Автор: Иван Върбанов
Получих поканата да посетя премиерата на най-новата продукция на Софийската опера „Клетниците“, която се състоя на 6-ти декември 2019 г. Знаех за усилията и всички предприети стъпки от директора Пламен Карталов – от момента на взимането на правата, през периода на „застой“ на проекта поради липса на техническо обезпечаване и финансиране, та до сегашния щастлив момент. Със сигурност, у нас няма друг по-гениален и опитен режисьор с опит и доказал се в различни мащабни и трудни проекти – тук и по света, който би успял да се справи с трудната задача – да съгради българска сценична версия на легендарния роман на Юго и да се съизмери със световните образци на музикални представления и екранизация. Както вече писах в предишна своя статия Карталов прави епохална революция, защото отваря вратите на храма на българското оперно и балетно изкуство за хитови мюзикъли и то не като епизодични опити или проекти, а като новаторска програмна линия на първия оперен театър.
Отзовахме се в залата на Софийската опера в най-чакания момент – премиерното вдигане на завесата. Знаех, че съставите са преминали през всякакви кастинги, отсявания, изпити и т.н., за да заслужат мястото си в продукцията. С нетърпение очаквах да видя какво се е получило.
* * *
Да, оригинална концепция, декори, кино-похвати. Ефектна сценография, която се е съобразила с изискването за функционалност в лимитирани бюджети.
Костюмите – автентични, ефектни, достоверни, верни на епохата на 100%.
Използването на киноекран, който указва годината на действието – чудесна идея, новаторска, стоеше елегантно и някак модерно на сцената, с претенцията за микс на жанровете или още една визуална проектирана равнина, която ще допълва визуалното наслагване на образите – заснетите и тези от сцената. Уви, това не се случи, поне в първата част, а у мен зрееше нарастващо желанието да видя прожектирането на кинокадри от онова време, които да ме пренесат и „заведат” в епохата, да ме сблъскат с визуалните проекции на героите, да видя предварително поставени и заснети разработки с героите от спектакъла, които да бъдат „клонирани“ на екрана в черно-бяла проекция.
* * *
Музикалната част:
Да, прекрасен оркестър, който пресъздава музиката красиво и вярно. Но, равен динамично, сякаш неравноправен на артистите - солисти, които доминираха като сила – ефект, който се дължи на недотам прецизното балансиране от звуковите инженери на пулта. Нямаше единна хомогенна звукова среда през по-голямата част от първата част, която гледах. А това би създало онази специфична магия на мюзикъла.
Прекрасен Влади Михайлов - бленда на гласа, ярка актьорска игра и пеене. Поздравления! Браво!
Весела Делчева пя с прекалено вибрато, но в края на своята партия вече дозира и получи онова поп пеене, с повече прави тонове, които преливат и така влезе удобно и се настани в жанра. Гласът звучи прекрасно, с точната емисия, има полетност, красота и запомнящ се тембър.
Най-верен в пеенето бе Вениамин Димитров. Певецът респектира с характерна бленда на гласа, мекота, линия в пеенето, точно музициране, правилно формиране на звука, светли вокали, свободно преливане и изграждане на мелодията. Ето това е мюзикълен певец! Истинска находка! Грабва с поетика на своето присъствие и романтична харизма, изтъкана от сърдечност, изчистена и ясно поднесена емоция и реалистичен живот на персонажа.
Орлин Павлов - да, харизма, присъствие, осанка, глас, светлина, която струи от появата му на сцената, ярка индивидуалност и подчертано щрихиран верен релеф на персонажа. Но, КОЙ е изисквал от него или го е посъветвал да не бъде верен на собствения си стил и звучене, а да се впуска в класическо оперно пеене?! И защо? Това отнема от силата и блясъка на очакването да видим любимия на всички ни поп-идол Орлин Павлов, който е гост-звезда в мюзикълен спектакъл. Сякаш това навлизане в ново амплоа и стил на пеене придава една несигурност и категорично показва неопитни първи стъпки в класическото оперно пеене. В интерпретацията се чуваше насичане на мелодиката на партията, изнесено, но оперно, нехарактерно за него. Защо? И кой е искал той да излезе от руслото си, да не бъде себе си, да имитира класическите оперни певци.
Това залитане трябва да бъде преодоляно час по-скоро и Орлин да запее като себе си, за да пресъздаде със замах и блясък партията на Жан Валжан, без окови, предразсъдъци и пълна свобода. Пожелавам му да разруши табутата и стените, да преодолее психологичните задръжки и да полети на своите криле, талант и звездна неповторимост.
Явно, у нас, подходящи гласове за високата характерна партия на Козет се намират трудно. Тя звучеше прекалено остро, твърдо, на моменти дори непоносимо режещо с прекален метал. А всичко в нейната партия може да се поднесе с мекота, ефирност, дозирана звучна емисия, опряна на техниката на миксирането на звука и полирането на тембровите окраски и динамики.
Браво! Децата бяха уникални - единствените на сцената, които бяха на 200% истински - в пеене, в игра, в присъствие, във въздействие, пълна симбиоза и висок професионализъм. Адмирации за успеха на тези деца. Поздравления за Гаврош и компания, и малката Козет! Истински артисти! БРАВО! НАСЛАДА И РЕСПЕКТ!
* * *
И пак за режисурата:
Да, постигнато е кинематографично въздействие на реалното театрално действие. Трудоемка и сложно задача за режисьора, защото той трябва да постигне еднакво високо ниво на представяне от артисти, хористи, балетисти и статисти на сцената, които имат различен потенциал и подготовка. Но, финално, качеството и нивото е постигнато в пълна симбиоза на образите и персонажите - от най-малкия до най-главния.
Характерните образи на кръчмаря и кръчмарката: ако при Пламен Гранжан всичко бе виртуозно и премерено, поставено и премислено, заковано в мащаб и дозирана палитра на реакции, характерност, цветност на персонажа, то при мадам Гранжан (Ю.Тодорова) положението бе неудържимо, неприемливо пресилено, бе в крещящи и резки багри от тонове и истерична експресия.
Ансамбълът - точна игра, премерено присъствие, ненатрапчиво, но и достатъчно шумно, характерно, задаващо вярно настроенията и тоналността на сцените, с бликаща енергия и ясно заявено желание за надскачане на театралното действие и поставените задачи. Истински и жизнени! Поздравления!
* * *
И пак за музикалната част:
Николай Сотиров се загуби в музикалната партитура, сякаш музиката щеше да го удави. И ако в началото пеенето на любимия ни актьор между тоновете, речитативно, ала декламация, можеше да се приеме и оправдае за нарочен стил или подход, то цялостното впечатление от изпълнението на партията възбужда притеснителни въпроси от сферата на: Какво е било времето и прецизно ли е водена подготовката; Разполагал ли е с достатъчно време за музикалното изработване на партията? Има ли други причини, които го ситуираха в дисонанс с музиката, заради подчертано неточна интонация, стъпване около тоновете, откровено "лъкатушене" по партитурата ... Необяснимо, а за мен и недопустимо за сцената на Софийската опера.
* * *
Мисля, че може да се изиска и трябва да се настоява за продължаваща още по-прецизна работа - макар и след премиерата, над звукообразуването, верността и постигането на стиловото пеене на мюзикъл, свободно музициране на певците, гласуването на доверие и предоставянето на възможността да запеят по своя си начин, без да им се натрапва стресовата парадигма, че са в Операта и трябва да се стремят към някакво класическо звучене ... Не! Верни и демонстриращи собствен стил, усещане за музиката, разпознаваема бленда, музициране (без насичане) ...
* * *
Дразнещо за слуха бе усиленото набиващо се от микрофоните редуциране на В-Ф, З-С, Б-П, Ж-Ш. Чуваше се ясно как се подменят тези звукове в неправилните – и при пеене, и при говор. Задължително трябва да се отчита, че микрофонът помага, но и увеличава всеки детайл и микрон от звука до степен на ЗВУКОВА ЛУПА и МИКРОСКОП. Да, пеенето на живо е най-големия риск и предизвикателство, но и най-голямото постижение и преимущество, когато се прави качествено. Майсторството е в това!
* * *
Всички тези критични бележки са добронамерени и отразяват обективно чутото и видяното, с пожелание за преодоляване на пропуските и постигане на нови висоти!
>>> КРАЙ НА ПЪРВА ЧАСТ – АНТРАКТ >>>