Нюз БГ Репортер
Автор:Иван Върбанов
Препълнен бе салонът от почитатели на театъра, меломани и културни специалисти, дошли да видят гостуващата постановка на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" - Варна на сцената на Сатиричния театър в София. "Юн Габриел Боркман" на Херник Ибсен е поставка, режисирана от проф. Пламен Марков, преводът от английски и сценичната адаптация - също. Традиционно като подход и работа в утвърден тандем, а и съвсем очаквано музиката е поверена на Калин Николов, а сценографията и костюмите са дело на Мира Каланова.
СЮЖЕТЪТ
Пиесата е създадена от Ибсен преди много, много време. Годината е 1896 г., а норвежкият драматург е съградил в ярък и подчертано драматичен сюжет една история - снимка, рисуваща проблемни теми, които се случват и днес, даже особено днес. За разминаването между очакването на родителите и мечтите и плановете на децата, за мини-световете на герои и персонажи, които са в категоричен смазващ дисонанс с макро-света на реалността, за конфликтите между най-близките хора в семейството, за вечната тема за неудобната и скритата любов, която или е забранена, или е обречена на невъзможно съществуване, за възхода и падението, за разочарованията и тежестта на бремето да умееш да продължиш по жестокия път на живота, тогава, когато всичко изглежда разрушено. Действието е реалистично, а сценичното пространство е разделено на три успоредни сета, вградени един в друг в дълбочина. Пламен Марков разсича сцената на три пласта, които експлоатира посредством силата на светлосенките и светлинното им активиране. Във вертикал е надградено сценичното пространство, където по много умел и конструктивен начин е намерена допълнителна сценична проекция, която да бъде ползвана - там е разположен офиса на банкера Боркман, който стои затворен осем години, чакайки да бъде поканен отново за генерален мениджър на банка и да възкръсне, след финансовото фиаско, за което е лежал в затвора. Историята показва съвсем релефно сблъсъка между двете сестри - гожспожа Боркман и близначката й - Ела, които влизат в титанична битка за попечителско влияние над сина на Боркман - Ерхарт, отгледан от леля си. Главният счетоводител Фолдал мечтае да бъде драматург и пише пиеси, но най-голямото му грижа е бъдещето на дъщеря му Фрида, която заминава, без да се сбогува с баща си, прегазвайки го с шейната, в която са нейната менторка г-жа Уилтън, Фрида и Ерхарт - побегнали към химеричното бъдеще за реализация в голямото изкуство, но станали жертва на обиграната дама - изкусителка, която гледа на тях като на играчки за удоволствие и забавление.
Катарзисът при Ибсен е задължителен. Героите са разпънати на житейските им кръстове заради изборите и грешките, които на направили, за да бъдат изведени до висотата на едно от основните послания: „Животът е битка с душевните тролове и чудовищата всъщност са вътре в самите нас.“
АПЛАУЗИТЕ
Разбира се, че финалът на двучасовото представление бе приветствано от публиката, която аплодираше на крака. В залата забелязах и Вальо Ганев, и Ириней Константинов със съпругата си, и много актьори, режисьори и културтрегери.
Нека откроя брилянтната игра, харизма и въобще цялостна ярка актьорска игра на гениалния, уникален и безмерно талантлив Николай Урумов. Не, не, това не са комплименти или самоцелни хвалби, о, не! Превъплъщението на Урумов наистина е виртуозно, с прецизна и бляскава речева партитура на образа, разчетена до последния детайл и планирана до последната секунда - градиращо, осмислено, дозирано, с мярка и абсолютна точност на цвят, емоционална наситеност и багра, яркост на артикулация и подчинена на драматургията и задачите, подчинена на анализа на творбата и текста. Урумов е активен, пластичен, неочакван, релефен през цялото време. Всяка буква от огромния текст на ролята бе поднесена със сценична реч, която все по-малко актьори могат да покажат като умение - пробивност на гласа, ясен тембър и отчетливост на фразата, подчертаваща смислово и звуково - интонационно преживяванията на героя, с темперамент и дълбока чувствителност на интерпретацията, и с динамика на плътността на пресъздаването на преживяванията на персонажа. Поздравления към Николай Урумов за усета към детайла, за цялостното изграждане на образа на Боркман - пластичните фойерверки, единството на пластиката с речевата партитура на героя, оставайки верен на природата и уникалното си дарование. Не си представям постигнатия успех на спектакъла без присъствието и приноса на Урумов!
Поздравления и за:
Милена Кънева, която се превъплъщава в г-жа Гунхил Боркман, Биляна Стоева - в ролята на Ела Рентхайм, Теодор Каракачанов - представящ образа на студента Ерхарт, Михаил Мутафов - Вилхлм Фолдал, Христина Джурова - като Фани Уилтън, Мелин Ердинч - Фрида Фолдал и Миглена Везилова - като прислужницата Марлене.
Поздравления!
Аплодисменти!
На добър час! И дълъг сценичен живот на спектакъла!
