НЕ ПОСЯГАЙТЕ НА ИЗКУСТВОТО!
Иван Върбанов
Не може така, бе, хора!!!
Как така взимаш музиката на култовата песен от филма "Вчера" на Иван Андонов - "Клетва", и си слагаш някакъв текст за свои нужди и цели. Пускаш я в публичното пространство и се кефиш ?! Как така?
(Става въпрос за версията с подменен текст, която записа и пусна върху музиката на песента на Кирил Маричков един екип на политическа организация, за да громи свои полит опоненти ...)
Няма значение коя е партията, не искам да й правя реклама, а и въпросът е принципен !!!
Оригиналният текст е на Владо Даверов, музиката на Кирил Маричков.
Има авторски права, закони и норми, които регламентират и защитават създадените произведения и авторите от посегателства. Има и етични норми, човешки и колегиални! Обади се на колегата музикант - композитор, пък помоли, поискай разрешение за ползване и уговори как да се случат нещата.
Гаврата тук се отнася не просто до това, че е взета музиката на песен от филм, а, че това е произведение, превърнало се в символ за поколения българи. Помня как се редяхме на опашка, за да си купим билет и да видим лентата в кино Левски през 1988 г. И какво вълнение, разтърсваща емоция и преобръщане настъпи във всеки от нас след края на финалните надписи. Аплодирайки Андонов, Христо Шопов, Петър Попйорданов, Жоро Стайков, Ирини Жамбонас, Георги Рударов, Стоян Алексиев, Георги Русев и всички актьори, сътворили култовия шедьовър "Вчера". Един от великите постижения на родното ни кино, който бих поставил редом до "Козият рог", "Оркестър без име", "Време разделно" ...
И какво излиза? Взели музиката, сложили си фалшив измислен текст, по най-брутален и безцеремонен начин разрушили единството и целостта на създаденото произведение, за да го подчинят на други послания, с други мотиви и в друг съдържателен контекст. Без да питат авторите - съгласни ли са на това посегателство срещу творбата им.
Ето това сме ние, българите днес - посягаме на собствените си шедьоври, икони, образи, достижения, исторически личности. Зачеркваме, подменяме, разчленяваме, рушим, подменяме, разкостваме, профанизираме ... С претенцията, че сме гениите на днешното време, че сме най-великите и най-значимите. Гаврейки се с труда и постиженията на тези преди нас по най-бруталния и безцеремонен начин. И без да може някой да се противопостави ефективно и да спре духовната гавра. Прочетох, че Маричков отказва да влиза в битка за справедливостта и отстояването на правата си - сломен, разочарован и отвратен.
Питам се: защо другите мълчат? Защо всички мълчим? Защо с мълчанието си легализираме и благославяме поредно посегателство срещу българската култура и автори? Защо?
Помним ли в какво се закле всеки от нас, какви да бъдем и какво да отстояваме? И защо отстъпваме всеки ден, сантиметър след сантиметър, от мечтите си, от Истината, от справедливостта и Светлината?
***
Клетва (текст: Вл. Даверов)
Кълна се, никога да не забравям теб, с когото пет години всичко съм делил. Кълна се, попадне ли в беда един от нас да му подам ръка и в лош за мене час. Кълна се, попадна ли в беда да не предавам, приятелските грешки да прощавам. Кълна се във Дявола и в Бога да сторя аз за теб каквото мога!
Заклех се!