- Музикантите не искат „милостиня“, а достойнство !
Иван Върбанов, журналист
The News BG Reporter, София, 6 март 2026
Що за законодателно адажио? Защо политиците се сетиха за музикантите на БНР в 12 без 5? Държавата превърна ли музикантите на БНР в заложници на закона? Докога ще продължава парадоксът: Световно ниво на сцената – социално дъно в портфейла? Протестът единственият останал инструмент за въздействие ли е?
И най-важното: политическа PR-акция, част от политическия предизборен театър или спасителен пояс за съставите на БНР е активността на политиците в последната минута на това НС? Никой не би искал, а и не би понесъл вече да чува обещания на маса, които да се окажат поредните празни обещания за музикантите на БНР!
Музикалните състави на БНР от днес са в ефективен протест – спират концертната си дейност, звукозаписната – не. И това ясно трябва да е знак за всички, че музикантите не са безотговорни към работата си и мисията на Радиото, а просто са притиснати до стената.
Администрацията на предишния Министър на културата търсеше решение, като предложи смесено финансиране: МК да субсидира бюджета на съставите на БНР чрез делегиран бюджет, а БНР да поеме разходите за записите. Според сегашния министър Найден Тодоров това обаче се оказва незаконосъобразно решение. Преди седмица той проведе среща с музикантите от БНР и каза, че ще се търси решение. Тъй като той е представител на гилдията и диригент, гледната му точка да откаже смесено финансиране за мен е водеща. И ако министърът-музикант не намира законова вратичка, то как такава ще намери един депутат за седмица?
Преди часове политикът Манол Пейков обяви, че инициира среща на 13 март в НС, на която кани всички страни за намиране на трайно решение. Но дали тази фатална дата ще донесе късмет, или ще е поредното тягостно разпръскване на надеждите? Бих искал да попитам директно политиците: Как смятате да заобиколите и превъзмогнете проблема с липсата на време за законови промени?
КАКВО МОЖЕ ДА БЪДЕ РЕШЕНИЕТО? ВАРИАНТИТЕ
Проблемът с остарелия модел на финансиране, при който бюджетът на БНР буквално е рамкиран и държи в железни окови параметрите за заплати, налага търсене на законодателни редакции и промени. И тези железни пранги не само задушават творчеството, но и буквално ще бъдат причината за прогонването на младите таланти – към чужбина или към частния сектор. Защото никой не може да се издържа и храни само с престиж!
Делегиран бюджет: Този модел би поставил съставите в координатната система на оперите и филхармониите, при който методиката ясно посочва механизма на дотиране от МК по установени единни разходни стандарти за продаден билет и творчески продукт.
Смесено финансиране: Би позволило на БНР да запази съставите за програмни нужди – записи, излъчвания, но държавата ще трябва да доплаща за концертната им дейност. В момента съставите на Радиото извършват двойна работа (записи за Златния фонд и концертна дейност), но получават „половин заплата“ на фона на колегите им от другите институти.
Законодателни инициативи: Промени в ЗЗРК или ЗРТ – или чрез предефиниране на статута на съставите (културни институти с национално значение), или чрез нови проценти за финансиране. Проблемът с баланса обаче е ключов – ако просто се преразпределят съществуващите пари, това ще означава рязане от програмите. Това е клопката, в която политиците често вкарват Радиото – „оправяйте се сами с парите, които ви даваме“.
Нека кажем ясно: протестът НЕ е срещу ръководството на БНР. Той е ВИК ЗА ПОМОЩ към държавата, тъй като бюджетът на Радиото се определя от Парламента. Проблемът е обществено значим.
КАК Е ПО СВЕТА?
Радиооркестрите в Европа също са изправени пред предизвикателства, но моделите са различни:
Германия (ARD/ZDF): Обществените медии разполагат с голям брой радиооркестри, напълно интегрирани в медийните бюджети, въпреки натиска за икономии.
Великобритания (BBC): През 2023 г. опитът за закриване на BBC Singers предизвика скандал, което доведе до нови модели с подкрепа от фондации, но запазване на основното финансиране. Примерът доказва, че гражданското общество и музикантите могат да победят, когато защитят марката на общественото радио.
Франция (Radio France): Поддържа състави чрез смесен модел на публично финансиране и собствени приходи от концерти.
Срещата на Манол Пейков неизбежно носи елемент на политически ПР в „броените дни“ преди разпускането на Парламента. Но дори и така, това е шанс темата да влезе в дневния ред. Без институционален натиск проблемът със заплатите остава сякаш „невидим“ за държавата.
ИМА ЛИ ВРЕМЕ ЗА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ПРОМЕНИ?
Време практически няма. Процедурата изисква множество стъпки, които в края на мандата са почти невъзможни. Реалистичните изходи са два:
Политически ангажимент: Меморандум или решение на НС, което да задължи следващия кабинет да заложи целеви средства в следващия бюджет.
Постановление на Министерски съвет: Механизъм за еднократна финансова „инжекция“ за БНР за 2026 г. Това изисква само воля на правителството. Макар и „кърпене на парче“, това е единственият начин за спешна реакция.
ФИНАЛНА КОДА
Ръководството на БНР, колкото и да иска да се намеси и да отговори на исканията на своите музиканти, е блокирано във финансовата рамка на своя бюджет. Защото Генералният директор на Радиото не може да „напечата“ пари, ако бюджетната субсидия, гласувана от НС, е ниска и недостатъчна.
Проблемът е системен и е в компетенциите на държавата. И нека кажем ясно: музикантите не искат „милостиня“, а достойнство! А докато чакат отговор и решение, те са в ефективен протест. Днес спират концертната си дейност – най-силният им коз, за да бъдат чути.
БНР е уникален културен институт, който едновременно пази паметта (Златния фонд) и създава бъдещето (съставите). Ако държавата не увеличи общата субсидия или не промени статута им, тя обрича БНР на бавна институционална смърт.
Ако срещата на 13 март се окаже само предизборен декор, това ще бъде поредният фалшив тон в политическата партитура на България.
Защото музикантите на БНР са единствените, които не могат да си позволят да свирят невярно. Държавата трябва да реши – иска ли национален ефир със световно звучене, или тишина, която ще излезе твърде скъпо на бъдещите поколения.
Защото музикантите на БНР са единствените, които не могат да си позволят да свирят невярно. Държавата трябва да реши – иска ли национален ефир със световно звучене, или тишина, която ще излезе твърде скъпо на бъдещите поколения.
Публикувано от Иван Върбанов, The News BG Reporter
(Фото: БНР, легендарното концертно Първо студио)
(Фото: БНР, легендарното концертно Първо студио)