Юлия Кръстева, оперен режисьор в Софийската опера: "СЪЗДАВАМ ТВОРБИТЕ СИ, ЗА ДА МОГАТ ДЕЦАТА ДА ПОЛЕТЯТ НА ЕЗИКА НА МУЗИКАТА И НА КРИЛЕТЕ НА ФАНТАЗИЯТА!"

Детските спектакли, детската линия е ниша, в която работи оперният режисьор и либретист Юлия Кръстева още от 2008-а година. Това впускане в реализацията на оперни продукции за деца е в унисон с концепцията на директора на Софийската опера и балет - акад. Пламен Карталов, за отглеждане и грижа към най-малката публика на театъра - утрешните меломани и почитатели на високото музикално-сценично и балетно изкуство.

На 6 март е премиерата на детската фентъзи опера "Вълшебната гора" от Юлия Кръстева, която е и режисьор на спектакъла. Потърсихме я, за да я поканим да разкаже повече за премиерната постановка, за удоволствието да твори за деца и за тайната и чудесата в нейните вълшебни приказки.

ПЪРВОТО ЛИБРЕТО

"Моето първо либрето се появи през 2008-а година", си спомня Юлия Кръстева.

През 2004 година към читалище “Д-р Петър Берон” с Дора Драганова създадохме Детски музикален театър “Пипи”, по-късно преименуван в “СветЮлка”, с вокален ръководител д-р Светлана Иванова. Всеки сезон правехме  премиера. Така през 2008 се появи "Кале детективът" по Астрид Линдгрен и музика на Румен Бояджиев - син.  Творбата е в стила на джаза, с текстове за малки арии, доколкото артистите са деца. 

По-късно, когато постъпва в Софийската опера пише сценария на "Червената шапчица", "Вълкът и седемте козлета", "Бременските музиканти", адаптацията на "Рейнско злато", “Вълшебната флейта”, “Севилският бръснар” и др.

"ВЪЛШЕБНАТА ГОРА" е чудна приказка по авторски текст, дефиле - панорама на известни оперни персонажи, а спойката и осмислянето се случва чрез една история, която Юлия Кръстева разказва на езика на създадената от нея поезия и фабула. 

Авторката създава текста на историята, но ползва създадената музика от известни оперни перли, за да изгради своята неповторима приказка. На сцената произведението ще се изпълнява на български език. Явяват се различни герои: Фигаро от "Севилският бръснар" на Росини, Брюнхилда от "Зигфрид" на Вагнер, Ескамилио от "Кармен" на Бизе. Изпълнява се неаполитанската тарантела от Росини, Фарандола от Арлезианката - Бизе. Присъстват още много други фрагменти от популярни произведения, част от световната музикална класика. 

"Това са много мелодични творби, останали като бисери в музикалното всемирно наследство. Когато следвам драматургията на моята вълшебна приказка, вкарвам и моя поезия в произведението, която е инспирирана от самата музика", обяснява Юлия Кръстева.

ЗА ТЕХНОЛОГИЯТА И СЮЖЕТА 

"Тръгвам от принципа, залегнал в три приказки - "Гъбарко", "Житената питка" и "Хензел и Гретел". От първата приказка съм взела оживяването на самата Гъбка и чудото на вълшебника на гората /Фигаро/, който й дава ръце и крака, за да може да пътешества. Основната нишка е, че тя трябва да си намери приятел. След като започва пътешествието си, идва принципът от "Житената питка" - всеки, който среща гъбката много я харесва. Дори иска да я сготви, но тя винаги успява да избяга. Винаги! И когато излиза извън гората, се пренасяме в морската част - слънчевият Неапол. Точно тогава Гъбка си харесва принц Гъбчо /Антонио/. Има и вещица, която винаги ги следва. Но, нейното Ангелче я пази и накрая тя е освободена. Гъбката се връща в своята гора. Вълшебникът я дарява с верен приятел - принц Гъбчо. На финала завършваме с "Приказки от Виенската гора" на Йохан Щраус."

ЗА ФЕНТЪЗИ ОПЕРАТА

Юлия Кръстева определя жанра, в който твори, като фентъзи опера. Фабулата е нейна авторска, персонажите се изразяват чрез текста на либретистката, а само музикалната палитра е микс от най-известните перлени образци в оперната класика. "Това е именно е събирането на много фантастични герои, които следват една сюжетна линия. Трябва дебело да подчертаем, че това не са представяния на класическите опери като "Севилският бръснар", "Кармен", "Зигфрид" или някоя друга. Ползвам само героите, персонажите и най-ярките музикални моменти от техните проявления в оригиналните творби", обяснява авторката, която е и режисьор на спектакъла.

Спектакълът "Вълшебната гора" ще бъде показан на Голяма сцена. Музикалният съпровод е в мини съпровод на малък ансамбъл: цигулка, пиано, виола, виолончело, арфа, флейта. Самата Юлия Кръстева е цигулар и казва, че живото присъствие на акустичните инструменти дава онази връзка, която е мостът, по който децата минават, за да полетят чрез езика на музиката и на крилете на фантазията.

Във "Вълшебната гора" винаги стават чудеса. Дори и да има перипетии, изпитания или предизвикателства, всичко завършва винаги добре и всички остават приятели. "Стремя се към едно обединяване, за да се изведе идеята, когато доброто побеждава. Да, нека има проблеми, нека съществуват. Тогава човек израства. След вълшебствата и чудесата всички ще се почувстват пречистени", обобщава Юлия Кръстева.

БЛАГОДАРНИТЕ ДЕТСКИ ОЧИ И УСМИВКИ СА ИМПУЛСЪТ, КОЙТО МЕ ЗАРЕЖДА ДА РАБОТЯ ЗА КАУЗАТА!

Авторката и оперен режисьор признава, че семейството е едно от чудесата в реалния живот, за което е благодарна. "Без подкрепата на моето семейство и близките ми хора, няма как да творя. Творчеството е като че друг свят, в който се потапям. Това, което ми доставя удоволствие е претворяването на картините и света, които виждам и са в съзнанието ми, на сцената, за да могат всички да ги видят и съпреживеят. Когато видя как всичко, което съм създала, се възприема от публиката, когато видя детските очи, детските усмивки, когато малчуганите не искат да си тръгнат от залата - всичко това е онова, което ме зарежда, което ми дава импулса да продължавам да работя за каузата!", развълнувано споделя Кръстева.  

КОЯ Е ЮЛИЯ КРЪСТЕВА?

Завършва с цигулка Средното  музикално училище "Проф. Веселин Стоянов“ в Русе. Следва в Библиотекарския институт. Като оркестрант свири в Русенска и Бургаска опера, а по-късно и в Шуменската филхармония. Идва в София и записва оперна режисура в Нов български университет, където учи при Ваня Бъчварова, Петър Щърбанов, Стефан Трифонов, Недялко Ковачев.

През 1995 година асистира на акад. Пламен Карталов в Софийска опера на постановката “Турандот”. Срещата с режисьора се оказва решаваща. Асистент е и на други постановки:  “Дон Карлос”, “Травиата”, “Севилският бръснар” ...  и така цигулката остава на заден план. Изборът е направен в полза на режисурата. Това е една повратна точка в нейния живот. 

Освен либрета, пише поезия, свири на пиано, обича да композира, но последното го прави предимно за себе си. "Музиката ме лекува, тя ме разтваря", казва Юлия Кръстева, като уточнява, че няма амбициите да бъде композитор, а по-скоро създава мелодии само за себе си.

Декември и януари бяха месеците на Двореца на приказките в Софийската опера. И с идеята децата да влязат на голяма сцена и в голямата зала, за да преодолеят контакта в новото пространство, където всичко е в други пропорции, в това число и възприемането на изкуството. И най-вече, с грижата за утрешната вярна публика на Софийската опера и балет.

На този фронт Юлия Кръстева остава да работи и да създава свои произведения. С воля и упоритост, целенасочено, систематично и отдадено. И с пословична скромност, до степен на почти пълна дискретност.

Получава различни жестове на благодарност от малчуганите, но сред ценните е един Мики Маус, който й е подарен от развълнувано дете след премиера. Все пак, най-силно я сгряват думите на родители и деца, които чува след поредния спектакъл: "Продължавайте да пишете!”.  Или когато й признаят: „Ние сме от порасналите „бебоци“, от възпитаниците на Операта. Израснахме тук, а сега сме с второто поколение.“