THE NEWS BG REPORTER
Антон Дончев, Атанас Славов, Васил Райков, Димитър Пеев, Емил Зидаров, Иван Вълчев, Иван Остриков, Любен Дилов, Недялка Михова, Никола Чупаров, Светослав Славчев и Цончо Христов са авторите, които откриваме в „Човекът, който търси“ - юбилейно издание на „Лексикон“.
Сборникът включва 16 разказа, написани в златните години на жанра, но звучащи съвременно и в наши дни. Те са предназначени за най-широк кръг читатели, които са успели да съхранят приключенския си дух, зародил се в детството. Тези разкази могат да бъдат определени като жалонни за българската фантастика.
Сборникът излиза за първи път през далечната 1964-та с логото на издателство „Народна младеж“. Има голям успех особено сред младите читатели. Срещи с цивилизации от други планети, космически пътувания, загадки – всичко това кара сърцата им да трепнат. Пък и не само младите. Сюжетите са занимателни, стилът – достъпен.
Антон Дончев, когото днес свързваме с романа епоха „Време разделно“, е представен с разказа „Въпреки седемте печата“. Звездолетите скитат между планетите в галактиката и търсят живот. Оказва се, че на една от тях, под номер 03437, може би има живот! Два звездолета се насочват към нея. Единият я приближава и пуска ракети разузнавачи. Хора се осмеляват да слязат на самата планета, пълна със скелети на мъртви животни. Какво ли ще се случи с тях? Съвременният читател, който отлично познава „Време разделно“, ще остане изумен от умението на Антон Дончев да разработва научнофантастичната линия.
Д-р Светослав Славчев грабва читателското внимание с разказа „Жребият“. Героите са трима – разказвачът, Артур и Ина. Намират се някъде далече във вселената. Готвят се да отлетят към Земята – чакат ги осем земни години път. Предстои им да напуснат гравитометричната станция, която обитават. На разказвача му е мъчно за нея. Тук всеки един от тримата е живял с мислите си. Може би са се породили чувства – и двамата мъже обичат Ина, но не смеят да го признаят. Ситуацията изисква двама да се върнат на Земята, а един да остане в гравитометричната станция. Макар че животът му там е застрашен от гълъбовото слънце.. Кой ще бъде той?
Димитър Пеев приковава вниманието на читателя с разказа „Косъмът на Мохамед“, в който се връща назад в историята – чак в Балканската война от 1912-та.
Любен Дилов описва странното същество Еа в „Моят стар приятел астрономът“.
Истинско удоволствие е да се чете „Съкровището на Лизимах“ на Цончо Христов, когото след време читателите ще познават с името Цончо Родев. В годините на социализма точно това четиво вълнуваше най-много чистите юношески души, жадни за приключения. Защото става дума за безценни статуетки, предлагани от българи на чужденци в хитовия курорт „Златни пясъци“. Откъде са тези статуетки? И наистина ли го е имало съкровището на Лизимах?
Сборникът носи името на разказа „Човекът, който търси“ на Иван Вълчев. Мнозина млади читатели може дори не са чували неговото име. Той не се изучава в часовете по литература в гимназията. Удивително е майсторството на този автор да заплита и разплита интригата. „Човекът, който търси“ е книга, която всяко съвременно семейство би трябвало да има в библиотеката си. За да я разлистят децата през ваканцията. И родителите – през зимата, когато се прибират уморени след работа. Шанс за тях да се върнат в младостта.
Антон Дончев, Атанас Славов, Васил Райков, Димитър Пеев, Емил Зидаров, Иван Вълчев, Иван Остриков, Любен Дилов, Недялка Михова, Никола Чупаров, Светослав Славчев и Цончо Христов са авторите, които откриваме в „Човекът, който търси“ - юбилейно издание на „Лексикон“.
Сборникът включва 16 разказа, написани в златните години на жанра, но звучащи съвременно и в наши дни. Те са предназначени за най-широк кръг читатели, които са успели да съхранят приключенския си дух, зародил се в детството. Тези разкази могат да бъдат определени като жалонни за българската фантастика.
Сборникът излиза за първи път през далечната 1964-та с логото на издателство „Народна младеж“. Има голям успех особено сред младите читатели. Срещи с цивилизации от други планети, космически пътувания, загадки – всичко това кара сърцата им да трепнат. Пък и не само младите. Сюжетите са занимателни, стилът – достъпен.
Антон Дончев, когото днес свързваме с романа епоха „Време разделно“, е представен с разказа „Въпреки седемте печата“. Звездолетите скитат между планетите в галактиката и търсят живот. Оказва се, че на една от тях, под номер 03437, може би има живот! Два звездолета се насочват към нея. Единият я приближава и пуска ракети разузнавачи. Хора се осмеляват да слязат на самата планета, пълна със скелети на мъртви животни. Какво ли ще се случи с тях? Съвременният читател, който отлично познава „Време разделно“, ще остане изумен от умението на Антон Дончев да разработва научнофантастичната линия.
Д-р Светослав Славчев грабва читателското внимание с разказа „Жребият“. Героите са трима – разказвачът, Артур и Ина. Намират се някъде далече във вселената. Готвят се да отлетят към Земята – чакат ги осем земни години път. Предстои им да напуснат гравитометричната станция, която обитават. На разказвача му е мъчно за нея. Тук всеки един от тримата е живял с мислите си. Може би са се породили чувства – и двамата мъже обичат Ина, но не смеят да го признаят. Ситуацията изисква двама да се върнат на Земята, а един да остане в гравитометричната станция. Макар че животът му там е застрашен от гълъбовото слънце.. Кой ще бъде той?
Димитър Пеев приковава вниманието на читателя с разказа „Косъмът на Мохамед“, в който се връща назад в историята – чак в Балканската война от 1912-та.
Любен Дилов описва странното същество Еа в „Моят стар приятел астрономът“.
Истинско удоволствие е да се чете „Съкровището на Лизимах“ на Цончо Христов, когото след време читателите ще познават с името Цончо Родев. В годините на социализма точно това четиво вълнуваше най-много чистите юношески души, жадни за приключения. Защото става дума за безценни статуетки, предлагани от българи на чужденци в хитовия курорт „Златни пясъци“. Откъде са тези статуетки? И наистина ли го е имало съкровището на Лизимах?
Сборникът носи името на разказа „Човекът, който търси“ на Иван Вълчев. Мнозина млади читатели може дори не са чували неговото име. Той не се изучава в часовете по литература в гимназията. Удивително е майсторството на този автор да заплита и разплита интригата. „Човекът, който търси“ е книга, която всяко съвременно семейство би трябвало да има в библиотеката си. За да я разлистят децата през ваканцията. И родителите – през зимата, когато се прибират уморени след работа. Шанс за тях да се върнат в младостта.