От Иван Върбанов, журналист | София, 18 май
Тези дни се вдигна много шум, други биха казали - породи се дискусия. И всичко започна след обявен протест на работещите в БНТ, БНР и БТА за по-високо достойно възнаграждение.
Е, сега се сещам за един колега от програма "Христо Ботев" на БНР, който все ми повтаряше: "Ние в радиото сме работещи бедни. Затова един кара такси, друг - бяга на втора работа, дава нещо под наем, въобще тичаме, за да си доизкарваме пари!".
С интерес наблюдавах заседанието на Комисията по медии и култура в Парламента, проведено на 15-и май. И чух съвсем отчетливо призивите на председателя Тошко Йорданов, неговите констатации и анализи. От гледната точка на това, че пари в Бюджета няма. Че Радиото трябва да помисли за оптимизация и за стъпки и мерки за спестяване на пари, които иска. На фона на предвидените малко на 66,1 милиона лева за 2025 година за БНР.
Посочи, че може да се преосмисли ролята на Радио София, която се покрива от Програма Хоризонт. По думите му БНР е "натоварено с 1,6 млн. лв, за една честота на средни вълни, която реално не се използва. И генералният директор на заседанието каза, че много по-евтино би излязло на Радиото, да подсигури електрическа система за непрекъсваемост на предавателите и да се освободи тази честота. Ето ви 1,6 млн. лв., които се плащат, не разбирам за какво", заяви в ефира на неделната програма Йорданов.
В тезата му за спестяване на пари основна точка заема и преосмислянето на поддържането на Смесения хор, който той - като работа и натоварване, сравни с работата на Симфоничния оркестър и посочи, че разликте били в пъти по-малко, по отношение на продукцията и ангажираността на артистите - хористи, които взимали заплати за цял работен ден?!
Всъщност, след като бе по-категоричен и сякаш остър по време на заседанието в Парламента, в неделния ефир на БНР сякаш бе по-диалогичен, не толкова ултимативен и много по-мек. По отношение на това, че реформите в БНР трябва да си ги решат самите работещи там. Остана все пак твърд по отношение на това, че държавата нямала пари и дори да се удовлетворят исканията на радиоколегията сега, то след време, проблемът с финансовия недостиг пак щял да е актуален, доколкото се наливали пари в каца с много пробойни.
Нека кажем, че Слави, който бе преизбран за лидер на "Има такъв народ" излезе с пост в социалните медии, в който бе категоричен: "В четвъртък явно изобщо не сте разбрали правилно моя колега и приятел Тошко Йорданов. Става дума за музикалните състави в БНР. Затова ще си позволя да кажа нещо както от мое, така и от негово име: никакви музикални състави в националното радио няма да бъдат съкращавани — доколкото това зависи от нас. Мисля, че съм напълно ясен.“". Шефът си е шеф и заби знамето по тази тема. Казах!
Така, към днешна дата, сякаш в публичното пространство остана гласът на работещите в БНТ и БНР, и дискусията в Парламента с препоръки и констатации, които направиха депутатите. Надявам се със загриженост - и към Бюджета, и към БНР. "Бюджетът е такъв какъвто е! Нали разбирате, че гласуваме пари каквито може да има, а не каквито ни се иска да има", посочи Тошко Йорданов.
* * *
СЪС ЗАГРИЖЕНОСТ ЗА КОЛЕГИТЕ И СТАРАТА КЪЩА
МАЛКО ИСТОРИЯ, ЗА ДА ПОГЛЕДНЕМ В БЪДЕЩЕТО
Веднага искам да припомня, че Първите опити за радиоизлъчване в България започват през 1927 г. със създаването на първото радиотехническо сдружение с председател инж. Георги М. Георгиев.На 30 март 1930 г. в БИАД се свиква учредително събрание на кооперация “Родно радио”. Министър Петко Стайнов отпуска за нуждите на “Родно радио” сградата на ул. “Бенковски” 3 в София, където да бъде инсталиран предавателят на инж. Георги Вълков. През юни същата година започват излъчванията на “Родно радио” в часовете 18.00-20.00 часа на вълна 329 м. Излъчванията се чуват в Перник, Кюстендил, Дупница, Червен бряг, Лом, а при добро време и в Шумен.
На 31 октомври 1931 г в голямата зала на Спестовна каса на ул. “Московска” на ъгъла с ул. “Бенковска” е поставен микрофон и на живо се предава тържественото събрание на кооперация “Родно радио” по повод Деня на българските будители. Говорят проф. Асен Златаров и генерал Георги Кратунков /това е първото в България излъчване на извънстудийно предаване/.
Министерският съвет в Царство България издава наредба, която е одобрена с указ от цар Борис ІІІ от 25.01.1935 г., с която радиоразпръскването в България става държавна собственост. Регионалните радиостанции в градовете София, Варна и Стара Загора оформят държавното радио на България. За началник на радиоразпръскването в България и за ръководител на Радио София е назначен Панайот Тодоров (Сирак Скитник).
* * *
ДНЕС БНР е на 90 години.
Българското национално радио е най-старата електронна медия в България!
Българското национално радио е най-големият продуцент на българска музика!
Българското национално радио е стожер на честна, бърза, обективна, точна и плуралистична информация!
Българското национално радио, със своите Регионални радиостанции, е част от системата за национална сигурност на страната.
Българското национално радио освен Смесен хор и Симфоничен оркестър има още четири състава: Биг бенд, Детски радиохор - който трябва да носи името на Христо Недялков, Оркестър за народна музика, детска вокална група Радиодеца.
Българското национално радио е сред основните стълбове на демокрацията и пазител на свободата на словото у нас!
Българското национално радио е и стожер на етичните и професионални стандарти в професията!
Българското национално радио е институция!
Българското национално радио е член на ЕВропейския съюз за радио и телевизия, а генералният директор Милен Митев /не е зле някой колеги да научат името му/ е член на Управителния съвет на Европейския съюз за радио и телевизия (ЕBU) с мандат 2025 - 2026 година.
* * *
ВЪЗМОЖНИ ПОСОКИ И ДУЗИНА ВЪПРОСИ
Какво е съотношението на заплащането и какъв е броят на журналистите, които правят програмата и колко на брой е администрацията в обществените медии? Има ли диспропорция в съотношенията в ущърб на журналистическата колегия?
Налага ли се преосмисляне на модела на финансиране на обществените медии - на час програма?
Предвидения в закона Фонд "Радио и телевизия" може ли да бъде удачния инструмент, който да сработи и бъде в помощ сега - в ситуация на финансов дефицит?
Журналистиката - възприема ли се като стълб на демокрацията чрез своята основна функция: да е коректив на властта и да показва Истината, или е заплаха за властта и като такава там, където е свободна се търсят удобни механизми, за да бъде лимитирана и подчинена?
Бюджетите на обществените медии не трябва ли да бъдат гарантирани безапелационно от държавата, за да могат да бъдат гарантирани условията и работата на журналистите в интерес на показване на фактите - безпристрастно, честно и професионално, чрез представяне на всички гледни точки?
Българското национално радио като стожер на етичните и професионални стандарти в най-високата журналистика, която правят колегите в БНР, има ли роля в борбата на масова дезинформация, хибридни атаки и войни, противостоенето медии - социални мрежи, размиването на границите на пропагандата с достоверната информация?
Българското национално радио трябва ли да бъде поощрявано в 90-годишния му път да предоставя на обществото винаги бърза, точна и достоверна информация? Та всички медии сверяват часовниците си с обществените медии - новините на БНР, на БНТ, на БТА.
И тук нека припомним, че най-бързата медия в България е Радиото!
* * *
БНР е дух!
БНР е школа!
БНР е традиция!
БНР е началото !
БНР са професионалните ценности и музиката, която записват съставите, за да остане музикалната памет на България в съкровищницата на културата и изкуството завинаги!
БНР е символ за българите!
БНР са новините, на които вярваме!
БНР е лидерът, оставете го да звучи!
БНР е минало през много кризи и предизвикателства!
И ще го има и след нас!
* * *
Намерете верния път, колеги!
Намерете верния път, господа депутати!
С грижа и респект към Радиото!
Тези дни се вдигна много шум, други биха казали - породи се дискусия. И всичко започна след обявен протест на работещите в БНТ, БНР и БТА за по-високо достойно възнаграждение.
Е, сега се сещам за един колега от програма "Христо Ботев" на БНР, който все ми повтаряше: "Ние в радиото сме работещи бедни. Затова един кара такси, друг - бяга на втора работа, дава нещо под наем, въобще тичаме, за да си доизкарваме пари!".
С интерес наблюдавах заседанието на Комисията по медии и култура в Парламента, проведено на 15-и май. И чух съвсем отчетливо призивите на председателя Тошко Йорданов, неговите констатации и анализи. От гледната точка на това, че пари в Бюджета няма. Че Радиото трябва да помисли за оптимизация и за стъпки и мерки за спестяване на пари, които иска. На фона на предвидените малко на 66,1 милиона лева за 2025 година за БНР.
Посочи, че може да се преосмисли ролята на Радио София, която се покрива от Програма Хоризонт. По думите му БНР е "натоварено с 1,6 млн. лв, за една честота на средни вълни, която реално не се използва. И генералният директор на заседанието каза, че много по-евтино би излязло на Радиото, да подсигури електрическа система за непрекъсваемост на предавателите и да се освободи тази честота. Ето ви 1,6 млн. лв., които се плащат, не разбирам за какво", заяви в ефира на неделната програма Йорданов.
В тезата му за спестяване на пари основна точка заема и преосмислянето на поддържането на Смесения хор, който той - като работа и натоварване, сравни с работата на Симфоничния оркестър и посочи, че разликте били в пъти по-малко, по отношение на продукцията и ангажираността на артистите - хористи, които взимали заплати за цял работен ден?!
Всъщност, след като бе по-категоричен и сякаш остър по време на заседанието в Парламента, в неделния ефир на БНР сякаш бе по-диалогичен, не толкова ултимативен и много по-мек. По отношение на това, че реформите в БНР трябва да си ги решат самите работещи там. Остана все пак твърд по отношение на това, че държавата нямала пари и дори да се удовлетворят исканията на радиоколегията сега, то след време, проблемът с финансовия недостиг пак щял да е актуален, доколкото се наливали пари в каца с много пробойни.
Нека кажем, че Слави, който бе преизбран за лидер на "Има такъв народ" излезе с пост в социалните медии, в който бе категоричен: "В четвъртък явно изобщо не сте разбрали правилно моя колега и приятел Тошко Йорданов. Става дума за музикалните състави в БНР. Затова ще си позволя да кажа нещо както от мое, така и от негово име: никакви музикални състави в националното радио няма да бъдат съкращавани — доколкото това зависи от нас. Мисля, че съм напълно ясен.“". Шефът си е шеф и заби знамето по тази тема. Казах!
Така, към днешна дата, сякаш в публичното пространство остана гласът на работещите в БНТ и БНР, и дискусията в Парламента с препоръки и констатации, които направиха депутатите. Надявам се със загриженост - и към Бюджета, и към БНР. "Бюджетът е такъв какъвто е! Нали разбирате, че гласуваме пари каквито може да има, а не каквито ни се иска да има", посочи Тошко Йорданов.
* * *
СЪС ЗАГРИЖЕНОСТ ЗА КОЛЕГИТЕ И СТАРАТА КЪЩА
МАЛКО ИСТОРИЯ, ЗА ДА ПОГЛЕДНЕМ В БЪДЕЩЕТО
Веднага искам да припомня, че Първите опити за радиоизлъчване в България започват през 1927 г. със създаването на първото радиотехническо сдружение с председател инж. Георги М. Георгиев.На 30 март 1930 г. в БИАД се свиква учредително събрание на кооперация “Родно радио”. Министър Петко Стайнов отпуска за нуждите на “Родно радио” сградата на ул. “Бенковски” 3 в София, където да бъде инсталиран предавателят на инж. Георги Вълков. През юни същата година започват излъчванията на “Родно радио” в часовете 18.00-20.00 часа на вълна 329 м. Излъчванията се чуват в Перник, Кюстендил, Дупница, Червен бряг, Лом, а при добро време и в Шумен.
На 31 октомври 1931 г в голямата зала на Спестовна каса на ул. “Московска” на ъгъла с ул. “Бенковска” е поставен микрофон и на живо се предава тържественото събрание на кооперация “Родно радио” по повод Деня на българските будители. Говорят проф. Асен Златаров и генерал Георги Кратунков /това е първото в България излъчване на извънстудийно предаване/.
Министерският съвет в Царство България издава наредба, която е одобрена с указ от цар Борис ІІІ от 25.01.1935 г., с която радиоразпръскването в България става държавна собственост. Регионалните радиостанции в градовете София, Варна и Стара Загора оформят държавното радио на България. За началник на радиоразпръскването в България и за ръководител на Радио София е назначен Панайот Тодоров (Сирак Скитник).
* * *
ДНЕС БНР е на 90 години.
Българското национално радио е най-старата електронна медия в България!
Българското национално радио е най-големият продуцент на българска музика!
Българското национално радио е стожер на честна, бърза, обективна, точна и плуралистична информация!
Българското национално радио, със своите Регионални радиостанции, е част от системата за национална сигурност на страната.
Българското национално радио освен Смесен хор и Симфоничен оркестър има още четири състава: Биг бенд, Детски радиохор - който трябва да носи името на Христо Недялков, Оркестър за народна музика, детска вокална група Радиодеца.
Българското национално радио е сред основните стълбове на демокрацията и пазител на свободата на словото у нас!
Българското национално радио е и стожер на етичните и професионални стандарти в професията!
Българското национално радио е институция!
Българското национално радио е член на ЕВропейския съюз за радио и телевизия, а генералният директор Милен Митев /не е зле някой колеги да научат името му/ е член на Управителния съвет на Европейския съюз за радио и телевизия (ЕBU) с мандат 2025 - 2026 година.
* * *
ВЪЗМОЖНИ ПОСОКИ И ДУЗИНА ВЪПРОСИ
Какво е съотношението на заплащането и какъв е броят на журналистите, които правят програмата и колко на брой е администрацията в обществените медии? Има ли диспропорция в съотношенията в ущърб на журналистическата колегия?
Налага ли се преосмисляне на модела на финансиране на обществените медии - на час програма?
Предвидения в закона Фонд "Радио и телевизия" може ли да бъде удачния инструмент, който да сработи и бъде в помощ сега - в ситуация на финансов дефицит?
Журналистиката - възприема ли се като стълб на демокрацията чрез своята основна функция: да е коректив на властта и да показва Истината, или е заплаха за властта и като такава там, където е свободна се търсят удобни механизми, за да бъде лимитирана и подчинена?
Бюджетите на обществените медии не трябва ли да бъдат гарантирани безапелационно от държавата, за да могат да бъдат гарантирани условията и работата на журналистите в интерес на показване на фактите - безпристрастно, честно и професионално, чрез представяне на всички гледни точки?
Българското национално радио като стожер на етичните и професионални стандарти в най-високата журналистика, която правят колегите в БНР, има ли роля в борбата на масова дезинформация, хибридни атаки и войни, противостоенето медии - социални мрежи, размиването на границите на пропагандата с достоверната информация?
Българското национално радио трябва ли да бъде поощрявано в 90-годишния му път да предоставя на обществото винаги бърза, точна и достоверна информация? Та всички медии сверяват часовниците си с обществените медии - новините на БНР, на БНТ, на БТА.
И тук нека припомним, че най-бързата медия в България е Радиото!
* * *
БНР е дух!
БНР е школа!
БНР е традиция!
БНР е началото !
БНР са професионалните ценности и музиката, която записват съставите, за да остане музикалната памет на България в съкровищницата на културата и изкуството завинаги!
БНР е символ за българите!
БНР са новините, на които вярваме!
БНР е лидерът, оставете го да звучи!
БНР е минало през много кризи и предизвикателства!
И ще го има и след нас!
* * *
Намерете верния път, колеги!
Намерете верния път, господа депутати!
С грижа и респект към Радиото!