската критика, която не би простила отстъпление или отстъпление от духа на двете веристични опери. Италианците пеят рамо до рамо с нашите родни оперни звезди, които обичаме и почитаме.
Дебют в София за аржентинеца Фабиан Велос - като Тонио в "Палячи". Фабиан гастролира в първокласни оперни театри по света, сред които в Мадрид, Рим, Болоня, Мексико Сити, Атланта. Участва и в различни постановки в родината си Аржентина, като често гостува на най-прочутата сцена там - театър „Колон“ в Буенос Айрес.
Поредицата Мамма Миа е в края на юли – датите са: 24,25,26,27 и 28 юли. Владимир Михайлов се завръща в продукцията на Софийската опера след не толкова кратко отсъствие и ангажиментите му покрай тв реалити формат. Да отбележим и дебютна сцената на площада и за Весела Янева, която влезе в заглавието през август 2025 г. в ролята на Таня във формата "Музи над водата - езерото Панчерево". В една от вечерите на сцената ще вземе участие директорката на Музикалния театър – Еделина Кънева. Песните на ABBA ще звучат и с превъплъщението на златния глас, който публиката обожава, заради безбройните му озвучавания на филмови продукции на десетки роли зад кадър на малкия екран – Симеон Владов. От премиерата си през 2018 година до днес Mamma Mia! на Софийската опера и балет продължава да привлича хиляди зрители, които не само изпълват салона, но често се връщат за втори и трети път. Осем години след първите представления, мюзикълът по песните на легендарната група ABBA остава едно от най-търсените заглавия в столичния афиш. Историята за лято и любов продължава да живее своя сценичен живот. Българската постановка е по-различна от бродуейската. Мамма Миа се превърна в чакано преживяване и зрелище, без което сякаш лятото в София не би могло да премине.
Достоен и логичен културен и духовен първи финал на лятната оперна серия е музикалната поема „Рилският пустинник“ от отец Кирил Попов. Представянето на 1-ви август пред храм-паметника „Св. Александър Невски“, под палката на Жорж Димитров, тържествено ще ознаменува 1150 години от рождението и 1080 години от успението на Св. Йоан Рилски Чудотворец.
И голямата гранде кода, финалния летен апотеоз за тази година, е произведението – връх на италианското белканто и веризъм – операта „Турандот“ на Джакомо Пучини, което ще видим на 9-и август. В главната роля ще пее Екатерина Семенчук. Лиу е Каролина Лопес Морено. В ролята на Калафще видим Хорхе де Леон. Българският певчески отбор на сцената е съставен от: Светозар Рангелов, Атанас Младенов, Росен Ненчев, Даниел Острецов, Веселин Михайлов, Красимир Динев.
С този мощен вокален състав и вечната музика на Пучини, софийският площад обещава да се превърне в арена на истински триумф на духа. Защото когато последната сричка от „Nessun dorma“ заглъхне под откритото небе, а публиката затаи дъх пред катедралата, всички ще разберем едно: лятото в София отново има своя оперен смисъл.
Лято със Софийската опера на площада пред катедралата „Свети Александър Невски“! На добър час!
След като преди седмици Христо Мутафчиев, в качеството му на Председател на Съюза на артистите в България се провикна по адрес на бившата вече директорка на НДК "Абе, моме проста! Кой ти даде поста?", няколко дни само след обявяването на новото назначение на временния НОВ БОРД и ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР на НДК от Евтим Милошев, в качеството му на Министър на културата, Христо побърза да направи плонж в краката на Ия Петкова - Ангелова. Нямаше нужда публично да я защитава, нито да дава протекцията си за нея. Но, го направи. Което някак отстрани изглежда като плонж в краката на новата власт. Румен Радев и ПБ като цяло са опонент на ГЕРБ и Бойко, до които Христо през последните години гравитираше и парадираше със своята близост. И хоп, сега - пълен завой. Преди време защити дъщерята на Радев, която е в Народния театър, пак без да има нужда. Ей така, провикна се в защита на момичето - Дарина Радева, че не било виновно, че е дъщеря на президента / премиер Румен Радев. Призивът да не съдим младите актьори по техните известни родители и да не ги превръщаме автоматично в политически мишени, а да ги оценяваме единствено по техния талант - е правилен и принципен. Но, не виждам Христо така активно да защитава други млади актьори. Е, сега е удобно да се хвърля на амбразурата за дъщерята на президента - сега премиер - Румен Радев. Ама къде отиде предаността към Бойко и ГЕРБ? Преди време написах, сега ще попитам пак: а защо Христо не скача така за Валери Йорданов от Народния театър? Там, знаете какъв е казусът, битката е "или - или", много сериозна, челен сблъсък между актьора с ръководството на театъра. Но САБ и Христо там са в пълно оглушително мълчание. Защо ли? Но да се върна на началото - подкрепата за Ия Петкова, новата временна изпълнителна директорка на НДК. Христо е написал публична препоръка за нея: "Познавам Ия Петкова като човек, който обича театъра, има огромно уважение към артистите и творците. Точно затова знам, че за нея Национален дворец на културата - НДК не е просто поредната административна позиция, а кауза. Предстои много работа, а наследството е тежко, но ти можеш и ще се справиш! С твоя професионализъм, устрем и отдаденост, вярвам, че нещата си идват на мястото. Честито, Ия! Желая ти здрави нерви, нестихващо вдъхновение и много успешни проекти. На добър час на новия изпълнителен директор на НДК!" Ролята на Съюза на артистите в България е на коректив на властта, на пазител и защгитник, на синдикална организация, на водач в битките за права и за защита на сектора, колегията, институтите. И когато лъвът на такава организация омеква и започва да прави плонжове, това вече заостря вниманието ни - какво ли предстои? Ще видим!
Чета от няколко дни във вестници и сайтове, че се повдига темата за това как живее 84-годишната Валя Балканска с присъдената ѝ държавна пенсия преди години. Текстът на медийното съдържание е едно и също, не се учудвам вече на нищо – нали на мода е „копи-пейст“ журналистиката.
Но да се върна на темата.
През 2011 г. държавата отпусна на Валя Балканска държавна пенсия за особени заслуги в размер на 700 лева (около 340-360 евро). И да, темата за обидно ниското заплащане и пенсии на българските творци от ранга на Валя, чийто глас прославя България по света (като песента „Излел е Дельо хайдутин“ на борда на „Вояджер“), трябва да предизвиква силни обществени реакции – мисля си .
(За по-младите да напомня: песента е направена в края на 60-те години на ХХ век от американския изследовател на българския фолклор Мартин Кьонинг и е издадена на плоча в САЩ . Няколко години по-късно екземпляр от плочата попада сред закупените за прослушване записи при подготовката на Златната плоча − послание от Земята, което да полети извън пределите на Слънчевата система на борда на два идентични космически летателни апарата от програмата „Вояджър“ на НАСА.)
Какво излиза ли? Валя Балканска лети в безкрайния Космос на борда на „Вояджер“ и представя човечеството и България пред извънземни цивилизации, а тук, на Земята, държавата ни я оценява на 350 евро...
Балканска – един от нашите златни гласове, национално богатство, символ на българската култура, не заслужава ли спокойни и достойни старини? А не присъдена символична месечна сума и символично уважение.
И нека сега, днес, веднага да ѝ кажем, докато е жива и здрава: Поклон пред теб, Валя! Благодарим за всичко, което с твоето творчество и глас си направила за България и българската култура!
Мисля си – пенсия от 360 евро за певицата, която разплаква милиони по света и прослави България в Космоса? Това не е ли абсолютен институционален позор. Докато държавни чиновници и политици получават огромни заплати и бонуси, истинските пазители на българския дух и култура са оставени да преживяват с подаяния .
Срам за държавата, която не умее да цени и възнагради легендите си!
Този казус е ярък пример за отношението към имената-икони на българската култура и към Културата у нас. Фактът, че за „особени заслуги“ към нацията се присъжда такава сума показва дълбок системен проблем. Валя Балканска е символ на България, а символите трябва да се пазят с дела, не само с празни думи по празници.
Време е за реална промяна в законите за подпомагане на творците ни, към осъвременяването им и към преосмисляне на всичко – дори това кой, как и защо получава от държавата пожизнена пенсия за особени заслуги.
Да, по реда на Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията.
В България формула за заслуги няма. Има формула за „наши хора“. Как иначе да си обясним факта, че през годините (казвам го от личен опит и наблюдение от първа ръка) колеги в активна възраст, действащи, добре платени наши творци се уредиха с пожизнени държавни пенсии? И продължават да си работят, да свирят и пеят, да играят, да снимат... Разбира се, всичко си е законно, по реда и буквата на горецитирания закон.
Но докога парите за култура няма да отиват при титаните, при иконите на българската култура, при ветераните, а при удобните и близките на този или онзи властимащ и влиятелен политик, министър и т.н.?
Истинските стълбове – емблеми на българската култура, не бива да бъдат унижавани и подминавани. Защото ТЕ, истинските, не са кресливи, не звънят по телефони, не плачат, не висят в министерствата, не ходят на „спявки“ с депутати, не ходят по партийни централи. Приемат онова, което държавата и хората им засвидетелстват – с чест, достойнство и изправен гръб.
Но когато през десетилетията те са давали на страната ни, сега тя, България, обществото ни, не е ли редно да им подаде ръка. Защото не е ли това духът на закона, по който се присъждат тези пожизнени пенсии на заслужилите творци към страната ни?
Знам, че има десетки още като Валя. Но знам, че при липса на обективен железен критерий, а не по „втория начин“, държавата превръща и тази тема в шуробаджанащина.
(Последните ми месеци като главен експерт в Министерство на културата, в края на месец май 2025 година, бяха белязани от подобен пример. Дъщерята на една от звездите на музикално-сценичното изкуство у нас, моя колежка журналистка, звънеше почти всяка седмица, за да запита какво се случва с предложението за удостояване на майка ѝ с пожизнена пенсия. Нямаше как да проумее и разбере отговора ми тогава, че комисия не се е събирала, особено във времето на бързи смени на министри, кабинети, правителства, Парламент. А и нямаше изглед скоро да се събере. След няколко месеца вече всичко това нямаше смисъл – жената си бе отишла. Но тази тема остана в съзнанието и душата ми като пример за административно бездействие и институционален грях. На институцията, не мой.)
Не бива държавата ни, управляващите днес, да оставят колоси от златната ни музикална културна съкровищница, каквато е Валя, да живеят старините си в състояние на справяне с живота, близко до онова, което в медицината наричат „будна кома“.
История за едно изгубено номерче и една изгубена усмивка
Иван Върбанов
Ха, една поучителна и интересна история, преживяна и разказана от първо лице, която искам да споделя тук. Заради многото измерения на преживяното.
Преди няколко дни колега ме покани да посетя концерт, който ще дирижира в зала „България“. Нищо, че бе Еньовден – реших, че няма да отказвам поканата. А пък и не толкова често имам време, възможност или пък получавам като жест на внимание към мен уважението да присъствам на музикални и театрални събития.
Та, отправих се след края на дългия работен ден, в безобразната жега, към заветната зала „България“. Нямаше много хора. Това бе хоров концерт. (Но и преди, когато попаднах на откриването на Софийският музикален фестивал например, да, залата бе пълна, но нямаше млади хора. Къде са младите? – се питах, виждайки хора над 45 – 50 години само сред зрителите и слушателите.)
Но, да не се отклонявам. Показах билета си на входа и се запътих към първи балкон.
Както казах вече – хора много нямаше. Но в себе си носех малък найлонов плик, в който имах дреболия – една резервна тениска за преобличане в офиса, все пак денят бе жарък и дълъг и малка бутилка с вода. Предпочетох до оставя носеното от мен на гардероба. Приближих се към любезните момичета, подадох пликчето си, озърнах се с радост и видях, че след края на вечерта няма да бъде нужно да водя битки, за да се добера до оставеното на гардероба. Подадоха ми номерчето, запътих се към санитарното помещение, за да се освежа и влязох в залата. Балкон, първи ред, 20-о място си бе направо супер позициониране. Огледах се, имаше достатъчно място, хората не бяха един връз друг. Супер!
Концертът започна, слушах и наблюдавах внимателно. Всички на сцената бяха мои колеги, приятели, състуденти, познати. Хора, на които държа и уважавам. Затова се зарадвах и на всичко онова, което показваха в уникалната вечер.
Дойде времето на аплодисментите, на възторга, на поне един бис. И след това, след края на концерта, публиката и аз се насочихме към изходите.
Пристъпих към гардероба, където двете мили момичета ме очакваха, а и бързаха да тръгват с думите: „Това е вашият плик, нали? Чакаме Ви, за да си го вземете!“.
Усмихнах се, заради тяхната любезност, а и ме бяха запомнили, което ми направи впечатление, освен, че може би погали малко и егото ми. Пристъпих към тях и бръкнах в джоба на панталона си, за да извадя номерчето, срещу което щях да получа оставеното на гардероба. Бях убеден, че е в левия ми джоб. Но, ръката ми попадна само на прес-картата ми, сложена в бадж и металната верижка. „А!“ – казах си – „Сигурно е в другия джоб или в чантата!“. Разсеяно пъхнах ръка в десния си джоб на панталона, но той бе празен. Зачудих се, и даже се сепнах. Защото много рядко ми се случва да не помня къде и какво оставям. Нямаше къде другаде да е, освен в малката чантичка, с която никога не се разделям. Момичетата се усмихнаха, аз се извиних за забавянето. Те любезно ме поканиха да я сложа на плота, който ни разделяше и спокойно да изпразня съдържанието на чантичката си, за да се натъкна на номерчето за гардероба.
Бръкнах дискретно с ръка в джобовете на чантичката си, но не напипвах нищо. Тогава, срам – не срам, последвах съвета, и като на митницата на някоя граница на държава хоп, изсипах всичко пред очите на момичетата. Имаше всичко, което очаквах: кабел за телефона, гребен, няколко химикалки, флашки, портфейл, калъф за очила, визитник.
Но, номерчето го нямаше !!!
Ами сега? Казах, извинете, притесних се – какво правим?
„Трябва да извикаме Милен!“, отсече едната дама. След миг се появи ръководителят на салонния персонал. Млад мъж на видима възраст над 35 – 40 години. Приближи се и след като се информира каква е ситуацията отсече: „Идете и потърсете там, където сте седял!“. Но, аз отвърнах, че към моето 20-о място на първия ред на балкона вече се бе запътила друга тяхна колежка да огледа. Която скоро докладва, че нищо не е намерила. Ръководителят на персонала настоя да отида и аз, но отклоних настойчивите му указания.
Едно от момичетата даде решението на проблема: „Еми, след като не можете да намерите номера, ще трябва да заплатите глоба – 2 евро. Това е вариантът!“. „А – отвърнах – дайте да платя, моля, за да не Ви бавя и да решим казусът по-бързо“. Извиних се няколко пъти. Шефът на салонния персонал ме доближи и ме подкани да дам монети. „Нямам монети!“ – отвърнах – „Но мога да платя с карта!“. „А, с карта не може, защото трябва да ги отчета и да ги предам в брой“ – отговори Милен. „Е, какво правим тогава? Няма ли вариант с карта на пост-терминал да платя, ще платя даже 10 евро, но да затворим случая по-скоро“ – предложих.
След като получих негативен отговор на предложението заявих, че отивам да търся банкомат, за да изтегля пари. „Ама, ние трябва да заключваме!“ – чух трети дамски глас.
Тогава шефът на салонния персонал ми предложи да минем през служебния изход, за да ме изведе, а аз да отида до Българо-американската банка, срещу Народния театър, за да изтегля сумата, която дължах. Погледнах леко зачуден, осъзнавайки, че ситуацията започва да изглежда абсурдно.
Милен ме ескортира, минахме по стълбите и се отзовахме на служебния вход. Там зърнах диригентът, който ме бе поканил на концерта, заобиколен от възторжени зрители, почитатели, колеги. Около него имаше и много негови студенти, които го поздравяваха. От залата на изхода на служебния вход излизаха или бяха застанали, за да говорят и споделят радостта си певците и музикантите - главните герои на вечерта. Всички се познаваме. Но, понеже бях в ситуация на човек, който трябва да бъде съпроводен извън сградата – дължах глоба на Филхармонията, прелетяхме покрай всички, които ме приветстваха и се радваха да ме видят. Но, нямах възможността да се спра, да подам ръка, да ги прегърна или поздравя. Защото се чувствах като човек, който е извършил някакво нарушение, бях под напрежение и в ситуация на заставен да изпълня задачата – да изтегля пари, за да си платя ГЛОБАТА от 2 евро, която дължах. „Здравей! Ей, тука ли си бил? Гледа ли, слуша ли, хареса ли ти?“ – ме питаха моите състуденти, виждайки ме. Подадох ръка на диригента, но подхвърлих нещо от рода: „Извинявай, не мога да спра сега, защото ме глобяват!“. Хората ми се усмихваха, неразбирайки какво точно се случва. По-скоро мислейки, че бързам или не искам да се спра при тях.
Милен ме съпроводи до тротоара пред служебния вход, посочи ми с ръка офиса на банката, каза, че ще чака на място и аз се запътих натам. Даже почти се затичах, защото нали имах поставена задача, която трябваше да изпълня бързо и в срок. Изтеглих 10 евро, добре, че банкоматът работеше, и с бързи крачки поех обратно към служебния вход на Софийска филхармония.
Там отново преживях за втори път същото: „Здрасти! Радвам се да те видя!“ – чувах гласове. „Съжалявам, не мога да се спра в момента да се видим!“ – отговарях. Приближих се до Милен, подадох банкнотата от 10 евро с думите: „Задръжте рестото, моля. След цялото тичане, нека да наддам дължимото!“. „А, не! В никакъв случай!“ – отговори младежът – „Аз даже съм си приготвил пари, за да ви върна ресто!“. Бръкна в джоба си и ми подаде банкнота от 5 евро е монети, за да изравни сумата до 2 евро. (Обещах му, че ще опиша точно, че е постъпил коректно и е върнал рестото ми до последная евро цент, което и правя.) Благодарих му, казвайки, че съжалявам за случващото се и че съм го забавил след края на концерта. „Но, това е пълна тъпотия“ – казах на тръгване. „Та хората идват и плащат все пак прилична сума за билети за концертите тук. А и никой не идва сам, значи поне са закупени два билета. И след това започва разправия за 2 евро ли? И това ли се случва и с други хора, ако са загубили номерчето си? И с чужденците ли, които идват като гостуваща публика в залата ни?“ – запитах. Разбира се, че Милен ми отговори, че такива са правилата и той ги спазва.
Изведнъж в главата ми нахлуха въпроси, въпроси, въпроси …
Даваш например 100 евро за билети, загубваш си номера, и след това си подложен на санкцията да платиш 2 евро, но само в брой?! Айде оправя се!
Помислих си – добре, че все още няма вход и за тоалетната.
Зная от личен опит, че в другите културни институти в чужбина също има минимална глоба за подобна ситуация. Но там всичко е направено удобно, не ти се вменява вина, не се чувстваш неудобно, не се потиш от притеснение. Просто изваждаш карта, телефона си или през умния си часовник и плащаш през терминала на съответната зала, театър или опера.
Защото най-важното не е ли отношението към публиката? Идвайки, за да изживееш наслада и радост от допира с изкуството, да бъдеш оставен на това удоволствие. А изживяването започва от прекрачването на прага на залата или театъра. И завършва не с края на концерта, а с цялостното взаимодействие с хора, персонал, докато напуснеш сградата. И усмивката на лицата на публиката не бива да слиза, не бива да е помрачена, не бива да има разочарование или да остава сянка на обида, неудобство или упрек.
Така се почувствах, както го описах. И признавам си, че скоро няма да си помисля да посетя зала „България“. Споменът от преживяното ще ме спре, уверявам Ви.
Но като журналист, оперен певец и бивш главен експерт в Министерството на културата, не мога да замълча и да преглътна тихомълком ситуацията, защото не мисля, че е нормална. Познавам системата отвътре и зная, че правилата се пишат, за да служат на хората, а не за да ги унижават.
Затова се обръщам директно към директора на Софийската филхармония Найден Тодоров и неговия ПР Кремена Николова, с които сме работили рамо до рамо в Министерство на културата:
Скъпи колеги, тази история, която описах харесва ли Ви? Поставете се на моето място или на мястото на всеки друг човек, който по зла участ би могъл да попадне в този казус. Липсата на ПОС терминали на гардероба на национален културен институт е анахронизъм. Както и липсата на гъвкавост, дипломатичност, култура в отношенията и уважение. Изкуството изисква респект не само на сцената, но и на гардероба. Още повече, че публиката на зала „България“ не е формирана от хора, към които, уверявам Ви, този подход е релевантен.
И , за да бъда конструктивен предлагам:
1. Въвеждане на безкасово плащане (POS терминали): В XXI век е абсурдно национален културен институт да изисква глоби "само в брой". Поставянето на компактни POS терминали (или мобилни устройства за плащане) на всеки гардероб ще позволи на зрителите да платят административната такса за секунди с карта, телефон или часовник.
2. Дигитализация на жетоните: Преминаването към дигитални номерца (например сканиране на QR код при оставяне на багажа, който се изпраща на телефона на зрителя) напълно елиминира риска от загуба на физическо пластмасово или метално номерче.
3. Нов цивилизован протокол при изгубен жетон: Посетителят изчаква края на опашката, докато гардеробът се изпразни. Когато неговата вещ остане последна, тя му се предава след описание на съдържанието и легитимация с документ за самоличност. Глобата се заплаща дигитално на място или се таксува при следващо посещение.
... Или нещо по-добро като вариант ...
Все пак става дума не за конструиране и съставяне на нова стратегия за развитие на културата, а за преосмисляне на простички неща и намиране на адекватно решение.
И съвсем накрая: по-добре тази такса да бъде калкулирана в цената на самия билет, за да се спести унижението и на публиката, и на персонала.
Искрено се надявам тази история да доведе до промяна. Не защото изгубих номерче. А защото след прекрасен концерт човек трябва да си тръгва с чувство за среща с изкуството, а не с усещането, че е преминал през административно изпитание
* * *
Мисля си тези дни да преведа на Софийската филхармония по банков път 20 евро с основание - "депозит за изгубено номерче". Защо и Вие не последвате моя пример? Но, може пък да помислят, че се заяждаме. Иван Върбанов оперен певец, журналист главен експерт в МК (2021-2025 г) The News BG Reporter PRESS BG NEWS AGENCY
Националният
филхармоничен хор „Светослав Обретенов“ към Софийската филхармония предизвика
истински фурор с изпълнението си на джаз-стандарти.
Всъщност това бе втората музикална програмна
линия на концерта „От абатството до сцената“, изнесен в зала „България“ на 24-и
юни под музикалното ръководство на маестро Георги Еленков.
Находчив
музикално – програмен мениджмънт на архитектурата на това музикално събитие. Хоровата
вечер бе замислена като пътешествие – хронологично и стилово, из английската
вокална традиция. И да, преходът за слушателя бе от сакралната и строго канонична
църковна староанглийска музика до светлината на светската, свободна и дори
танцувална ритмика на джаза. Всичко това обединено в едно изживяване, което гравитираше
върху темата и фокуса – представяне на стилистиката и традицията на звучене и
интерпретация на английската църковна музика. Но, не в абатства или църкви, а
тук, в концертната зала, в по-друга акустична среда.
Абатството – изразено от ранната английска
сакрална музика на Томас Талис налага своя музикален канон за изпълнение –
чиста, равномерна, кристално интонационна линия, пеене без вибрато,
демонстрираща блясъка и пълнотата на хармония и полифония.
След това идваше ред в програмата на музиката
на Хенри Пърсел, който налага друг вид трудност пред певците – прецизна орнаментика,
гъвкавост на гласовете, но и красотата на бароковия контрапункт, подплатена с
театралната драматичност.
Пищност
и мощност изискваха вокалните пасакалии и фуги на Хендел, който надгражда със
своите творби блясъка на английското кралско величие.
Носител на мистиката и дори мога да кажа медитативното
състояние при изпълнение - доколкото дългите вокални линии изискват пълна
концентрация, равномерност на подаването на звука, контрол и самоконтрол,
определен цвят и дозиране на емисията - налага Джон Тавенър – познаваме го като
свещения минималист.
Едуард Елгар и Чарлз Станфорд носят
светлината и просветлението с характерния си късно-романтичен разкош, с наситената,
емоционална полярно динамична и плътна катедрална звучност.
Това бе първата линия от музика
и композитори, които налагат определено ниво на детайлна подготовка – вокална,
мисловна, естетична, музикантска, за да се постигне оригиналността и
автентичността на идеята и самото звучене.
Тук трябва да отбележа, че певците
започнаха прибрано и предпазливо, като даваха заявка за постепенно изграждане и
повдигане на енергията и градацията от мистиката към светлината. Зная, че броят
на репетициите обикновено е лимитиран: 3 – 5, някой пъти дори само една преди
концерт. Съобразявайки се и с това обстоятелство, отчитайки сложността и
спецификата на английските композиции, професионализмът на целия състав на
Филхармоничния хор, и много доброто справяне със задачата на този специфичен
концерт, е нужно все пак да посочим, че имаше какво да се желае в прецизността
на интонирането – при сопраните - удържането на кристалната вокална линия,
постигането на овладяна единна вокална хомогенност. Тенорите и басите като цяло
бяха много впяти, споени и единии. За улягането на такъв тип репертоар се
изисква време, детайл и гъвкавост на вокалната техника и звукоизвличане, фина
настройка на степента на отъмняване или осветляване на вокалите за постигане на
онзи английски автентичен католически звук от църквата в абатството, който
поразява и стъписва слушателя с формирането на звука на много висока позиция,
сякаш идващ от купола на църквата. Разбира се при фортисимо – блясъкът и
престижът на елитните певци на Капелата дефилириха с пълна мощ.
Втората част на концерта бе
озарена от модерност, ритъм, танцувалност и много джаз.
И не само, защото Бенджамин
Бритън е своеобразен мост между традицията и модерността. Неговата хорова
музика е ритмически сложна, интелектуална, но силно вкоренена в английския
език. Който също изисква от певците четливост и правилни резонанс и фонация.
Разбира се, Боб Чилкът бе
посланикът на двата свята в музикалното пътешествие в зала „България“. Защото е
факт - неговата „A Little Jazz Mass“ ни пренесе в настроението, аурата и
светоусещането на суинг, блус хармонии и джаз стандарти. Дебело подчертавам и поздравявам
безапелационно всички певци от Националния филхармоничен хор (сопрани, алти, тенори баси): бяха изумителни, блестящи,
артистични, живи, надминаха всички очаквания и постигнаха изцяло и дълбоко
въздействие при изпълнението на този музикален жанр. Категорично и на 100%.
Всички зрители аплодираха, защото нямаше съмнение – това бе музикален триумф,
който никой не очакваше от класическите професионални певци – въздействащ
перфектно суингиращ джаз звучеше в ТЯХНО изпълнение. Браво, браво, браво!
Ако в първата част на
концерта сякаш Капелата притихна и бе предпазлива, малко мудна и тежка в интерпретацията
и музицирането на старинната английска музика, въпреки че диригентът водеше и
налагаше по-динамична пулсация и нюансиране в динамичните отклонения, то във
втората част – певците демонстрираха
зашеметяващ вокален комфорт и уникален суинг, който взриви концертната зала.
Мисля си, че тази неповторима вечер трябваше
да бъде записана, за да остане в музикалната памет на България. Защото
изпълнението е предвидено да бъде само едно, единствено. Така целият труд, целият
устрем, талант и пословично усърдие сякаш ще се разтопят във времето и
координатната система на живото изкуство – да се случва сега и само в този
момент. Което е наистина жалко като загуба. БНР, БНТ или ТВ1 можеха да запишат
този концерт, мисля си за архивния фонд на България.
Диригентът Георги Еленков е
многолик творец – на първо място нека откроя неговата роля на Главен диригент
на Смесения хор на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. Защото
това постижение в творческия му път говори само по себе си много, и е значимо.
Наравно с отговорността и тежестта на мисията, която трябва да носи на раменете
си именно като музикален ръководител на националния ни катедрален патриаршески
хор. И да отстоява реномето на състава и този си връх всеки ден. Еленков е и продуцент в
Българското национално радио /БНР/, преподавател по дирижиране в Националната
музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ – има защитена дисертация и поредица
публикации. Апропо, нека отбележа, че голяма група от негови чуждестранни
студенти бе в залата и го аплодираше възторжено.
На диригентския пулт Георги
Еленков в първата минута приковава вниманието със своето умение да води
изпълнителите на сцената с аурата, силата и респекта на симфоничен диригент.
Ясен, ярък жест, изразителен, в мащаб. С умение да визуализира със своята
мануална техника изискването си към звука, метриката, характера и емоцията на
интерпретацията, щрих и динамиките – и въобще, да комуникира с певци и музиканти
на сцената. Еленков притежава класа и стил на своето музикално лидерство, като
води убедително и категорично. Но, без да бъде диктатор на сцената, който да се
налага на всяка цена или да води силово изпълнителите. Точно обратното – елегантен,
прецизен, плътен, овладян, с осмислена планирана изразителна музикална
разкадровка от първия до последния такт. Всъщност Жоро е такъв и в живота – без
претенция, без натрапване, без налагане над другите. И това е изключително
симпатично и ценно, когато е в комбинация с талант и яркост на постиженията.
Георги Бойкин бе пълнокръвно
убедителен в изпълненията си на пиано, и задълбочен на органа. По време на
концерта подсъзнателно правех паралели на яркостта на неговото органно майсторство
и споменът за изключителната и сякаш недостижима виртуозност на непрежалимия
Янко Маринов – мир на душата му, доколкото и двамата са възпитаници и са
посветени в голямото изкуство от проф. Нева Кръстева. Необходимо е да откроя изпълнението на малчуганите
от Детския филхармоничен хор – Богоя Петров и Андреа Илиева. Защо? Тяхното
пеене бе изключително точно и вярно по отношение на формирането на вокалите,
формирането на звука. Категорично автентични на естетиката и певческия звук в
интерпретацията на английски католически звук от църква в абатство. Имаше за
миг едно леко детрониране, но при деца, при тяхното вълнение, то бе
пренебрежимо и невидимо. Пеенето им бе с фокус, кристално звънливо, вярно като
интониране, окръглено и с постигнат перфектен въздушен фалцет. Певческо постижение
за дете на тяхната възраст и вокалният им преподавател! Поздравления! Цялото им
представяне е категоричен авторитетен успех, който трябва да се отбележи като значителен
етап в творческото им развитие. В заключение бих отправил
сърдечните си комплименти за неповторимия концерт, за удоволствието и букета от
емоции, радост и музикална наслада, които ни подариха певците от Националния
филхармоничен хор. Заедно с изброените музиканти, към които нека добавим Лена Карни (контрабас), както и Асен Кузманов (ударни).
Музикално събитие, създадено и ръководено
от изключителния Георги Еленков, който със сигурност надскача очакванията за
хоров диригент и се съизмерва с оперно – симфонични диригенти от съвременната ни
сцена, като вярвам, че занапред ще сме свидетели и ще аплодираме неговият
развиващ се потенциал и дарба, както и последващите му успехи!
Аплодисменти!
Софийската опера триумфира с три приза на първите Тракийски награди за класическа музика. Церемонията се състоя на 23-и юни на Античния театър в Пловдив. Основател на наградите е българската оперна звезда Соня Йончева, която е продуцент на събитието в партньорство с Държавна опера - Пловдив. Награждаването на заслужили творци в различни области на музикално - сценичното изкуство даде старт на 13-ото издание на Opera Open 2026.
КОИ СА НАГРАДЕНИТЕ? Три от първите награди отидоха при Софийската опера и балет. Първата - за директорът и режисьор Пламен Карталов - отличието е за Вагнеровия фестивал. Тракийската награда се присъжда в категория: „Продукция на годината” и признанието, че няма друг оперен театър в света, който само за 15 години да е обхванал цялата палитра от творби на Вагнер и да е създал собствена Вагнерианска певческа школа. Вторият приз отиде при примабалерината и директор на Националния балет - Марта Петкова. Тя бе отличена в категория "Балетен артист на годината". Третата първа Тракийска награда в категория "Певица на годината" отиде при солистката на Софийската опера - Габриела Георгиева.
ДРУГИТЕ ЛАУРЕАТИ НА ПЪРВИТЕ ТРАКИЙСКИ НАГРАДИ Вера Немирова стана "Режисьор на годината" с Тракийска награда, а Добринка Табакова - "Композитор на годината". И още: виртуозният пианист Емануил Иванов бе отличен с наградата „Млад музикант на годината”,„Дебют на годината” се присъжда на Екатерине Буачидзе, която спечели „Опералия". За „Солист на годината” бе обявен световноизвестният тромпетист Пачо Флорес, а сензациионният Якуб Юзеф Орлински спечели приза за „Певец на годината”. Баварската държавна опера в Мюнхен получи тракийската награда "Оперен театър на годината", статуетаката получи Ерик Малмкуист, кастинг директор на оперния театър. Емоционална връхна точка бе връчването на наградата за „Цялостен принос към класическите изкуства” на Анна Томова-Синтова, българската прима и легенда на световната опера – в специално видеообръщение тя подчерта тракийските си корени, като родена в Стара Загора, изтъкна усилията и траекторията за успешна международна кариера и пожела дълъг живот на „Тракийските награди за класическа музика”.
Всички наградени получиха поименни статуетки на Орфей, изработени от Петър Арбов.
Жаклин Вагенщайн – основател и
директор на кино-литературния фестивал Синелибри представи в социалните мрежи
новата визия и слоган на тазгодишното издание на събитието. И да
през 2026-а Синелибри ще се проведе от 15-и октомври до 8-и ноември под мотото „Цивилизация
на зрелището“. Официално и премиерно бе
представен пред публиката визията на дванайсетото издание на Синелибри.
Какво изразява плакатът? В
центъра му е поставен трон или фотьол, а може би и луксозен стол – според разбиранията
на гледащия. Цветът му е жълт, а в перспектива в него са вградени 12 стола,
сякаш препратка към онази велика лента
по велика книга - „12-те стола“, игралният филм бе заснет през 1971 година от
режисьора Леонид Гайдай, по едноименния роман на сатириците Иля Илф и Евгений
Петров. Тронът, на който има и царска инкрустация, е поставен в стая, цялата
облепена от вестникарски изрезки с отзиви от кино-премиери. Дали пък това не са
отзиви в пресата за онзи, който седи на трона? Дали той е императорът на
зрелищата и пресата? Въпросите остават отворени и без отговори, като ключът е в
асоциативната способност на зрителите да откриват дигиталния ключ във
въображението си, за да осмислят новата визия на Синелибри.
Според Жаки Вагенщайн, надписът
„Цивилизация на зрелището“ подозрително напомня на едноименната книга на
нобелиста Марио Варгас Льоса.
И аз съм склонен да приема тази теза, защото книгата предава абсолютно
истинността на днешния свят, в който сякаш културата, за да оцелява, постепенно все повече и повече се превръща в
развлечение, интелектуалният дебат в шоу
на нападките, новината в спектакъл на черната хроника, а гражданинът в безпаметна и неграмотна публика.
Според културолози, обсъждали визията на плаката, плакатът
не осъжда зрелището. По-скоро изглежда решен да го
използва. С идеята да комуникира желанието на
Синелбири да прерасне от фестивал в осъзнато зрелище, което привлича с
многообразието от образи от 24-те квадрата, наслагва идеите от литературните
първоизточници на лентите, за да търси кодираният смисъл, който винаги е някъде
там – в измеренията на творба и възприятие. И умението да видиш, да чуеш, да
осмислиш, да усетиш …
Едва ли Синелибри ще отговори
на въпроса тази година: Кой седи или трябва да седне на трона? Кой е
императорът на цивилизацията на зрелището? По-важно е накъде ни води зрелището
и потъпква ли или е функция от културата, която сътворяваме днес?
Академик Пламен Карталов - оперен режисьор, дългогодишен директор на Софийската опера и балет, пазител на оперното дело у нас и вдъхновител на нови оперни формати – описа своя 40-годишен творчески опит и търсения в книга – трилогия.
Озаглавил я е „Опера и природа“. Въпреки че за мен по – вярното заглавие би било: „Опера извън театъра“ или „Опера под звездите“, а защо не: „Опера на открито“?!
Но, волята и правото са си на автора.
Та така. От моя верен приятел през годините Мирослав Андреев, който е отличен тенор, имаше години практика на сцената в хора на първия ни оперен театър и изпълняваше малки роли, а сега се грижи за перфектната визия на интернет сайта на националния ни културен институт, разбрах, че Маестрото – както той обича да го нарича – е на посещение в старата столица Велико Търново. „Защо?“ – попитах, а той отговори с горди нотки в гласа – „За да представи и тук трите тома на неговата книга!“.
Всъщност фактите са си факти. А музикалната история вече записва неговото дело със златни букви в хрониките си. Защото той, Маестрото, Пламен Карталов, е първият оперен деец, режисьор – постановчик, новатор и визионер, който освен че е направил изключително много през десетилетията за БЪЛГАРСКАТА ОПЕРА и БЪЛГАРСКИЯ ОПЕРЕН ТЕАТЪР, но е и ПЪРВИЯТ ТВОРЕЦ, който дръзна да последва своите виждания, да потърси път и да постави оперен спектакъл извън театъра. Там, на открито, сред природата. Но без да отстъпва от висотата на стандартите, законите на високото изкуство, без никакви компромиси, без комерсиализация на оперното изкуство, без прекрачване на границите. Напротив – опера на открито да е мотивация и причина оперният спектакъл да бъде още по-монументален, още по-ярък, още по-въздействащ, още по-внушителен. Така, както на времето бяха трите епохални серии на Людмил Стайков за Хан Аспарух, които цял свят после аплодираше.
Но, да се върнем на Карталов. Преди 41-а години на историческата крепост Царевец се ражда под неговото въображение и воля „Сцена на вековете“.
Тогава се чества 800-годишнината от въстанието на братята - боляри Петър и Асен. Началото на летния оперен фестивал поставя младия тогава Карталов, който е поканен, за да реализира операта „Ивайло“ на Марин Големинов.
Успехът и пробивът са тотални и неочаквано големи. Сред оперните меломани, сред публиката, сред местната власт въодушевлението е огромно.
Това окрилява оперния ни режисьор не само да не спира, а да търси нови и нови пространства – понякога дори съвсем провокативни и неочаквани, за да извае оперен зрелищен спектакъл точно там, където публиката въобще не си е представяла, че може да се срещне с оперното изкуство.
Дълъг път, десетки постановки, десетки сезони, десетки открити форуми и формати. Безгранична страст и въображение, но винаги в служение на оперното дело у нас.
И да, приносът му е точно в това – че успя да посее семената, които покълнаха. И така се роди ОПЕРА ПОД ЗВЕЗДИТЕ. А както и самият той обича да казва под сурдинка: „Ами да, аз проправих пътя и научих другите - театри и колегите, да следват пътя и да създават, научих ги да тичат в благородно състезание, научих ги да работят и да не спират творчеството през лятото!“. Това негово признание е абсолютно точно и вярно.
Всъщност, когато говорим за началото, за избухването на идеята, трябва да кажем, че поканата идва от великотърновката Мария Манева. По-късно Карталов прави и операта „Цар Калоян“ от Панчо Владигеров. Така започва тази програмна линия, отпочната от амбициозния и озарен Карталов.
Сега тази идея вече развиват и другите колеги от страната, другите оперни театри, които сякаш догонват мащаба, скоростта и традицията, създадени от първия – Пламен Карталов и Софийската национална опера и балет. Факт, който ще остане в хрониките и историята на съвременното ни оперно дело.
Опера звучи на Царевец в продължение на 10 години. Процесът по създаването на монументалните спектакли са не само празник, но и неповторим оперен процес. Заради мащаба, заради устрема, заради усещането, че все пак тези мегапродукции са лимитирани във времето – само сега. Проправят се пътища, строи се, набират се стотици хора за масовки, които да работят успоредно с творческите и техническите състави на Операта. Духовен и културен градеж, съизмерим със създаването на НДК. И най-важното – увенчан със силата на успеха.
После форматът „Опера на открито“ се появява на най-различни места из България: на площад „Батенберг“ в София, пред катедралния храм „Свети Александър Невски“, Белоградчишките скали – това място става вид подвиг и рекорд на знаково място, което посреща оперното изкуство, ловешката крепост „Хисаря“ ...
С тези стъпки Карталов израства като режисьор, но и допринася за развитието на българския оперен театър и на оперното дело у нас в най-ново време. Какви усилия му е коствало, какво осигуряване – техническо, логистично, финансово, инфраструктурно, здравословно дори – само той си знае. И целият екип, който участваше в сътворението на тези чутовни безпримерни успехи, които ще останат еталон във времето.
За да бъдеш Първи архитект на българското съвременно оперно изкуство, да бъдеш първи в това, което правиш – трябва доза лудост, вдъхновение, трябва да гориш с онова, на което си се обрекъл, трябва да умееш да летиш на крилете на картините на въображението си, да не се съизмерваш с никого, да не правиш нищо с очакването какво ще кажат хората, да имаш знания и мащаб, да съзидаваш. Да провиждаш и да си визионер!
И Карталов го прави! И го постига!
Със сигурност в днешния труден свят не е лесно да реализира такива вдъхновяващи проекти. Въпреки предизвикателствата, въпреки препятствията, въпреки препречванията, въпреки конкуренцията, въпреки конюнктурата, въпреки спортната злоба на тоз или на онзи, въпреки …
Но, това е мисията и удоволствието от работата. Кармата и кръста на мениджъра, и на ръководителя. На Първия днес, който не само управлява, но и вае нови измерения и форми на изкуството.
И добре е, че Карталов е седнал, и е описал всичко това в трите тома на своята книга „Опера и природа“. За да има във времето и буквен архив на случващото се в продължение на неговия над 40-годишен отдаден на Операта път. Разказ, създаден от първо лице и отразяващ музикалните събития, превърнати вече в традиция, през неговата авторска гледна точка.
А неговата нестихваща енергия и творчески дух на първооткривател ще го отведат до още и още магични места, които публиката ще преоткрие като нови сцени за ОПЕРА на ОТКРИТО.
Днес, 22 юни, прочетох в социалните мрежи текст на г-н Бойко Илиев - режисьор и театрален деец, който е направил и прави изключително много за българския театър и култура, далеч от суетата и претенциите - и не за медал или орден, не за "Златен век" по поръчка и веднага, както съм виждал не един и двама културтрегери да се тръшка и да искат, пък и телефони да звънят тук и там, за да се докопат до исканото от тях признание ... А воден и мотивиран единствено само и единствено от любовта си към театъра, към актьорите, към българската драматургия, верен на себе си - да създава и да гради.
Та, текстът на Бойко Илиев звучи като камбана и изповед. И е посветен на неговото будителско начинание - НОВ ТЕАТЪР НДК. Един от малкото театри, който даваше възможност на деца и младежи от театралните школи да се докоснат до магията на театъра. С неговото затваряне сякаш се затвори един портал на изкуството, който бе не просто сцена, не дом за млади таланти, а културно средище с послание, мисия и кауза.
ДА ВЪРНЕМ ЛЕНТАТА НАЗАД, ЗА ДА СИ ПРИПОМНИМ ...
На 4.08. 2024 г. изтече десетгодишния договор, който НОВ ТЕАТЪР НДК и Бойко Илиев имаха с НДК. Бе наето пространство от 382 кв.м. на ниво -1, за да има нов театър в София . С личната инвестиция на Бойко, влагайки, както сам казва - всичко, което има плюс любовта му към театъра." Изграден бе камерен театър с нужното професионално оборудване - сцена, амфитеатър, гримьорна, тоалетна, осветление, озвучаване и т.н., уютно фоайе с книжарница, гардероб, билетна каса...
За десет години “НОВ ТЕАТЪР” - НДК почти никога не е преустановявал своята дейност, без даброим онези мрачни месеци на т.нар. Пандемия. Три месеца театърът е затворен, но Бойко е принуден да си плаща наема, въпреки че дейност няма и беше забранено да се изнасят спектакли. После открива и Лятна сцена, казва, че за десетилетие са изиграни над 2000 спектакли, над 100 премиери, подал е ръка на детски и младежки школи. И най - важното: Българската драматургия беше на почит!
Дарява основната част от оборудването на НДК, с обещанието да се съхрани “Нов театър” НДК.
За съжаление сега сме принудени да си спомняме за “НОВ ТЕАТЪР” НДИ и будителското дело на Бойко с тъга.
Почти две години по-късно след края на договора на „Нов театър“ НДК с НДК той е буквално изринат…Казват, че пак щяло да бъде театър. Дано!
БОЙКО ИЛИЕВ: ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА НДК И БЪЛГАРСКИЯ ТЕАТЪР
Преди 11 години, когато откривах „Нов театър“ НДК, написах следното:
„Открива се „Нов театър” в НДК, в който ще обединят усилията си за създаването на това духовно пространство известни творци – актьори , режисьори и драматурзи, както и проспериращи, и амбициозни млади таланти. Театърът ще бъде с ясна човеколюбива позиция за света, в който живеем. С ценностна система, в която ясно да са разграничени доброто от злото, красивото от грозното, съграждането от унищожението, любовта от разврата, мъжа от жената... Спектаклите ще носят радост от сътворението и хуманистичната естетика ще бъде наше верую. Представянето на българските автори и българската литература ще бъде грижа на създателите на Театъра“.
За седем месеца успяхме да изградим един професионален камерен театър /191 места/ на място, където се подвизаваше тогавашния Базар Пасажа ниво -1 НДК.
От 9 март 2015 г. „НОВ ТЕАТЪР“ – НДК, в който вложих всичко което имах /финансови средства и любов към театъра/, започна да функционира на базата на наемни отношения с НДК.. Създаден беше Театър /по проект на арх. Надя Гешкова и арх. Проф. Кадинов/ с нужното професионално оборудване /сцена, амфитеатър, осветление, озвучаване и т.н./, гримьорна, баня, уютно фоайе с книжарница, билетна каса... Благодарение на приятели и колеги предложихме на зрителите още първия месец репертоар с 40 заглавия – основна програма, нощен театър, детски театър. Българската драматургия стана един от основните ни приоритети...
За 10 години се изиграха над 1000 представления, от които над сто премиерни спектакъла. Всяка година се провеждаше „ЯНУАРИ – месец на българската драматургия“ . Основахме и „Фестивал на българската класическа литература“, Летен фестивал „Под звездите“, когато открихме на стълбите пред театъра „Лятна сцена“ с 300 места – това беше спасението от Пандемията, която ни организираха. За три месеца беше затворен „Нов театър“ НДК /както и всички български театри/ и въпреки забраната бях принуден да плащам наем на НДК. Любителското творчество и Театралните школи за деца и младежи също имаха своето значително място в „Нов театър“ НДК.
Всъщност „Нов театър“ НДК беше естествено продължение на създадения от мен Първи частен театър „Диалог“, с първа премиера „Убийството на Гонзаго“ от Н. Йорданов - 31. Май 1989г. в ЦДНА.
За съжаление за 37 години Българският театър, въпреки усилията на безумци като мен, си остана капсулиран в своята самодостатъчност, поддържан от държавната машина, което му даваше възможност да високомерничи и да определя „културни стандарти“, съобразени вече с Евро-атлантическата интеграция, характерна със своя самоубийствен либерализъм и мултикултурност. Като противовес, след Пандемията, се отприщи една вълна от артистична вакханалия, която умело използва Системата на делегираните бюджети, за да захранва своята страст. Получи се така, че за всички да има по-малко, „за да не мрънкат“ – както обичат да казват политиците.
Отново се говори за Реформа, но „говоренето“ пак опира главно до пари и никой не споменава един член от ЗЗК, който гласи: „Опазване и обогатяване на културно-историческото наследство, съхраняване на българския книжовен език, традиции, обичаи и закрила на националната културна идентичност и духовни ценности”. Всъщност възможно е това да не е пропуск, а целенасочена политика, на която сме свидетели през последните години. Настъпването на либералния глобалистки проект с неговата мултикултурност е в ход и по нашите географски ширини. Бих казал с Източен привкус... Войната даде тази възможност: руските, украинските, латвийските, дори румънските творци се сдобиха с ореола на дисиденти в нашите културни среди.
По време на Пандемията се роди т.н. Независим сектор, пък уж нямаме Зависим, от Политиката на Партията, сектор или може би имаме…В НФК се наляха милиони, с цел спасяването на хората от Злото /заразата/ и се народиха фирми по предназначение /усвояване на едни средства/ и надпреварата започна. Надпревара за едни пари…Конкурсите в Столична община също придобиха епидемичен характер, усвоявайки бързо нео-либералната идеология на „Отворено общество“ и „Америка за България“. Бих искал да извикам като Зола - „Аз обвинявам“, но като знам съдбата на писателя след неговия прочут вик, ми охладнява ентусиазма. Само не мога да се въздържа и ще кажа, че за 10 години нито едно ръководство на НДК не направи нужното усилие да се придвижи въпроса с издаването на Удостоверение за въвеждане в експлоатация на преустройството на магазина в Театър /не се изградиха санитарни възли, което по договор беше задължение на НДК/. Изграденият „Нов театър“ НДК /материално и духовно/ беше предаден на новото ръководство, с пожеланието да се запази неговия вид и духовност. Прилагам снимка на видът му, а за неговия дух могат да говорят авторите, чиито сенки витаеха в постановките: „Яворов, Лора и Мина в часа на синята мъгла“ по Яворов, „Поручик Бенц“ и Осъдени души“ от Д. Димов, „Антихрист“, „Търновската царица“, „Язовецът“ по Ем. Станев, „Железният светилник“, „Преспанските камбани“ по Д. Талев, „Майстори“ по Рачо Стоянов, „Пилето, което казва КУ“, „Ние, българите“, „Лалугер“ от Ал. Урумов и много други.
Почти две години по-късно „Нов театър“ НДК е буквално изринат…Казват, че пак щяло да бъде театър. Дано!
В последните седмици в публичното пространство излиза на
фокуса на вниманието ни казусът с актьора Валери Йорданов. Следя го със
загриженост и оставам в дълбока почуда – какво се случа?
Възможно ли е всичко това? Защо? Как така? Що за мъст към един
български актьор, който изразява открито своя позиция, защитава я и се
бори за правото си да има различно мнение и да отстоява своята Истина.
И да, на гърба си лично аз съм изпитвал силата на „машината“ –
задкулисието на силните, подкрепено със заверата – било по партийна
линия, по линия на ДС, по линия на политическа солидарност на
„засегнатите“. И да, стоварвала се е силата на препречването на пътя ми ,
след като съм отстоявал принципите и вярванията си, следвайки Истината.
Но, това го надживях! И платих цената да запазя достойнството и името
си чисти! Валери, такъв тип битки са трудни, изискват време, и костват много:
сили, вяра, нерви, здраве. Но, съветвам те да не спираш. Не изневерявай
на себе си, не предавай твоите каузи и Истина!
И така, днес идва новината, че опитът на ръководството на
неговия театър да обжалва експертно решение на ТЕЛК по отношение на
Валери Йорданов, подадено към Националната експертна лекарска комисия е
завършило с РЕШЕНИЕ на НЕЛК със становището: […„Лицето може да работи
според квалификацията и възможностите си, спазвайки противопоказните
условия на труд. …]. Дето се казва опитът за обжалване претърпя пълен
крах. Малко по-рано за "Дневник" от театъра са коментирали, че "не
коментират здравословното състояние на работещите там и са посочили, че
трупата има и други актьори с ТЕЛК, а администрацията е действала в
съответствие с правомощията си." /Не че вече има значение, след
решението на НЕЛК/.
На 26 март т.г. Йорданов е получил Заповед № РД - 05-01 от същата дата
за дисциплинарно наказание със "забележка" за уронване на престижа на
театъра заради няколко негови публикации в социалните мрежи
Загледах се и във факсимилето на заповедта за налагане на
наказание от работодателя на Валери. Учудих се как е възможно в текста
да се появи и латинска буква, да не е била коригирана и да бъде пуснат в
този вид административен акт. При условие, че това е оригиналът на
заповедта, която е публикувана в профила на Йорданов. Оставам настрана
правното й разглеждане, основания и т.н. Това е тема за адвокати, правни
консултанти и съдебни решения.
Остават обаче сега на дневен ред – в главата ми, а и би трябвало и в
главите на повечето от нас, много въпроси: за подбудите, за мотивите, за
дързостта, за причините за злонамереността на акта и на цялостната
атака – и как така някой иска да изкара другиго инвалид и
неработоспособен.
Защо е тази битка да бъде заличен български актьор, смачкан, прогонен …
Нещо не го проумявам. Не мога да приема, че е възможно такъв пъклен план
да бъде задействан, реализиран и да бъде активиран – срещу когото и да
било.
Омерзен съм от всичко това, което виждам, че се случва пред очите ни по
отношение на Валери Йорданов, за което той съобщава надлежно в
социалните мрежи и от своя профил във ФБ. Какви са тези хора, какво е
обществото ни, че мълчи? Каква е държавата ни, че не прерязва решително
такива практики и опити, особено, когато става въпрос не за частни
дружества или фирми, а за институции.
И най-важният въпрос, който оставям за най-накрая: Защо Съюзът
на артистите в България оглушително мълчи? Защо? Защо председателят не е
провикнал глас, защо не се е намесил, защо не е медиатор по този казус,
защо не е нахлул в неговия атрактивен стил – рязко и гръмовно, за да се
намери решение и да се тури край на мачкането. Защо е тази пасивност
по отношение на казуса с Валери Йорданов?
Вероятните отговори са много.
Валери Йорданов засега е подкрепен от хора, от зрители, от
последователи в социалните мрежи, от медии, които дават гласност на
случващото се. Но това не е достатъчно. Зная, че битката му ще е дълго и
мъчителна. И ще плати висока цена, но трябва да я доведе докрай. За да
бъде себе си. И за да запази името си чисто. А това е най-големият
капитал за един човек и личност, и мисията да пренесе с честност,
гордост, почтеност и сила кръста си на уважаван и обичан български
актьор през времето.
Браво! Да, добра новина – безспорно! Но, нищо не започва от днес, колеги от Министерство на културата!
Чета днес разпалената публична комуникация на МК – „Признание за България – страната ни бе избрана за член на един от най-важните комитети на ЮНЕСКО!“. И още: „България бе избрана с убедително мнозинство за член на Междуправителствения комитет за опазване на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО с мандат 2026-2030 г. Изборът се проведе в рамките на 11-ата сесия на Общото събрание на страните по Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство в Париж, в която участие взе министърът на културата Евтим Милошев.“
САМО ЧЕ Е НУЖНО ДА СЕ ПРИПОМНИ: България е била член на този престижен комитет и преди. Настоящият избор от юни 2026 г. е общо третият мандат за страната ни в историята на организацията.
1/ Първи мандат (2006 – 2008 г.): България е избрана в най-първия състав на Междуправителствения комитет веднага след влизането в сила на Конвенцията.
Като признание за активността ни, през 2008 г. страната ни дори е домакин на Втората извънредна сесия на Комитета в София.
2/ Втори мандат (2014 – 2018 г.): Страната ни изкарва пълен 4-годишен мандат, през който активно участва в оценките на световните кандидатури и утвърждаването на добрите практики.
Така че по-леко, и с уважение към постигнатото през годините от България!
Страната ни има изключително силни позиции в сферата на "живото" наследство, като сред вписаните български елементи се нареждат: #Бистришкитебаби - архаично полифонично пеене, танци и обичаи от региона на Шоплука; #Нестинарството - oревен обреден танц върху жарава, изпълняван в деня на Св. св. Константин и Елена; обичаят #Сурова (Сурва) - традиционен маскараден фестивал в Пернишко, който гони злите сили; #Българскоточиталище - признато в Регистъра на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство; #Мартеницата - Мултинационална номинация, празнуваща настъпването на пролетта; #Чипровскитекилими: Традиционното изкуство за тъкане на килими с характерни геометрични фигури; #Българскотогайдарство - Традиционни умения и практики, вписани в представителния списък.
И да, това ново членство съвпада с подготовката за отбелязването на 70 години от присъединяването на България към ЮНЕСКО през 2026 г., и ние имаме дългогодишен принос към каузите на организацията.
С една дума: Нищо не започва от днес, г-н Министър!
Подготовката за тази кандидатура и лобирането сред останалите държави е процес, който се подготвя с години от дипломати, експерти и предходни екипи на министерството, а не е заслуга на настоящия момент. Местата в Комитета са само 24 за целия свят, а държавите по Конвенцията са 183. Държавите от нашата Източноевропейска група се борят ожесточено за много малко на брой квоти. Избирането с висок брой гласове означава, че държавата е провела успешна лобистка кампания и не е минала "на косъм". Това показва доброто име на българските експерти в ЮНЕСКО. Събитието е сериозен дипломатически успех и отлична новина за българската култура, но представянето му като исторически прецедент или феноменално изключение трябва да е дозирано, с мярка и с препратка към пътя на България до днес.
Рокади в екипа на министъра на културата Евтим Милошев се наблюдават тези дни.
Както нашата партньорска медия PRESS BG NEWS AGENCY съобщи тук, Петър Матов, който бе главен секретар на МК, прекрати изпълнението на задълженията си, считано от 8 юни.Той се връща в администрацията на Министерския съвет, където работи почти осем години, преди да бъде трансфериран във ведомството на бул. „Ал. Стамболийски“ 17 в началото на март тази година.
Припомняме, че Петър Матов пое поста в периода на служебното правителство на Андрей Гюров, при министъра на културата маестро Найден Тодоров.
По време на неговия мандат администрацията на Министерството на културата реализира редица значими за сектора инициативи и нормативни актове, сред които прехвърлянето на Трапезица на Община Велико Търново, връщането на остров Св. св. Кирик и Юлита към Министерството на културата, изготвянето на Наредба за условията и реда за участие на деца във филмови продукции, осъществявани на територията на Република България, както и проект на Наредба за реда за водене на регистъра по чл. 14, ал. 4а от Закона за закрила и развитие на културата. Успешно бяха придвижени и редица други дълго отлагани и забавени процеси.
За сравнително краткия си период начело на административното ръководство на министерството, господин Матов постави началото на процес по възстановяване и укрепване на административния капацитет, като създаде условия за по-ефективна работа и развитие на институцията.
Постът на Главен секретар на МК, който бе овакантен след оттеглянето на Петър Матов, поема Константина Атанасовска, макар и временно. До момента тя бе директор на дирекция „Управление на собствеността“ в МК. Всъщност Атанасовска дойде в културното ведомство на поста началник на политическия кабинет в екипа на министър Мариан Бачев, за да поеме управлението след оттеглянето на титулярката Диана Младенова.
Като принципал на дружеството (НДК) министърът на културата може да определи нова методика, да смени борда на НДК, да назначи проверки или да предприеме други действия, с които да се гарантира доброто управление.
И не само в НДК.
Какво ни грее някаква пресконференция, която поражда нови и нови спорове.
Действайте, г-н министър!
Между другото, всеки нов министър започва с НДК, после идва ред на НФ "Култура" и така по реда си.
Дали това са "златните кокошки" за поредните управляващи, които трябва да се овладеят? Наблюдаваме през последните години, че картината на драмата е една и съща.
Освен смяна на зам.-министри, началник на кабинет, се назначават нови съветници. Те остават обикновено в сянка.
Сега виждам, че се сменя и главният секретар.
А кражбите и личното облагодетелстване продължават и продължават. И все едни и същи хора, касти, групи за влияния, лобита - от политически кръгове, които излъчват "незаменими и единствени експерти, най-големите капацитети", гледат да се доредят най-отпред до кацата с меда. Бой голям кой да е №1.
Пари има в културата. И то много. Но, много се краде! Това е истината!
Оздравяването на културния сектор и предприемането на трудните реформи искат действия, не приказки.
Но ако са грешни действията, според онези кръгове около кацата, то те махат министри. За да продължи далаверата.
НЮЗ БГ РЕПОРТЕР - Започнаха снимките на новия български игрален сериал „Летище“. 12-серийната драмеди поредица ще отведе зрителите зад кулисите на един от най-динамичните и непредвидими светове – този на авиацията. Продуценти на „Летище“ са Falconwing Studio и Българската национална телевизия.
Под мотото „Когато правилото не помага, остава само правилното“, сериалът ще разкаже истории за хората, които всеки ден поддържат ритъма на едно натоварено летище. В свят на строги правила, безупречни процедури и ясна йерархия, героите ще се изправят пред ситуации от ежедневието, които са непредвидими, понякога абсурдно комични, и където човешкият фактор променя всичко. Между напрежението, отговорността и неочакваните обрати, те ще откриват, че понякога най-важните решения не се намират в правилниците.
В главните роли зрителите ще видят Павел Иванов, Филип Буков, Радина Шутова и Евелина Бибова. Режисьор и оператор на този снимачен етап са Ники Илиев и Борис Славков, а сценарият е дело на Александър Чобанов и екип.
Снимките вече текат с пълна сила във Варна и ще продължат през цялата година на емблематични локации, свързани със света на авиацията у нас. Премиерата предстои през 2027 г. в ефира на БНТ. „Летище“ е копродукция на Falconwing Studio и Българската национална телевизия./ НЮЗ БГ РЕПОРТЕР
Кога, ако не на 1-ви юни – Международния ден на детето, камбаните на вдъхновяващата детска асамблея „Знаме на мира“ да забият тържествено, за да възвестят възраждането на този уникален за света детски форум? И да, мотото „Единство, творчество, красота“, запечатано в хиляди детски сърца от далечната 1979 г., когато голямата българка Людмила Живкова откри световния формат, отново огласи монумента „Камбаните“ в София. А към медните гласове на камбаните от различни държави тази година, на старта на голямото възраждане, вече звучи и дарената от Светия Синод камбана.
Людмила Живкова подари нещо безкрайно ценно на света – възможността деца от целия свят да се събират и обединяват на крилете на изкуството, за да бъдат приятели и да множат хармонията и мира на планетата.
Ето че тези ценности и това верую са възможни и днес – във време на войни, на конфликти, на разруха и болка, на противопоставяне, на упадък на ценности и издигане на нови стени и граници между общности, хора, политически лидери и държави, водени от политически и религиозни доктрини за отричане и сблъсъци.
Асамблея „Знаме на мира“ не е просто възраждане на едно сияйно начинание, на една идея и философия, а символ и мост към ново общуване, към съграждане и уважение към изкуството, спорта, ценностите, постиженията и устрема за творчество и красота във всичко. Тя извежда като акцент ролята на културата и образованието като основни инструменти и път за изграждане, възпитаване и създаване на по-добро бъдеще за децата ни.
Аплодисменти за волята и дързостта на Евгения Живкова и фондация „Людмила Живкова – Знаме на мира“ отново да я има Детската асамблея „Знаме на мира“. Съорганизатори на събитието са Международна фондация „Св. св. Кирил и Методий“ и Националният учебен комплекс по култура с лицей за изучаване на италиански език и култура (НУКК), който чества 50-годишен юбилей.
С уважение към постиженията на образователната институция Жени Живкова – председател на фондация „Людмила Живкова“, удостои Биляна Иванова, директор на НУКК, с почетен плакет и грамота.
„През годините НУКК се превърна в престижно и модерно българско училище, откриващо и поощряващо българските таланти от всички сфери на изкуствата. Високата хуманна същност, изразена в любовта и загрижеността към децата и тяхното възпитание, емоционално и творческо развитие, както и поощряване на талантите им, е достойна за дълбоко уважение. Вярвам, че НУКК с лицей за изучаване на италианския език и култура ще продължи да изпълнява своята мисия с отговорност и вдъхновение. На Вас лично пожелавам да продължите да влагате енергия, вяра и ентусиазъм за стимулиране на талантливите и способни деца. На добър час!“ – се казва в поздравителния адрес, изпратен от Евгения Живкова до Биляна Иванова – директор на НУКК.
НЮЗ БГ РЕПОРТЕР - Министерството на културата официално предаде за управление на Община Велико Търново Архитектурно-музеен резерват „Трапезица“ – недвижима културна ценност с национално значение и изключителна държавна собственост.
Предаването беше извършено с подписването на предавателно-приемателен протокол в изпълнение на решението на Министерския съвет от м. април т.г. за безвъзмездно предоставяне за управление на резервата на общината за срок от 10 години и на сключения договор между Министерството на културата и Община Велико Търново.
С приключването на процедурата се създават необходимите условия за предприемане на конкретни действия по опазването, поддържането и развитието на резервата, включително за решаването на натрупани през годините инфраструктурни и геозащитни проблеми в района.
Особено важно е, че вече ще могат да бъдат предприети необходимите мерки за справяне със свлачищните процеси по хълма Трапезица, които през последните години създаваха риск както за културното наследство, така и за безопасността на гражданите и посетителите. Темата беше поставена на вниманието на Министерството на културата от областния управител на Велико Търново в началото на 2026 г., а правителството и Министерството на културата предприеха необходимите действия за осигуряване на институционална и финансова рамка за решаването на проблема.
Предоставянето на управлението на Община Велико Търново ще даде възможност за по-бързо и ефективно реализиране на дейности по консервация, реставрация, социализация и туристическо развитие на резервата, както и за продължаване на археологическите проучвания в един от най-значимите исторически комплекси в България.
Министерството на културата ще продължи да упражнява своите правомощия по Закона за културното наследство и да работи в тясно партньорство с местната власт и Регионалния исторически музей – Велико Търново за опазването и популяризирането на Трапезица.
С днешното предаване държавата изпълнява поетия ангажимент за устойчиво управление на културното наследство и създава реални предпоставки за ускоряване на дейностите по укрепване, опазване и развитие на един от символите на средновековната българска държавност.
"За децата е много важно да растат в една добра среда, защото за мен лично най-добрата форма на възпитание е примерът. Децата виждат това, което се случва около тях. Виждат как се държат техните родители, виждат как се държат техните приятели и възприемат света, който виждат около себе си." Това каза генералният директор на БНР Милен Митев по повод представянето на книгата с разкази "Деца" на Мариана Пенчева, което се състоя в Първо студио на БНР.
Марияна Пенчева е писателка. Авторката има много награди, сред тях "Жена на годината", "Майка на годината" и много други международни признания.
"Децата са екипът. Изградили сме си строга система. Историите звучат документално, но не са истински, произлизат от живота. Героите ми имат своите прототипи. Идеята ми е да напомня, че всяко едно дете трябва да бъде чуто, трябва да бъде видяно и да бъде подкрепено от възрастен, защото аз не вярвам, че има лоши деца. Искам родителите да осъзнаят своята роля и да присъстват в живота му. Силно съм засегнала темата за вярата и морала, и за училището като място, където можеш да бъдеш спасен, но и в същото време да бъдеш и унищожен. Искам родителите да осъзнаят своята роля и да видят, че трябва да бъдат там, да присъстват живо в деня на детето си, а учителите също да осъзнаят своята отговорност, защото понякога възрастните не си даваме сметка как влияем на поведението, изобщо на целия живот на детето с това което правим, или не правим", каза в интервю пред БНР авторката Мариана Пенчева
И благодари на директора на БНР Милен Митев с думите: "Ще има радиопиеси и ще бъдат разказани от актьори. Всичко това го правя в името на децата."
Книгата "Деца" е вдъхновена от историите на деца в неравностойно положение, които обикновено остават някак удобно нечути и невидими за обществото. Нейният автор Мариана Пенчева – учител, психолог и философ, е отгледала сама 12 деца, след като училището им на пансионен принцип в село Гостилица хлопва врати през 2014 г. Тогава Мариана се нагърбва с тежката отговорност да се погрижи за бъдещето на тези хлапета: без да бъде техен приемен родител, без помощ от държавата и реално на една учителска заплата.
Благородните дела на Пенчева не остават незабелязани. Тя е носител на различни награди, сред които са "Майка на годината" 2015 г., "Жена на годината" 2016 г. в категория "Герои всеки ден", международната награда на Европейския парламент "Европейски гражданин на годината" за 2016 г., "Жена на десетилетието" 2019 г., Голямата награда "Агент на промяната" 2024 г.
Днес Пенчева работи като педагогически съветник в ОУ "Пенчо Рачев Славейков" във Велико Търново. През годините дейността й е непрестанно свързана с интеграция, както и със справяне с деца с проблемно поведение. Вероятно без да си дава сметка, Мариана се превръща в пряко доказателство, че все още съществуват такива личности – тихи и ненатрапчиви герои, които променят с любов, търпение и постоянство света около нас.
Но има и друг аспект на личността й - любовта към литературата; желанието да разкаже историите на децата, до които се е докоснала в работата си. Именно по тази причина Българското националното радио, като обществена и социално ангажирана медия, решава да застане зад сборника с разкази "Деца".
"Няма как да се преструваме, че децата в неравностойно положение не съществуват", подчерта генералният директор на БНР Милен Митев. "Но и детето, забило поглед в последния модел телефон, и това, заровило глава в кофата за боклук, заслужават да имат равен шанс за едно по-добро бъдеще".
.png)
.jpg)
.png)
.png)
.png)
.JPG)
.JPG)
.jfif)
.png)
.jfif)
