АЛЕКСАНДРОВСКАТА ГРОБНИЦА ПОЛУЧИ ЗНАКА НА ЕВРОПЕЙСКОТО НАСЛЕДСТВО НА ЕК ЗА 2021

14 Май 2022г.

54b9206a89720.jpg


НЮЗ БГ РЕПОРТЕР / Иван Върбанов, 14 май 2022 г. /
Александровската гробница - с музейния център „Тракийско изкуство в Източните Родопи“ край с. Александрово, община Хасково, е отличена от Европейската комисия със Знака на европейското наследство за 2021 г.

12 са общо световните обекти, на които ЕК присъжда своето отличие тази година.

Това е първият български обект, получил отличието.

От 2013 г. Знакът на европейското наследство на ЕК се присъжда от независими експерти на сгради, музеи, архиви и паметници с особено значение за европейската култура и история.

Към момента 60 обекта, намиращи се из Европа са носители на отличието.  

ЗА АЛЕКСАНДРОВСКАТА ГРОБНИЦА

Уникалната тракийска гробница от IV в.пр.Хр. е открита през 2000 г. от екип от археолози, ръководен от д-р Георги Китов.
Предназначението й е било да бъде последен дом на някой от тракийските владетели, чието име остава тайна и до днес.
Със своите стенописи и архитектура Александровската гробница е една от емблемите на тракийското културно наследство в България и се нарежда сред най-големите съоръжения от този тип, открити досега.

Гробницата е строена без спойки от железни скоби и олово – нещо рядко срещано в тракийската архитектура. Прави впечатление необичайно дългия дромос (коридор), построен с такива размери, за да бъде осигурен постоянен достъп от периферията на могилата до камерите във вътрешността й (височината на самата могила е около 15 м, а диаметърът й - над 70 м). Дромосът отвежда в правоъгълно помещение, от което се влиза в основната кръгла камера. Входовете между коридора и двете камери са трапецовидни и високи под 1,20 м. Били са затваряни с малки двукрили каменни варти, заключващи се от вътрешната страна със система от резета. Кръглата камера е изградена е от прецизно обработени гранитни блокове. Закуполяването на стените започва още от покрития с каменни плочи и с дебел слой варова замазка под. Стените също са покрити със сходна мазилка, върху която са нанесени стенописите.

В кръглата камера  има 16 пояса стенописи. Най-долният е с керемиденочервен цвят. На следващия пояс на стената точно срещу входа се виждат: вляво - седнал на стол мъж с брада извръща глава към своя слуга, който му подава рог с вино.  На стола е окачен меч. В дясно от него има мъж и жена, седнали с ръце,  поставени една върху друга  - предполага се, че са изобразени владетелят и съпругата му. В дясно след тях е фигурата на втори слуга, който поднася златен ритон на владетеля. Вижда се маса, отрупана със злато и сребро.

Следват черен и червен широк пояс, ивици с геометрични елементи и свастики в бяло и черно. Над тях е най-добре запазената ивица с фигури, която изобразява владетелски лов. Виждат се четирима ездачи и пехотинци, които нападат глигани и сърна.

Централната фигура в композицията вероятно е на погребания в гробницата владетел. Седлото му е от леопардова кожа (доказателство за висок социален статус). Той единствен напада животното фронтално с копия. Изобразени са и десетина кучета. Вероятно другите фигури са на хора от тракийската аристокрация. Всички войници са облечени в различни цветове.

Интересен е образът на голия гигант, въоръжен с двойна брадва, тъй като това оръжие е символ на властта и на божественото. Куполът над ловната сцена е бил жълт, но днес е посивял в резултат на стареенето на боите. Таванът завършва с ключов камък, който отвътре изглежда като правилен кръг.

До ложето е открит портрет на мъж в профил, издълбан в стената. Над него има надпис на гръцки, който гласи - KODZIMASES HRESTOS (Коджимаш майстора). Смята се, че това е автопортрет на художника на гробницата.

В квадратната камера и в преддверието на коридора има изобразени бойни сцени - може би победи на погребания. Преддверие: ляво – конник и пехотинец с червена дреха и щит. Пред пехотинеца има фигура на жена, облечена в бяла дреха с червен накит.  Виждат се ясно лицето й с къса коса и остър нос и босите й крака долу в дясно на сцената, допрени до пода; дясно: владетелят на кон напада гол пехотинец с копие и щит.

През май 2009 г. със съдействието на японското правителство до Александровската гробница е отворен музейния център „Тракийско изкуство в Източните Родопи“. В него туристите могат да разгледат точно копие на гробницата, а оригиналът е недостъпен за посещения, за да могат стенописите да бъдат запазени от влияниянието на външната среда. 

В музея са изложени също и уголемени снимки на детайли от оригиналните стенописи, придружени с разяснения какво изобразяват и какви действия извършват фигурите. Интерес представлява и изложеното в музея златно съкровище, съдържащо откритите в северната част на Сакар планина 98 златни апликации. Датирани около 4500-4000 г.пр.н.е., те са сред най-старите предмети от обработено злато в света.

От 2011 г. Александровската гробница е част от Стоте национални туристически обекта на България.


159865249_3817881464948009_5628104025060159381_n.jpg

159140518_3817881531614669_8678476422999793261_n.jpg

139165668_3673186219417535_8763924140457378561_n.jpg

139090322_3673186102750880_8714428927404682189_n.jpg

138940944_3673186096084214_5960468690935937682_n.jpg

138805950_3673186099417547_1602836392546105880_n.jpg

138133982_3663400453729445_7806142963998921274_n.jpg

130013724_3569967196406105_6511235195088074672_n.jpg

Сподели

Коментари

Изпрати