Иван Върбанов
София, 28.03.2022 г.
Пълно идиотщина!
Не мога да разбера защо това продължава?!
От Софийска вода, вече ще стане 10 години поред, не престават с тормоза.
Звънят ми на мобилния номер и търсят човек, който е починал, с когото нямам нищо общо.
Всеки пореден път обяснявам, и всеки пореден път те ми казват, че ще си отбележат, а след това - всичко се повтаря отново и отново.
И така, ето историята:
През 2012-а година постъпих на работа в Българското национално радио.
Тогава ми дадоха служебен телефон с карта - на починал внезапно служител, който е бил и програмен директор.
След време все повече хора ме търсеха предимно на служебния номер.
Затова, след време, след като се прехвърлих на друга работа, а и от Радиото ми предложиха да ми прехвърлят номера като личен, аз приех и до ден днешен отговарям - на личните и на служебните си обаждания само на този номер. Така ми е по-лесно, а и който иска да ме намери - ме намира веднага. Работата ми го изисква, така че всички бяха доволни.
Та да се върнем на Софийска вода.
Първата година - 2012-а, приемах за логично, ако някой търсеше на номера починалия вече колега от БНР. Имаше и лични обаждания, и служебни. Сред тях и от Софийска вода, за някаква негови стари задължения.
Минаваха години, и постепенно обажданията за починалия човек постепенно намаляваха и изчезнаха почти напълно.
Пиша почти напълно, защото останаха само обажданията от Софийска вода.
И така до днес.
- Ало, търсим Ст.Р.?
- Той е починал! - отговарям аз.
- А Вие кой сте?
- Нямам нищо общо с него, не съм негов роднина или наследник. Телефонът е бил негов служебен, от години е мой личен.
- А, извинявайте. Ще си отбележим.
Това е диалогът, който продължава години вече.
ВЪПРОСИТЕ МИ КЪМ СОФИЙСКА ВОДА:
Извинявайте, но тези служители от кол-центъра вършат ли някаква работа или само отчитат обаждания, без резултат?
Толкова безпомощен ли е мениджмънтът на Софийска вода, та, ако предположим, че починалият човек има някакви задължения, заради което го търсят на моя вече мобилен номер - в продължение на 10 години, и 10 години след смъртта му, не могат да разберат или да открият негови наследници и близки?
Докога ще продължавам да отговарям на личния си телефон на Софийска вода, за да обяснявам, че не съм Ст.Р.?
Ако някой има задължения към Софийска вода и даде мобилния номер на президента, на него ли ще му звънят, за да търсят задълженията от клиента, независимо кой е той?
Българска идиотщина.
Поредна.
Искам само да споделя ...
Зная, че това дежавю ще се повтаря.
Вече ми е дори забавно.
А и имам повод да почерпя и да празнувам - 10 години от позвъняванията на Софийска вода, които издирват починал човек, с когото нямам нищо общо, и търсят задълженията си от него.
Честит юбилей, Софийска вода!