РЕПОРТЕРСКИ ХРОНИКИ - СОФИЯ - 15 юли -
Иван Върбанов
Удивителна Гергана Русекова като Сантуца в спектакъла "Селска чест" на Маскани от формата "Опера на
площада" днес 15 юли.
Красив обемен глас, който се носеше без проблем и покриваше звуково цялото
открито пространство пред катедралата "Свети Александър Невски".
Линия, извайване на тоновете, белкантово преливане. Чувствено и въздействащо
пеене, с отлично дозиране и владеене на полюсните динамики от пианисимо до
фортисимо и форца. Нежност и драматизъм. И лична артистична аура на сцената,
която привлича зрителя да следи всяко нейно действие, жест, детайл.
Гергана Русекова пя с топлотата и отчаянието на своята героиня. И сякаш усещах,
че едновременно е 100% вътре във всяко едно преживяване от драматургичния
разказ на Сантуца, а едновременно с това бе отделена някак леко встрани, за да
контролира майсторски фонирането, вокализирането, баланса, регистрите, да дозира
силата на емисията спрямо музицирането на оркестъра и изискванията на майстора
на пулта - безкомпромисният Даниел Орен. Той водеше със страст и стръв всяка
нота от "Селска чест", екзалтираше музикантите, певците и публиката с
пълната си отдаденост и перфекционизма при интерпретацията на музикалната
партитура.
Гергана предаде всичко, което има в нейния образ - и любовта, и трагедията, и
ревността.
Вокалният ѝ образ бе изграден, изпълнен и претворен с респектираща за мен
прецизност, певческа интелигентност, класа и красота на изпълнението на
вокалната партия.
Сърдечни поздравления и респект!
Весела Янева, която направи своя дебют в Мама Лучия, пя толкова уверено и
стабилно в тази роля, че аз няколко пъти направих справка дали това не е италианска
гостуваща певица от екипа на Даниел Орен или е нашата Весела Янева. Звукът бе
пробивен, събран и фокусиран напред и нямаше никакво съмнение дали певицата ще
се чува в откритото пространство още от първите фрази, които изпя. Убедителна,
да! Това най-точно обрисува представянето й. Със сила на въздействието,
изобразяващо вокална зрялост и дълбок психологизъм. Весела пресъздаде съвсем
автентично и органично образа на страдащата майка, с нейната болка и
преклонение пред съдбата. Мисля, че може да се потърси в пластиката на образа
една по -близка възрастова образност, умората, бремето, тежестта на възрастта.
Доколкото на моменти нейната Мама Лучия бе доста жизнена и енергична. Но, това
е субективна преценка - на зрителите, и на интерпретатора - къде и колко да е
мярката. Отлично представяне за Весела Янева. Поздравления!
Роман Борденко бе прекрасен Алфио и блестящ Тонио в "Палячи". Обемен,
свеж и тембрист баритон, който пее без никакъв натиск, без пресиране, с
безупречна техника, която му дава възможността да прелита през регистрите на
гласа без да губи цвят и емисия, и без да предизвиква у слушателя усещане за
напрежения. Класен певец, от който струеше свобода на сцената и лекота на
изпълнението. Драматичен баритон от съвременната оперна сцена, но без
истеризиране, без пресилване, без претенция за надуване на тона или емисията. И
това е огромен плюс за него. Естествената лекота и свобода, която струи от
певеца при поднасянето на вокалните партии. Пя с пластичност на вокалната
линия, без да къса при преминаването в различните регистри, а сякаш
донаслагваше или обръщаше въздуха, за да се изкачи в пределните си височини на
високия регистър. Завършекът на знаменития Пролог в "Палячи" с
очаквания от публиката Ла бемол (A♭4), превърнато
в традиция, въпреки че композиторът
Руджеро Леонкавало
не го е написал в оригиналната партитура,
прозвуча мощно, чисто и абсолютно свободно - без усилие и напрежение на
фонирането. Изключителен професионалист на най-високо ниво, на който предстоят
още и още успехи по целия свят.
Благодарности за всички солисти на сцената, на хора, на оркестъра, на
техническите служби за празника, който ни подариха. Звезди под звездите в
магичната оперна нощ - необикновено и запомнящо се преживяване - за
изпълнителите, и за публиката.
/РЕПОРТЕРСКИ ХРОНИКИ - ИВАН ВЪРБАНОВ/