EРГЕНЪТ - КАПКИТЕ - ТАНЦУВАЩИТЕ ЗВЕЗДИ

Ергенът. Като две капки вода. Денсинг старс.

Мисля си за тези три шоу-програми, които вървяха успоредно в тв ефира.

С месеци …

Кое е общото, кое е градивното, кое е позитивното и пошлото …

Имаше ли вдъхновение или разочарования, те окриляваха ли публиката и зрителите или ги зареждаха с негативизъм, с ниЗки страсти, с лошотия и деструкция?

Преди време написах, че „Ергенът“ е тв академия за конфликти и интриги.

Днес, след края на шоуто мога да кажа със сигурност, че Ергенът е огледало на живота и действителността.

Такива, каквито са – 1 : 1.

От екрана виждахме красиви жени, които използваха всякакви похвати и оръжия, за да елиминират една – друга в конкуренцията помежду им.

Виждахме Ергенът, който се целуваше с всяка една от тях и на всяка обясняваше колко е красива, чаровна, единствено и незаменима и колко много я харесва.

Видяхме и гласа на разума – в лицето на майката на Ергена, която нарече всичко с имената им и подреди фигурите според обстоятелствата и функциите на шахматната дъска.

И внесе реалистичност и отрезвяване в главата на сина си.

Без да го полага „зад врата“ или да ползва авторитета на баща му пред камерите.

Въпросите за въздействието на това шоу върху публиката са много.

Знаете ли, аз непрекъснато се питах, гледайки: абе как така една майка си зарязва сина, за да влезе три месеца в реалити? Това не противоречи ли на някакви морално – етични и дори законови норми? Дали Агенция за закрила на детето не трябва да се самосезира за това?

Не искам да съм краен, но как Ви изглежда отстрани тази постъпка на майката? На мен не ми е ОК, никак!

Как така един мъж става многоженец пред камерите и какво е посланието към младите пред екраните: можете да имате 26 гаджета едновременно, с които да излизате и да се мляскате, да им сваляте звезди и да се възползвате от тях на макс. Няма лошо, не нарушава норми и правила. Действайте на воля … Нима така искаме да възпитаваме младите днес?

Та за какви теми си говореха участничките, когато не се плюеха, обсъждаха, нападаха или интриганстваха? За никакви … ! За ни-как-ви ! ФАКТ!

Опустошаващо шоу за гледане. Е, да, наистина е тв урок за психолози, аналитици, социолози. ДА, това е огледало на днешните хора и на днешния живот. За съжаление ! Има и такива хора и те никак не са малко, явно. Тъжен факт!

За Наум нищо не казвам. Не зная какво му носи това участие, освен хонорарите …

Това шоу нямаше да бъде онова, което е, ако не беше яркото присъствие на Рачков и Геро. Ех, първото име, което ми дойде да напиша бе на Зуека и се спрях – ама ни липсва, нали?

Още не мога да си обясня кое накара този наш даровит актьор да потърси изгнание зад граница? Какво толкова се е случило, кое обсоятелство или човек го принудиха и го прогониха?

Да, актьорите и певците – участници, се стараеха. Получаваше им се – в една или в друга степен, да направят ролите за седмицата. Учудващо е, че певците нерядко се представяха по-лошо от актьорите в отношение на пеенето. Което е непростимо и непоправимо. Няма как да видим, че певец пее неточно, фалшиво, интонационно ниско, а пък актьор – се справя някак по- на ниво. Въпреки че за професионалистите е кристално ясно, че постижението, дори образцово, е моментно, не е постоянно постижение. Защото в тези професии качеството и нивото идват след много години упоритост и работа, работа, шлифоване, и пак работа. Даже можем да кажем – през целия път и през цялата кариера. Труд, работа, упоритост! Не бе рядкост, когато победител за седмицата при изпълнението си втория път показваше катастрофално изпяване. Това говори само по себе си за нестабилност, случайност и липса на здрава основа. Но, актьорите все пак не са певци и там аршинът трябва да е друг. Калкулацията: актьори спрямо певци, бе в полза на актьорите! Категорично!

Да, Маги бе прав, че екипът му твори история. И да, телевизията наистина се превърна в мост, в нова форма на театър, можем дори да кажем съвременен вариететен. Но със сигурност се правеше изкуство, имаше стремления, постижения, а импровизаторското майсторство на Митко и Геро бе еталон на блясък и виртуозност. Макар тук-таме да излизаха от мярката, остротата да бе в повече, иронията или хапливостта да бяха все по ръба на бръснача, аха да отидат в лоша тоналност, но някак успявяха и бързо се връщаха в светлината и блясъка.

Огромен екип, огромна робата, постижение за тв ефира, безспорно достижение за цялата продукция. Телевизионен връх – да. Бих имал по-големи очаквания откъм качеството и съдържанието на самите участници. Трябва да успяват да бъдат на висотата на телевизионното майсторство и професионализъм на екипа на Маги! Браво на Вас, хора! Браво!

Може би „We are the world“ трябваше да е финала - с децата и всички участници, в това число и с журито на сцената. 

Трябваше да е така!

Гледах само финала, за разлика от трите месеца, в които следях всяко издание на другите шоута.

Ненадминат блясък на сцената, прецизност, флуиди, бравурност, фойерверки, достойни за световно ниво и реализация на такова. Визията бе прекрасна.

Усилията и постиженията на участниците заслужават поклон.

Удивителни!

Тук няма лъжа, няма място за коментари.

Израстването в танца на всеки един е видим, като в спорта. Излизаш и доказваш себе си. Безкомпромисно!

Създатели на изкуство с майсторство.

Страстите накрая – дали този, който бил взел купата бил най-добрият или подгласника му, нямат никакво значение. Въпрос на мениджмънт, продуцентство, а оценки и преценки на когото и да било са винаги нещо субективно. Така че там 2 и 2 не прави обезателно 4.

Така че дишайте!

Важно е художественото внушение, насладата от показаното изпълнителско изкуство, мотивацията, равносметката след постиженията, радостта от преодоляното, съпричастността и изключителния позитивизъм между участниците. Това личеше. И то много!

И това е също огромен плюс и преимущество, което прави програмата уникална!

Поздравления!

Ако трябва да обобщим: за мен е важен смисълът, художествената стойност, посланията, постиженията на сцената, онова, което ще помним и което си заслужава адмирации и признание.

Има ли го? Няма ли го? Какво ще остане след края на изданието? Дали ни е докоснало, дали ни е накарало да се просълзим, да се усмихнем, да погледнем в интернет за повече информация по отношение на някой от участниците, дали ще искаме да го следваме в развитието му и след предаването? Дали ще сме благодарни за видяното? Дали сме станали по – добри и дали сме научили нещо ново – за живота, за отношенията ни, дали сме се замислили, дали сме пораснали, дали, дали, дали …

Тогава е имало смисъл!

Нали?