The News BG Reporter - СОФИЯ - Смяна на модела на финансиране на културните институти е сред основните промени, които иска министърът на културата Найден Тодоров. Темата бе поставена по време на пресконференция на директорите на Народен театър „Иван Вазов“, Сатиричен театър „Алеко Константинов“, Младежки театър „Николай Бинев“ и Театър „Българска армия“, проведена в Българска телеграфна агенция.
По думите на министъра системата на делегираните бюджети, въведена през 2010 г. като механизъм за финансиране на културните институти, е довела до по-голяма активност в дейността на театрите, но същевременно е създала и редица проблеми. Този модел няма аналог в същия вид в други държави и е променил начина, по който функционират част от сценичните институции. Вместо да формират вкуса на публиката, театрите все по-често се съобразяват с вече съществуващите зрителски предпочитания.
Министърът обърна внимание и на различието между бюджетите на театрите и този на Министерство на културата на България. Докато финансирането на културните институти представлява отворена система, бюджетът на министерството е ограничен. Това създава ситуация, при която ведомството не може да поеме нарастващите разходи на театрите, които увеличават дейността и приходите си. Въведеният финансов таван на практика е ограничил ефекта на делегираните бюджети, а част от театрите вече отчитат финансов дефицит.
Като възможна стъпка към промяна бе посочено създаването на работна група с участие на директори на театри и други културни институти. Идеята е да започне процес по изработване на нови механизми за функциониране и финансиране на системата, в който да участват представители на сектора.
Сред ключовите проблеми, поставени в разговора за бъдещето на културната политика, е и липсата на Стратегия за развитие на културата. Документът е предвиден в законодателството още преди две десетилетия, но така и не е изработен. Според министъра подобна стратегия би дала яснота за държавните приоритети и за начина, по който ще се подпомагат различните културни дейности.
Като важен елемент от бъдещите промени бе откроена и необходимостта от категоризация или стандартизация на културните институции и дейности. Подобен подход би позволил да се определят по-ясни критерии за значимостта на отделните театри и съответно за размера на публичното финансиране, което държавата отделя за тяхната дейност.
В хода на дискусията бе засегнат и въпросът за контрола върху системата. Посочено бе, че наличният административен ресурс на министерството е ограничен и трудно може да упражнява ефективен контрол върху голям брой структури и служители. Според министъра настоящият модел на финансиране също не предоставя достатъчно инструменти за контрол, поради което ведомството често се оказва в ролята на структура, която основно извършва финансови преизчисления.
В заключение бе подчертано, че творческата автономия на директорите при формирането на художествената политика не означава автономия при управлението на публични средства. При установяване на сериозни нарушения ще бъдат предприемани съответните мерки.
/The News BG Reporter/
По думите на министъра системата на делегираните бюджети, въведена през 2010 г. като механизъм за финансиране на културните институти, е довела до по-голяма активност в дейността на театрите, но същевременно е създала и редица проблеми. Този модел няма аналог в същия вид в други държави и е променил начина, по който функционират част от сценичните институции. Вместо да формират вкуса на публиката, театрите все по-често се съобразяват с вече съществуващите зрителски предпочитания.
Министърът обърна внимание и на различието между бюджетите на театрите и този на Министерство на културата на България. Докато финансирането на културните институти представлява отворена система, бюджетът на министерството е ограничен. Това създава ситуация, при която ведомството не може да поеме нарастващите разходи на театрите, които увеличават дейността и приходите си. Въведеният финансов таван на практика е ограничил ефекта на делегираните бюджети, а част от театрите вече отчитат финансов дефицит.
Като възможна стъпка към промяна бе посочено създаването на работна група с участие на директори на театри и други културни институти. Идеята е да започне процес по изработване на нови механизми за функциониране и финансиране на системата, в който да участват представители на сектора.
Сред ключовите проблеми, поставени в разговора за бъдещето на културната политика, е и липсата на Стратегия за развитие на културата. Документът е предвиден в законодателството още преди две десетилетия, но така и не е изработен. Според министъра подобна стратегия би дала яснота за държавните приоритети и за начина, по който ще се подпомагат различните културни дейности.
Като важен елемент от бъдещите промени бе откроена и необходимостта от категоризация или стандартизация на културните институции и дейности. Подобен подход би позволил да се определят по-ясни критерии за значимостта на отделните театри и съответно за размера на публичното финансиране, което държавата отделя за тяхната дейност.
В хода на дискусията бе засегнат и въпросът за контрола върху системата. Посочено бе, че наличният административен ресурс на министерството е ограничен и трудно може да упражнява ефективен контрол върху голям брой структури и служители. Според министъра настоящият модел на финансиране също не предоставя достатъчно инструменти за контрол, поради което ведомството често се оказва в ролята на структура, която основно извършва финансови преизчисления.
В заключение бе подчертано, че творческата автономия на директорите при формирането на художествената политика не означава автономия при управлението на публични средства. При установяване на сериозни нарушения ще бъдат предприемани съответните мерки.
/The News BG Reporter/