ONLINE MEDIA | ОНЛАЙН МЕДИЯ
The News BG Reporter | Нюз БГ Репортер ®

ВАНЯ МОНЕВА: "ТВОРЧЕСТВОТО НИ ТРЯБВА ДА ОСТАВЯ СЛЕДИ!"

14 Декември 2019г.
Автор: Иван Върбанов

На 14-ти декември една от водещите хорови фолклорни формации у нас – женски хор „Ваня Монева“, отбелязва своя 25-годишен юбилей. Всичко започва през далечната 1994 г., когато на 11 юли се слага началото с първата репетиция на състава. Основателят и диригент Ваня Монева създава ансамбъла с много обич, вяра, вдъхновение и любов. Привлича верни на мисията и фолклорното изкуство изпълнителки, които са споени с разбирателство, обич, отдаденост, майсторство, звучащи в неземна хармония и единство на аурите. Народният хор „Ваня Монева“ ще посрещне за своя рожден ден вярната си публика в кино „Люмиер Лидл“ на НДК от 19:00 часа, а в концерта специално участие ще вземе и Мария Илиева, която ще изпълни песни на Филип Кутев. Преди генералната репетиция се срещнахме с диригента Ваня Монева, за да я поздравим, да й пожелаем „На добър час!“ и да я провокираме към равносметка и откровения за изминатия път.

- Госпожо Монева, честит 25-годишен юбилей на състава, който основахте и дирижирате!  Как върви подготовката за празничния концерт, в който ще се включи и Мария Илиева? Какво предвижда програмата, какъв репертоар сте подбрали за уникалното музикално събитие?

- Подготовката за този наш четвъртвековен юбилей върви интензивно. Този концерт е втория  голям концерт за нас, с който отбелязваме 25-ата годишнина на творческия си път. Първият бе в рамките на  50 – ото издание на Международния музикален фестивал „Софийски музикални седмици“ през месец юни, а този е  в рамките на големия Новогодишен музикален фестивал на НДК.

Програмата ни е подбрана така, че да представи хора в целия му блясък. Освен песни от най-големите ни автори, обработили българските народни песни за хор, като: Филип Кутев, Коста Колев, Красимир Кюркчийски, Николай Кауфман, Стефан Мутафчиев и Иван Спасов  ще изпълним пиеса, посветена на нашия хор от проф. Александър Текелиев. Ще представим и една виртуозна  инструментална пиеса от световната класика с ксилофон, заедно с Иван Цонков, адаптирана за нашия хор от Димитър Христов. Публиката ще има възможност да се наслади и на ансамбловите ни изпълнения съвместно с Оркестъра за народна музика на БНР.  Разбира се, нашият специален гост Мария Илиева присъства с интерпретация на шедьовъра на Верка Сидерова и Филип Кутев „Лале ли си“. Концертът ще бъде в две части. Всяка част ще носи динамиката, мащаба на звука и характерната стилистика на интерпретация на нашия хор.

- За 25 години музикална дейност съставът се наложи като една от водещите фолклорни формации. Музицирате с изключителна вокална прецизност, артистичност и уникална стилистика на поднасянето на материала, изящност – на звука и на вокалните партии, собствен почерк и присъствие. Как се постига тази висока класа? Какъв е ключът към постижението да бъдеш образец на формация, която е на висота и е носител на изключителен професионализъм?

- За всичко е виновен диригентът, както се казва. Въпрос на умение е да подбереш подходящи певци - според гласовите им възможности, да имаш точна идея за репертоарната политика, познание за гласовете и майсторството как да се работи с тях и не на последно място - умение, професионализъм, познание, естетически вкус и отношение към детайла, за да изградиш един колектив, който да звучи като съвършен ансамбъл.

- Кои са тънкостите в подготовката и изпълнението? Кои са професионалните стандарти, на които държи безапелационно хоровият диригент Ваня Монева в своята работа? Какво постигнахте като приемственост на поколенията в хора?

- За мен основно и важно е спяването в хоровия колектив. Постигането на баланс между партиите – също. Трудността в народния хор се състои в това, че всяка певица има свой маниер на пеене, идва от различна фолклорна област, носейки спецификата и орнаментиката. Необходима е целенасочена, упорита и постоянна вокална работа, за да се изравнят като звук гласовете. Оттам насетне започва да се прави музиката. Аз обичам детайлите и се вглеждам в тях. Харесва ми да следвам логиката и драматургичното изграждане на пиесите. От изключително значение за мен е текстът. Той е неразривно свързан -  и с музикалната фраза, и с изказа. Чувствителността в музицирането е нещо, което всеки изпълнител носи със своята индивидуалност. Намирам начин да внуша концепцията си и съвместно да я реализираме с моите момичета по най-красивия начин.

А приемствеността при нас става много плавно. Започнахме преди 25 години с едни от най- изтъкнатите български народни певици: Надка Караджова и с нейния квартет „Славей“, Павлина Горчева,  Бойка Присадова,  Янка Танева, Стояна Лалова, Цветанка Варимезова, Марияна Павлова ...  Сега възрастовият диапазон на хора е от 19 до 42 - годишни момичета. Много от певиците в нашия хор имаха уникалната възможност да пеят рамо до рамо с големите майстори на народната песен. Те поеха много от познанието им. В годините попълнението на нашия хор е от млади певци, които обучавам в стилистиката на моите изисквания към звук и интерпретаторско майсторство.

- Какво беше началото за Ваня Монева и нейния хор? Как започна всичко?

- Началото на нашия хор поставихме на 11.07.1994 г. Започнах репетиции с първите 11 певици и за няколко репетиции окомплектовахме хора, който достигна 24 изпълнителки.  През втората половина на месец август на същата година записахме и издадохме първия си диск, който нарекохме „ИЗБОРЪТ“. С нас беше и Емил Минев като мениджър и нарекохме това наше начало „Космически гласове от България“.  Вече 25 години вървим по нелекия път на хорово – изпълнителското изкуство и с днешна дата хорът носи името Хор „Ваня Монева“.

- Бихте ли коментирала каква е ролята на българския фолклор и изпълнителското изкуство като инструмент за опазване на духовната и културна автентична традиция и българско музикално наследство? 

- За мен фолклорът ни е корен, историческа и духовна памет, съкровищница, която няма съизмеримост в целия свят. Именно народната песен ни съхранява през вековете като народ, а танцът ни обединява със символиката на хващането за ръце. Забелязвате ли как в трудни периоди българинът се обръща към фолклора ни? Ето, свидетели сме в днешно време колко много школи се създадоха по народни танци, изучаване на фолклорни инструменти, изграждат се много автентични групи за народно пеене, има много индивидуални изпълнители от най-малките до най-големите. Фолклорът ни е сила и опора! Той ни дава самочувствие и утвърждава духовната ни принадлежност.

- Одобрявате ли формите на модернизиране на българския фолклор? Къде е разделителната линия, която не бива да се пристъпва и която е опасна за разрушаването и заличаването на истинския фолклор?

- С българския фолклор трябва да се подхожда внимателно и с разбиране. Има  примери на неговото пошло третиране. Препоръчително е да се опознае фолклорът ни и тогава да се ползва. Разчитаме все още на останалите, макар и малко, възрастни хора, които са негови носители и го предават на поколенията. Но след тях - какво остава? Остават звукозаписите и сборниците, от които може да се ползва. А това, че чужденци го експлоатират свободно и без мярка е друг въпрос. Само да не настъпи време да си го купуваме от тях, защото няма закон, който да определя рамки и граници. 

- Кои са незабравимите концерти, които остават в историята на хор „Ваня Монева“ като сериозни постижения и признание – у нас и по света?

-Трудно ще ми бъде да изброя всички, но има знакови и запомнящи се моменти в нашата 25-годишна история. Концерти в Япония, Канада, Индия, Китай, Израел, Европа, Русия. Концерти на големите международни музикални фестивали: „Варненско лято“, „Мартенски музикални дни“, „Аполония“, „Дни на музиката в Балабановата къща“, „Софийски музикални седмици“, „Салон на изкуствата“ в НДК, „Новогодишен музикален фестивал“ в НДК, „Пасхален фестивал“ на Валерий Гергиев. Концертите в големите и по-малките градове в България.

Ярък момент бе, когато японското правителство и Японския олимпийски комитет ни повериха да изпеем националния химн на Япония, аранжиран от японския композитор Джун Мияке за нас, при закриване на Олимпийските игри в Рио де Жанейро, когато Япония пое Олимпийския флаг като бъдещ домакин на игрите през 2020 г.  Паметен момент бе да запишем музиката към филмовата продукция  „Междузвездни войни“ в епизода SOLO.  Спечелването на  наградата “ECHO” -  на немските музикални продуценти, които ни бе присъдена за диска  „Българска душа“, в която пеем заедно с мецосопрана Веселина Кацарова.  И още: спечелването на  Първа награда на един от най-престижните хорови конкурси - „Нека пеят народите!“, организиран от Европейския съюз за радио и телевизия  / EBU/. Ще добавя и концерта в гр. Арецо ( Италия), с който открихме  Международния полифоничен хоров конкурс на името на Гвидо д‘Арецо. Постижение, защото  до този момент женски народен хор не е получавал такава престижна покана. Мога да изреждам още и още ...  Много ценни са ни двете „Кристални лири“ на Съюза на българските музикални и танцови дейци, „Златното перо“ на FM Clasic, наградата „Класика в другите жанрове“ на предаването „Allegro vivace” на  БНР.

- Кои са стиловете, в които хорът твори и защо?

- Необходимостта ми, като творец, да плуваме с хора в различни жанрови води e тази, която ме провокира да пеем църковни песнопения, филмова музика, да участваме и да създават  за нас  етно-джаз проекти /Теодосий Спасов, Милчо Левиев, Jun Miyake/, да имаме проект с перкусионен ансамбъл, с оперна певица, със струнен квартет и филхармоничен оркестър, с обой и т.н. 

- Изкушавала ли сте да пишете Вие лично музика или да правите обработки?

- Не, не съм се изкушавала, защото това не е моята сила. Обичам нещата, които правя да са професионално и красиво изпълнени. 

- Поздравления за това, че извоювахте да има фолклорни специалности в Музикалната академия, където вече преподавате? Разкажете моля повече за тази нова стъпка?

- Много съм щастлива, че Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“  в София отвори врати за фолклорните специалности. Дълго време си мечтах за това, а убедеността ми, че е необходимост идваше от факта, че години наред получавах покани и изнасях лекции пред студентите на различни теми, сред които: „Що е женски народен хор“, „Как се създава и как се изгражда той“, „Специфични проблеми и трудности за преодоляване“, „Вокална работа с народните гласове за постигане на ансамблова звучност“, „Подбор на репертоар“ и т.н. Интересът, който предизвикваха бе сериозен. Сега се изучават народните инструменти кавал, гъдулка, тамбура и гайда. Има специалност „Народно пеене“. Аз преподавам „Камерни вокални ансамбли“, „Народен хор“ и „Дирижиране на народен хор“. Убедена съм, че студентите във фолклорните специалности ще получат една много сериозна подготовка в обучението си, съвместно с колегите си от класическите специалности.

- За какво мечтае диригентът Ваня Монева?

- Мечтая да се разширява кръгът на композиторите - български и чужди, които да пишат за нашия хор, инспирирани от начина и от стила на нашето интерпретаторско майсторство. Мечтая си да пеем в най-прекрасните световни концертни зали, които имат брилянтна акустика -  за пример ще дам зала „Чайковски“ в Москва, където усещането е невероятно, заради акустичната среда и  атмосферата й. Мечтая си, с моите момичета, да завладяваме нови и нови музикални пространства - у нас и по света, за да не спира животът и въздействието на красивата ни народна песен.

- Какво си пожелавате навръх 25-тия рожден ден на състава?

- Пожелавам си да сме здрави, за да може в следващите 25 години да правим все повече и повече хора щастливи с песента си и да доказваме пред света стойността, уникалността, мъдростта, дълговечността и красотата на нашата народна песен!

- Каква е формулата за създаването на успешна фолклорна формация и за нейното дълголетие?

- Няма специална формула. Има обич, отдаденост и посвещение, познание, професионални умения, търпение и вяра! А дълголетието се определя от стойността, която влагаш в това, което правиш. Нужно е да оставяш следи! Да имаш ярък почерк и присъствие! Да е разпознаваемо изкуството ти, сред множеството от подобни формации. Да се открояваш категорично с присъствието си и ако някой  те следва, наподобява, имитира, значи си успял да бъдеш еталон за подражание.

Екипът на „The News BG Reporter | Нюз БГ Репортер“ Ви пожелава здраве, още много успехи и творческо дълголетие!
Благодарим Ви за всичко, което правите и че Ви има!
Честит юбилей!
Сподели

Коментари

В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg