РЕПОРТЕРСКИ ХРОНИКИ - СОФИЯ - ИВАН ВЪРБАНОВ -
Историческо събитие за българския театър.
И за София.
След 4 години на мъчителен ремонт, перипетии, ставане и падане, премеждия,
проба-опит, най-накрая Театър София отвори врати.
Трупата се завърна в своя дом, за да открие и юбилейния си 60-и сезон.
На 8-и ноември, без излишни фанфари, театърът вдигна завеса: за официални лица,
гости, общински служители, близки и приятели, за да видят те първи подготвения
спектакъл с участието на цялата трупа – авторският спектакъл на гост-режисьора
Маргарита Младенова.
Заглавието е знаково „Не свиква с тъмното окото“, като за основа взима „Корени“,
поставен преди 60 години от Леон Даниел.
Сградата на Театър София свети като нова отвън. На влизане гостите видяха
обновените фоайета и цялостен интериор. Изложба-галерия от портрети на
актьорите от трупата посреща посетителите още с влизането. Подредена е и архивна
експозиция от снимки на представления, запечатали във времето славните 60
години на общинския културен институт.
Сред официалните гости бяха и кмета Терзиев, който мина съвсем неформално, без
да се натрапва, за да се поздрави с колеги и екипът на театъра. Тук бе и
зам.-кметът Ирина Дакова, шефът на Столичния общински съвет Цветомир Петров,
Кирил Вълчев – избран за вицепрезидент, Тони Хекимян от групата на ГЕРБ, Борис
Бонев от Спаси София … От театралната гилдия: проф. д-р Пенко Господинов -
зам.-ректор на НАТФИЗ, проф. Здравко Митков, Николай Поляков, проф. Пламен
Марков, Илко Ганев – Съюза на артистите в България …
Цялото фоайе бе отрупано с цветя, които институции, организации, сдружения,
директори бяха изпратили до трупата, заедно с поздравителни адреси до временния
директор Стефан Иванов.
Точно в 19 часа залата притихна, за да чуе първите акорди от авторската
постановка на Маргарита Младенова в паметния ден за Театър София, ознаменуващ
откриването на сградата и началото на юбилейния сезон.
Изчистена черно-бяла стилистика в осмислянето на цялото съдържание кодира
препратка към борбата Светлина – тъмнина, Добро – зло, Свобода – диктатура, история,
памет, преклонение, героизъм, символи, апостоли …
Младенова изключително умело събира в един общ пъзел, посредством сценични
похвати в сценографията, откъсите, които съставляват цялото пано от пиеси на Йордан
Радичков, Иван Радоев, Иван Пейчев, Стефан Цанев, Валери Петров, Веселин
Ханчев, Георги Марков, Боян Папазов, Константин Илиев и Първан Стефанов.
Връзките преливат умело във времето и пространството с помощта на музикалната
партитура, създадена от Христо Намлиев. Тук трябва да подчертаем изключителната
работа на Ивайло Николов (сценография) и оригиналните съвременно
осмислени костюми.
Аплодисменти за всички участващи актьори: Ангела Канева, Владимир Солаков, Гергана Филипова, Гринго-Богдан Григоров, Даниел Кукушев, Дария Симеонова, Димитър Стойнов, Елена Дечева, Елеонора Иванова, Ивайло Герасков, Йоанна-Изабелла Върбанова, Лилия Маравиля, Мила Банчева, Милена Живкова, Мирослав Тънгаров, Михаил Милчев, Невена Калудова, Неда Спасова, Николай Димитров, Петя Силянова, Пламен Манасиев, Симона Халачева, Юлиян Малинов, Юлиян Рачков, Евтимиос Триандафиллу, Ириней Константинов и Сава Пиперов.
Маргарита Младенова успява да спои в цялостно живо сценично платно изобилието и
мащаба на създаденото от именитите наши класици – автори и да осмисли с препратка
към днешното време духа на посланията, част от които са създадени с адрес на
отминалия соцреализъм. Но тя вдъхва живот на картините от миналото, които
оживяват пред нас, за да ни припомнят и за да ни напомнят какви бяхме, какво
искахме и какви искаме да бъдем. И накъде искаме да вървим. Успява да създаде
спираща дъха сценична картина, да моделира пластично изразните средства на
театъра, да наелектризира и насочи актьорите в онази неин стил, класа и почерк,
под които гордо да постави името си в края на респектиращо силната театрална
творба, която публиката възторжено аплодира на крака.
Запомнящи акцентни остават превъплъщенията на Ивайло Герасков – като поп
Кръстю, Мишо Милчев – като Топузов, ярката характерност на баба Гичка –
изиграна от Невена Калудова, апостолският образ на Раковски със силно
присъствие и сценична реч – Гринго –
Богдан Григоров, яснотата и звънливостта на Владимир Солаков, харизмата и
школовката в играта на Сава Пиперов, Петя Силянова, Милена Живкова,
спонтанността на Лилия Маравиля. Цялата трупа е един равностоен екип в този
спектакъл, в който виждаме и съвсем новите попълнения в трупата, както и
студенти от НАТФИЗ.
И тук, в името на паметта, Истината и фактите, трябва да благодарим.
За довършеното, построеното, съграденото.
За спасения проект, който трябваше да завърши през 2023-а година. Но, се
превърна задълго в една строителна площадка, която за три години кметът Васил
Терзиев и екипът му успяха да превърнат във всичко онова, което днес виждаме. И
сякаш между другото остана фактът, че бяха спасени над 10 милиона евро –
финансов ресурс по линия на европейските програми. Забатаченият проект бе
вкаран в ритъм, бяха намерени решения, заработи се активно, с мисъл и отговорно
по него. Защото в т.нар. проект имаше неща, които някой или беше забравил да
планира или не му пукаше, че отсъстват. Но без тях театър няма как да
функционира. Кметът Васил Терзиев разясни, че сред критичните моменти са били
казусите с интериора, оборудването, проблемите с електрозахранването, пренебрегнатото
облагородяване на терена около театъра. И още: нерешените казуси с облицовка,
акустиката на залата, осветлението. Липсата на интериорен проект за голямата
зала, оборудването за гримьорните, осигуряването допълнително на подова
настилка, завеси, видеонаблюдение, външното архитектурно осветление и фасадата
и т.н.
Сега на театъра предстои да бъде избран и ново ръководство, очаква се Столична
община да насрочи конкурс за директор. С надеждата, че най-хубавото предстои.
Защото така е – не свиква с тъмното окото. И така трябва да бъде! Винаги в
полет и стремеж към Светлината, духовността и високите постижения в изкуството.
Честит празник! Честит старт на юбилейния 60-и сезон!
Бъдете!
/НЮЗ БГ РЕПОРТЕР/