ИВАН ВЪРБАНОВ
Залата на Софийската градска художествена галерия бе препълнена.
Напук на Световното първенство по футбол.
И въпреки откриването на формата „Опера на площада“ на Софийската опера и балет.
Пет минути преди 19 часа, когато бе началото, хората продължаваха да прииждат, а разпоредителите на Градската галерия донасяха още столове, и още.
Предстоеше началото на паметна музикална вечер, посветена на непрежалимия приятел, колега, музикант, органист, пианист, византолог, диригент, вдъхновител, учител и будител. Думите не стигат, за да опиша личността, делото и приноса към българската музикална култура и музика, относими към личността на нашия Янко Маринов.
Носим го в сърцата си, помним го, в съзнанието ни оживяват моментите на неговите виртуозни и неповторими концертни изпълнения – уникални изживявания, които никога няма да се повторят.
Защото талантът на Янко Маринов е неповторим, недостижим музикален феномен.
Жаден да открие, да намери невидяни и неизпълнени произведения, да прозвучи музика, написана сякаш преди цяла вечност, да бъде първият, който да я оживи. А после да научи на тайните на старинната музика млади свои последователи, музикални дарования, у които искаше и пося страстта и любовта към изследователството и виртуозността.
Жаден да открие, да намери невидяни и неизпълнени произведения, да прозвучи музика, написана сякаш преди цяла вечност, да бъде първият, който да я оживи. А после да научи на тайните на старинната музика млади свои последователи, музикални дарования, у които искаше и пося страстта и любовта към изследователството и виртуозността.
Неговото име остава във времето и ще остане. Но светлината на неговата памет трябва да се поддържа. Затова и Фондация „Кончерто Антико“ направи вярната крачка – освен концертни вечери в памет на Янко, учреди Годишна награда на негово име.
Програмата, която хората слушаха със затаен дъх и жажда към изкуството, бе изградена с акцент върху Лист и Регер, но и с присъствието на Хендел, Дебюси, Берг.
Основен мотор и носител на концерта бе Станислава Георгиева – пианист, органист, диригент, музикален спътник на Янко Маринов на сцената, в неговите проекти и изследователски трудове.
Флейтистката Гергана Иванова свири с устрем, водеше в музикалните номера убедително, майсторски и със стабилна, ювелирна техника. Демонстрира своя характер, индивидуалност и палитра от настроения, нюансировка, но същевременно музицираше събрано, сдържано, с много вкус и мярка – за синхрон в ансамбловите номера, за усет спрямо акустичната среда на галерията и в пълен синхронен резонанс с партньорите си на сцената.
Сопраното Анастасия Алтухова имаше нелеката задача да ни преведе през творбите от програмата, като показа различни похвати и звук в пеенето си, съобразени с естетиката и стиловите изисквания на композиторите. Бе изключително вярна на мелодиката, пластиката на барока, патоса и романтиката, екзотиката и трудността на вокалните камерни форми, които изискват гласът да бъде третиран като равностоен инструмент на пианото. Анастасия имаше изключително близко сътрудничество през годините с Янко Маринов. Бе едно от водещите сопрана в основания от него ансамбъл „Кончерто Антико“. Янко редовно я канеше за солист в празничните и традиционните организирани събития в католическата катедрала „Свети Йосиф“ в София.
Затова и съвсем очаквано, логично и естествено бе решението на Фондация „Кончерто Антико“ именно Анастасия Алтухова да е носителят на Първата годишна награда „Янко Маринов“ 2026. Присъединявам се към избора и решението на колегията на фондацията.
И бих искал дебело да подчертая, че около Янко Маринов през годините се сформира ядро от изключителни български и международни музиканти, които споделят неговата страст към исторически информираното изпълнение на барокова, ренесансова и византийска музика.
Музикалното събитие и церемонията по връчването на Първата годишна награда „Янко Маринов“ ще оставят своя силен отпечатък в душата и съзнанието на всеки присъствал в залата на Софийската градска художествена галерия.
Защото в сърцата си хората усещаха светлината, аурата, духа и присъствието на Янко. И защото, сигурен съм, всеки един от нас, освен възторга от красотата на изпълненията и музиката, освен оживелите спомени и картини с участието на Маринов, с тъга и болка скърбеше и се питаше: „Защо си тръгна толкова рано, когато беше в силата си, когато талантът ти озаряваше всички, когато водеше към висотите в изкуството, когато имаше още толкова много идеи да сътвориш?“.
Да видиш сцената, изпълнена с хората, с които Янко споделяше диханието на барока и средновековието, беше пречистващо емоционално изживяване.
Фондация „Кончерто Антико“ и всички присъстващи артисти превърнаха тъгата в съзидание.
Янко събираше душите на хората и музикантите, беше откривател на таланти и пазител на вечното. И докато неговите ученици и съмишленици продължават пътя му, звукът на небесния орган няма да замлъкне, а неговата „Буря и утешение“ ще продължи да вълнува земния ни свят.
Научи ни да търсим красотата в старинните звуци и днес тази красота живее чрез новите таланти. И всеки път, когато чуем катедралния звън на „Свети Йосиф“, в паметта ни възкръсва споменът за един живот, неговия, извървян и осъществен като една небесна, сбъдната, съкровена молитва.
Светлината, която носеше Янко Маринов, остава онази движеща сила, която ще дава посока и устрем на пътя на неговите ученици, последователи, съмишленици, колеги, приятели.
Озарени от тази светлина, ние не се сбогуваме, а обещаваме да пазим непреходния му огън във времето.
Аплодисменти!
/Репортерски хроники, Иван Върбанов/
