Автор: Иван Върбанов
София, 9 септември 2019 г. | Точно в 16 часа в Руския културно-информационен център /РКИЦ/ започна официалното откриване на изложбата, посветена на 75-годишнината от края на Втората световна война.
Първоначално експозицията бе планирано да бъде разположена във входящото фоайе на РКИЦ, но поради големия интерес и струпването на огромна количество хора и публика архивните материали бяха разположени в Мраморното фоайе.
Гражданите, медиите, политици и общественици бяха посрещнати от група протестиращи срещу изложбата – под строй и видно, че добре организирани, които носеха еднотипно произведени плакати: „Окупатори”, "Защо ни обявихте война" и "Съветско-българската война от септември 1944 няма нищо общо с войната срещу нацизма". Полицията бе осигурила зона за сигурност, за да не стига до сблъсъци.
&
Изложбата, която предизвика толкова страсти преди самото й откриване”, озаглавена: „75 години от освобождението на Източна Европа от нацизма”, представя архивни кадри – снимки и информация, които засвидетелстват историческата истина от началото на 1944 г. И ако тогава, както личи на кадрите, българите са посрещали Червената армия с възгласи и плакати „Добре дошли, Освободители”, „Да живее Червената армия” и „Слава!”, то днес имаше такива, които съзнателно и под диктовка искат да изтрият и подменят историческата истина. Но, тя – Историята, не подлежи на интерпретации. Тя е такава, каквато е. Независимо на кой какво не му харесва днес. Друг е въпросът, че да казваш на бялото – черно, понеже получаваш финансови грантове от чужда неправителствена организация, е въпрос не само на морал, но и на отговорност. Към нашето утре и нашите деца, които трябва да знаят и да пазят уроците от историята. Фактите – такива, каквито са – без политизиране или внушения.
&
Експозицията показва няколко десетки пана, които представят черно-бели архивни снимки, непоказвани до сега, както и текстове за събитията от 1944 година. На входа на залата са представени и маслени портрети на руски генерали – пълководци на Червената армия.
В своите изказвания по време на откриването всички изказващи се подчертаха ролята и освободителната мисия на руските войни за сразяването на хитлерофашизма в Европа. Посланик Макаров посочи, че е изненадат от реакциите на българските власти преди откриването на изложбата на фона на положителното развиване на двустранните отношения в последно време. Бяха напомнени двете срещи между президентите на България и Русия – Радев и Путин, както и министър-председателите Борисов и Медведев. България потвърди своето участие в тържествените мероприятия, посветени на празниците, в чест на 75-годишнината от Победата, които ще се състоят на 9-ти май 2020 година в Москва.
Важно е опазването на историческата истина – е посланието на изложбата.
Коментар на автора
На 3-ти септември 2019 г. Министерството на външните работи разпространи свое съобщение относно изложба, посветена на 75 години от освобождението на Източна Европа от нацизма. Събитие, организирано от посолството на Русия у нас.
В изявлението на родните ни чиновници-дипломати пише: "съветваме руското посолство да не заема позиция в подкрепа на съмнителна историческа теза ("освобождение"), която привилегирова само някои политически среди в България, тъй като е намеса във вътрешнополитическия дебат в страната ни.”
Посолството на Руската Федерация отговори сдържано и премислено, като подчерта, че изложбата представя материали от фондовете на руски архиви, които досега не са били публикувани или съвсем наскоро са разсекретени. Експозицията представя ролята на Червената армия в избавлението на човечеството от фашистката чума. Дипломатите посочват, че събитието няма нищо общо нито с вътрешнополитическия дебат, нито с политически сили.
Въпросът е какво точно заяви Външно пред света? А да не би пък реципрочно някой да подготвя изложба от времето, когато България е била съюзник на фашистката чума?
Явно, че поривът за оценка на историческите събития идва след изявленията на други западни лидери - Борис Джонъсн и на полския заместник-министър на външните работи Шимон Шинковски по повод Втората световна война. Като пригласяне в тяхната тоналност. И под диктовка отвън.
Но, ако отричаме ролята на Червената армия, на милионите жертви, дадени за освобождението на света от нацизма, то това означава ли, че днес казваме "ДА" на Хитлер?
Трябва ли да изтрием историята и паметта за пролятата кръв от милиони войници за разгрома на нацизма? А какво би станало, ако СССР бе изгубил войната?
Защо е трудно днес да бъдем обективни и да помним историята.
Защо е невъзможно да бъде изричана само Истината?
Щеше ли да има днес Ден на Европа, ако го нямаше Денят на Победата?
Риториката на дипломатите трябва винаги да бъде добре обмислена, точна и преценена. Особено, когато се касае за изявления. Недопустимо е политическата конюнктура да подменя или да взима връх над историческите факти. Имам чувството, че вече сме на крачка и от отричането на ролята на Русия за Освобождението на България от турско робство.
Чиновниците в държавните институции трябва добре и компетентно да познават историята, да са в състояние да анализират миналото.
Не може и не бива да пренаписваме историята под натиска на политическата конюнктура или външнополитически обвързаности днес. Историята е такава, каквато е.
Затова е история.
Дали ще почитаме историята си или ще участваме в кампания за нейното пренаписване и подмяна?
Това е големият въпрос днес!
Независимо от това колко пъти бихте си задали въпроса:
"Какво би станало, ако?"
Снимки от изложбата вижте във Фейсбук - страницата ни - тук