РЕПОРТЕРСКИ ХРОНИКИ - СОФИЯ, 7.07.2026 г.-
ИВАН ВЪРБАНОВ
Има ли запален оперен меломан у нас, който да си е представял лятото без оперно зрелище на открито?
Без „Опера на площада“, без „Опера над водата“, без някои от другите чудати формати и позициониране на оперното изкуство на необичайни места, извън театъра?
Световното по футбол е манящина, но лято без опера – не става.
И то не какво и да е оперно зрелище, а класно, на недостижимо и най-високо ниво.
Категоричен съм, че е време да набием в главите на политиците – национални, местни, въобще на властта у нас, па барем вземе да проумее: летните престижни оперни формати под открито небе превръщат високото класическо изкуство в мащабен туристически и културен феномен.
И не само ефектът е поразяващ – заради естествените обстоятелства на местата, където се играе, не само заради автентичните исторически природни забележителности, но и заради другата акустика. Заради мащаба, който винаги е грандиозен. Но, ако насреща нямаш творец, който мисли и гради в същия този мащаб 10:1, то нещата няма да станат по начина, заради който зрителите остават поразени от цялостното въздействие, цъкат с език, идват от други страни на нашите оперни вечери, сипят суперлативи и дълго време след посещението си споделят снимки, клипове, коментират от уста на уста.
Арена ди Верона, Античният театър в Оранж, Фестивалът в Брегенц, Пучини фестивалът в Торе дел Лаго – Италия, каменната кариера Санкт Маргаретен в Австрия, Grange Park Opera и Garsington Opera – където публиката пристига отдалеч, вечерта е в смокинги и бални рокли и се наслаждава на дългите над час и половина антракти на чаша шампанско и цялостно изживяване. Примерите не са един и два по целия свят.
У нас всичко започна с „Опера на площада“, нали помните? И нека не го забравяме, а да отдадем дължимото на пионера на това оперно дело у нас. (Това не е рекламна статия за Карталов, нито авторът взима пари за нея, нито пък имаме рекламен договор. Това са фактите, драги ми читателю.)
Опера на площада възникна през далечната вече 1997-а година. По идея на акад. Пламен Карталов по повод 400-годишнината на оперното изкуство. Тогава арена на постановката „Аида“ става площад „Княз Александър Батенберг“, а мавзолеят на Георги Димитров се превръща в най-голямата открита сцена у нас. Така се роди българската Арена ди Верона.
Години по-късно оперният фестивал на Софийската опера бе преместен пред Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. И така е и до днес.
Затова много се зачудих на пресконференцията на Карталов преди време, когато той обяви, че заради финансови проблеми нямало да се състои традиционния оперен летен фестивал. И докато веднага типично по български гръмнаха неформални хейтърски гласове на вечно недоволни служители и колеги – "оф, тъкмо ще си починем това лято, аман само се бъхтим от работа, ей, голям кеф" – ето, че което е писано и предопределено да стане, то си става, въпреки трудностите.
Видях активността на Столична община, на Дирекция „Култура“. И ето, „Опера на площада“ ще го има и това лято.
(А тези недоволните колеги от Операта май не отчитат, че работят в национален културен институт с най-високите заплати за творците, че работят в световно признат оперен театър, че имат ангажираност и възможност за изява, които са възможни точно сега – в тези условия, в това време, с този директор, с този мениджър, с този режисьор. След време, сигурно всичко ще е друго – но да видим за по-добро, или ще се чуват репликите „Ей, помниш ли преди какво беше …?“).
И преди да погледнем към програмата тази година на „Опера на площада“ нека спомена още две неща.
Оставам с впечатлението, че в последно време Софийската опера бе изтикана някак от форматите на летни оперни фестивали, които тя самата създаде. Отстъства от Велико Търново, от Белоградчишките скали, от лятната сцена във Военната академия. Разбира се за всички винаги има обективни и субективни причини. Но, си мисля, гледайки какво се случва, че първооснователят на този формат, който проправи пътя, сега много тънко, хитро и елегантно е в условията на невъзможност да стъпи на местата, които сам създаде като трибуни, традиция и т.н. Някой път няма финансиране, друг път – няма възможност и дати, трети път – кметството нямат възможност да продават билети или да съфинансират, да предоставят инфраструктура … Ролите на различни музикални институти у нас се размениха съвсем ненадейно и извън профила, но все поради стремежа да са по-първи от другият. Няма лошо, нека има конкуренция. Но, започва на моменти да става алогично. Всичко днес вече е подвластно на печеленето на пари, на комерсиализацията на изкуството, на битката за приходи. Въпросът е това да става професионално и без компромиси. И дано да няма тих студен фронт към Софийска опера и нейния директор по отношение на възможности и опции за гостуване в страната. Дано се лъжа в това си усещане.
СЕГА ПОГЛЕД КЪМ "ОПЕРА НА ПЛОЩАДА" 2026
Карталов е направил програмната линия в три потока. Серия от пет спектакъла на „Селска чест“ / “Палячи“, следват пет представяния на „Мамма Mia“, първи финал с „Рилският пустинник“ – напълно логично, музикална поема по музика на отец Кирил Попов, все пак сме пред катедралата в сърцето на столицата. И гранде финал с "Турандот".
В серията „Селска чест“ / „Палячи“ - 9, 10, 11, 15 и 17 юли, от 20 часа, под диригентската палка на знаменития маестро Даниел Орен (15,17 юли) и на Франческо Роза , публиката ще може да се наслади на дебюта в ролята на Неда на Мила Михова, сопраното, което вече стъпи на сцената на Софийска опера и носи на плещите си голямата отговорност да защити авторитета и името на своята знаменита майка със световна слава – сопраното Дарина Такова. Мила всъщност вече излезе в ролята на Неда в престижната зала на Националната опера, но за нея ще е първо излизане в тази среда – на открито, в това сценично пространство, тази необичайна акустика и цялостно изграждане на представлението.
Друг любопитен акцент е гостуването на групата италиански певци – солисти, които пък бяха на първа линия при гастрола на Пламен Карталов в Модена преди време. Помним, че Модена аплодира и остана възхитена от спектакъла именно на „Селска чест“ / „Палячи“ в оперния театър „Френи-Павароти" в Модена. За да види едноактните опери под режисурата на Карталов пристигна тогава Райна Кабаиванска. Постановката, копродукция между театрите в Модена, Пиаченца, Римини и Софийската опера и балет под диригентството на маестро Алдо Сисило, сега е в София и щастливата ни публика ще може да я види и чуе, ако успее да закупи навреме билети. Продукция, получила щемпел за качество от италианската критика, която не би простила отстъпление или отстъпление от духа на двете веристични опери. Италианците пеят рамо до рамо с нашите родни оперни звезди, които обичаме и почитаме.
Дебют в София за аржентинеца Фабиан Велос - като Тонио в "Палячи". Фабиан гастролира в първокласни оперни театри по света, сред които в Мадрид, Рим, Болоня, Мексико Сити, Атланта. Участва и в различни постановки в родината си Аржентина, като често гостува на най-прочутата сцена там - театър „Колон“ в Буенос Айрес.
Съставите са тук - https://www.operasofia.bg/repertoire/995
Поредицата Мамма Миа е в края на юли – датите са: 24,25,26,27 и 28 юли.
Владимир Михайлов се завръща в продукцията на Софийската опера след не толкова кратко отсъствие и ангажиментите му покрай тв реалити формат.
Да отбележим и дебют на сцената на площада и за Весела Янева, която влезе в заглавието през август 2025 г. в ролята на Таня във формата "Музи над водата - езерото Панчерево".
В една от вечерите на сцената ще вземе участие директорката на Музикалния театър – Еделина Кънева. Песните на ABBA ще звучат и с превъплъщението на златния глас, който публиката обожава, заради безбройните му озвучавания на филмови продукции на десетки роли зад кадър на малкия екран – Симеон Владов. От премиерата си през 2018 година до днес Mamma Mia! на Софийската опера и балет продължава да привлича хиляди зрители, които не само изпълват салона, но често се връщат за втори и трети път. Осем години след първите представления, мюзикълът по песните на легендарната група ABBA остава едно от най-търсените заглавия в столичния афиш. Историята за лято и любов продължава да живее своя сценичен живот. Българската постановка е по-различна от бродуейската. Мамма Миа се превърна в чакано преживяване и зрелище, без което сякаш лятото в София не би могло да премине.
Достоен и логичен културен и духовен първи финал на лятната оперна серия е музикалната поема „Рилският пустинник“ от отец Кирил Попов. Представянето на 1-ви август пред храм-паметника „Св. Александър Невски“, под палката на Жорж Димитров, тържествено ще ознаменува 1150 години от рождението и 1080 години от успението на Св. Йоан Рилски Чудотворец.
И голямата гранде кода, финалния летен апотеоз за тази година, е произведението – връх на италианското белканто и веризъм – операта „Турандот“ на Джакомо Пучини, което ще видим на 9-и август. В главната роля ще пее Екатерина Семенчук. Лиу е Каролина Лопес Морено. В ролята на Калаф ще видим Хорхе де Леон. Българският певчески отбор на сцената е съставен от: Светозар Рангелов, Атанас Младенов, Росен Ненчев, Даниел Острецов, Веселин Михайлов, Красимир Динев.
С този мощен вокален състав и вечната музика на Пучини, софийският площад обещава да се превърне в арена на истински триумф на духа. Защото когато последната сричка от „Nessun dorma“ заглъхне под откритото небе, а публиката затаи дъх пред катедралата, всички ще разберем едно: лятото в София отново има своя оперен смисъл.
Лято със Софийската опера на площада пред катедралата „Свети Александър Невски“!
На добър час!
/РЕПОРТЕРСКИ ХРОНИКИ, автор: Иван Върбанов/