THE NEWS BG REPORTER
Хората не сме нито добри, нито лоши. Всички сме функция от факторите, които ни изграждат. Съвсем нормално е, че идва момент, когато се питаме: „Какъв щях да бъда, ако бях поел по друг път?“ Търсим себе си, преследваме щастието. Понякога го губим, без да си даваме сметка, че всъщност това е печалба, защото откриваме друго щастие, много по-стойностно. И ни се струва, че сме живели някой чужд живот, че ни предстои да влезем в нашия, истинския.
Такива мисли поражда великолепният дебютен роман на Ваня Кралева „Чужд живот“, който излезе от печата с логото на издателството за българска литература „Лексикон“. С основание издателят се е доверил на авторката. Тя заплита в романа си житейска интрига, която би могла да сполети всеки един от нас. Днес ни върви и печелим, утре се проваляме и губим! А героите и са толкова истински, че неволно ги разпознаваме в нашето приятелско обкръжение.
Още в началото на романа Ваня Кралева подхваща сюжет, който до финала ще ни държи в напрежение. Ще се питаме: „Какво ще стане с Габи, преуспялата в професията млада жена, радваща се на благоволението на шефа чужденец? Стигнала своеобразен връх в кариерата си, тя изведнъж се срива, давайки си сметка, че вече не е любимката на шефа, че е била мамена. Ситуация житейска, сполетяла толкова жени по света.
Габи намира своя път. Връща се към исконни ценности, открива приятелка от ученическите си години, намира смисъла на живота в грижа за деца с недъзи.
С дълбок хуманизъм и топлота Ваня Кралева вае и другите си герои. За момента те се опитват да намерят себе си, което не означава че по- нататък няма да се загубят отново. Колоритно е присъствието на стара актриса, достолепна дама, която се грижи за клошар, осигурявайки му всеки ден храна. Не става дума за ексцентричен персонаж, а за съвсем човешки порив и стремеж към общуване. Ваня Кралева вади на преден план темата за социалната изолация, за самозатварянето, за неумението на родители и деца да намерят път едни към други.
Езикът на писателката е свеж, естествен, непринуден. В интервюта тя споделя, че писането за нея е разтоварване и удоволствие. Става рано сутринта, сипва си чаша кафе и между 6 и 7 часа пише.
Професията и е далече от литературата. Занимава се с бизнес администрация, работи в голяма корпорация. Омъжена, с две деца. Дълго време е живяла в чужбина, но после е предпочела да се установи в България. Богатството на образите, които създава, тя обяснява така: „ Във всеки човек живеят няколко потенциални „Аз“-а, които ще се разгърнат при определени обстроятелства. Човек може да е и конформист, и авантюрист едновременно, зависи от ситуацията“
Затваряйки последната страница на „Чужд живот“, читателят ще остане удовлетворен от развръзката на сюжета. И ще си даде сметка, че човешкото същество много често води чужд живот, не своя. Че не си дава сметка за малките радости, които правят всекидневието ни светло и интересно. Че любовта изчезва, но и се връща. Че си струва да предприемем завръщане към собствения си живот, където са истинските непреходните ценности.
Хората не сме нито добри, нито лоши. Всички сме функция от факторите, които ни изграждат. Съвсем нормално е, че идва момент, когато се питаме: „Какъв щях да бъда, ако бях поел по друг път?“ Търсим себе си, преследваме щастието. Понякога го губим, без да си даваме сметка, че всъщност това е печалба, защото откриваме друго щастие, много по-стойностно. И ни се струва, че сме живели някой чужд живот, че ни предстои да влезем в нашия, истинския.
Такива мисли поражда великолепният дебютен роман на Ваня Кралева „Чужд живот“, който излезе от печата с логото на издателството за българска литература „Лексикон“. С основание издателят се е доверил на авторката. Тя заплита в романа си житейска интрига, която би могла да сполети всеки един от нас. Днес ни върви и печелим, утре се проваляме и губим! А героите и са толкова истински, че неволно ги разпознаваме в нашето приятелско обкръжение.
Още в началото на романа Ваня Кралева подхваща сюжет, който до финала ще ни държи в напрежение. Ще се питаме: „Какво ще стане с Габи, преуспялата в професията млада жена, радваща се на благоволението на шефа чужденец? Стигнала своеобразен връх в кариерата си, тя изведнъж се срива, давайки си сметка, че вече не е любимката на шефа, че е била мамена. Ситуация житейска, сполетяла толкова жени по света.
Габи намира своя път. Връща се към исконни ценности, открива приятелка от ученическите си години, намира смисъла на живота в грижа за деца с недъзи.
С дълбок хуманизъм и топлота Ваня Кралева вае и другите си герои. За момента те се опитват да намерят себе си, което не означава че по- нататък няма да се загубят отново. Колоритно е присъствието на стара актриса, достолепна дама, която се грижи за клошар, осигурявайки му всеки ден храна. Не става дума за ексцентричен персонаж, а за съвсем човешки порив и стремеж към общуване. Ваня Кралева вади на преден план темата за социалната изолация, за самозатварянето, за неумението на родители и деца да намерят път едни към други.
Езикът на писателката е свеж, естествен, непринуден. В интервюта тя споделя, че писането за нея е разтоварване и удоволствие. Става рано сутринта, сипва си чаша кафе и между 6 и 7 часа пише.
Професията и е далече от литературата. Занимава се с бизнес администрация, работи в голяма корпорация. Омъжена, с две деца. Дълго време е живяла в чужбина, но после е предпочела да се установи в България. Богатството на образите, които създава, тя обяснява така: „ Във всеки човек живеят няколко потенциални „Аз“-а, които ще се разгърнат при определени обстроятелства. Човек може да е и конформист, и авантюрист едновременно, зависи от ситуацията“
Затваряйки последната страница на „Чужд живот“, читателят ще остане удовлетворен от развръзката на сюжета. И ще си даде сметка, че човешкото същество много често води чужд живот, не своя. Че не си дава сметка за малките радости, които правят всекидневието ни светло и интересно. Че любовта изчезва, но и се връща. Че си струва да предприемем завръщане към собствения си живот, където са истинските непреходните ценности.