ИВАН ВЪРБАНОВ
Жаклин Вагенщайн – основател и
директор на кино-литературния фестивал Синелибри представи в социалните мрежи
новата визия и слоган на тазгодишното издание на събитието. И да
през 2026-а Синелибри ще се проведе от 15-и октомври до 8-и ноември под мотото „Цивилизация
на зрелището“.
Официално и премиерно бе
представен пред публиката визията на дванайсетото издание на Синелибри.
Какво изразява плакатът? В
центъра му е поставен трон или фотьол, а може би и луксозен стол – според разбиранията
на гледащия. Цветът му е жълт, а в перспектива в него са вградени 12 стола,
сякаш препратка към онази велика лента
по велика книга - „12-те стола“, игралният филм бе заснет през 1971 година от
режисьора Леонид Гайдай, по едноименния роман на сатириците Иля Илф и Евгений
Петров. Тронът, на който има и царска инкрустация, е поставен в стая, цялата
облепена от вестникарски изрезки с отзиви от кино-премиери. Дали пък това не са
отзиви в пресата за онзи, който седи на трона? Дали той е императорът на
зрелищата и пресата? Въпросите остават отворени и без отговори, като ключът е в
асоциативната способност на зрителите да откриват дигиталния ключ във
въображението си, за да осмислят новата визия на Синелибри.
Според Жаки Вагенщайн, надписът
„Цивилизация на зрелището“ подозрително напомня на едноименната книга на
нобелиста Марио Варгас Льоса.
И аз съм склонен да приема тази теза, защото книгата предава абсолютно
истинността на днешния свят, в който сякаш културата, за да оцелява, постепенно все повече и повече се превръща в
развлечение, интелектуалният дебат в шоу
на нападките, новината в спектакъл на черната хроника, а гражданинът в безпаметна и неграмотна публика.
Според културолози, обсъждали визията на плаката, плакатът
не осъжда зрелището. По-скоро изглежда решен да го
използва. С идеята да комуникира желанието на
Синелбири да прерасне от фестивал в осъзнато зрелище, което привлича с
многообразието от образи от 24-те квадрата, наслагва идеите от литературните
първоизточници на лентите, за да търси кодираният смисъл, който винаги е някъде
там – в измеренията на творба и възприятие. И умението да видиш, да чуеш, да
осмислиш, да усетиш …
Едва ли Синелибри ще отговори
на въпроса тази година: Кой седи или трябва да седне на трона? Кой е
императорът на цивилизацията на зрелището? По-важно е накъде ни води зрелището
и потъпква ли или е функция от културата, която сътворяваме днес?
/Иван Върбанов/