РЕПОРТЕРСКИ ХРОНИКИ - /София, 26 декември 2025 г., авторски коментар на Иван Върбанов/
Ето че поредните конкурси за оперни директори отминаха.
Резултатите им бяха очаквани, поне за мен.
Нали никой не си представяше, че Карталов ще бъде кандидат – и че ще бъде скъсан.
Това някак си звучи и в главите на най-смелите като реалистичен „нон сенс“.
Но, нека караме поред.
Всъщност, конкурсите за оперни директори последваха онези за директори на училищата на Министерство на културата по изкуствата и по културата, на театри, в това число и куклени.
Въобще, екипът на Мариан Бачев бе направил с голяма засилка график на конкурсите, които били изтекли. С уговорката, че срокове за насрочването им няма.
Алгоритъмът, приложен при директорите на училищата на МК, бе последван от общата мантра и логическа пулсация на очакванията, че утвърдени и опитни мениджъри няма да бъдат пипани. Нищо, че вече навлизат във възрастова категория, доста над зрялата – над 70. Отново се доказа хипотезата, която гилдия, специалисти, публика, хора от „кухнята“ артикулират с репликата „пожизнени директори“, „несменяемият ешелон“, „Вечната Амбър“ и т.н.
Е, да, възрастта не е порок. Но, и в самото Министерство на културата започнаха да връщат на работа специалисти над 70, които са незаменими и единствени! А къде са младите хора, къде е грижата към тях – да бъдат въведени, да бъдат обучени, да навлязат, за да поемат тънкостите в професионалните направления и практиката?
Играта им така продължава – "аз да се оправя, какво ще им показвам и ще обяснявам? А и като ги обуча, мен самият ще ме махнат!"
Ето че поредните конкурси за оперни директори отминаха.
Резултатите им бяха очаквани, поне за мен.
Нали никой не си представяше, че Карталов ще бъде кандидат – и че ще бъде скъсан.
Това някак си звучи и в главите на най-смелите като реалистичен „нон сенс“.
Но, нека караме поред.
Всъщност, конкурсите за оперни директори последваха онези за директори на училищата на Министерство на културата по изкуствата и по културата, на театри, в това число и куклени.
Въобще, екипът на Мариан Бачев бе направил с голяма засилка график на конкурсите, които били изтекли. С уговорката, че срокове за насрочването им няма.
Алгоритъмът, приложен при директорите на училищата на МК, бе последван от общата мантра и логическа пулсация на очакванията, че утвърдени и опитни мениджъри няма да бъдат пипани. Нищо, че вече навлизат във възрастова категория, доста над зрялата – над 70. Отново се доказа хипотезата, която гилдия, специалисти, публика, хора от „кухнята“ артикулират с репликата „пожизнени директори“, „несменяемият ешелон“, „Вечната Амбър“ и т.н.
Е, да, възрастта не е порок. Но, и в самото Министерство на културата започнаха да връщат на работа специалисти над 70, които са незаменими и единствени! А къде са младите хора, къде е грижата към тях – да бъдат въведени, да бъдат обучени, да навлязат, за да поемат тънкостите в професионалните направления и практиката?
Играта им така продължава – "аз да се оправя, какво ще им показвам и ще обяснявам? А и като ги обуча, мен самият ще ме махнат!"
И така се появяват феномените на „несменяемите“ и вечните експерти, специалисти, директори, фигури на различни нива в брънката. Единствените!
А утре? Какво правим утре, когато тях няма да ги има, но те няма да се предали ключовете на знанията, на професията, на спецификите на никого?
Та, съвсем по график ето, че дойде редът и на оперните директори от София, Варна и Пловдив.
Културният сектор сякаш затаи дъх, въпреки че в пианисимо и съвсем в „антрактите“ се споделяха очакванията, че нищо няма да се промени.
Резултатите са вече ясни, а видеозаписите на налични в интернет, в You Tube – канал на Министерство на културата. Така, както изисква Законът за закрила и развитие на културата. И пак с уговорката, че там никъде не се уточнява дали излъчванията трябва да бъдат „на живо“, т.е. да се „стриймва“ – предава на живо, или може да се запишат и след това да бъдат качени видеозаписите, след ден – два. Което не изключва някъде и монтажна намеса?!
Преизбраха 77-годишният академик професор Пламен Карталов за директор на Софийската опера. С фанфари и аплодисменти!
Документи бе подал и Огнян Драганов, който обаче не събра смелост и не реши за редно да се яви. Дори заради драматургията да не остава един кандидат, който е вече дългогодишен директор на държавния културен институт, и в момента на провеждане на конкурса бе директор, да се бори сам срещу себе си за своя стол?! Каква е истинската причина Огнянов да пропусне датата – само той може да сподели. Но, едва ли ще го направи. По-скоро можем да се досещаме, че това е ход, който е в израз на неговата позиция, че не иска, или че няма смисъл да се състезава с единствения и неповторим достоен за поста.
Между другото въпросителна остава и защо други потенциални претенденти също не посмяха да подадат документи, за да кандидатстват?
Както вече писахме, Министърът на културата Бачев издаде заповед, както си му е реда, с която назначи състава на комисията. Нека я припомним отново: Председател - проф. Сава Димитров и членове: Асен Аврамов, Константин Илиевски - главен диригент на Симфоничния оркестър на БНР, доц. д-р Жан Пехливанов - ректор на АМТИ - Пловдив, Сара - Нора Кръстева - примабалерина, Елена Кирилова - Шербакова - главен секретар на МК, Петър Матев - главен експерт в дирекция СИХО на МК, Любомира Захариева - директор на дирекция БФСД на МК, Борис Начев - председател на НФС "Култура" към КНСБ, Тодор Мадолев - председател на СРОК, Станислав Почекански - председател на СБМТД, проф. д-р Момчил Георгиев - генерален секретар на БАРОК, Нина Кръстева - председател на синдикат "Театър, музика, култура" към Национална Федерация "Култура" на КТ "Подкрепа, Ани Кавръкова - главен юрисконсулт в дирекция ПНДПП на МК, Нели Горанова - Столична община.
Тук прави впечатление: а/отсъствието на новоизбраната директорка на дирекция „Сценични изкуства и художествено образование“ – доц. д-р Ектерина Кънчева; б/ също така и големият брой служители на Министерство на културата, които биха могли да формират вот под строй – не казваме, че непременно това се случва; обилният брой синдикални лидери, представителите на различни формирования и организации, както повелява законът, които също са на масата на журито.
Но, на мен ми липсват като членове на комисията големите безспорни имена, капацитети с утвърдено престиж и авторитет, доказали се във времето диригенти, режисьори, мениджъри – ако щете, изпълнители, академични представители, музикални журналисти, творци. Защо журито, което избира директорите на опери, да не бъде в по-голям мащаб и численост? И защо в него да не е НАЦИОНАЛНИЯТ КУЛТУРЕН ЕЛИТ от най-висока класа? Музиканти, специалисти, творци, доказали се у нас и в чужбина? Какво, тяхната дума няма да тежи ли? Е, и да – те не биха могли да бъдат повлиявани, натискани или насочвани за кого е повелята да се гласува! Не казвам, че това сега е било така, моля! В закона никъде няма ограничение на максималния брой на членове на комисията?
Всъщност, ИТН, министър Бачев и ресорният зам.-министър Георги Султанов, имаха „историческия шанс“, както самите те посочваха в свои изявление неофициално, да проведат реформи, да разчупят статуквото. Каквото и да влагаха в този израз. Но, нищо такова не се случи!
АКЦЕНТИ ОТ ИЗСЛУШВАНИЯТА – ЗАЩО СОФИЙСКИЯТ БАЛЕТ НЕ ПРАВИ ПО ДВЕ ПОСТАНОВКИ НА СЕЗОН? ЩЕ СЕ УВЕЛИЧИ ЛИ ЧИСЛЕНОСТТА НА ТРУПАТА?
По време на изслушването на кандидата за директор на Софийската опера прозвуча въпрос от член на журито: „Защо се отказахте от идеята си балетният театър в операта да прави по две постановки в сезон?“
Отговорът бе, че това е въпрос на политика на ръководството на балета, който директорът одобрява. И още: имало решение „да се намали балетният репертоар като нови продукции, което било въпрос на стратегия на балетното ръководство. И така „да се даде глътка въздух на новите кадри, които навлизат от Хореографското училище в големия класически репертоар!“. Оставам без коментар този отговор, който е красноречив сам по себе си.
Последва и втори въпрос на тема Балетната трупа на Софийската опера. „Има ли идея директорът да увеличи балетния състав на театъра, защото балетните трупи на извън столичните театри вече разполагат с по-голям състав?“.
Тук в отговора се загубихме като слушатели, защото се извадиха мотивите за онези трудни години, когато операта получавала субсидия върху 4 лева…“. Конкретика не бе дадена за това числеността как ще се развива?
И да, вярно и логично е, на фона на процесите, които текат по изготвяне на нова методика, че няма как субсидията на филхармониите или симфоничните оркестри да са на по-висока ставка спрямо тази за музикално – сценичните изкуства.
Последва и лек флирт – зачака с подхвърлената реплика от кандидата, че членът на комисията бил голям ръководител на балета, който за негово съжаление преминал в друга сфера. И закова репликата: „А този конкурс можехме да го направим в Софийската опера“, явно имайки предвид Международния балетен конкурс, който вече за втора година се провежда в Бургас.
КАРТАЛОВ: "АЗ ВЕРИГА ЗА БЮРОТО СИ НЯМАМ!"
По време на изслушването на Пламен Карталов се получи интересн диалог между него и Тодор Мадолев, председател на сдружение "Ръководители в областта на културата".
Мадолев: "Мислите ли за бъдещето, като подготвяте някой ваш заместник, някой, който да усеща любовта към операта така, както вие я усещате, да продължи вашите действия?[...]".
Карталов: "Ако бяхте ме попитали на колко съм години, щях да ви кажа - не знам. [...] Когато говоря за следващото поколение - артисти, мениджъри ... Аз подадох своята стратегия в последния ден. Защото очаквах да се явят онези най-достойни кандидати, на които аз просто щях да подаря моята стратегия и нямаше да ви виждам днес. В този опит и в тези години аз съм създал много кадри. Една част - заминават, други се отказват. [...] Когато се яви най-достойният кандидат при Министъра на културата, аз ще му благодаря и ще му пожелая на добър час, защото верига за бюрото си нямам!".
КАК СЕ УРЕЖДАТ АВТОРСКИТЕ ПРАВА НА МЮЗИКЪЛИТЕ, КОИТО СЕ ПРЕДСТАВЯТ ВЪВ ВАРНА? ИЗГУБЕНИ В ПРЕВОДА ЛИ …?
Изслушването на Даниела Димова, която се яви на подбора за директор на Варненския музикално – театрален и балетен продуцентски център, също мина по план. Нямам предвид никого в контекста на това чий план. Но, бих откроил въпросите към нея по отношение на участието и активността на балетната трупа, която член на комисията определи, че е с честота един – два балетни спектакъла в месец, което било крайно недостатъчно. Димова коментира, че участията зад граница на балетната трупа носели приходи и престиж, и получи пожелание от членовете на журито балетът на Варненска опера да играе повече в България.
И тук прозвуча водещ въпрос от друг член на комисията, който е втори акцент в събеседването: „Какви са управленските и правни стъпки за придобиване на права за продуциране и публично представяне от жанра на музикалния театър, за да съответстват на Закона за авторските и сродните му права?“
Кандидат – директорката обясни, че в института работят по Закона и спазваме всички разпоредби. Има агенции, с които започвали да разговарят 2 години по-рано, като започват с тях кореспонденция относно авторските права.
Димова: „Някои от тях имат представителства в България, някои – не. Тези, които нямат – ние сключваме директно договори с тях. А тези, които имат – сключваме, както за театралните постановки с „Театъраутор“, така и с „Музикаутор“ сключваме договори за техните представяния. Възможността да можем да играем представления, които няма възможност да се получи директен договор с авторите, които държат правата, е с оркестрация, която се прави, и това е един чудесен възможен начин с български композитор, който прави адаптация на нотния материал – ние, разбира се, сключваме с него авторски договор, и представленията по този начин се играят, като заплащаме на Музикаутор точно процентът, който се пада върху определените мелодии, определената музика. Но, без нотния материал!“, обясни Димова.
Последва уточняващ въпрос: „Как уреждате правото да правите адаптация и аранжименти на авторски произведения? Кой ви дава това право? Защото вие казахте, че нямате разрешението на автора. Как става това?“.
И Димова отговори: „Имаме договори с Музикаутор“.
Прозвуча реплика от журито: „Музикаутор, основният му предмет на дейност е съвсем друг. Аз говоря – едно музикално произведение, което е под специални права, т.е. те не се намират под специални платформи, които вие цитирате. Как вие уреждате да направите аранжиментите с Вашите композитори и да го представите на публиката?“
Димова обсянява: „Чрез Музикаутор. Или имаме директни отношения, с тези, които продуцират. Мога да Ви дам примера с „Дух“. Там имаме директни взаимоотношения!“.
Дуплика на член на журито: „То си личи, когато имате директни права, те се представят на самите рекламни материали.“
Димова: „Всичко останало – ние кандидатстваме през „Музикаутор“ с определения композитор и автор, който аранжира, то се упоменава, че това са аранжименти! Аранжименти!“ – натърти Даниела Димова.
И така завърши нейното изслушване.
ДИАН ЧОБАНОВ СЪЩО БЕ ПРЕИЗБРАН ЗА ШЕФ
И настоящият директор на Държавна опера – Пловдив - маестро Диан Чобанов, бе преизбран. Той отбеляза ниските заплати сред служителите и ограниченията за тяхното увеличаване. Чобанов представи модел на интегриран обмен на продукции с други опери, при който общ постановъчен екип позволява обогатяване на репертоара и оптимизиране на себестойността на постановките. Този модел, както казват доайени в оперното дело, също не е нов подход, а практика от миналото.
ВЪПРОСИТЕ ОСТАВАТ
След трите конкурса възникват въпроси за това доколко системата на подбор позволява независима оценка на кандидатите и стимулира нови управленски подходи.
Също така остава значим въпросът за формирането на оценяващите комисии: доколко съставът им отразява широкия спектър от професионални компетенции и позволява обективна оценка на кандидатите, а и това ли е най-високият национален представителен елит на страната, който със заповед на Министъра на културата е посочен да оценява оперните директори?
Исторически погледнато, настоящите директори в София, Варна и Пловдив имат дългогодишен опит, а мандатите им варират от десетилетия до няколко години. Това - от една страна, осигурява стабилност, но от друга - поставя темата за динамиката на управлението, за възможността за интегриране на нови кадри и осигуряване на приемствеността в ръководството на държавните културни институти.
С ГРИЖА ЗА СЛЕДВАЩИТЕ ПОКОЛЕНИЯ МЕНИДЖЪРИ
Кой и как подготвя щафетата, следващите поколения, които ще наследят големите мениджъри, управлявали в продължение на десетилетия?
Защото, подвластни на законите на времето, все някога ще дойде моментът на смяна на караула. И тогава имаме ли яснота кой ще застъпи, има ли подготвени знаещи и можещи кадри? Или ще настъпи разпад и вакуум? Каква е отговорността на държавата в това отношение и на самото Министерство на културата по отношение на кадровата политика?
Не е ли време да бъдат преосмислени процедурите и правилата, регламентирани в Наредба Н-4 от 2007 година за избор на директори на държавните културни институти? По отношение на разписаните норми и необходимостта да бъдат поставени рамки и да бъде разписан брой мандатност на директорите, за да се превантира срастването на личност с определен културен институт за векове напред? Това би стимулирало появата на нови мениджъри и би създало условия за обновяване, за появата на нови ръководни кадри на всички нива, които ще предлагат нови формули и решения, и така в крайна сметка машината ще се обновява и така ще върви напред.
Или пък, ако Министерство на културата пък има своята мотивация да остави гениален мениджър с хоризонт напред, без да иска да го ограничава на практика, защо не му предложи ексклузивен безсрочен договор. Така ясно МК ще регламентира отговорността си като работодател към дадената персона? На времето е имало такива безсрочни договори, коментират ветерани културни дейци.
Въобще, машината трябва да работи така, и да бъдат осигурени такива условия и обстоятелства, че да е независима от конюнктурата, от политическите фигури, от желанията на групи за натиск, определени лица с влияние, и т.н.
Тревогата остава, а по всичко личи, че отговорите на множеството въпроси ще определят новите хоризонти и ефективността на системата, а и на гарантирането на условия и създаден алгоритъм за ефективното и устойчиво управление на културните процеси и институтите у нас.
КАКВО ПРЕДСТОИ ЛИ? АМИ ЗАВИСИ ОТ НАС!
От нашето мълчание или изразяване на активна позиция, от степента на контрола, от ефективността и резултатността н администрирането, от аплодисментите или освиркването от страна на публиката, от отговорността, знанията, уменията, от това дали ни пука или не, от желанието ни да се борим или просто загубили надежда, махваме ръка с отчаяние …
Всеки път и всяка година си казваме: дано идват по-добри времена за българската култура и българските творци!
Ще броим успехите след още 5 години!
/РЕПОРТЕРСКИ ХРОНИКИ, Иван Върбанов/
А утре? Какво правим утре, когато тях няма да ги има, но те няма да се предали ключовете на знанията, на професията, на спецификите на никого?
Та, съвсем по график ето, че дойде редът и на оперните директори от София, Варна и Пловдив.
Културният сектор сякаш затаи дъх, въпреки че в пианисимо и съвсем в „антрактите“ се споделяха очакванията, че нищо няма да се промени.
Резултатите са вече ясни, а видеозаписите на налични в интернет, в You Tube – канал на Министерство на културата. Така, както изисква Законът за закрила и развитие на културата. И пак с уговорката, че там никъде не се уточнява дали излъчванията трябва да бъдат „на живо“, т.е. да се „стриймва“ – предава на живо, или може да се запишат и след това да бъдат качени видеозаписите, след ден – два. Което не изключва някъде и монтажна намеса?!
Преизбраха 77-годишният академик професор Пламен Карталов за директор на Софийската опера. С фанфари и аплодисменти!
Документи бе подал и Огнян Драганов, който обаче не събра смелост и не реши за редно да се яви. Дори заради драматургията да не остава един кандидат, който е вече дългогодишен директор на държавния културен институт, и в момента на провеждане на конкурса бе директор, да се бори сам срещу себе си за своя стол?! Каква е истинската причина Огнянов да пропусне датата – само той може да сподели. Но, едва ли ще го направи. По-скоро можем да се досещаме, че това е ход, който е в израз на неговата позиция, че не иска, или че няма смисъл да се състезава с единствения и неповторим достоен за поста.
Между другото въпросителна остава и защо други потенциални претенденти също не посмяха да подадат документи, за да кандидатстват?
Както вече писахме, Министърът на културата Бачев издаде заповед, както си му е реда, с която назначи състава на комисията. Нека я припомним отново: Председател - проф. Сава Димитров и членове: Асен Аврамов, Константин Илиевски - главен диригент на Симфоничния оркестър на БНР, доц. д-р Жан Пехливанов - ректор на АМТИ - Пловдив, Сара - Нора Кръстева - примабалерина, Елена Кирилова - Шербакова - главен секретар на МК, Петър Матев - главен експерт в дирекция СИХО на МК, Любомира Захариева - директор на дирекция БФСД на МК, Борис Начев - председател на НФС "Култура" към КНСБ, Тодор Мадолев - председател на СРОК, Станислав Почекански - председател на СБМТД, проф. д-р Момчил Георгиев - генерален секретар на БАРОК, Нина Кръстева - председател на синдикат "Театър, музика, култура" към Национална Федерация "Култура" на КТ "Подкрепа, Ани Кавръкова - главен юрисконсулт в дирекция ПНДПП на МК, Нели Горанова - Столична община.
Тук прави впечатление: а/отсъствието на новоизбраната директорка на дирекция „Сценични изкуства и художествено образование“ – доц. д-р Ектерина Кънчева; б/ също така и големият брой служители на Министерство на културата, които биха могли да формират вот под строй – не казваме, че непременно това се случва; обилният брой синдикални лидери, представителите на различни формирования и организации, както повелява законът, които също са на масата на журито.
Но, на мен ми липсват като членове на комисията големите безспорни имена, капацитети с утвърдено престиж и авторитет, доказали се във времето диригенти, режисьори, мениджъри – ако щете, изпълнители, академични представители, музикални журналисти, творци. Защо журито, което избира директорите на опери, да не бъде в по-голям мащаб и численост? И защо в него да не е НАЦИОНАЛНИЯТ КУЛТУРЕН ЕЛИТ от най-висока класа? Музиканти, специалисти, творци, доказали се у нас и в чужбина? Какво, тяхната дума няма да тежи ли? Е, и да – те не биха могли да бъдат повлиявани, натискани или насочвани за кого е повелята да се гласува! Не казвам, че това сега е било така, моля! В закона никъде няма ограничение на максималния брой на членове на комисията?
Всъщност, ИТН, министър Бачев и ресорният зам.-министър Георги Султанов, имаха „историческия шанс“, както самите те посочваха в свои изявление неофициално, да проведат реформи, да разчупят статуквото. Каквото и да влагаха в този израз. Но, нищо такова не се случи!
АКЦЕНТИ ОТ ИЗСЛУШВАНИЯТА – ЗАЩО СОФИЙСКИЯТ БАЛЕТ НЕ ПРАВИ ПО ДВЕ ПОСТАНОВКИ НА СЕЗОН? ЩЕ СЕ УВЕЛИЧИ ЛИ ЧИСЛЕНОСТТА НА ТРУПАТА?
По време на изслушването на кандидата за директор на Софийската опера прозвуча въпрос от член на журито: „Защо се отказахте от идеята си балетният театър в операта да прави по две постановки в сезон?“
Отговорът бе, че това е въпрос на политика на ръководството на балета, който директорът одобрява. И още: имало решение „да се намали балетният репертоар като нови продукции, което било въпрос на стратегия на балетното ръководство. И така „да се даде глътка въздух на новите кадри, които навлизат от Хореографското училище в големия класически репертоар!“. Оставам без коментар този отговор, който е красноречив сам по себе си.
Последва и втори въпрос на тема Балетната трупа на Софийската опера. „Има ли идея директорът да увеличи балетния състав на театъра, защото балетните трупи на извън столичните театри вече разполагат с по-голям състав?“.
Тук в отговора се загубихме като слушатели, защото се извадиха мотивите за онези трудни години, когато операта получавала субсидия върху 4 лева…“. Конкретика не бе дадена за това числеността как ще се развива?
И да, вярно и логично е, на фона на процесите, които текат по изготвяне на нова методика, че няма как субсидията на филхармониите или симфоничните оркестри да са на по-висока ставка спрямо тази за музикално – сценичните изкуства.
Последва и лек флирт – зачака с подхвърлената реплика от кандидата, че членът на комисията бил голям ръководител на балета, който за негово съжаление преминал в друга сфера. И закова репликата: „А този конкурс можехме да го направим в Софийската опера“, явно имайки предвид Международния балетен конкурс, който вече за втора година се провежда в Бургас.
КАРТАЛОВ: "АЗ ВЕРИГА ЗА БЮРОТО СИ НЯМАМ!"
По време на изслушването на Пламен Карталов се получи интересн диалог между него и Тодор Мадолев, председател на сдружение "Ръководители в областта на културата".
Мадолев: "Мислите ли за бъдещето, като подготвяте някой ваш заместник, някой, който да усеща любовта към операта така, както вие я усещате, да продължи вашите действия?[...]".
Карталов: "Ако бяхте ме попитали на колко съм години, щях да ви кажа - не знам. [...] Когато говоря за следващото поколение - артисти, мениджъри ... Аз подадох своята стратегия в последния ден. Защото очаквах да се явят онези най-достойни кандидати, на които аз просто щях да подаря моята стратегия и нямаше да ви виждам днес. В този опит и в тези години аз съм създал много кадри. Една част - заминават, други се отказват. [...] Когато се яви най-достойният кандидат при Министъра на културата, аз ще му благодаря и ще му пожелая на добър час, защото верига за бюрото си нямам!".
КАК СЕ УРЕЖДАТ АВТОРСКИТЕ ПРАВА НА МЮЗИКЪЛИТЕ, КОИТО СЕ ПРЕДСТАВЯТ ВЪВ ВАРНА? ИЗГУБЕНИ В ПРЕВОДА ЛИ …?
Изслушването на Даниела Димова, която се яви на подбора за директор на Варненския музикално – театрален и балетен продуцентски център, също мина по план. Нямам предвид никого в контекста на това чий план. Но, бих откроил въпросите към нея по отношение на участието и активността на балетната трупа, която член на комисията определи, че е с честота един – два балетни спектакъла в месец, което било крайно недостатъчно. Димова коментира, че участията зад граница на балетната трупа носели приходи и престиж, и получи пожелание от членовете на журито балетът на Варненска опера да играе повече в България.
И тук прозвуча водещ въпрос от друг член на комисията, който е втори акцент в събеседването: „Какви са управленските и правни стъпки за придобиване на права за продуциране и публично представяне от жанра на музикалния театър, за да съответстват на Закона за авторските и сродните му права?“
Кандидат – директорката обясни, че в института работят по Закона и спазваме всички разпоредби. Има агенции, с които започвали да разговарят 2 години по-рано, като започват с тях кореспонденция относно авторските права.
Димова: „Някои от тях имат представителства в България, някои – не. Тези, които нямат – ние сключваме директно договори с тях. А тези, които имат – сключваме, както за театралните постановки с „Театъраутор“, така и с „Музикаутор“ сключваме договори за техните представяния. Възможността да можем да играем представления, които няма възможност да се получи директен договор с авторите, които държат правата, е с оркестрация, която се прави, и това е един чудесен възможен начин с български композитор, който прави адаптация на нотния материал – ние, разбира се, сключваме с него авторски договор, и представленията по този начин се играят, като заплащаме на Музикаутор точно процентът, който се пада върху определените мелодии, определената музика. Но, без нотния материал!“, обясни Димова.
Последва уточняващ въпрос: „Как уреждате правото да правите адаптация и аранжименти на авторски произведения? Кой ви дава това право? Защото вие казахте, че нямате разрешението на автора. Как става това?“.
И Димова отговори: „Имаме договори с Музикаутор“.
Прозвуча реплика от журито: „Музикаутор, основният му предмет на дейност е съвсем друг. Аз говоря – едно музикално произведение, което е под специални права, т.е. те не се намират под специални платформи, които вие цитирате. Как вие уреждате да направите аранжиментите с Вашите композитори и да го представите на публиката?“
Димова обсянява: „Чрез Музикаутор. Или имаме директни отношения, с тези, които продуцират. Мога да Ви дам примера с „Дух“. Там имаме директни взаимоотношения!“.
Дуплика на член на журито: „То си личи, когато имате директни права, те се представят на самите рекламни материали.“
Димова: „Всичко останало – ние кандидатстваме през „Музикаутор“ с определения композитор и автор, който аранжира, то се упоменава, че това са аранжименти! Аранжименти!“ – натърти Даниела Димова.
И така завърши нейното изслушване.
ДИАН ЧОБАНОВ СЪЩО БЕ ПРЕИЗБРАН ЗА ШЕФ
И настоящият директор на Държавна опера – Пловдив - маестро Диан Чобанов, бе преизбран. Той отбеляза ниските заплати сред служителите и ограниченията за тяхното увеличаване. Чобанов представи модел на интегриран обмен на продукции с други опери, при който общ постановъчен екип позволява обогатяване на репертоара и оптимизиране на себестойността на постановките. Този модел, както казват доайени в оперното дело, също не е нов подход, а практика от миналото.
ВЪПРОСИТЕ ОСТАВАТ
След трите конкурса възникват въпроси за това доколко системата на подбор позволява независима оценка на кандидатите и стимулира нови управленски подходи.
Също така остава значим въпросът за формирането на оценяващите комисии: доколко съставът им отразява широкия спектър от професионални компетенции и позволява обективна оценка на кандидатите, а и това ли е най-високият национален представителен елит на страната, който със заповед на Министъра на културата е посочен да оценява оперните директори?
Исторически погледнато, настоящите директори в София, Варна и Пловдив имат дългогодишен опит, а мандатите им варират от десетилетия до няколко години. Това - от една страна, осигурява стабилност, но от друга - поставя темата за динамиката на управлението, за възможността за интегриране на нови кадри и осигуряване на приемствеността в ръководството на държавните културни институти.
С ГРИЖА ЗА СЛЕДВАЩИТЕ ПОКОЛЕНИЯ МЕНИДЖЪРИ
Кой и как подготвя щафетата, следващите поколения, които ще наследят големите мениджъри, управлявали в продължение на десетилетия?
Защото, подвластни на законите на времето, все някога ще дойде моментът на смяна на караула. И тогава имаме ли яснота кой ще застъпи, има ли подготвени знаещи и можещи кадри? Или ще настъпи разпад и вакуум? Каква е отговорността на държавата в това отношение и на самото Министерство на културата по отношение на кадровата политика?
Не е ли време да бъдат преосмислени процедурите и правилата, регламентирани в Наредба Н-4 от 2007 година за избор на директори на държавните културни институти? По отношение на разписаните норми и необходимостта да бъдат поставени рамки и да бъде разписан брой мандатност на директорите, за да се превантира срастването на личност с определен културен институт за векове напред? Това би стимулирало появата на нови мениджъри и би създало условия за обновяване, за появата на нови ръководни кадри на всички нива, които ще предлагат нови формули и решения, и така в крайна сметка машината ще се обновява и така ще върви напред.
Или пък, ако Министерство на културата пък има своята мотивация да остави гениален мениджър с хоризонт напред, без да иска да го ограничава на практика, защо не му предложи ексклузивен безсрочен договор. Така ясно МК ще регламентира отговорността си като работодател към дадената персона? На времето е имало такива безсрочни договори, коментират ветерани културни дейци.
Въобще, машината трябва да работи така, и да бъдат осигурени такива условия и обстоятелства, че да е независима от конюнктурата, от политическите фигури, от желанията на групи за натиск, определени лица с влияние, и т.н.
Тревогата остава, а по всичко личи, че отговорите на множеството въпроси ще определят новите хоризонти и ефективността на системата, а и на гарантирането на условия и създаден алгоритъм за ефективното и устойчиво управление на културните процеси и институтите у нас.
КАКВО ПРЕДСТОИ ЛИ? АМИ ЗАВИСИ ОТ НАС!
От нашето мълчание или изразяване на активна позиция, от степента на контрола, от ефективността и резултатността н администрирането, от аплодисментите или освиркването от страна на публиката, от отговорността, знанията, уменията, от това дали ни пука или не, от желанието ни да се борим или просто загубили надежда, махваме ръка с отчаяние …
Всеки път и всяка година си казваме: дано идват по-добри времена за българската култура и българските творци!
Ще броим успехите след още 5 години!
/РЕПОРТЕРСКИ ХРОНИКИ, Иван Върбанов/