Министър-председателят Бойко Борисов проведе среща с генералния секретар на „Репортери без граници“ Кристоф Делоар. В рамките на разговора в Министерския съвет премиерът Борисов заяви, че цени високо диалога с неправителствения сектор по една безспорно значима тема за всяко демократично общество, каквато е свободата на словото. Борисов и Делоар обсъдиха възможностите страната ни да подобри позицията си съобразно индекса за свободата на пресата, съставян от „Репортери без граници“.

Борисов запозна Делоар с наскоро приетата от правителството мярка, гарантираща своевременен и безпрепятствен достъп до информацията в печатните издания. Това ще стане чрез държавното дружество „Български пощи” ЕАД, което ще извършва разпространение и продажба на печатни издания на територията на страната. С този акт на Министерския съвет ще се подобри съществуващата към момента конкуренция на пазара и издателите на печатни произведения ще имат достъп до крайния потребител при предварително оповестени ясни параметри.

Премиерът изтъкна, че благодарение на работата на европейския комисар от България Мария Габриел, страната ни вече две години активно участва и в изработването на друга група мерки, касаещи дезинформацията и фалшивите новини. По думите му явлението придобива все по-големи мащаби и буди сериозна тревога. „Фалшивите новини и дезинформацията рушат основните на доверието между гражданите и институциите“, категоричен беше Борисов.

Премиерът отбеляза стремежа на кабинета да реагира своевременно, когато до него достигне сигнал от полето на действие на правителството. Борисов добави също, че негово разбиране е, че свободата на словото трябва да се отстоява като фундаментално конституционно право, включително чрез уважение към журналистическата професия и ненамеса в работата на медиите.

Генералният секретар Кристоф Делоар изрази желание за конструктивна съвместна работа в интерес на създаването на по-добра атмосфера за медиите. Представителите на „Репортери без граници“ ще участват с предложения за законодателни промени, които да гарантират на медиите независимост, а на обществото правото на вярна и точна информираност.

Парламентът гласува решението Деница Сачева да заема поста министър на социалните грижи. Думите, които ме характеризират, са "диалогичност, баланс и добронамереност", каза от трибуната доскорошният зам.-министър на образованието. Обеща разговори с гражданските организации, имащи отношение към политиките, свързани с децата. Гарантира, че ще продължи диалога с организациите, заинтересовани от закона за социалните услуги. Политиките, които ще изпълнява, се определят от управленските приоритети на това коалиционно правителство и са разписани в програмата за управление, стана ясно от изказването й в пленарната зала. Като цяло новият министър смята да запази екипа на предшественика си, но ще направи преглед на хората. По дискусията за болничните листове, смята, че трябва да има балансирано решение между работодатели, синдикати и държава, но при всички положения ще защитава да няма орязване правата на работниците.

Що за наглост, идиотщина, перверзия и посегателство е да преведеш Вазов?!

Да „модернизираш“ „Под игото“?!

Да посегнеш и да подмениш ...

И защо обществото ни така пасивно пропуска това сквернодействие?

Безмълвно, докато го облъчват някакви „модерни глобалисти“ колко всичко е в реда на нещата и се правело така навсякъде ...

Ама, моля Ви!

Българи, събудете се!

Безобразие!

Трябва да знаем КОЛКО ДАЛЕЧ ОТИВА ТАЗИ ПОДМЯНА?

Какво следва?

Кой го дирижира?

И защо търпим?

Защо?

Какви дискусии, умувания, излияния и спорове, бе братя и сестри за това: било ли и колко е грешно, допустимо или търпимо, модерно или архаично ...

Никой не трябва да изтрива и подменя

ИСТОРИЯТА

ЛИТЕРАТУРАТА

ЕЗИКА

ПАМЕТТА

ФАКТИТЕ

АВТОРИТЕ

ИСТИНАТА!

Бих въвел в Наказателния кодекс текст за привличане под отговорност за действия, против Златния фонд на духовността и културата на България.

Къде е реакцията на министрите на образованието и културата?

Имаме ли парламентарна комисия по култура?

Кой е призван да опазва ценностите и символите – в книжовността, изкуството, които са част от вечността на нацията и държавата?

Чалга в писмеността бе шльокавицата, която поруга романа през 2017 година, когато едно издателство дръзна да прекрачи допустимите граници. Тогава реакцията бе също така пасивна и ето, че тя насърчи днес идването на следващата още по-брутална стъпка от първата.

Кои сте Вие – преводачката и ръководителят на проекта, които сте решили, че съвременните млади хора имат нужда от обяснения и превод на собствения си език?

Гавра!

И не само с „Под игото“, а с децата ни, народа и историята ни!

Днес у нас всеки може да направи всичко в издателския бизнес. Да издаде себе си, след като е решил, че е голям писател. Плаща и се издава. Самиздат или пък някой го издава. Стига да си плати. Проблеми няма никакви.

Решава някой, че е писател – и хоп, събира пари и си издава умотворенията. Друг решава, че е голям певец или музикант, нищо, че пее на два тона и грачи несвързано умопомрачителни звукоизлияния – издава албум, понеже има пари и е решил, че е голям талант. Така книжарниците се напълниха с автори и книги, които имат съмнителна стойност. Когато влезе днешния читател трудно би се ориентирал – кое е стойностно и кое – не. Всичко е изложено и е въпрос на „шанс“ да изтеглиш късата клечка и да попаднеш на някой от плеядата самопровъзгласили се за гении.

Но, темата с фалшификацията и подмяната е престъпление.Срещу духовността. Защото тук има умисъл в подмяната – на думи, на текстове, на факти, на история ...

Все едно да фалшифицираш картина, да подмениш музиката на едно произведение с други ноти или мелодия ...Малоумщина, близка до тази да вземеш, че да прерисувате абстракционист, да „обновиш“ класическата музика или джаза, за да се адаптират и да бъдат по-разбираеми и слушаеми, по близки до публиката ...

Кретенизъм и идиотщина!

Големият въпрос е: Защо мълчим и се примиряваме с тези извращения?

И още: Кой дирижира това посегателство? На какво ще посегнат утре?

Или на Вас не Ви пука?

Ако е така – давайте да затваряме държавата България. Пускайте финалните надписи ...

На латиница, на шльокавица или на маймуница.

Убиват нацията ни!

Събудете се!

* * *

Иван Гешев е новия Главен прокурор на Република България. Днес, 26.11.2019 г., президентът Румен Радев подписа указа за назначаването му. Радев и Гешев проведоха двустранна среща. Президентът направи и свое изявление, в което се казва:

"В началото на месеца върнах предложението на Висшия съдебен съвет /ВСС/ за главен прокурор и подчертах, че начинът на провеждане този избор трябва да създава доверие в обществото, а не да поражда съмнения. Повторното гласуване във ВСС не успя да ги разсее.

Няма как обаче да се вслушам в призивите за нарушаване на Конституцията, защото върховенството на закона е фундаментът на демокрацията. България ще просперира, когато започнем да уважаваме и спазваме законите. Затова няма да допусна точно президентът да наруши Конституцията, чието спазване винаги съм отстоявал.

Днес подписах указ за назначаване на г-н Иван Гешев за главен прокурор, като преди това го поканих за среща в президентството. Ясно изразих своите очаквания за справедливост, в чиято основа е независимата и ефективна прокуратура, отнасяща се еднакво към всички, нарушили закона – без оглед на социално положение, политическа принадлежност и участие във властта. Българите очакват развръзка за корупцията по високите етажи на властта, за скритите офшорни сметки, фирми и имоти зад граница на политици и магистрати, за „Апартаментгейт“, за Българската агенция за безопасност на храните и мобилните инсинератори, за безобразното качество на ремонти и инфраструктурни проекти и много други. За грабежа на КТБ. Изясняването на всички виновни лица и възмездието са истинският тест за новия главния прокурор. Искам да подчертая: не селективно посочвани, а всички виновни. От това зависи дали главният прокурор ще сбъдне надеждите на българите за законност и справедливост. 

В българския конституционен модел отчетността на главния прокурор приключва с избора му. Затова и обществото ни е особено чувствително към тази процедура. Въпросът обаче е в цялостния модел на българската прокуратура, в нейното устройство и функции, в мястото й в съдебната система и връзките с други институции. Това е трудна тема, непокътната от 30 години, но нейната обществена значимост е особено актуална днес. Затова започвам широк обществен дебат за промени в Конституцията и ще поканя академичната общност, парламентарно представените партии, институции, професионални сдружения и граждански организации.

От ефективността на реформите в съдебната система зависи дали ще постигнем справедливост, пречупване на корупцията, качествено държавно управление и просперираща обществена среда.

Неведнъж съм заявявал, че бъдещето ни като нация зависи от нашата зрялост и общи усилия. България ще стане нормална европейска държава, когато обществото осъзнае своята сила и отговорност, когато се засили гражданското участие и контрол върху управлението и институциите."

След двустранната си среща в Президентството, Иван Гешев изрази своя коментар пред медиите така: "Прокуратурата трябва да е доста по-активна и да отговори на очакванията на хората за справедливост". Посочи, че съзнава очакванията на обществото за повече справедливост и  увери, че ще се постарае да оправдае очакванията. Отрече да е работил селективно по делото КТБ. "Главният прокурор не е недосегаем и не решава всички проблеми", посочи Гешев. Обеща да развенчае мита, че главният прокурор разпорежда всичко и призова българските политици да си внасят съответните сигнали, ако смятат, че има престъпление, до компетентната прокуратура, а не да използват главния прокурор за политическа реклама или за пощенска кутия. Гешев разясни категорично позицията си, че  прокуратурата трябва да остане в съдебната власт и посочи, че борбата с престъпността зависи от правоохранителните органи, прокуратурата и съда. Отбеляза, че следва да се повиши капацитетът на следователите и на много други структури.

Встъпването в длъжност на новоизбрания главен прокурор - Иван Гешев, е в пряка функция от съответните процедурно - административни действия по сдаването от страна на Сотир Цацаров и заемането на поста шеф на Антикорупционната комисия. 

#ИванГешев #Главенпрокурор #РуменРадев #указ #СотирЦацаров

Съединените американски щати и Република България имат изградени силни и трайни взаимоотношения на приятели, стратегически партньори и съюзници, които споделят трансатлантическите си ангажименти. Отчитайки значителните предизвикателства, пред които са изправени нашите две страни и световният ред, ние потвърждаваме необходимостта от развитие и затвърждаване на културните, икономическите, институционалните и военните връзки, които ни обвързват за по-добра взаимна сигурност, просперитет и възможности. Ние също така изразяваме неспирното си убеждение, че в основата на нашите отношения продължава да стои общата ни принадлежност към демократичните принципи и ценности, включително върховенството на закона и спазването на правата на човека.

Изхождайки от постигнатия от нас съществен напредък през последните години и с поглед към бъдещето, желаем да положим допълнителни усилия за по-нататъшно осъществяване на потенциалните ползи от нашето стратегическо партньорство в следните области:

Сътрудничество в областта на сигурността и отбраната

Като отчита нуждата от повишаване на нашата колективна сигурност, България възнамерява да продължи да инвестира в модернизацията на своите въоръжени сили, подобряването на оперативната съвместимост и изпълнението на декларираните цели за способности в рамките на НАТО. В съответствие с гаранциите за отбранителни разходи, поети от всички съюзници по време на срещата на НАТО през 2014 г. в Уелс, България възнамерява да продължи да изпълнява своя реалистичен план за достигане на заложените разходи за отбрана до 2024 г.

Двете страни възнамеряват да надграждат въз основа на успешното Споразумение за сътрудничество в областта на отбраната от 2006 г., като изработят съвместно пътна карта в подкрепа на двустранното отбранително сътрудничество за противодействие на морските, кибернетичните и хибридните заплахи в черноморския регион през следващото десетилетие. Тази 10-годишна пътна карта ще подкрепи българските усилия за модернизация посредством предоставяне на помощ в областта на сигурността, улесняване на достъпа до модерни американски отбранителни технологии и разширяване обхвата на военните учения, съвместните действия и обучение, с което да се подобрят още повече нашата оперативна съвместимост и съответните способности.

Гледайки със загриженост положението със сигурността в Черно море, Съединените американски щати приветстват предложението на България за създаване на военноморски координационен център във Варна в подкрепа на инициативата на НАТО за адаптирано предно присъствие. Двете страни имат желание да си сътрудничат допълнително както двустранно, така и в рамките на НАТО, за да подкрепят способностите на България за провеждане на военноморски операции, посредством което ще се укрепи нашата колективна сигурност по югоизточния фланг на НАТО.

Съединените американски щати и България очакват да бъде проведен стратегически диалог на високо равнище за по-нататъшно обсъждане на изпълнението на тези цели.

Сътрудничество в областта на икономиката, търговията и енергетиката

Енергийната сигурност е национална сигурност. Пътят за запазване на енергийната сигурност на България и намаляване на цените в енергетиката минава през реална пазарна либерализация и реформи. Ние искаме да поддържаме непрекъснат диалог относно този процес. Нашата обща цел е България да се превърне в истински разпределителен газов център и ключов източник на регионална енергийна сигурност, без монополисти, независимо дали чуждестранни или национални, функциониращ въз основа на пазарните принципи. Американският опит може да помогне на България в изграждането на един истински динамичен енергиен пазар.

Двете страни възнамеряват да работят заедно, за да посрещнат предизвикателствата на бъдещето. Отчитайки интереса на България за преминаване към по-ефективни и чисти източници на енергия, ние искаме да си сътрудничим за повишаване на газовите доставки от надеждни източници и диверсифициране на ядрено-енергийния сектор, както и за увеличаване на дела на възобновяемите източници в общата енергийна матрица. Продължаването на търговския обмен в тази сфера се очаква да укрепи българската енергийна сигурност и да понижи цените в услуга на българските крайни потребители. Ние отчитаме важното значение на ядрената енергия за граждански цели като надежден и чист енергиен източник и сме готови да работим заедно за намиране на решения на енергийните нужди на България. За да се възползва в максимална степен от надеждните и изгодни доставки на втечнен природен газ от американски производители, България се нуждае от подходяща инфраструктура. Заедно възнамеряваме да следим процеса и да работим за постигане на решителен напредък в изграждането на газовия интерконектор Гърция-България и плаващата платформа за съхранение и регазификация край Александруполис, Гърция.

В интерес на задълбочаването на нашите икономически отношения и укрепване на нашите търговски връзки ние възнамеряваме да задълбочим текущия диалог по въпросите, свързани с инвестиционния климат. Нашата цел е да спомогнем за насърчаване на връзките между предприемачите от нашите две страни и за по-нататъшно подобряване на инвестиционния климат в България, което да допринесе за привличането на допълнителни американски инвестиции и ноу-хау. Възнамеряваме да гарантираме справедливо отношение към инвеститорите и справедливо решаване на инвестиционните спорове по начин, който усилва доверието на инвеститорите. Като част от този диалог ние възнамеряваме да открием начини за затвърждаване на положителните резултати и продължаване на постигнатото по отношение опазването на правата на интелектуалната собственост в България.

Укрепване на демокрацията и върховенството на закона

Доброто управление формира основата на нашата споделена сигурност и просперитет. Съединените американски щати възнамеряват да окажат подкрепа на България в нейните действия за справяне с корупцията, която ограничава икономическия растеж и доверието в обществените институции посредством активно съдебно и полицейско сътрудничество и предоставяне на техническа помощ и обучение. Тези усилия целят предотвратяването и съдебното преследване на корупцията по високите етажи, транснационалната организирана престъпност и финансовите престъпления в България. България планира да създава условия за силно икономическо развитие, като зачита първостепенната роля на закона и неприкосновеността на договорите. Съединените американски щати и България също така възнамеряват да си партнират в защитата на медийните свободи.

След срещата си в Овалния кабинет с американския президент Доналд Тръмп, българският министър-председател Бойко Борисов даде кратък брифинг пред медиите и даде подробности за темите на двустранните разговори.

ТРЪМП ИДВА В БЪЛГАРИЯ. ВИЗИТЕ ЩЕ ОТПАДНАТ

"Той ще дойде в България. Благодари на Българската Голф Асоциация, дадохме му почетна карта. Следващата ни среща ще бъде за отпадането на визите", посочи Борисов. По думите му България е праволинейна държава, спазваща единни ценности със САЩ и това бе в основата на подписването на стратегическия договор за сътрудничество. "Убеден съм, че визите ще паднат! Не само защото много сме направили по темата. С Канада примерът е положителен, че не създаваме проблеми след отпадането на визите. Тръмп ме увери, че ще бъде с мен. Каза, че обещава да работи много активно, за да може да даде конкретен отговор кога ще се случат нещата във времето."

БЪЛГАРИЯ Е СТРАТЕГИЧЕСКИ ГАЗОВ ХЪБ

"България е потвърдена за стратегически газов хъб, на който съседните ни страни да могат да провеждат енергийната си диверсификация. Максимално съм успял да защитя интересите на България по време на срещата си с президента Тръмп. Отделихме около 15 минути на енергийната тема", заяви министър-председателя. 

"Опровергах твърденията, че Белене е руска централа. В момента тя е 100% българска и по отношение на собствеността. Има възможност турбината да бъде "Арабелла" на "Дженерал Електрик". Важно е да се знае, че диверсификацията на ядреното гориво, която от 2021 г. влиза в Европа, ще е на Уестинг Хаус. За Козлодуй – обясних, че ще имаме нови площадки. Още тази седмица идват американски ядрени експерти в Белене, за да видят реакторите, инфраструктурата на Козлодуй. Целият регион има остра нужда от електричество, особено след засушаването. През лятото има засушаване и тогава ще има пик, но изнасяме най-много ток за Гърция и Турция.", заяви Борисов.

ВОЕННАТА СЪВМЕСТИМОСТ С НАТО И ЕС Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА

Премиерът посочи, че самолетите Ф - 16 се счита от всички за най-добрите. "Съвместно работим по летищата, за да станат приложими за тях. Всички генерали, които ни посрещаха на Мемориала на незнайния войн, всичките те през 2009 година са били в Ново село у нас. Те пазят добри спомени и потвърдиха, че са бойни другари на нашите военни. Черно море е сигурно. В Координационния център нека да има повече учения, за да може възпиращата ни мощ да бъде видима за всички. Щабът може да е в Румъния, но Координационния център е във Варна. Посочих, че ние сме най-балансирани от всички държави в региона. С цялото ми уважение към Путин, той знае, че България е в НАТО и ЕС и трябва нашата техника и отбранителната ни система да е съвместима със стандартите на колективната система за сигурност и отбрана в общността", обясни министър-председателят. 

Борисов подберта, че нито веднъж българската страна не е повдигала дума срещу трета държава пред президента Тръмп. "Ако някой шпионства, ние го залавяме. Ние работим за просперитета на България. Бях твърд, за да му предложа варианти, в които нашият интерес да е защитен. Когато има зловредно влияние българските служби и прокуратура действат мигновено", коментира Борисов. 

В заключение Бойко Борисов изрази надежда, че по време на визитата на президента Тръмп и вицепрезидента Майк Пенс у нас ще успеят да посетят най-хубавите туристически курорти и голф клубове.  

Ръководството на институцията очаква среща с новоизбрания кмет на града,

 за да представи визията си за създаването на трансграничен Балкански оперен театър

Автор (текст и снимки) © Иван Върбанов

- Историята е малко по-дълга. Започнахме още през месец май, когато аз взех тази част от оркестъра за гостуване по повод отбелязването на годишнина от смъртта на Гоце Делчев в Скопие. Тогава направихме своя първи концерт, в който имаше и части от произведението на Перголези. За първи път събрахме солистки от двете държави и инструменталисти от България и Северна Македония. Същият концерт бе изнесен и в Благоевград, а днес – и в София. 

- Бойко Цветанов: Много е трудно да говорим за бъдещето, тъй като все още няма никаква яснота. От няколко седмици има ново ръководство на града. Ние станахме управляващ екип на операта в едно предизборно време, в което комуникациите бяха много трудни. Няма никаква сигурност. Имаше едни обещания в началото, които не се сбъднаха, но, разбира се, ние имаме конкретна визия. На първо място искаме да вдигнем нивото на оркестъра, което вече е факт, благодарение на маестро Христов. Позволихме си да направим няколко концерта и те доказаха, че съставът свири много добре. Но, ние нямаме необходимите бройки, за да имаме поне един оркестър от типа на „Симфониета“. Ако ние останем в ръководството на тази опера, то целта ни ще бъде тази – да се увеличат бройките на оркестъра, за да имаме наистина един пълноценен състав. Не е достатъчно да имаме около 25 човека. Но, на първо време дори това би било малка победа, в името на бъдещето. Съществуванието на тази опера е залог за издигане на културното ниво на Община Благоевград – да покажем красотата на класическата музика на подрастващото поколение, да създадем повече продукция и да отговорим на очакванията на възрастните, които обичат тази музика. Искам да Ви кажа, че на първия концерт, когато поставихме листовки на столовете в залата с въпросник за това как хората виждат бъдещето на операта, какво биха желали за в бъдеще да чуят и да видят на сцената, получихме над 250 положителни отзива. Мисля, че за един първи концерт и за неголям град – това е много. Това ни вдъхва увереност, че ще имаме подкрепата на хората. Всички, които бяха на първия концерт, изразиха своя възторг и споделяха, че такова музикално събитие в Благоевград не е имало. Хората бяха изключително щастливи. Амбициите ни са големи. Обмисляме да създадем една Вокална академия към операта. Целта ни е да направим оперна постановка, но когато нямаме зала, когато оркестърът репетира в помещение, в което прозорците, не зная, може би не са мити от години ... Опираме до най-елементарните условия. Когато човек влезе вътре в тази зала просто изпитва неудобство. Студът е повсеместен през зимата, защото тя не се отоплява !!!

- Бойко Цветанов: Най-важното е да се осигури един нормален бюджет, който да ни позволи да увеличим броя на оркестъра. Все пак да не забравяме, че Камерна опера – Благоевград е общински културен институт и финансите се осигуряват от фонд „Култура“, а в него има още няколко такива културни института, които черпят от ресурса му. Имаме огромна необходимост от зала, на която можем да разчитаме винаги. Зала, в която можем да изнасяме продукции. Нашата не е отоплявана 30 години ! Предишното ръководство на града каза, че са спечелили проект за финансиране на ремонт и имат осигурени 2 милиона и 300 хиляди лева. Нямаме никаква идея какво ще е решението на новото ръководство в продължение на това и какви ще са неговите действия. Ремонтът трябваше да започне от ноември, по разчетите на предишната администрация. Предстоят ни срещи с новото ръководството. Днес, 22-ти ноември, получих едно телефонно обаждане от общината с желанието на кмета да се видим. Имам планирани ангажименти извън България и се надявам, че като се върна, срещата ни ще се осъществи.  Вече имах разговор със заместник – кмета по финансовите въпроси г-н Ясен Попвасилев и обсъдихме бюджета на този концерт. Не трябва да се забравя, че културата трябва да се подкрепя. Всяка една проява не е никак евтино мероприятие за обезпечаване. Ние сме част от едно съсловие, което за съжаление е малко пренебрегнато в България. Нека не забравяме, че оперното изкуство бе най-голямата реклама на България някога по света. Не само спортистите. Напротив – изкуството бе много по-престижно, бих казал, от спорта. 

- Христо Христов: Най-важното нещо е, че искаме да имаме поне една нормална плочка, на която да можем да стъпим, на която да се опрем. Засега ние висим във въздуха. Трябва да сформираме нормален състав на оркестъра, да има нормална техническа служба, администрация. Това са трите компонента, които са в основата, за да започнем да градим. Нашата къща, практически, все още я няма!!! Най-малкият струнен оркестър в света е от 14 души. Ние сме само 12 ?! Намираме се под допустимия минимум като стандарт. Трябва да допълним тази бройка като щрайх, след което и да се попълнят духовите инструменти. Имаме една единствена бройка на ударните ... Или общо оркестърът трябва да стане поне от 30 души. Оттам насетне останалите организационни стълбове трябва да се изградят. Към момента имаме само един портиер и един човек, който се занимава с всичко. 

 - Бойко Цветанов: Нужен е ползотворен разговор и комуникация с общината. Това е задължително. Оттам – мечтите ни могат да се разпрострат в много посоки. Първото нещо, което ми се иска да реализираме, е една продукция на сцената – но, не мога да кажа на коя. На нашата собствена, в театъра в Благоевград или другаде в града ... Има една зала „Яворов“, която можем да ползваме от време на време, но в нея не могат да се правят оперни постановки. Евентуално, при добро желание и възможност, можем да използваме залата на театъра, но все пак тя е чужда зала. В нея не можем да бъде непрекъснато. Най-доброто е да се инвестира в реновирането на нашата си зала. Това е целта и апелът ни! В нашата си зала, на операта, имаме дори един чешки орган, който е прекрасен. Но, върху него вали дъжд, капе вода ?!?! Така е оставен, това е състоянието на сградата. Така не може да продължава. Всеки един нормален човек разбира, че така не стават нещата. Ние не сме се ангажирали с маестро Христов да работим за този театър за пари или за слава! Не! Славата – аз съм я имал достатъчно в живота си – 41 години съм вече на сцената. 

- Бойко Цветанов: Не са уредени. Не! Ние не знаем дали оставаме или не. 

- Христо Христов: Аз имам договор, който е с изпитателен срок. Но, не се знае колко дълъг е той ... Има и нещо, което задължително трябва да се разпише – длъжностна характеристика, аз нямам такава. 

- Бойко Цветанов: Нашите договори, които разписахме са срочни. На моята врата на кабинета има една помпозна табела, на която пише: „Главен художествен ръководител“. При мен е временно назначение, така ми казаха. 

- Христо Христов: Главният въпрос сега е час по-скоро да проведем среща с новото ръководство и то да ни каже какво правим.

- Бойко Цветанов: Ние не знаем още кой ще бъде заместник – кмет по културата, за да можем да търсим контакт с него и да се разберем по много въпроси. 

- Христо Христов: Понеже ние сме алтернатива така или иначе решихме, че е по-добре, ако ще висим, образно казано, то да бъде на повече куки. Искам да напомня на всички, че който се е обърнал против културата, то рано или късно си отива. 

- Бойко Цветанов: И двамата сме заложили имената си за тази кауза. И главите си. Дано само не са ни приготвили дръвника ... Всичко може да се случи ... Заложили сме честта и достойнството си, за да постигнем нещо в Благоевград. Искаме да вдигнем тази опера на крака! Ако те ни оставят да работим спокойно, ако има доброто намерение, ние ще направим чудеса! Звукът на оркестъра вече е кристален. Хората са големи професионалисти, симпатични, възторжени, които са пропити от желание да работят. 

- Бойко Цветанов: Какъвто и да поискаме, ние знаем какво ще ни дадат. Може би дори ще бъде по-малък от миналогодишния, който ще стигне само за минимални заплати. Това е невъзможно. Повечето от нашите колеги идват да работят от София, защото няма такива кадри в Благоевград. 

- Бойко Цветанов: Имаме хора, които идват от София. Те са назначени на щат. Досега те си плащаха пътя. Представете си с едни 600 лева заплата колко скъпо е и за тях да пътуват от столицата, за да репетират. Ако не се вдигнат заплатите, ако се осигури транспорт ... не зная как ще се справим ... Аз съм тръгнал да правя точно това. Ако искаме да направим един нормален оперен спектакъл, дори камерен, в самото начало ще са ни необходими солисти. Те не са евтини. Ако не се поддържа щат от солисти, то поне трябва да бъде направен конкурс, за да знаем какво се предлага на пазара от гледна точка на артисти на свободна практика, за да можем да използваме конкретни певци. Освен това ни е необходим и един минимален брой хористи. Знаете, че една опера без хор е нереалистично ... 

- Бойко Цветанов: Да, абсолютно! Трябва да има чуваемост и да има приоритети! Да се знае, че оперното изкуство е върха на пирамидата, наречена култура. И не само – и на държавата, и на нацията. Ако никой не иска да подпомогне оперното изкуство, да ни го кажат направо, че няма нужда от нас и да бъде закрита операта ... Но, аз смятам, че това е последното нещо, което ще се случи в Благоевград и новото ръководство е достатъчно разумно. 

- Христо Христов: Камерна опера – Благоевград е един хубав рубин, който е на място, има го, притежава го града. Отворете си очите, проумейте, че го има и го вижте! В операта има бъдеще, има перспектива, има смисъл, има кауза. Тя е богатство, което трябва да съхраняваме и развиваме заедно! Управленците и хората трябва да бъдат будни. И да има чуваемост! Нужен е диалог!

- Бойко Цветанов: Да, това е един рубин, който обаче трябва да се шлифова! А шлифовчиците не сме само ние. Това зависи и от общината. Наистина се обръщам още веднъж към тях с цялото си сърце и душа и им казвам да погледнат с малко по-друго око към Камерна опера – Благоевград. Всички ние трябва да се погрижим за богатството, което притежава града. 

- Бойко Цветанов: Без такъв институт, без една подкрепа от Община Благоевград, нищо не може да стане. Хубаво е те действително да разберат, че с кариерите, които ние сме направили навън и контактите, които имаме, можем да изведем въобще на друго ниво Камерна опера Благоевград. 

- Христо Христов: Със задоволство мога да кажа, че имахме среща с министъра на културата на Северна Македония миналата седмица. Искаме да направим едно сътрудничество. Заразихме ги с идеята те да изградят там свой втори оперен театър. В тяхната държава има само един към момента. Има вероятност да бъде изградена втората опера в Тетово. 

- Бойко Цветанов: Предложихме, също така, да поемем шефство над този театър.  

- Христо Христов: В проекта ще включим Албания, Косово и Гърция. 

- Христо Христов: Замисли ли сме го като ТРАНСГРАНИЧЕН ОПЕРЕН ТЕАТЪР. 

- Бойко Цветанов: Вижте, в цяла Югозападна България няма сериозен музикален институт за класическа музика. Това е един огромен пропуск за държавата. И тук е мястото на Министерството на културата да си каже тежката дума. Ако няма такъв институт ... Оперно-филхармонични дружества съществуват в цяла България, в големите градове. Благоевград не е малък град, освен това е много важен културен център. И политически, и икономически. Ако не се обърне внимание на културата и на изкуството в града ще загуби цялата държава. 

- Христо Христов: Вече е направено. Мисля, че са го разбрали. Всичко е описано документално. Искаме да направим едно от най-хубавите неща в света! Нещо, което да не е национално зависимо, а да зависи единствено от най-високото изкуство, което е музата на музите – музиката! Проект, който да има широк ресурс на финансиране. България, Македония, Косово, Гърция и Албания - заедно в един проект.

- Бойко Цветанов: Да, това ще бъде надполитически и наднационален проект. Ето това значи да си граждани на Европа, когато създаваш реално трансгранично сътрудничество с всички нации.

- Изключително радостна и щастлива съм, че съм тук за този концерт. Маестро Христов ме покани за концерта в Скопие и от тогава започна нашето ползотворно сътрудничество. Директорът Бойко Цветанов каза много насърчителни и ласкави думи към мен, като млад артист и певица. Благодарна съм му за подкрепата! Комуникацията между нас е прекрасна и се надявам на общи съвместни проекти. Виждам, че те са ръководители и музиканти, които работят за това да издигат културата и духовността. 

- Завърших в Скопие, а после - с маестра Дарина Такова, Красимира Стоянова и с Александрина Пендачанска в техните майсторски класове Връзката ми с България е много дълбока, а и покрай всичко останало, но имам и фамилна връзка. 

- Маестро Христов е изцяло посветен и отдаден на работата. Всичките му критики са изключително добронамерени и са за добро, целящи прецизното извайване на музиката. Чувствам се прекрасно. Удивително чувството, когато се пее в концертна зала. Акустиката тук, във Военния клуб, е изключителна и това много помага за музицирането. Пеенето в такава зала ме учи на много неща. Генералната репетиция беше прекрасна и се надявам, че концертът също ще бъде такъв. Очаквам още съвместни проекти с Бойко Цветанов, Христо Христов и Камерна опера – Благоевград. 

Представлението „Това не е  Хамлет“ в Сфумато е модерен, хипнотичен и разрушаващ граници театрален пърформанс, който разтърсва и грабва зрителите!

Часът е 7 без 5 вечерта, а пред касата на театрална работилница „Сфумато“ се извива дълга опашка от чакащи хора. „Спокойно, няма да започнат без нас!“, казва някой. Публиката търпеливо си купува билети и се насочва към салона, заема местата си, жадна за провокации, друг театър, алтернатива и нещо по-различно. Светлините в салона угасват и магията започва ...

***

„Не зная какво играем! 

... Това не е Хамлет! ... 

Няма да играем, защото ми писна да стоя гладен, защото се занимавам с театър! ... 

У нас няма истински театрални кастинги ... 

Добрее, ще Ви покажем всичко, което не сте очаквали от нас! ...“

Това са микрочаст от посланията, които са вплетени изумително умело и естествено в драматургията на представлението – изградено по текстове на Бекет, Сервантес, Калдерон, Шекспир, Том Стопард, Петер Вайс, Мюлер. Пластове на сценичното зрелище, които разместват контурите на очакваното, предвидимото, стандартното и създават напълно нова и оригинална авторска картина, която притежава изключителна дълбочина, уникална стилистика и респектиращо въздействие. Под нея се подписват тримата й автори, ученици на проф. Иван Добчев от НАТФИЗ: режисьорът Боян Крачолов, заедно с актьорите Димитър Крумов и Иван Николов. 

Спектакълът се гледа на един дъх, защото те грабва още в началото с яркото и релефно присъствие на гробарите от „Хамлет“, които са като че актьори в марионетен театър, дрезгаво – двугласно говорещи, за да изстрелят като светкавица поредното своето послание, с което ни запитват: Сигурни ли сме, че живеем реално или пък всички сме мъртъвци? Кое е по-хубаво - да си жив, но затворен в ковчег или да си мъртъв? И как живеем живота си въобще? 

Театралният пърформанс е подчертано стилизиран в отворената координатна система от въображаема и безкрайна перспектива, условности и реалии, актьорски импровизации и палитрата на другостта, която всеки зрител би добавил към онова, което възприемат и добавят сетивата му. Да, публиката е привлечена като основен персонаж в този спектакъл, представен само от двамата актьори. Те прекрачват рампата, за да бъдат „очи в очи“ и на една ръка разстояние от публиката, говорят си със зрителите, дори произнасят монолозите си жонглирайки по ръба на столовете в салона, измежду седящите хора, като така моделират нова плоскост на своето живо изпълнение, в което няма осезателни бариери и всичко може да се случи.

Провокацията е интересна, неочаквана, но и премислена, стратегически дозирана и съзнателно разположена. Зрителите също са свободни да реагират както пожелаят на „хвърлената ръкавица“ и извеждането им от точката на комфорт като пасивни съучастници до степен дори да се качат на сцената, което не би било крайност, в контекста на ситуираната театрална матрица на съпреживяване и действие. 

Актьорските етюдни импровизации са прелестни, защото разбиват всички табута, очакваното и са в пълна хармония с модерното мултимедийно възприемане на света и езика ни на комуникация. Зрителите ще се насладят на многократното, до безкрай, убийство/самоубийство, на повтарящите се дубли на екшън действия, като така тя неусетно влиза в света и фантазията на актьорите, става съучастник на играта им, която използва потенциала на всеки до максимален предел. Всъщност двигателните, пластични и акробатични задачи, допълващи мизансцена и рисуването на въображаеми пространства, обстоятелства и сцени – без декор и реквизит, са изключително плътни и наситени, създават пълнокръвни и ярки платна от сценични сюжети. 

„Това не е Хамлет“, по идея на режисьора Боян Крачолов, е повече от провокация в театрално пространство! Това е проява на съвременно и авангардно изкуство, която върху буквалната драматургия наслагва образи и проектира видения, докосва, стъписва, респектира – заради актьорската виртуозност и концентрацията от микс на различното по вид съдържание, композира разказ, който искаш да продължава и още, и още ... Представление, което настояваш да има и следващи части ...

***

„Всичко започна с една среща, на пилоните на НДК, когато Боян ни събра и ни показа идеята си, разписана на три листа хартия“, разказва актьорът Димитър Крумов. „Репетициите продължиха някъде около месец – два. Това е трети сезон за нашето представление. Радостни сме, че бяхме забелязани и оценени – получихме „Аскер“ през 2017 г. в категория „Изгряваща звезда“. Наградата бе присъдена и на трима ни“.

Димитър, или Мишо, както го наричат приятелите му, казва, че спектакълът се е родил съвсем спонтанно, на един дъх, защото е изграден от съмишленици. „Всичко дойде от само себе си. Придържали сме се стриктно към драматургията, но винаги сме се чувствали свободни, без ограничения. Тримата работихме като екип, всеки от нас даваше идеи, донаслагваше нови и нови неща към представлението. Получи се така добре, защото на първо място сме приятели“, признава Димитър Крумов. 

„Драматургията ни позволява да привнесем много различни неща. Да, четвъртата театрална стена я няма – тази към публиката. Ние влизаме буквално в салона, за да изведем по естествен начин действие или картина. Много ни се е искало, понеже това е компилация от много текстове, а и често идват да ни гледат много колеги – актьори, ей така, както играем представлението и някой да се включи ... Но, това никога не е ставало.“ - усмихва се и продължава - „Символиката и усещането за абстрактност, за призрачност, идва и от използването на хумата, която използваме, за да създадем повече пластичност на театралната матрица.“ 

Споделя, че техните академични преподаватели са били изключително приятно изненадани и са се изказаха ласкаво за представлението, откроили са това, че техните възпитаници са надскочили себе си. „Това представление ми донесе СВОБОДА! Тук мога да бъда себе си в пълнотата на актьорския ми потенциал. Много е важно режисьорът да те познава, да знае какво можеш, какъв човек си, каква е природата. Създадохме този наш проект в пълно творческо взаимодействие и сътрудничество с Боян и Иван. Мисля, че това е в основата на успеха ни и в основата на удоволствието, което изпитваме от създаването на представлението. Със сигурност „Това не е Хамлет“ е нашето бебе-представление, нашето театрално дете!“

В текста на спектакъла съществува репликата „В България няма истински театрални кастинги“. Затова моля Димитър да довърши тази мисъл - да я обясни или да я опровергае. „Да, това е супер яко и точно казано. В интерес на истината трябва да призная, че преди седмица бях на театрален кастинг в Театър 199. Видях се с режисьорката Теа Сугарева. Поздравих я за това, че прави отворен и публичен кастинг. Като цяло рядко виждам да се провеждат такива прослушвания на актьорите за проекти. Спомням си, че за последно преди повече от 4 години бях на кастинг, в Стара Загора, провеждаше го режисьорката Веселка Кунчева за „Дама пика“. Това са двата единствени случая в моята актьорска практика, когато съм имал възможност да отида на подбор за актьори. У нас, като цяло, няма практиката за провеждането на кастинги за акьторите, а това е задължително, нормална част от технологичния процес на създаване на театрален или кино продукт. Особено, когато ние сме на свободна практика и всеки автор би трябвало да търси най-подходящите професионалисти за дадените персонажи. Нали това е част от законите на театралната борса, на състезателното начало, на конкуренцията, на логиката на менажирането на всеки арт продукт – откриването на артистите, които пасват за него, подборът“. 

***

ЩОМ НЕ ЗНАЕМ КАКВО ПРЕДСТАВЯМЕ ТАЗИ ВЕЧЕР, ТОГАВА ЩЕ ИЗИГРАЕМ ВСИЧКО!

ЗАЩО ДА ИГРАЯ? ДОРИ ПРОГРАМАТА СА ОБЪРКАЛИ. 

НА ВСИЧКОТО ОТГОРЕ ДОРИ НИКАКВИ ПАРИ НЕ ВЗИМАМ ЗА ТОВА, КОЕТО ПРАВЯ. 

НЕ МОГА ДА СЕ ИЗДЪРЖАМ С ТАЗИ МОЯ ПРОФЕСИЯ. 

НЕ МОГА ДА СИ ПЛАТЯ НАЕМА. 

***

Запитвам Димитър Крумов често ли артистите на свободна практика са изправени пред трудния избор да избират между изкуството и живота? Предизвикателство, което оприличавам на ходенето по ръба на бръснача. Трудно изпитание, на което не всеки би издържал.

“Това са част от репликите в спектакъла. Но, до голяма степен е и самата истина за трудната реалност и живота, в който сме ситуирани днес. Преди мислех, че всичко това не е ОК. Сега съм на малко по-друго мнение и разбирам, че всички тези пълни абсурди са в реда на нормалните неща. Приехме за „нормално“ обстоятелството, за съжаление, че играеш няколко представления в театъра, а през другото време ти се налага да работиш, в някой бар например, за да успееш да си гарантираш минималните доходи, за да се издържаш и да живееш достойно. Така стоят нещата у нас. Приемаш го и действаш! Да, трудно е! Опитваш се сам, бориш се. Ето, ние тримата – Боян, Иван и аз, не се отказваме и не спираме, настояваме да работим професията си. Щом няма друга възможност, тогава ние сами ще създаваме театрални продукти, но няма да спираме да се развиваме, няма да се отказваме!“, обяснява Димитър. 

Искам да разбера как би охарактеризирал своите колеги – актьора Иван Николов и режисьора Боян Крачолов. „Иван е страхотен актьор, с него винаги ми е било най-сладко. И двамата сме на една вълна, партнираме си на сцената чудесно, имаме еднаква лудост, на сцената той винаги отговаря и реагира спонтанно. Освен в „Сфумато“ играе и в Благоевград. Боян Крачолов има свои представления в „Сфумато“. „Мишеловката“ ще бъде показана на 17 декември. „Дерида Денс Център“ показва „Малкият динамит“, който излезе преди няколко дни. Мисля, че е много начетен за годините си, вслушва се в актьорите – изключително ценно преимущество за всеки режисьор“.

Все пак настоявам и отново го питам: „Това жонглиране с предизвикателствата и съдбата до къде може да те предизвика или пречупи в алтернативата между изкушението да правиш изкуство, да захранваш душата си и да оцеляваш в бита. В какво е силата ти та устояваш?“

Отговаря ми, че увереността и вярата дават надеждата, че нещата, които прави със своите колеги са смислени. „Участвам в сравнително малко представления, но те са с изключителни послания и стойност. Не си представям, че мога да играя в проекти, в които не бих се чувствал добре или да съм в тях единствено по силата на щатното разпределение. От такава гледна точка свободата е ценност. Аз приемам цената на свободата си. Ако трябва, бих работил нещо друго, за да оцелявам, ще стискам зъби, но ще изчакам момента, в който ще се кача на сцената и ще покажа онова, в което вярвам, което сме създали, което нося като артист, защото смятам, че е стойностно!“

„Супер много съм се ядосвал, много пъти съм искал да се откажа. А после съм съжалявал, че съм избягал или съм спрял, че съм дал заден. Не мога да го обясня, но с цялото си същество имам стремежа да играя, да бъда на сцена. Уникално е усещането хората, които те гледат да успееш да ги въведеш в друг свят, да ги развълнуваш. Театърът не е само ентъртаймънт, да се чилнеме. Той трябва да вълнува хората, да ги кара да мислят, да си задават въпроси, да ги променя, да ги въодушевява да създават, да сбъдват мечтите си“, коментира младият актьор. 

Казва, че дори и в случаи да е болен в деня на представление, с 39 градуса, не остава в леглото, а отива в театъра, защото знае, че трябва да бъде там, на сцената. Признава, че до последно не е знаел какво ще прави като ученик. Завършва 12-ти клас с профил „административно обслужване“. Кандидатства в Минно-геоложкия университет, после опитва в СУ „Св. Климент Охридски“ специалност „българска филология“. Запътва се и към Нов български университет, за да се яви на топ-тест, който гарантира избирането на професия. Отказва се, защото сумата за семестъра по „актьорско майсторство“ е непосилен. Хваща се за година и работи като спортен организатор в клуба за хора със зрителни увреждания „Феникс“. В един момент си казва, че ще кандидатства в НАТФИЗ и влиза от раз. Тогава е на 19 г. и е приет в класа на проф. Иван Добчев.

„Много неща съм научил от него, но най-запомнящия урок от моят професор, който ми остана завинаги в съзнанието, е да не се отказвам. Бъди куче на сцената! Дръж фасона и умри!

Ако трябва да го обясня, посланието е да можеш да издържиш, да не се оплакваш, да стискаш зъби. Проф. Добчев много пъти е разбивал състояния в мен, направо ме разцепваше. Сега съм му благодарен за това, че ни научи да бъдем твърди, да издържаме на всякакви трудности. Научи ни да не ни е лесно. Лесно ли ти е на сцената – тогава ти си мъртъв. Другият урок означава да не страдаш, да не преживяваш някакви неща, да не се оставяш лесно на драматургията, а да вървиш срещу нея. Трябва много да вярваш, да издържаш. И винаги да привнасяш нещо друго, различно. Винаги!“, посочва Митко Крумов.

Актьорът Димитър Крумов е селектиран за участие във филма „Христо“ на режисьорите Григор Лефтеров и Тодор Мацанов, оператор е Ненад Бороевич. Лентата излиза на 11 май 2016 г. Публиката обаче не знае, че Митко влиза в затвор и в клиника, за да усети персонажа си. 

„Кастингът за игралният филм продължи близо година. До ден днешен съм благодарен на режисьорите, които замразиха проекта за цяла година, за да ни дадат възможността спокойно да изкараме дебютните си спектакли в НАТФИЗ. По идея на продуцентите изкарах два месеца в Държавната психиатрична болница за лечение на наркомании и алкохолизъм на столичната улица „Пиротска“, в стационарния блок в Суходол, работех със затворници от затворническото общежитие „Казичене“. Влязохме под прикритие, за да чистим. Идеята бе да бъдем близко до прототипите на героите, които ще изиграем. В затвора бях почти седмица – от сутрин, до вечер. Не сме преспивали. Чистихме складове, за да можем да се общуваме с лишените от свобода. Единият, с когото повече си говорихме, лежеше за двойно убийство. В клиниката за наркомании и алкохолизъм успях да бъде сред анонимни алкохолици, наркозависими – на метадонова основа. В един момент стана тегаво, бяхме там почти два месеца. Видях хора, които са имали всичко, а после животът им се преобръща и остават изведнъж на улицата. Тези срещи ме промениха много“, заключава Димитър, който играе героя Ванчо в игралният филм, който грабва множество награди – в това число и от филмовия фестивал във Варшава. За постижението си Димитър Крумов е отличен с награда за поддържаща роля от Българската филмова академия.

* * *

В края на нашия разговор реших да го провокирам с въпроса: „Какво мечтаеш да изиграеш в театъра?“

Отговори кратко: „Искам роля без текст!“

Автор ©  Иван Върбанов

Пламен Карталов прави епохална революция в Софийската опера. Най-накрая музикалният феномен „Клетниците“ идва в България. Пътят на успеха е отъпкан – първо с „Фантомът на операта“, който взе и „Кристална лира“ за режисьора и постановъчния екип; втората стъпка бе с „Мамма Миа!“ - възторжените овации на публиката съпровождаха всички представления и националното турне. Сега се задава триумфът с хитовия мюзикъл „Клетниците“ - носител на над 100 международни награди,една епична приказка за страстта и изкуплението.

Заглавието е истинска модерна класика, която стъпва на романа на Виктор Юго и притежава една от най-запомнящите се партитури за всички времена. Творбата е показана за първи път в Лондон през 1985 г. Бихме могли да я определим дори като поп-опера, защото мелодиите преливат една в друга, а изключителният сюжет превърна „Клетниците“ в шедьовър на съвременната музикална сцена. 

Music Theatre International, една от компаниите на продуцента Камерън Макинтош, е най-големият собственик на вторични авторски права на най-великите мюзикъли в света. Именно Камерън предоставя на Пламен Карталов правата за постановка в София още през далечната 1987 г., но реализацията тогава изглежда невъзможна, защото изисква мощен ресурс – сумата за осигуряване само на микрофоните е изчислена на стойност от над 60,000 долара. 

Времето е дошло и българската публика ще се наслади на мегапродукцията в поредица от спектакли. Софийската опера ще вдигне премиерно завесата си за „Клетниците“ на 6 декември, а следващите дата за тази година са само на: 7,8,10,11,12 и 13-и декември. В първите дни на новата 2020 г., творбата на Ален Бублил и Клод-Мишел Шьонберг ще бъде показана на 9, 10, 11 и 12-и януари. 

Подготовката започна през септември със старта на творческия сезон 2019/2020 г. Щастливците, които са избрани за изпълнители на ролите са одобрени измежду 100 кандидати от Камерън Макинтош. Музикалната подготовка е поверена на Светослав Лазаров, а диригент ще бъде Игор Богданов. Адаптацията е на Тревър Нън и Джон Кеърд, а оригиналните оркестрации са дело на Джон Камерън. Режисьор - акад. Пламен Карталов.

МЮЗИКЪЛЪТ „КЛЕТНИЦИТЕ“ Е ГЛЕДАН ОТ 120 МИЛИОНА ДУШИ В 52 СТРАНИ И Е ИЗИГРАН НА 22 ЕЗИКА

Камерън Макинтош е най-успешният, влиятелен и мощен театрален продуцент в света. В продължение на 50 години той продуцира повече мюзикъли от всеки друг в световната музикална история, в това число и трите най-дълго играни заглавия: „Клетниците“, „Фантомът на операта“ и „Котките“.

По повод на 25-годишнината на „Клетниците“ Камерън решава да създаде нови версии на класическите мюзикъли, които се оказват толкова успешни, колкото и самите оригинали. Днес първоначално създадената творба отбелязва своята 34-та годишнина. През 2012-та екранизацията на едноименния мюзикъл вече е факт. Камерън продуцира, Том Хупър е режисьор, а сценарист – Уилям Никълсън. Музикалният филм е с бюджет 61 милиона долара, но изкарва приходи от над 441 милиона долара. Лентата, разпространявана от Юнивърсъл, спечели престижните награди „Оскар“, „Златен глобус“ и приза на британската филмова академия – BAFTA.

Финансистите изчисляват, че общият бюджет на продуцираните от Макинтош най-дълго играни заглавия - „Клетниците“, „Фантомът“ и „Котките“, са изисквали вложения на стойност от почти 1 млрд. долара или 658 млн. лири.

Признава, че ако не е станал театрален продуцент е щял да се занимава с архитектура. Днес той влага, освен в собствените си продукции, но и в закупуването на нови сгради - част от веригата театри, които притежава. Има и собствена фондация, която подкрепя множество благотворителни инициативи, организации, личности, театрални проекти.

Камерън Макинтош вярва, че е необходимо да бъдат създавани нови версии на класическите заглавия. Независимо колко блестяща е била първоначалната продукция винаги е нужно тя да бъде възраждана и обновявана, за да привлече нова публика. Казва, че най-доброто му качество е да бъде хамелеон и ако някой е написал нещо интересно, той ще бъде катализатора, който създава продукта и го превръща в успешен.

КАКВИ СА ВИЗИЯТА ЗА РАЗВИТИЕ И РЕЖИСЬОРСКАТА КОНЦЕПЦИЯ НА КАРТАЛОВ?

Отварянето на храма на високото оперно и балетно изкуство за едни от най-популярните и нашумели мюзикъли е част от мениджърската визия на акад. Пламен Карталов, умението му да провижда отвъд бариерите, табутата, ограниченията и границите, които не бива да съществуват в развитието на музикално-сценичното изкуство. Търсенето, очакванията на публиката и динамиката на пазара задължават всеки ръководител на музикален културен институт да бъде в крак с тенденциите и да гарантира продукции и заглавия, за които настоява публиката. Отварянето на ветрилото на жанровото разнообразие вече не е само пожелателно, а задължително за водещите театри по света. И те го правят, защото така засилват финансовите си постъпления, но и успяват да привлекат нова аудитория в оперните театри. Веднъж влезли, за да видят предпочетеното от тях мюзикълно заглавие, те са привлечени по естествен и достъпен начин и от другите музикални продукции – балети, опери, концерти. Независимо какви са мотивите или причините, то трябва да отчетем тенденцията на миксиране на музикалните сценични жанрове – реалност, която става част от новата музикална култура. Явно, че кръстосаната инфузия е от полза за всички – меценати, маркетолози, продуценти, аудитория. Синтезът на изкуствата привлича и художествени експозиции, които се съчетават с музика и танц – нов вид музикален пърформанс в класическия оперен театър. Художествената виртуозност, уникалността на артиста, иновацията, неповторимостта в интерпретацията и класата на професионализма са задължителни за всеки творец, независимо от сферата на неговата изява. Явно е, че ако до вчера изучавахме границите през призмата на субективните идеали или се опитвахме да ги проумеем и обясним, то днес всичко се развива и синтезът на музика и театър налага нови закони и премахва забраните.

Хубавата и красива музика е такава, независимо от жанра си. А от гледната точка на един певец, то няма нищо по-хубаво, ако джаз или поп изпълнител овладее класическата постановка, която дава лекота, правилно звукообразуване, гъвкавост, полетност, изисква чист текст, изразност на емоцията, експресия. Силната техника на певеца е в основата на граденето на голямата кариера, независимо дали е на оперната сцена на Метрополитън, на Бродуей или в джаз клубовете, нали?

ЗА СБЪДВАНЕТО НА ЕДНА ГОЛЯМА РЕВОЛЮЦИОННА МЕЧТА

  

„Една от основните задачи и роля на  съвременния оперен театър е той да служи на философската идея на изкуството - да бъде барометър на епохата си“, ни припомня завета на Гьоте директорът на Софийската опера и режисьор на „Клетниците“ - акад. Пламен Карталов. Уточнява, че да постави на българска сцена хитовия мюзикъл е правилен и актуален избор. 

„Това е нова, революционна идея – редом с основния репертоар, изграден от великите шедьоври на световната оперна и балетна класика на композиторите от различни епохи, да бъде показан и музикалният феномен „Клетниците“, посочва акад. Карталов. По думите му всеки днес може да припознае близост с много от характерите и историческите събитията  от романа на Виктор Юго, отнесени към всяко време, особено към съвременността.

 „Любовта, омразата, състраданието, благородството, солидарността, отмъщението, протестите срещу властта, въобще революционното настроение на народните маси, са все вечни теми, характерни за всяка епоха. Всичко това запалва нов устрем и бунтарски дух в променящите се пластовете на което и да е политическо и обществено поведение“, обяснява Пламен Карталов. 

Уточнява, че в постановъчното решение търси достигането на социален и духовен катарзис чрез внушенията на гениалната  драматургията на мюзикъла. 

„Принципът на кинетичното действие е в динамиката на епизодите, бързината на ловко сменящите се картини, контрастните сцени, израстването в движение на характерите и следващите ги събития, взаимоотношенията на контрастните ракурси и линии на непрекъснато напрежение. Убеден съм и вярвам, че те дават шанс на зрителя да „влезе“ в действието, да се  идентифицира с емоциите на героите и да съпреживее събитията на сцената. Състоянията, обстоятелствата, поведенческите модели са напълно валидни и днес в живота ни. Като режисьор изисквам подчертаването в актьорската игра на вълнуващите взаимоотношения между главните персонажи, настоявам те да са в пълен и хомогенен синхрон с палитрата, изградена от ярката чувствителност и силата на вокалните образи. Химнът на младите бунтари, в името на свободата и прогреса, е: "Да живее смъртта!".

Академик Карталов подчертава, че една от най-важните задачи в режисьорската му работа е постигането на детайлната разработка и портретуване с най-фини и многоцветни багри - част от индивидуалния спектър на всеки един от артистите, независимо дали те изпълняват малка или централна роля. 

„Ансамбловата мощ и емоционалните внушения, както в интимните, така и в монументалните картини, са марката за посвещението ми в режисьорската  работа, която заслужава сценичното претворяване на този мюзикъл – феномен“, обобщава режисьорът – постановчик акад. Пламен Карталов. 

Откровено споделя, че голямата му мечта е била да сътвори своя революция в изкуството с поставянето на „Клетниците“ през 1987 г. - цели две години преди идването на новата историческа епоха, която преобърна социалния, обществен и политически живот в България чрез силата на демократичните промени. 

Остават по-малко от три седмици до сбъдването на този проект – символ. Всички са на барикадите зад кулисите. Подготовката върви усилено и по план. Успехът на „Клетниците“ в София е предизвестен, защото под тази продукция се подписват един до друг все утвърдени и изтъкнати професионалисти със световна слава.

КОЙ Е ЗВЕЗДНИЯТ СЪСТАВ НА „КЛЕТНИЦИТЕ“

Вече са ясни победителите в кастинга за българската продукция, които бяха отсети измежду стотицата кандидати от лондонската агенция на Макинтош.

В ролята на Жан Валжан ще се превъплътят: Владимир Михайлов и Богомил Спиров. Жавер: Орлин Павлов, Атанас Сребрев. Мариус: Вениамин Димитров. Фантин: Весела Делчева, Паолина Малешкова. Епонин: Тереза Тодорова, Деница Караславова, Стефани Харалампиду. Тенардие: Румен Григоров, Пламен Гранжан. Мадам Тенардие:Деница Шопова, Юлияна Тодорова, Весела Янева. Козет: Елица Красимирова, Анна Вутова. Анжолрас: Емил Павлов, Калин Душков. Малката Козет: Анжелина Денчева, Ива Сомлева. Епископ: Николай Сотиров, Николай Войнов. Старши майстор: Николай Павлов. Гаврош: Антон Петров, Владимир Илисавский. Офицер: Боян Арсов.

По договор с CAMERON MACKINTOSH, продукция на BOUBLIL and SCHÖNBERG’S. Мюзикъл от АЛЕН БУБЛИЛ и КЛОД-МИШЕЛ ШЬОНБЕРГ по романа на ВИКТОР ЮГО. Музика на КЛОД-МИШЕЛ ШЬОНБЕРГ. Текст ХЪРБЪРТ КРЕЦМЪР. Оригинален текст на френски език: АЛЕН БУБЛИЛ и ЖАН-МАРК НАТЕЛ. Допълнителен материал:ДЖЕЙМС ФЕНТЪН. Адаптация:ТРЕВЪР НЪН и ДЖОН КЕЪРД. Оригинални оркестрации:ДЖОН КАМЕРЪН. Нови оркестрации: КРИСТОФЪР ЯНКЕ, СТИВЪН МЕТКАЛФ и СТИВЪН БРУКЪР.

Режисьор:ПЛАМЕН КАРТАЛОВ

Диригент:ИГОР БОГДАНОВ

Музикална подготовка:СВЕТОСЛАВ ЛАЗАРОВ

Сценография:ХАНС КУДЛИХ

Костюми:ЛЕО КУЛАШ

Художник на осветлението:АНДРЕЙ ХАЙДИНЯК

Тонрежисьор:ВЛАДИМИР ВЛАДИМИРОВ

Диригент на хора:ВИОЛЕТА ДИМИТРОВА

Пластика: РИОЛИНА ТОПАЛОВА

Асистент-режисьор:СТЕФКА ГЕОРГИЕВА

Превод: МИЛЕН ПАУНОВ, МИЛЕНА БОРИНОВА

Представя се по договор с Music Theatre International (Europe) Ltd и CAMERON MACKINTOSH LTD.

6,7,8,10,11,12 и 13-и декември 2019 г. | 9,10,11,12-и януари 2020 г.

На добър час!

Автор: Иван Върбанов,

специално за sofiaopera.bg

Гост-солистките Маргарита Левчук /Беларус/ и Абигейл Ливайс /САЩ/, които са и лауреати от Международния конкурс за млади оперни певци „Клаудиа Таев“ в Талин, пристигнаха в Софийската опера и балет за концертното изпълнение на операта “Капулети и Монтеки“ от Винченцо Белини. Диригент на двете ексклузивни музикални вечери –  само на 10-ти и на 14-ти ноември, е маестро Ерки Пек, а на сцената ще бъдат и солистите на Софийската опера: Петър Бучков, Хрисимир Дамянов и Валентин Ватев. 

Абигейл Ливайс и Маргарита Левчук са участници в поредното издание на музикалния конкурс в  столицата на Естония, където артистичен директор на форума е маестро Ерки Пек, а сред членовете на журито е и акад. Пламен Карталов. Абигейл спечелва първа награда, а Маргарита – втора. Регламентът на певческото състезание дава привилегията на големия победител да избере заглавието и ролята, в които иска да се представи. Така започва всичко. Преди две години г-жа Ливайс посочва „Капулети и Монтеки“ на Белини, защото знае, че в световната музикална драматургия съществуват малко големи роли за колоратурен мецосопран. Първо, заглавието има своята сценична постановка в Талин, а сега – концертно представяне в София. И двете гост-солистки казват, че дебютът им на сцената на Софийската опера е изключително вълнуващ и е част от важните стъпки в тяхното развитие. Признават, че очакват с нетърпение срещата с българската публика, която знаят, че е ценител с критерии, вещина и веднага разпознава класата на един изпълнител. Споделят, че са респектирани от славата на българската вокална школа и за тях е чест да бъдат на една от най-високите сцени в света – тази на Софийската опера, за да покажат своето майсторство и талант в белкантовата опера на Белини.

Ето какво казаха Абигейл Ливайс и Маргарита Левчук в ексклузивно интервю, специално за Нюз БГ Репортер и за сайта на Софийската опера и балет:

„Радвам се и съм изключително щастлива, че, след като спечелих конкурса в Талин през 2017 г., сега имам възможност да съм тук – в София, и да работя заедно с певците и оркестъра на Софийската опера, да музицирам с маестро Ерки Пек. Живея в Лос Анджелис – градът на ангелите и имам щастливо семейство. Ролята на Ромео, която е написана за мецосопран е много висока. За мен е от изключително значение, когато пея белкантова опера, да откроя много ясно, отчетливо и прецизно текста. Белкантото не е само виртуозната певческа техника – високата позиция, опората, преливането на звука, което е основа на красивото пеене. Към красотата на тоновете и безкрайното легато прибавям и интерпретацията на текста. Без него характерът на образа е немислим. Думите рисуват вярната картина, емоции, обстоятелства, създават героя, пренасят те в дълбочината и смисъла на историята, която разказва операта и са неделима част от въздействието на музиката. Чистотата на текста е толкова важна, колкото и чистотата при звукоизвличането. Да, със сигурност мога да кажа, че винаги в пеенето се стремя към тази двойна кристалност – на звука и на текста. Мога да добавя и, че съм  голям фен на бароковата музика. Мисля, че тя винаги ще бъде модерна. Музиката за мен е фантазия, полет, крила. Музиката ми дава възможност да изразя себе си, да покажа своите мисли и преживявания, когато се докосвам до създаденото от композиторите през различните епохи, тя ни помага да разберем по-добре и по-вярно живота, да проумеем себе си и другия през призмата на вечните сюжети, силата и въздействието й.  Тук, в България, съм за първи път. Всички колеги са изключителни професионалисти. Благодарна съм им за приятелството и колегиалността. Където и да бъда, независимо коя е следващата спирка в моята работа и кариера, е важно да уча уроците си. Едно от най-важните неща е вярата в себе си, в партньорите на сцената, независимо, че с някои от тях се запознавам в момента и може да имаме сътрудничество едва само за седмица. За да бъдеш добър изпълнител в 21 век е нужно освен глас, артистичност, освен прецизност и професионализъм, но и да бъдеш искрен, да бъдеш провокативен, да бъдеш интересен.“

„Не съм за първи път в България. Преди години имах възможността да посетя страната Ви като турист –  бяхме на море в „Златни пясъци“. Сега съм влюбена в българското Черноморие! Участвах в конкурса, който организира маестро Ерки Пек, бях финалистка на форума и спечелих Наградата на публиката – важен приз за мен. Вече показахме „Капулети и Монтеки“ чрез няколко спектакъла в Естония и Литва. Изключително сложно и трудно е да пееш белканто. Имах шанса да уча и в Италия, в Болоня. Важното е гласът да не бъде форсиран, да не се търси самоцелно сила, всичко трябва да бъде поставено на главова позиция, на здрава опора, верен резонанс и е желателно да няма никакви „загребвания“ към тоновете. Сега работя като солист на Болшой театър в Минск. За мен беше трудно и важно да се утвърдя. Преди време, когато правех своите първи стъпки, все още никой не ме познаваше, не знаеше какъв е моят потенциал, дали имам талант ... Труден е пътят на утвърждаването, особено сред изтъкнати певци и артисти. Пътят не е лесен. Но, аз вече съм четвърти сезон в трупата, бях приета и имам своето заслужено почетно място сред елита на театъра си. Те ми казват, че съм дива, но аз се възприемам като певица, която тепърва ще расте. Пея Царицата на нощта от „Вълшебната флейта“ на Моцарт, Виолета от „Травиата“ на Верди, Джилда от „Риголето“, Мюзета от „Бохеми“ на Пучини  ... Всички роли са ми скъпи и мисля, че са успешни за мен. Имам достатъчно време и за гастроли, радвам се на много ангажименти, но с огромна топлота в сърцето очаквам Коледните концерти.  Имам планирани спектакли в Минск, а в началото на следващата година съм във Флоренция за „Травиата“. 

Още снимки вижте тук : https://www.facebook.com/TheNewsBGReporter

Автор: Иван Върбанов

Лауреатите на оперния конкурс в Талин (Естония) ще се представят на сцената на Софийската опера и балет в концертно изпълнение на операта „Капулети и Монтеки“, написана за по-малко от месец през далечната 1830 г. от Винченцо Белини. На диригентския пулт по време на двете ексклузивни представяния – единствено на 10-ти и на 14-ти ноември, ще застане лично артистичният директор на Международния конкурс за млади оперни певци „Клаудиа Таев“ - маестро Ерки Пек. 

Предложението към Маргарита Левчук и Абигейл Ливайс - да направят своя първи международен дебют на престижната сцена на  Софийската опера и балет, с реализацията на белкантовата опера на Белини, идва от акад. Пламен Карталов, който чува даровитите изпълнители като член на журито на естонския певчески конкурс. 

Концертното изпълнение на „Капулети и Монтеки“ е предимство за публиката, която ще може да се наслади в пълнота на прецизността на музицирането на оркестъра и солистите: Маргарита Левчук /като Жулиета/, Абигейл Ливайс /Ромео/ и българите Петър Бучков /Капелио/, Хрисимир Дамянов /Тебалдо/ и Валентин Ватев /Лоренцо/.

Маргарита Левчук се дипломира в Музикалната академия в Минск, но и придобива втора специалност – хорово дирижиране от Брестския музикален колеж „Григорий Ширма”.  Тя се присъединява към програмата за млади артисти на Болшой театър на Беларус през 2016 г. и още на следващата година става солист на оперната трупа. Завършва при проф. Людмила Щербакова, но участва в майсторските класове на Кристиано Манцони, Калуди Калудов, Лаша Никабадзе, Аксел Еверарт, Надин Кучър. Сред ролите, които вече има зад гърба си са: Царицата на нощта от „Вълшебната флейта“ на Моцарт, Норина - „Дон Паскуале“ на Доницети, Олимпия - „Хофманови разкази“ на Офенбах, както и персонажите от оперите на Верди - Оскар в „Бал с маски“, Джилда в „Риголето“, Виолета в „Травиата“. 

През 2016 г. дебютира и в киното във филма „Ангел - хранител“ на Максим Демченко, където изпълнява ролята на певицата Елен.

Лауреат е на национални и международни конкурси, сред които: “Клаудия Таев“ в Пярну (Естония, 2017), Пезаро (Италия, 2018), “Bellano Paese degli Artisti” (Италия, 2018), Международния музикален конкурс (Берлин, 2018).

Абигейл Ливайс е описвана от критиците като певица с артистичност, която е "безстрашна", "ослепителна", "впечатляваща" и "спираща дъха". Страстта й към вокалната музика е непрестанна. В началото изпълнява ирландска народна музика, а на 15 години признава, че се влюбва в операта. Професионалните й ангажименти я отвеждат в Торонто, Портланд, Синсинати, Юта, Филаделфия, Дойче опера - Берлин. Този сезон тя ще се представи в ролята на Ромео от „Капулети и Монтеки“ и в Литва, а след София ще дебютира във Флорентинската опера в ролята на Керубино. Казва, че обича да интерпретира всякакви стилове – от барока до съвременната музика. Влюбена е в операта, но се изкушава и от заглавия, поставяни в музикалния театър – оперети, мюзикъли. Любимите й роли са Церлина от „Дон Жуан“ (Моцарт), Розина от „Севилският бръснар“ (Джакомо Росини), Дорабела „Така правят всички жени“ (Моцарт), до Орфей от „Орфей и Евредика“ на Кристоф Глук, Зиебел от „Фауст“ на Шарл Гуно, Дидона от „Дидона и Еней“ (Хенри Пърсел), Отавия от „Коронацияна па Попея“(Клаудио Монтеверди), принц Орловски от „Прилепът“ на Щраус.

Лауреат е на: Концертния конкурс на Университета в Хюстън, Националния вокален конкурс „Орфей 2010“, Музикалния конкурс в Лонг Айлънд и Конкурса за млади изпълнители на Тексас през 2011 г.

Маестро Ерки Пек признава, че неговата любов и страст е операта. „Не е важно да дирижираш всички симфонии, които са написани. Мечтая да се докосна като диригент до повече от красивите опери- част от световното музикално наследство“, споделя Ерки Пек. Казва, че е за първи път в София и се радва, че ще може да представи „Капулети и Монтеки“ пред българската публика.  

„Бях тук през февруари тази година, за да направим прослушване за солисти, които да допуснем до международния конкурс, чийто създател съм в Естония. Радвам се, че форумът ни се развива и се утвърждава вече 20 години. Той е изключително популярен и авторитетен в нашия прибалтийско-скандинавски регион. Най-интересното е, че именно на наша територия, по време на конкурса, маестро Карталов откри една прекрасна българска певица, която е учила в чужбина. Акад. Карталов и подаде ръка и тя ще бъде в София, за да се представи в едноактната опера на Рихард Щраус - „Електра“. На добър час на изключителната Диана Гуглина!“, коментира маестро Пек.

Гост-диригентът е изключително въодушевен след първата си репетиция с оркестъра и солистите Хрисимир Дамянов и Валентин Ватев. „Гласовете на българските певци са изключителни, отлични, майсторски. Имаме отлично взаимодействие. Вярвам, че ще имаме отличен резултат!“ 

Солистът на Софийската опера и балет Хрисимир Дамянов /Тебалдо/ ще пее за първи път в това заглавие, което е върхов образец на белкантова опера. „Музиката е много красива. Певецът трябва да е много добре школуван, за да може да покрие гласово ролята. Речитативите трябва да бъдат изпълнени много прецизно, защото те са визитната картичка на всеки от героите. На първо място в белкантовите опери е гласът и пеенето“, уточнява Хрисимир Дамянов.  

От своя страна Валентин Ватев /Лоренцо/ - също солист на Софийската опера и балет, добавя: „Ролята е хубава, красива. Много съм щастлив, че участвам. Линията в белкантото ни помага много да пеем правилно. След Моцарт, Белини е изключително подходящ за развитието на всеки певец“. 

И двамата са единодушни, че всеки млад певец трябва умело да подбира репертоара си, за да съхрани гласа си през годините на цялата си кариера. „Ние ползваме гласа си дългосрочно и трябва да бъдем изключително търпеливи, за да постигнем резултати“, обяснява Хрисимир Дамянов, а Валентин Ватев добавя:“Ролите трябва да бъдат прецизно избирани и да са подходящи за типа глас. Добрият вокален педагог е много важен за всeки певец. Важна е и сцената – възможността да си всеки ден на сцена е също важно условие за изграждането ни.“

По думите им сред най-важните качества за певческо дълголетие и успешна кариера е постоянството и това да си верен – на себе си, на професията, на ролите. „Ако познаваш качествата си и това кой си, то никога няма да си позволиш да приемеш роля, която надскача възможностите ти, но и няма да допуснеш никой да те смачка“, посочва Хрисимир Дамянов. „Дъха, хубавата опора, линията при звука. Белкантото изисква преливането на тон в тон, като при лъка на цигулката“ добавя Валентин Ватев. 

Ерки Пек идва в България преди време – работи в оперните театри в Бургас и Варна. В София гостува няколко пъти, но само като турист, пътува с автомобил из цяла Европа. Бил е навсякъде - без Кипър и Ирландия, защото казва, че там е трудно да се обикаля с кола. 

„Белкантовите опери се отличават – и спрямо Моцарт, и спрямо Верди“, разказва маестро Пек. „Динамиките в оркестъра са винаги много различни. Най-трудното е да се намери баланс между солистите и оркестъра. Ние можем да правим това, защото точно там се крие майсторството и тънкостта. Диригентът трябва да разбира, че, ако в партитурата на Белини е написано фортисимо, то това не бива да се чете буквално, като при Верди или Пучини например. Всичко трябва да е характерно и образно, а звукът - дълбок, мек, игрив, кристален. Музиката трябва да е едно увлечение. Не трябва да се натиска. Най-важното е солистите да имат своята свобода, да бъдат оставени те да покажат своя глас, да излезе всеки детайл в музицирането. Всичко трябва да е подчинено на красивото пеене. Белкантото е най-блестящият стил, идеал, най-хубавата епоха в оперната музика, школа за всичко и всички!“

Маестро Пек обича да дирижира, но посочва, че най-важното е да бъде създадена точната атмосфера в екипа и всички да бъдат настроени на една вибрация и честота – тази на истинската музика. „Ако искаш да бъдеш добър интерпретатор, музиката трябва да излиза от теб. Когато работиш с други музиканти, ти си длъжен да нямаш его, а да създадеш изкуство с доверие и в партньорство. Стремя се винаги да работя в екип с всички, да изградя връзка с всеки така, сякаш сме едно семейство от съмишленици. Едно от важните неща в диригентското майсторство е да умееш да създадеш атмосфера за хармонична работа“, казва Ерки Пек.

Споделя, че в белкантовото изкуство всичко трябва да бъде построено според вокала, да бъде следван солистът. Посочва, че няма нищо по-високо от оперното изкуство, а белкантото трябва да бъде възприемано като вътрешно преживяване. Вярва, че най-важното за всеки е да остане човек. В днешните времена на глобализация, на интерактивност, изкуството е важно да бъде съхранявано. „Истината винаги ще бъде открита – ако не сега, веднага, то след време. Ако останем честни  -  в работата си и изкуството, тогава това ще бъде видяно и оценено. Операта отново ще заеме своето важно място. Не спирайте да създавате! Показвайте и търсете красотата и същността на истинското изкуство!“, заключава Ерки Пек. 

Повече от онова, което казаха пред камерата ни солистите Хрисимир Дамянов и диригентът Ерки Пек – вижте във видео-интервютата ни, публикувани в края на текста. 

Двете концертни изпълнение на операта „Капулети и Монтеки“ от Винченцо Белини ще бъдат представени на сцената на Софийската опера и балет ексклузивно само на 10-ти и 14-ти ноември 2019 г. от 19:00 часа. 

Действащи лица и изпълнители:

Капелио - Петър Бучков

Жулиета - Маргарита Левчук

Ромео - Абигейл Ливайс

Тебалдо - Хрисимир Дамянов

Лоренцо - Валентин Ватев

ДИРИГЕНТ - ЕРКИ ПЕК

Диригент на хора - Виолета Димитрова

Концертмайстори - Людмил Ненчев, Мария Евстатиева

Корепетитори - Милен Станев, Светлана Ананиевска

Билети могат да бъдат закупени на касата на Софийска опера на ул.„Врабча“ №1 или онлайн на www.operasofia.bg, както и на касите на Eventim и Easy Pay.

На 1 ноември 2019 г. - Ден на народните будители, акад. Пламен Карталов - директор на Софийската опера и балет, режисьор и педагог, бе отличен с два приза за своята работа, творчество и визионерство: званието "Будител на 2019 г." от едноименната кампания и "Кристална лира" на Съюза на българските музикални и танцови дейци (СБМТД) за постановъчния екип на "Фантомът на операта" (Е.Л. Уебър) - спектакъл, режисиран от маестро Карталов и представен с огромен успех на сцената на Музикалния театър.

The Neews BG Reporter - Иван Върбанов

Журналистиката играе решаваща роля в нашата демокрация. Когато новините дават изчерпателна информация и имат достоверни и авторитетни източници, те предоставят на хората надеждна и точна информация, на която те могат да се облегнат. Но, когато това не е така, то може информацията да причини вреди и да подведе много хора в техния живот и взимане на верни и важни решения.

Фейсбук стартира тестово пускане на Фейсбук новини – специално място за новини в социалната мрежа. Новините са изключителни важни, защото показват различни репортажи от най-различни сфери на живота. Важно е как ще бъде менажиран новинарският поток, за да даде национални и регионални акценти, според тяхната значимост.

ЦУКЕРБЪРГ СЕ СЪВЕТВА С ЖУРНАЛИСТИ И ИЗДАТЕЛИ

„Доколкото ние се стремихме да създадем място, където хората могат да намерят повече новини във Фейсбук, ние променихме нашия подход, като се постарахме да съберем информация от журналисти и издатели, преди да започнем разработката на нашия нов продук“, заяви Марк Цукербърг и призна, че идеята е била да бъде създаден новинарски продукт във Фейсбук след обстойни консултации с представители на медийния бранш. По думите на Цукербърг основният въпрос, поставен пред медийните издатели, е бил по посока на това какво те биха искали да видят в новините, как следва да бъдат представени историите и репортажите и какъв анализ може да бъде направен от всичко дотук, за да бъде успешен новинарския бизнес на социалната мрежа.

„Заедно с журналистите и издателите ние определихме ключовите функции, които ще ни помогнат да направим Фейсбук новините ценни“, заяви Марк Цукербърг. „Новините от деня са подбрани от група журналисти, за да бъдат актуални и да дават най-важните акценти от деня. Персонализацията е основата на новините, които вие четете, публикувате и търсите. Новините във Фейсбук са винаги свежи и интересни, независимо от какъв бранш са. Разделихме ги на бизнес, развлечение, здраве, наука и техника, а така също и спорт. Стремим се да бъдем в служба на хората, като се съветваме с редактори и издатели на новинарски медии. Искаме в цифровата епоха да се откроят нови формати на журналистика, в това число индивидуалната, независима журналистика. Точно от такава гледна точка ние ще продължаваме да разширяваме алгоритмическия хоризонт на търсенето и публикуването на интересни истории, които да стимулират общия новинарски поток във Фейсбук“, подчерта създателят на най-популярната социална мрежа в света днес.

ФЕЙСБУК НОВИНИТЕ ЩЕ ИМАТ СВОЯ РЕДАКЦИЯ

Марк разказа, че когато започва подготовката за създаването на новинарско съдържание е взето решението – селектирането на оригинални репортажи, които ще преминат през потока на Фейсбук новините да бъде менажирано от опитни журналисти, вместо машини и алгоритми. „Затова ние сега ще инвестираме в създаването на такъв екип, който ще курира и управлява рубриката „Днешните истории“ в новините на Фейсбук. Отборът ни ще има пълна редакционна независимост и ще избира статии на основата на общодостъпно ръководство и критерии, които вече са публикувани на страницата на новините на Фейсбук - facebook.com/news.”

КАКВО МОЖЕ ДА СЕ ВИДИ В НОВИНИТЕ НА ФЕЙСБУК?

В новините на Фейсбук ще бъдат представени широк спектър от съдържание в четири категории: общи, актуални, разнообразни и местни новини. „Ние запитахме повече от 100 000 човека във САЩ кои са темите, от които най-много се интересуват, и разбрахме, че ние недооценяваме много теми, които са по-интересни за аудиторията като здраве, развлечение, бизнес, спорт“, обобщава Цукеръбрг и допълва: „В новините строго ще се съблюдават професионалните критерии, като те ще са насочени към голяма аудитория. За нас е важно читателите да знаят кой е източникът, като гаранция за достоверността на информацията.“

НОВИНИТЕ ЩЕ ИДВАТ ОТ 6 000 ГРАДА В САЩ

Първите оригинални репортажи са от местни публикации в районите на Ню Йорк, Лос Анджелис, Чикаго, Далас, Филаделфия, Хюстън, Вашингтон, Маями, Атланта и Бостън. В близко време ще бъдат добавени новини от повече от 6 000 градове в САЩ. Новините във Фейсбук ще бъдат създадени, за да приближат хората до живота и виляят на реалността. „Надяваме се, че тази работа ще ни помогне да поддържаме добра журналистика и да укрепваме демокрацията“, заключава Марк Цукербърг.

Нюз БГ Репортер

„Дон Жуан Тенорио“ е третия дипломен спектакъл на класа на доц. д-р Пенко Господинов, който ще има своята премиера на 30-ти октомври. Представлението е важно и заради факта, че за младите актьори то е първо на Голяма сцена в НАТФИЗ. За основа са използвани текстове от пиесите на Жан – Баптист Молиер: „Дон Жуан“, „Мнимият болен“ и „Училище за мъже“, както и на С. Киркегор. Преводът е на Кирил Кадийски. Сценичната версия и постановката са дело на художествения ръководител на класа – доц. Пенко Господинов, а режисьор е д-р Мирослава Гоговска, която помолихме да разкаже повече за предстоящата премиера.

„Не ми се иска да разкривам подробности около решението на сценичната версия, но се надявам то да предизвика интерес в публиката“, споделя Мирослава Гоговска в паузата, преди последните репетиции.

Представянето на студентите на голяма сцена е предизвикателство, част от заключителния финален етап от тяхното обучение, в който те ще покажат уменията и подготовката си по отношение на постигнатото съвършенство в актьорското майсторство. За първи път младите артисти ще изразят себе си в друг мащаб, в нов обем, в реална театрална среда, която не ги щади толкова, колкото камерните зали. Мирослава Гоговска и Крис Шарков са част от екипа на доц. Пенко Господинов, който работи ентусиазирано, усилено и отвъд представата за граници и лимити с първия си випуск. 

„По време на обучението на студентите сме работили предимно класически текстове, които са предизвикателство дори и за професионални актьори. Искаме да им дадем възможност да преминат през сериозна драматургия още в началото на творческия си път. Считаме, че това е част от цялостната работа на пълноценната им подготовка. Голямата сцена е коварно пространство. Тя е „ничия земя“, където трябва да успееш „да бъдеш“ - да изразиш себе си и в същото време да си друг. Опитали сме се и в трите представления - „Ромео и Жулиета“ по Шексир, „Платонов“ – Чехов, а сега и в „Дон Жуан Тенорио“, през текстовете, през актьорските превъплъщения и чрез различни импровизации – музикални, акробатични, пластични, да им помогнем да разгърнат в максимална степен актьорсия си потенциал. Това е бил стремежът на целия ни преподавателски екип“, обяснява Мирослава Гоговска.

Типични белези в програмната линия на обучението и стилистиката на спектаклите на класа на доц. Пенко Господинов е индивидуалният прочит - различен и модерен, на вечните заглавия от световната драматургия. Инвенциите върху основни текстове с препратка към днешния ден, наситени с нестандартно и различно светоусещане, емоционалност, дори по отношение на философията и ценностите на живота, гарантират интереса на публиката именно със своя неочакван прочит. Представленията ангажират с максимално натоварване актьорите, като така ги „разобличават“ да покажат всичко онова, което носят и са натрупали през поредния репетиционен и обучителен период. Актьорското натоварване винаги е съчетано с много пластични задачи, пеене, наслагване на сюжети и проекция „театър в театъра“, многоизмерност на представянето на персонажите и двупосочност на интерпретацията, дори през призмата на иронията към самото действия отвън. 

„За Пенко Господинов и за мен това е първи клас – той, като художествен ръководител и аз, като негов асистент. Завършихме заедно при проф. Гюрова и проф. Пламен Марков през 1995 година. Всеки имаше свой творчески път и сега се „събрахме“ да работим заедно“, продължава разказа си Мирослава Гоговска. „В работата си със студентите се опитваме да им предадем актьорския си опит и да изградим в тях отношение към изкуството въобще. Да, поколенията са различни. Но изкуството дава възможност човек да изрази своята същност по специален начин. Много ми се иска да възпитаме в нашите студенти освен чисто професионални качества, вкус, естетика, вяра, дисциплина, воля, но и веруюто да бъдат верни на себе си, да не приемат компромисни варианти – нито в работата, нито в живота си“ - заявява Гоговска -„Изкуството е „диалог“. Най-важното нещо в театъра е срещата между хора, които имат да кажат един – другиму важни неща. Ако успея през времето на нашето обучение да ги заразя с частица от тази истина за театъра, то бих била изключително благодарна за тази възможност."

През месец октомври класът беше на турне във Варшава на 10-ия Международен фестивал на театралните училища “It Self”. Представлението „Ромео и Жулиета“ по Шекспир с режисьор Пенко Господинов, беше селектирано измежду 40 други продукции на 28 висши театрални училища в света. Студентката Миглена Везирова от класа на доц. Пенко Господинов бе отличена за главна женска роля - признание за труда на преподавателите и работата на целия клас. 

"Бяхме много добре приети. Залата бе препълнена. „Ромео и Жулиета“ е познат текст. Беше важно как ще разкажем тази история за невъзможната любов, позната на всички. Доволни сме, че публиката беше заинтригувана, а отзивите - изключително ласкави“, коментира Мирослава Гоговска и влиза отново в залата, за да продължи предгенералните репетиции на идващата премиера и загатва: „Нашият Дон Жуан със сигурност е по-различен като подход - и към автора, и към пиесите на Молиер“. 

Със сигурност публиката трябва да се настрои, че ще види зрелищен, динамичен, модерен и изненадващ спектакъл върху легендата за изкусния прелъстител Дон Жуан.

А Учебният театър на НАТФИЗ ще очаква публиката на 30-ти октомври от 19:00 часа за премиерата на „ДОН ЖУАН ТЕНОРИО“. 

НА ДОБЪР ЧАС!

Нюз БГ Репортер

Хелзинки, Копенхаген, Стокхолм и Осло - в плен на родния фолклор, покорени от "Мистерията на българските гласове"!

С огромен успех продължават концертите на хора „Мистерията на българските гласове“ с Лиса Джерард от есенното им турне за представяне на албума „БууЧииМиш“. След Скопие, Загреб, Любляна и Прага дойде ред на четирите скандинавски столици. Първото място, което българките и австралийската звезда разтърсиха с авангардния си проект, бе театър „Савой“ в Хелзинки. Концертът започна с появата на финландската певица Емми Куянпаа заедно с няколко от солистките на хора, които изпълниха българска народна песен. Емми е изучавала тайните на прочутото нашенско гърлено пеене в АМТИИ в Пловдив. След края на концерта, заедно с възторжените аплаузи, поредна изненада очакваше „Мистерията...“ За да ги поздравят бяха дошли живеещите във Финландия бивши техни колежки Гергана Попова и Невяна Ганева, участвали в записите на албума „БууЧииМиш“. 

На следващата вечер след края на шоуто в изключително красивата и акустична зала на Датската национална телевизия в Копенхаген се случи още нещо неочаквано. Преминалите почти изцяло към безкасови плащания датчани притичваха до съседни банкомати, за да могат да си закупят албума „БууЧииМиш“ и да го отнесат с автографи от Лиса Джерард и от изпълнителките, които всяка вечер се срещаха на живо със своята публика. В тези моменти зрителите изразяваха открито емоциите си от чутото и видяното на сцената. Всички отбелязваха изключително успешното съчетаване на пеенето на Лиса Джерард с гласовете и високата класа на българките. В интервюта, които прочутата солистка на „Dead Can Dance” даде за национални телевизии в почти всяка от държавите, тя не пропускаше да отбележи задоволството и голямата си благодарност за възможността да осъществи своята 30-годишна мечта – да пее с българките.

Градусът на вълнението като че ли премина в червената част на скалата в Стокхолм, където освен почитатели на „Мистерията на българските гласове“ от родината на „АББА“, присъстваха и много българи, гърци и руснаци. По време на концерта, почти през цялото време съпровождан от одобрителни възгласи и мощни аплаузи от емоционалната публика, наш сънародник развя българския трибагреник в залата, а мнозина българи не криеха сълзите си след изпълнението на нашия хор. Българският посланик в Стокхолм Иван Павлов, придружен от съпругата и от трите си деца също присъства на концерта и лично изрази пред изпълнителките и виртуозните музиканти радостта си от изключителното им представяне. Дипломатът окачестви събитието като забележителен празник на българското музикално изкуство в Швеция. Влиятелният всекидневник „Хелзингин Саномат“ посвети на хора цели две страници, като на първата от тях е поместена изцяло и единствено снимка на ансамбъла и Лиса Джерард. Концертите на българския ансамбъл получават адмирации от музикални критици и влиятелни блогъри във всяка от посетените досега девет столици. Отбелязва се новаторският характер на най-новия проект на състава, който съхранява изцяло същността на фолклора ни и го надгражда по уникален начин. 

Главният секретар на Съюза на българските журналисти /СБЖ/ Иван Върбанов подаде оставка, след като на 10.10.2019 г. Управителният съвет на организацията, който е с изтекъл мандат, е отхвърлил настояването и предложението за обсъждане и насрочване на избори в СБЖ. 

Сегашното ръководство на СБЖ бе избрано на Общо събрание, проведено на 14 – 15 март 2015 г. Мандатът е регламентиран от устава на Съюза – четири години.

Заради заведени съдебни дела, оспорващи избора и завършили с решения на три инстанции в полза на СБЖ, не беше възможно вписване на ръководството на СБЖ до 12 август 2019 г., когато състав на Софийски градски съд постанови със свое решение - № 13 от 12.08.2019 г., заличаване на старите членове и оповестяване на новите. Вписването в регистъра на сдруженията с нестопанска цел на Агенцията по вписванията към Министерството на правосъдието бе направено на 8-ми октомври т.г. 

Във всички съдебни актове – и на съда, и в регистъра, ясно е посочена датата на изтичане на мандата – 15 март 2019 година. Начинът по който се определя мандатът е регламентиран от чл. 37 на Устава на СБЖ: „Председателят и членовете на УС на СБЖ се избират за срок от четири години.“

В депозираното заявление на Главния секретар на СБЖ е записано, че поради изтичане на мандата желае да му бъде прекратен трудовия договор, а на основание на чл. 38, т.1 от Устава на СБЖ – прекратява участието си в Управителния съвет по собствено желание. 

В мотивите си Иван Върбанов посочва, че след: а/последното решение на съда, което е влязло в сила и не подлежи на обжалване; б/ вписването в регистъра към АП на МП; в/ указаното обстоятелство във всички актове за изтичане на мандата на УС на 15-ти март 2019 г.; г/ разпоредбите на Устава на СБЖ, единствената първостепенна задача, вменена от Устава на СБЖ е Управителния съвет да гласува свикване на ОТЧЕТНО - ИЗБОРНО СЪБРАНИЕ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА. 

Посочва виждането си, че след като мандатът на УС на СБЖ е изтекъл, то управителният орган няма право да подписва, преподписва или анексира договори с трети лица и страни. 

Подчертава, че след отказа на членовете на УС на СБЖ по време на последното заседание от 10.10.2019 г. да допуснат за разглеждане в дневния ред на точка за свикване на Общо отчетно-изборно събрание на СБЖ и отлагане на изборите за неопределени срокове, категорично се оттегля от всички постове поради несъгласие с такива тези и решения.

Позицията е описал в свое становище от 9 октомври 2019 г., входирано по надлежния ред в Секретариата и деловодната система на СБЖ под Вх. № 314 от същата дата. 

Категоричен е, че спазването на върховенството на закона и Устава на СБЖ е над всичко.

София, 10.10.2019 г. | През последните четири години работихме в изключително трудни и тежки условия поради факта, че членовете на ръководството на Съюза не бяха вписани. Пред трети страни това пораждаше редица трудности, а така също и по отношение на легитимацията и влизане в пълния обем от правомощия. СБЖ спечели на три инстанции всички дела, водени през цялото време на мандата ни срещу законния избор на ръководството на нашата организация. На 12-ти август т.г. състав на Софийски градски съд постанови вписване в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел по партидата на СБЖ на новите членове и заличаване на досегашните. Агенцията по вписвания изпълни разпореждането на съда едва на 8-ми октомври 2019 г. Във връзка с приключване на съдебните и административни процедури на 9-ти октомври внесох свое становище в Секретариата на СБЖ. На днешното заседание на Управителния съвет настоях първа точка в дневния ред на заседанието да бъде една единствена: ОБСЪЖДАНЕ И НАСРОЧВАНЕ НА ОБЩО СЪБРАНИЕ, КОЕТО ДА Е ОТЧЕТНО-ИЗБОРНО ЗА СБЖ. Идентично на моето предложение направи и колегата Светослав Терзиев. Присъстващите членове на УС на СБЖ категорично отхвърлиха разглеждането на такава точка. В знак на протест с колегата Светослав Терзиев напуснахме заседанието на УС. По време на гласуването получихме единствено в подкрепа трети глас измежду присъстващите от Валентин Колев. Подкрепа "За" гласуване на предложението за свикване на Общо отчетно-изборно събрание без отлагане и протакане и свикване на такова събрание във възможно най-кратък срок изрази преди началото на заседанието писмено по електронната поща и Валери Тодоров. Ето и текста на моето становище, което е предоставено до всички колеги от УС на СБЖ. Дружествата и членовете на СБЖ на какво мнение са? >>>