Със
117 гласа „за“, осем „против“ и 107
„въздържали се“ беше прието избирателни
секции извън страната да се образуват
при най-малко 40 подадени заявления за
гласуване и на местата, в които през
последните пет години са гласували
най-малко 100 души. С приетите текстове,
по преценка на ръководителите на
дипломатическите и консулските
представителства, ще могат да се откриват
избирателни секции и ако подадените
заявления са по-малко от 40.
Паднаха
маските кой се бои от вота на българите
зад граница, кой не иска българите в
Западна Европа да не гласуват, кой залага
на натиск и на купуване на гласове. Страх
ви тресе! Ако българите зад граница
гласуват, цялата политическа картина
в България ще се промени изцяло.
Това
заяви председателят на парламентарната
група „Изправи се! Мутри вън!“ Мая
Манолова по време на обсъждането на
промените в Изборния кодекс за
разширяването на възможностите за
откриване на секции в чужбина.
Ясно
е кои са политическите сили, които се
боят от свободния вот на българите. Ще
се погрижим това да стане ясно и на
сънародниците ни зад граница, допълни
Манолова.
Тя бе категорична, че
ограниченията за откриване на избирателни
секции в страни извън Европейския съюз
не влияят на вота в Туция. През 2013 г. при
същия ограничителен режим за откриване
на секции в чужбина, въведен с Изборния
кодекс на Фидосова, са гласували 117 хил.
българи зад граница. От тях 67 хил. са в
Турция, а 40 хил. в Западна Европа и
Америка. По новия Изборен кодекс през
2014 г., който изработихме заедно, гласуваха
рекорден брой българи зад граница –
145 хил. души., от които 63 хил. в Турция,
обясни Манолова.
Доказано е с факти,
че рестрикциите в броя секции ограничават
единствено свободния вот на българите
в Западна Европа и в Америка. На последните
избори българи във Великобритания,
Германия и Чикаго се редяха на опашки
десетки часове. Накрая не успяха да
гласуват. Бяха заявени два пъти повече
секции, отколкото бяха отворени в Америка
и във Великобритания, каза още Манолова
и допълни, че на парламентарните избори
е имало заявления за създаване на 87
секции, а реално е имало 35.