- Софийската опера и Пламен Карталов спечелиха битката за високото изкуство под звездите пред катедралата „Св. Александър Невски“
РЕПОРТЕРСКИ ХРОНИКИ – СОФИЯ – 14 ЮЛИ –
ИВАН ВЪРБАНОВ
Форматът „Опера на площада“ тази година се пребори с липсата на средства и бюджетни ограничения.
И вече можем да кажем – Софийската опера и Пламен Карталов спечелиха битката!
В центъра на столицата, пред вратите на патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“, където е изградена инфраструктурата на цял открит оперен театър – филиал на Националната опера, се случват всички спектакли от програмата. При огромен интерес на публиката, която посреща с интерес, радост и възхищение видяното.
Това не са просто суперлативи или рекламни изречения тук (това не е платена статия), а е самата истина. Софийска опера публикува на фейсбук страницата си записаните реакции на хората след спектаклите. И те съвсем сърдечно разказват за своя възторг от видяното.
А мисля си, няма как и да е иначе.
Предпоставките са налице: гарантирано най-високо качество; участие на първите солисти на националната ни оперна сцена; добавете към това гостуването на чуждестранни солисти от висок ранг; професионализъм на световно ниво; организация и технологичен процес на реализацията – хай клас; вложена изумителна творческа реализация; неповторима енергия на катедралата, примесена с аурата и пулсацията на сърцето на София. Ето ви формулата на успеха.
Публиката, която е настанена на изградени специални трибуни под звездите, се наслаждава на директната връзка на неземното музикално изкуство, идващо от Космоса и оставащо във вечността.
Музиката, написана преди век, която звучи сега, в този момент, но ще остане във времето и след нас, нали? В това е силата и магията на това изкуство – боравещо с универсалния език на хармония, ритъм и мелодия. Изключителността на оперното изкуство се корени в неговата непреходност, в неговата висота, в способността му да бъде портал и мост към други светове, заради необятната сила, емоция и въздействието на синтеза от театър, танц, вибрация, възприятия, и манифестиране на изумителната необятна красота на човешкия глас.
И точно тук е мястото да кажа: солистите на Софийската опера пеят във формата „Опера на площада“ пред публиката БЕЗ МИКРОФОНИ. В акустична среда, която екипът на Националния ни оперен театър е постигнал и синтезирал в откритото пространство на площада.
Винаги съм се възмущавал от употребата на микрофони в музикални класически спектакли в други театри, и то без да има нужда от това – жанрово или стилистично. Защото микрофоните често стават нож с две остриета – уж помагат на певци, които имат нужда от подсилване на гласовете си, за да се чуват и да преодолеят оркестровата завеса, но често именно микрофоните могат да преобразят един глас, да го сплескат, да го фалшифицират или да го представят във фалшив мащаб.
Та пак да подчертая дебело: публиката да отчита, че класните ПЕВЦИ на Софийската опера във формата „Опера на площада“ ПЕЯТ БЕЗ МИКРОФОНИ. Аплодисменти за това! – за тях и за екипа, който е постигнал майсторството да осигури необходимата акустична кутия и среда.
Затова сте №1, колеги!
Към цялото преживяване, което ще изпита публиката нека добавя още няколко щриха: неповторимо визуално пиршество, монументална гледка, зрелищни костюми и сценография, истории, които ни вълнуват и докосват и днес.
Вече минаха първата тройка спектакли на „Селска чест“ и „Палячи“. Предстоят следващите два – на 15-и и 17-и юли.
Следва серията от пет представления на „Мамма миа“ – в края на месеца. На 1-ви август е „Рилският пустинник“, а на 9-и август – величествен финал с „Турандот“.
Дали ще има в бюджета повече средства за култура, за опера – предстои да видим. Но е факт, че екипът на Софийската опера не спира и работи неуморно. За да осигури приходите си, да изработи с труда си средствата, необходими за достойното и елитно функциониране на първия ни оперен театър. Без компромиси, без халтури, без отстъп от най-високите професионални и естетични стандарти. Неуморен труд, който дава резултати, и който е достоен за уважение!
Нека отчетем още нещо важно: публиката на „Опера на площада“ е изключително разнородна по възраст, мотиви и естетически критерии. Тук се събират не само традиционните ценители с жажда за високо изкуство – каквато например е аудиторията на Вагнеровите фестивали – но и хора, които рядко или никога не прекрачват прага на оперната зала в дома на Софийската опера и балет. Именно привличането им е една от стратегическите задачи, които Пламен Карталов споделя, че си е поставил. Целта е площадният формат всъщност да бъде магнитът и онази входна врата към залата на Софийската опера, и към голямото оперно изкуство, които да приласкаят нови почитатели, нови приятели, нови зрители. А след възторга си от видяното на площада те самите да поискат да видят още и още от продукцията на Националната опера. Ето пътят как да превърнем тези нови зрители в трайни почитатели на голямото оперно изкуство.
Задачата е част от стратегическия мениджмънт на Софийската опера, която се случва по блестящ начин. Изпълнява своите задачи и функции, с грижа за възпитанието и привличането на нови публики.
Бих искал да допълня още няколко фундаментални функции и роли на фестивала „Опера на площада“, които би трябвало властите у нас да осъзнаят и проумеят, за да няма питанки и чуденки при осигуряването на средства и ресурс за продукциите на Софийската опера: визионерство, образование, принос към развитие на българската култура и среда, отстояване на традициите и опазване на българското изкуство и култура. Всички тези високи цели и мисия, които са записани в Закона за закрила и развитие на българската култура, претворени на дело.
Програмата на фестивала е на сайта на Софийската опера, билети не зная дали все още има. Аз очаквам с нетърпение спектакъла с представянето на двете едноактни опери „Селска чест“ и „Палячи“ под палката на Даниел Орен на 15-и юли с огромно нетърпение.
А след това ще видя и в края на месеца едно от представянията на „Мамма миа“, за да се заредя с лятна енергия и слънчево настроение от хитовете на ABBA. Защото, вече съм виждал как спектакълът обединява хората, които запяват на един глас познатите мелодии – а това създава усещането за споделена радост, което пък прави изживяването на този мюзикъл повече от представление, и със сигурност е скок с много настроение към жаркото лято и ваканцията, които предстоят за всички нас.
Позволете нещо съвсем на финала: когато отивате за спектаклите на площада на Софийската опера и балет, ще минете покрай бюст-паметника на колосалния, легендарен български бас Борис Христов. Поспрете за минута, поклонете му се, оставете цвете. Защото геният на Борис Христов остава непреходен и ще бъде еталон за величие в световната класическа музика. Със сигурност променящият се непрекъснато свят, колкото и да се трансформира, ще бъде в плен на величествения звън на камбаните на „Александър Невски“ и дълбокия, разтърсващ бас на феноменалния Борис Христов – два символа, два жалона, които, дори когато нас ни няма на този свят след време, ще продължават да напомнят на бъдещите поколения за силата на българския талант и безсмъртието на изкуството, което остава във вечността. Заедно с основополагащия и колосален принос на Софийската опера и балет, която превърна България в световна суперсила в оперното изкуство.
Билети за фестивала „Опера на площада“ могат да бъдат закупени и от мобилната каса на площад „Св. Александър Невски“: отворена е директно на мястото на събитията.
Работи от вторник до неделя (понеделник е почивен ден) с работно време от 11:00 до 13:00 ч. и от 17:00 до 20:00 ч.
Централна билетна каса: намира се на адрес ул. „Врабча“ № 1. Работи от вторник до неделя (понеделник е почивен ден) от 09:00 до 14:00 ч. и от 14:30 до 19:30 ч. (през уикенда отваря в 10:00 ч.).
/Репортерски хроники, текст и снимки © Иван Върбанов/
>>> Този текст бе публикуван първоначално в медията от нашето портфолио - PRESS BG NEWS AGENCY