„АСТЕРОИД“ НА ВЛАДИМИР ЛЕВЧЕВ – БЕЗЦЕННА КНИГА ЗА ВСЯКА ДОМАШНА БИБЛИОТЕКА

The News BG Reporter

Три отделни новели е включил в новата си книга Владимир Левчев, която носи провокативното заглавие „Астероид“. Появи се на книжния пазар с логото на издателството за българска литература „Лексикон“. Новелите са озаглавени : „Забравихме си очилата в друга епоха“, „Изгорелият Младежки театър“ и „Сам в Града на безсмъртните“. Всичко това е обединено в романа „, Астероид“, чието действие хронологически започва във втората част,  в края на XX век, продължава в третата, в края на XXI век, и завършва в първата част, през XXIII век.  Освен астероида,  има и нещо друго, което остава отвъд времето. То се усеща и съпреживява, след като романът, бъде прочетен. 

Книгата, чийто редактор е журналистката Светлана Дичева, съставлява триптих за края на света. В трите разнообразни столетия един и същи човек се пробва да избяга от времето и най-много от себе си. Поетът Владимир Левчев се оказва майстор разказвач. Той си играе с жанровете, като преплита мистиката и науката, фантастиката и поезията.

 Чест прави на автора, че не е забравил потеклото си – син на големия български поет Любомир Левчев, чиито рими остават непреходни във времето.. 

„Забравих си очилата в миналата епоха. И не ми се връща да си ги взема“ – тия думи на Любомир Левчев са встъпителното лого към първата новела. Тя започва грабващо, приковаващо, в духа на Габриел Гарсия Маркес, или може би Алехо Карпентиер.: „Това тяло в пепелта пред него прилича на човешко: черно, мускулесто, със стиснати юмруци и челюсти – но, ако ги духнеш, от мускулите се отделят облачета прах“. Звучи и страшно, и примамващо.  Неволно читателят си спомня Макондо и „Сто години самота“. 

Новелата „Изгорелият Младежки театър“ е може би най-интересната от трите. Тя е проникната от силни автобиографични преживявания. Героят е в Америка, а сънува, че върви по бул. „Дондуков“, в сърцето на София.  Там, където се намира едно от култовите места на българската столица. Героят знае, че театърът, където всички сме се радвали на Том Сойер и Пепеляшка, е изгорял. В мрака зеят избити, опушени витрини. По паважа – светлини от мъждукащите улични лампи. Точно там съзира жена, приведена,   с обръсната глава. Но не може да я разпознае…

Сюжетът тече – занимателен, увличащ. Читателят бърза да разплете енигмата. Българинът в Америка ще потърси по скайп връзка с близките си в родината. Какво ли ще узнае от тях? Колко ли ще му се иска наистина да се разходи по „Дондуков“, не само в съня си? Градските пейзажи на София и Вашингтон ще се редуват, ще се смесват в странни видения в тревожните му нощи.  

И в третата новела – „Сам в Града на безсмъртните“, изненадите няма да секнат. Родовата памет непрекъснато ще се буди у главния герой, няма да му дава ни минута покой.  С него ще се вълнува и читателят. .  

Дистопичният разказ, подхванат от Владимир Левчев в „Астероид“, визира   проблемите на битието. Изпълнен е с  концепции и хрумвания. На моменти читателят  потъва в богатите описания, опитва се да открие частица от себе си в душата на героя. Положително успява да го постигне, защото всички, дълбоко в себе си, сме българи. Където и да се намираме, все ни тегли към родината. 

„Астероид“ на Владимир Левчев се опитва да отговори на много въпроси, актуални за днешния ни ден.  Това прави книгата безценна за всяка домашна библиотека.