ПОЗИЦИЯ: КАКВО СЕ СЛУЧВА СЪС ЗАВЕЩАНОТО ОТ БОЙКО ИЛИЕВ СЛЕД ЗАТВАРЯНЕТО НА НОВ ТЕАТЪР - НДК?

Днес, 22 юни, прочетох в социалните мрежи текст на г-н Бойко Илиев - режисьор и театрален деец, който е направил и прави изключително много за българския театър и култура, далеч от суетата и претенциите - и не за медал или орден, не за "Златен век" по поръчка и веднага, както съм виждал не един и двама културтрегери да се тръшка и да искат, пък и телефони да звънят тук и там, за да се докопат до исканото от тях признание ... А воден и мотивиран единствено само и единствено от любовта си към театъра, към актьорите, към българската драматургия, верен на себе си - да създава и да гради.

Та, текстът на Бойко Илиев звучи като камбана и изповед. И е посветен на неговото будителско начинание - НОВ ТЕАТЪР НДК. Един от малкото театри, който даваше възможност на деца и младежи от театралните школи да се докоснат до магията на театъра. С неговото затваряне сякаш се затвори един портал на изкуството, който бе не просто сцена, не дом за млади таланти, а културно средище с послание, мисия и кауза.

На 4.08. 2024 г. изтече десетгодишния договор, който НОВ ТЕАТЪР НДК и Бойко Илиев имаха с НДК. Бе наето пространство от 382 кв.м. на ниво -1, за да има нов театър в София . С личната инвестиция на Бойко, влагайки, както сам казва - всичко, което има плюс любовта му към театъра." Изграден бе камерен театър с нужното професионално оборудване - сцена, амфитеатър, гримьорна, тоалетна, осветление, озвучаване и т.н., уютно фоайе с книжарница, гардероб, билетна каса...

За десет години “НОВ ТЕАТЪР” - НДК почти никога не е преустановявал своята дейност, без даброим онези мрачни месеци на т.нар. Пандемия. Три месеца театърът е затворен, но Бойко е принуден да си плаща наема, въпреки че дейност няма и беше забранено да се изнасят спектакли. После открива и Лятна сцена, казва, че за десетилетие са изиграни над 2000 спектакли, над 100 премиери, подал е ръка на детски и младежки школи. И най - важното: Българската драматургия беше на почит!

Дарява основната част от оборудването на НДК, с обещанието да се съхрани “Нов театър” НДК.

За съжаление сега сме принудени да си спомняме за “НОВ ТЕАТЪР” НДИ и будителското дело на Бойко с тъга.

Преди 11 години, когато откривах „Нов театър“ НДК, написах следното:

„Открива се „Нов театър” в НДК, в който ще обединят усилията си за създаването на това духовно пространство известни творци – актьори , режисьори и драматурзи, както и проспериращи, и амбициозни млади таланти. Театърът ще бъде с ясна човеколюбива позиция за света, в който живеем. С ценностна система, в която ясно да са разграничени доброто от злото, красивото от грозното, съграждането от унищожението, любовта от разврата, мъжа от жената... Спектаклите ще носят радост от сътворението и хуманистичната естетика ще бъде наше верую. Представянето на българските автори и българската литература ще бъде грижа на създателите на Театъра“.

За седем месеца успяхме да изградим един професионален камерен театър /191 места/ на място, където се подвизаваше тогавашния Базар Пасажа ниво -1 НДК.

От 9 март 2015 г. „НОВ ТЕАТЪР“ – НДК, в който вложих всичко което имах /финансови средства и любов към театъра/, започна да функционира на базата на наемни отношения с НДК.. Създаден беше Театър /по проект на арх. Надя Гешкова и арх. Проф. Кадинов/ с нужното професионално оборудване /сцена, амфитеатър, осветление, озвучаване и т.н./, гримьорна, баня, уютно фоайе с книжарница, билетна каса... Благодарение на приятели и колеги предложихме на зрителите още първия месец репертоар с 40 заглавия – основна програма, нощен театър, детски театър. Българската драматургия стана един от основните ни приоритети...

За 10 години се изиграха над 1000 представления, от които над сто премиерни спектакъла. Всяка година се провеждаше „ЯНУАРИ – месец на българската драматургия“ . Основахме и „Фестивал на българската класическа литература“, Летен фестивал „Под звездите“, когато открихме на стълбите пред театъра „Лятна сцена“ с 300 места – това беше спасението от Пандемията, която ни организираха. За три месеца беше затворен „Нов театър“ НДК /както и всички български театри/ и въпреки забраната бях принуден да плащам наем на НДК. Любителското творчество и Театралните школи за деца и младежи също имаха своето значително място в „Нов театър“ НДК.

Всъщност „Нов театър“ НДК беше естествено продължение на създадения от мен Първи частен театър „Диалог“, с първа премиера „Убийството на Гонзаго“ от Н. Йорданов - 31. Май 1989г. в ЦДНА.

За съжаление за 37 години Българският театър, въпреки усилията на безумци като мен, си остана капсулиран в своята самодостатъчност, поддържан от държавната машина, което му даваше възможност да високомерничи и да определя „културни стандарти“, съобразени вече с Евро-атлантическата интеграция, характерна със своя самоубийствен либерализъм и мултикултурност. Като противовес, след Пандемията, се отприщи една вълна от артистична вакханалия, която умело използва Системата на делегираните бюджети, за да захранва своята страст. Получи се така, че за всички да има по-малко, „за да не мрънкат“ – както обичат да казват политиците.

Отново се говори за Реформа, но „говоренето“ пак опира главно до пари и никой не споменава един член от ЗЗК, който гласи: „Опазване и обогатяване на културно-историческото наследство, съхраняване на българския книжовен език, традиции, обичаи и закрила на националната културна идентичност и духовни ценности”. Всъщност възможно е това да не е пропуск, а целенасочена политика, на която сме свидетели през последните години. Настъпването на либералния глобалистки проект с неговата мултикултурност е в ход и по нашите географски ширини. Бих казал с Източен привкус... Войната даде тази възможност: руските, украинските, латвийските, дори румънските творци се сдобиха с ореола на дисиденти в нашите културни среди.

По време на Пандемията се роди т.н. Независим сектор, пък уж нямаме Зависим, от Политиката на Партията, сектор или може би имаме…В НФК се наляха милиони, с цел спасяването на хората от Злото /заразата/ и се народиха фирми по предназначение /усвояване на едни средства/ и надпреварата започна. Надпревара за едни пари…Конкурсите в Столична община също придобиха епидемичен характер, усвоявайки бързо нео-либералната идеология на „Отворено общество“ и „Америка за България“. Бих искал да извикам като Зола - „Аз обвинявам“, но като знам съдбата на писателя след неговия прочут вик, ми охладнява ентусиазма. Само не мога да се въздържа и ще кажа, че за 10 години нито едно ръководство на НДК не направи нужното усилие да се придвижи въпроса с издаването на Удостоверение за въвеждане в експлоатация на преустройството на магазина в Театър /не се изградиха санитарни възли, което по договор беше задължение на НДК/. Изграденият „Нов театър“ НДК /материално и духовно/ беше предаден на новото ръководство, с пожеланието да се запази неговия вид и духовност. Прилагам снимка на видът му, а за неговия дух могат да говорят авторите, чиито сенки витаеха в постановките: „Яворов, Лора и Мина в часа на синята мъгла“ по Яворов, „Поручик Бенц“ и Осъдени души“ от Д. Димов, „Антихрист“, „Търновската царица“, „Язовецът“ по Ем. Станев, „Железният светилник“, „Преспанските камбани“ по Д. Талев, „Майстори“ по Рачо Стоянов, „Пилето, което казва КУ“, „Ние, българите“, „Лалугер“ от Ал. Урумов и много други.

Почти две години по-късно „Нов театър“ НДК е буквално изринат…Казват, че пак щяло да бъде театър. Дано!