Успехът на България в ЮНЕСКО има своята история

The News BG Reporter

          ИВАН ВЪРБАНОВ - СОФИЯ, 18 юни -          

          Браво! Да, добра новина – безспорно! Но, нищо не започва от днес, колеги от Министерство на културата!

         Чета днес разпалената публична комуникация на МК – „Признание за България – страната ни бе избрана за член на един от най-важните комитети на ЮНЕСКО!“. И още: „България бе избрана с убедително мнозинство за член на Междуправителствения комитет за опазване на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО с мандат 2026-2030 г. Изборът се проведе в рамките на 11-ата сесия на Общото събрание на страните по Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство в Париж, в която участие взе министърът на културата Евтим Милошев.“

          САМО ЧЕ Е НУЖНО ДА СЕ ПРИПОМНИ: България е била член на този престижен комитет и преди. Настоящият избор от юни 2026 г. е общо третият мандат за страната ни в историята на организацията. 

          1/ Първи мандат (2006 – 2008 г.): България е избрана в най-първия състав на Междуправителствения комитет веднага след влизането в сила на Конвенцията. 

           Като признание за активността ни, през 2008 г. страната ни дори е домакин на Втората извънредна сесия на Комитета в София.

            2/ Втори мандат (2014 – 2018 г.): Страната ни изкарва пълен 4-годишен мандат, през който активно участва в оценките на световните кандидатури и утвърждаването на добрите практики.

           3/Трети мандат (2026 – 2030 г.): Настоящият избор с убедително мнозинство.

           Така че по-леко, и с уважение към постигнатото през годините от България!

           Страната ни има изключително силни позиции в сферата на "живото" наследство, като сред вписаните български елементи се нареждат: #Бистришкитебаби - архаично полифонично пеене, танци и обичаи от региона на Шоплука; #Нестинарството - oревен обреден танц върху жарава, изпълняван в деня на Св. св. Константин и Елена; обичаят #Сурова (Сурва) - традиционен маскараден фестивал в Пернишко, който гони злите сили; #Българскоточиталище - признато в Регистъра на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство; #Мартеницата - Мултинационална номинация, празнуваща настъпването на пролетта; #Чипровскитекилими: Традиционното изкуство за тъкане на килими с характерни геометрични фигури; #Българскотогайдарство - Традиционни умения и практики, вписани в представителния списък. 

            И да, това ново членство съвпада с подготовката за отбелязването на 70 години от присъединяването на България към ЮНЕСКО през 2026 г., и ние имаме дългогодишен принос към каузите на организацията.

             С една дума: Нищо не започва от днес, г-н Министър!  

             Подготовката за тази кандидатура и лобирането сред останалите държави е процес, който се подготвя с години от дипломати, експерти и предходни екипи на министерството, а не е заслуга на настоящия момент. Местата в Комитета са само 24 за целия свят, а държавите по Конвенцията са 183. Държавите от нашата Източноевропейска група се борят ожесточено за много малко на брой квоти. Избирането с висок брой гласове означава, че държавата е провела успешна лобистка кампания и не е минала "на косъм". Това показва доброто име на българските експерти в ЮНЕСКО. Събитието е сериозен дипломатически успех и отлична новина за българската култура, но представянето му като исторически прецедент или феноменално изключение трябва да е дозирано, с мярка и с препратка към пътя на България до днес.