Министърът на културата Евтим Милошев и заместник-министърът на културата Марина Василева се срещнаха с представители на професионалните организации във филмовата индустрия.
Така ръководството на Министерство на културата поставя основите на регулярна съвместна работа с филмовата общност.
В хода на разговорите бе обсъдена методологията на бъдещата работа, основана на експертен диалог, писмени предложения и последващи тематични обсъждания по ключовите въпроси пред сектора.
Акцент на дискусията бе темата за необходими промени в Закона за филмовата индустрия и Правилника за неговото прилагане.
Коментирана бе и необходимостта от повишаването на ефективността на действащите механизми за подпомагане на сектора, преосмислянето и осъвременяването на схемата за възстановяване на разходи за филмопроизводство, темата с авторското право и колективното управление на права, както и необходимостта от приемане на тарифите на „Филмаутор“.
Има консенсус между страните за това в най-кратки срокове да бъдат предприети действия за сформиране и започване на работа на Националния съвет за кино - важен консултативен механизъм за взаимодействие между държавата и професионалната общност.
Като приоритет бе посочена необходимостта от създаване на дългосрочна визия за развитието на сектора в рамките на бъдеща стратегия за развитие на културата и на българското кино.
В хода на дискусията бяха поставени и въпроси, свързани с развитието на филмовото образование и подготовката на бъдещи кадри за индустрията, включително необходимостта от последователна подкрепа за утвърдените образователни институции в сектора и по-специално в случая - Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кр. Сарафов“.
В срещата участваха представители на Асоциация „Академика 21“, Асоциацията на българските анимационни продуценти, Асоциацията на българските киносалони, Асоциацията на българските оператори, Асоциацията на българските филмови продуценти, Асоциацията на филмовите и телевизионните продуценти, Асоциацията на филмовите продуценти, Българската асоциация на кинорежисьорите, Българската асоциация на независимите художници аниматори „Пройко Пройков“, Българската асоциация на филмовите, телевизионните и радио сценаристите, Гилдията на българските продуценти, Обсерваторията по икономика на културата, Сдружението на филмовите и телевизионните режисьори, Сдружение „Филмаутор“, Съюза на артистите в България и Съюза на българските филмови дейци.
Отличен районен кмет на район "Искър" в София. Светкавична реакция на Петко Краев, кметът от партия ГЕРБ, след наши поредни публикации за разрастването на криза с боклука и формирането на нерегламентирани депа за отпадъци покрай контейнерите за боклук.
Днес всичко в района е почистено на 100%, контейнерите са почистени, всичко свети.
Благодарности от жителите! Браво, така се прави! Г-н Бойко Борисов, благодарим за съдействието и за рационалното справяне и управлението на кризата на кмета Петко Краев.
Наистина и днес нашите репортери забелязаха не коне и каруци, а лица с коли, които да паркират, да обследват контейнерите с боклук - да бъркат, да вадят, да пренасят.
Решението е едно: фотосоларни камери около основните точки за сметосъбиране, за да се засичат, особено в тъмната част на денонощието, извършителите на стоварване на нерегламентирани отпадъци - строителни боклуци, мебели, обемисти предмети и др, които вместо да бъдат поставяни в наети строителни контейнери, се хвърлят около кофите за боклук и така се провокират нерегламентирани камари от отпадъци.
Продължавайте по същия начин да следите, да контролирате, да взимате мерки и да превантирате кризи, от които би пострадало здравето на гражданите при евентуални следствия от криза с боклука.
Поздравления, г-н Петко Краев - кмет на район "Искър" - София!
Нека гражданите от района следят и да подават снимки, сигнали, видеоматериали с лица и превозни средства, които изхвърлят строителни материали, огромни предмети, битови мебели - канапета, гардероби, дограми и други, за да бъдат санкционирани по законоустановения ред.
Камери - това е решението. И стриктен контрол и санкции. Няма да е лесно, но трябва да се действа с твърда ръка!
Иван Върбанов, журналист Главен редактор на The News BG Reporter / PRESS BG NEWS AGENCY
Нерегламентирани депа с огромни отпадъци се формират около контейнерите за боклук в жк "Дружба"1 в София. Това констатира репортерската ни проверка днес.
Преди дни писахме, че се задава проблем с боклука в столичния квартал.
Обиколихме почти целия квартал и картината навсякъде е една и съща.
Репортерите ни констатираха, че специализирани камиони се грижат и разчистват контейнерите за боклук около блоковете 3, 9, 10, 11, 12, 44. Те са или зелени и жълти на ЕКОПАК или са сиви, с надпис ТИТАН.
Към момента служители по чистотата, с които разговаряхме на място, обясниха, че всички сметопочистващи дейности са към общината и на подчинение на кмета.
Проблемът е, че до скоро огромните боклуци, които гражданите изхвърлят са били вдигани и извозвани от специални екипи и техника, която сега се е развалила.
На този фон обаче се забелязва и нова тенденция - масово жителите на квартала вместо да наемат строителни контейнери (те не са евтини - около 200 евро), за да изхвърлят в тях стари дограми, мебели, дивани, всичко след ремонтни дейности, те просто ги хвърлят през тъмната част на денонощието в близост до основните контейнери за боклук.
Служителите по чистотата отбелязват също, че новите контейнери остават само в предната част пълни, а в задната - не и така не се изпълва предназначения обем за поемане на отпадъците, което пък създава допълнително ситуация на изхвърляне на пликчета и дребни отпадъци около самите контейнери.
Кметът на района е в правомощията си, той това работи, а е и негова задача като управленец да намери решение на проблема, който ескалира в последните седмици.
Едно от евентуалните решения, което неофициално се коментира между служителите по чистотата е вероятността да бъдат поставени камери за нощно наблюдение около местата, където изключително много се създават нерегламентирани депа. Така ще може да бъде идентифицирано кой, кога и как изсипва огромните строителни боклуци и покъщнина, която сякаш извира около кофите. По думите на експерти по чистотата така щели да бъдат заснети и номерата на превозните средства, с които се стоварват на нерегламентираните сметища огромните замърсяващи отпадъци. Това щяло да доведе до лесното намиране на извършителите, които щели да отнасят солени глоби.
До тогава обаче Бай Ганьо ще продължава да хвърля през нощта прозорци, врати, огромни дограми, чували с пясък, строителни мазилки, канапета, секции и какво ли още не след извършване на ремонти по домовете. Бедствието трябва да намери реално противодействие. Сега на ход е районния кмет. И да, сега трябва да се работи. Не става въпрос за отдаване на имоти, или за предоставяне на апетитни терени за строежи или покупки. Работа, работа и работа.
В противен случай сме изправени пред задаващ се проблем, произтичащ от боклуците, които знаем източник на какво биха били, ако не се овладее ситуацията овреме.
Очакваме действията на местната власт - Кмета на района, който трябва да покаже ефективност, бързина, находчивост и крути мерки. И в крайна сметка ефективно да се справи с проблема в стилистиката на действия и успехите в управлението на представляващата го партия ГЕРБ.
Дирекция „Сценични изкуства и художествено образование“ на Министерство на културата отново е без директор – титуляр. До тази ситуация се стигна, след като Екатерина Кънчева се оттегли от позицията с предизвестие, което изтече в средата на месеца.
Към момента по наша неофициална информация за изпълняващ функциите директор на дирекцията до провеждане на конкурс е назначена Юлия Угринова. Тя е от година в МК като дойде във време на масови напускания, уволнения и отстраняване на служители от времето, когато началник на кабинета на министъра бе Диана Младенова, а министър – Мариан Бачев.
Припомняме, че оттеглилата се вече от поста директор на дирекция СИХО Екатерина Кънчева преди това бе директор на Пернишкия театър. Тя спечели конкурса в МК в надпревара с други две кандидатки – дългогодишните главни експертки в министерството: Анна Виденова, и Ралица Базайтова – в момента главен експерт „Художествено образование“ във ведомството.
Президентът Илияна Йотова избра БНТ, за да обяви, че се кандидатира за президент на изборите през октомври. Вече знаете – очаква се да я издигне Инициативен комитет. Ще се радва на подкрепата на всеки гражданин, независимо от коя партия е. По адрес на евентуална подкрепа на Румен Радев и Прогресивна България бе лаконична – партията ще вземе решение на своя форум.
За мен тук медийната новина е, че Йотова предпочете БНТ.
Пред БНР например.
И съвсем логично и разбираемо.
Новоизбраната директорка на БНТ – Милена Милотинова, е твърдо вече от приближения кръг на президента Йотова, какъвто е и генералният директор на БНР – Милен Митев. Да припомним, че от президентската квота в СЕМ са сегашната председателка на регулатора - Габриела Наплатанова, а ляво - идейно близка и от същата президентска квота е и Къдринка Къдринова.
Йотова си избра БНТ, тогава БНР под крилото на кого остава?
Илияна, която всички знаем, че преди всичко е журналист, неотлъчно присъстваше на всички годишни награди "Сирак Скитник" в Старата къща. Под нейната инициатива е и активната дейност на общественото радио по линия на българите в Молдова, българите в чужбина – през дейността и на Агенцията за българите в чужбина.
Тук връзката безспорно е Милена Димитрова, от администрацията на президента, която е и председател на Обществения съвет на БНР.
Но и цялата дейност на Радио България – насочена по мисия към българската диаспора зад граница.
Въпреки че тук можем дълбоко на поспорим. Едно време, когато имаше излъчвания на къси вълни – да, може би. Програма, излъчвана, за да бъде хващана от българите зад граница, да слушат и да се радват. Но днес, в условията на интернет? Радио България създава медийното си съдържание основно в онлайн дигитална среда, турска редакция пълни три часа в делничните дни за ефира на Радио Кърджали, а предаването "България днес" звучи в ефира на Радио Варна след 20 часа. И все пак може би е добре да се преосмисли каква точно е стратегическата мисия на медийното съдържание на Радио България – многоезиковия глас на БНР, който се чете в интернет, преведен на 12 езика.
Едната от гледните точки за обвяването на кандидатурата на Илияна Йотова в ефира на БНТ евентуално е фактът, че нейният професионален път започва от телевизията – майка.
Но диалогът:
Бойко Василев: - Кога ще обявите решението си дали ще се кандидатирате за президент?
Илияна Йотова:- Сега!
Б.В.: - Сега?
И.Й.: - Сега!
прозвуча за публиката изключително сценарно.
Не беше ли по - институционално Илияна да обяви пресконференция с изявление за всички медии, за да има равнопоставеност, равноотдалеченост и тежест – доколкото говори сегашният държавен глава, който заявява намерението си да заеме поста на държавен глава и в бъдеще, през участието си в избори.