СГП намира така постановената присъда за неправилна и незаконосъобразна със следните съображения:
Присъдата в частта относно размера на наложените наказания е явно несправедлива. Доказателствата по досъдебното производство недвусмислено сочат, че е извършено умишлено убийство на 2 лица – млада жена и детето й. По делото се установява, че деянието е извършено хладнокръвно. Подсъдимият по професия е охранител. За заемането на длъжността се изисква преминаване на лицата през психологически тест, като това обстоятелство обуславя по-висока психическа устойчивост. В.А. успешно е преминал този тест , т.е. той е бил с добра психическа устойчивост. СГП намира за неотносимо изнесеното от защитата твърдение, че В.А. е бил подлаган на постоянен тормоз от семейството на Д.М. , поради което е извършил деянието.
Подсъдимият е извършил второто деяние - убийството на собствената му дъщеря, която е била на година и една седмица, седем часа след първото убийство. Имал е достатъчно време да осмисли поведението си и да се предаде на органите на реда. Вместо това, той се е разходил в парка, а после е извършил друго престъпление - принуда по отношение на таксиметровия шофьор с пистолет. Впоследствие В.А. е легнал да спи и при пристигането на органите на реда хладнокръвно е застрелял спящата си дъщеря.
СГП намира, че така постановената присъда е в разрез с обществените интереси, с морала и основните ценности на обществото. Тя се явява несъразмерно малка и несправедлива с оглед на извършените престъпления.
В протеста си СГП е поискала САС да измени наложената присъда и на подсъдимия В.А. да бъде наложено най-тежкото предвидено в закона наказание, а именно - доживотен затвор без право на замяна.