.jpg)
Пълно разочарование, меко казано, от преживяното в денонощната аптека в ж.к. Дружба 1 в София. Влизам там по спешност, болен, за да си взема жизнени лекарства, за да пристъпя към незабавно лечение, а ме посрещат бездушни и лениви търговки в бели престилки, които само изглеждат, че са на страната на лечителите и фармацевтите.
Отдавна не бях влизал там, а тя е в квартала ми ...
Разболях се от вирус и след преглед при личния ми лекар се запътих към денонощната аптека, за си купя предписаните лекарства по бяла електронна рецепта. Мислех, че влизам в аптека, която е модерна и ще закупя всичко необходимо бързо, че ще бъда обслужен без проблеми ...
Е да, но не, както казваше Петко Бучаров.
Дълго висене пред гише - каса, където две момичета си говорят, споглеждат се, чакат жена да избере някаква козметика и се наслаждават на това, че тя се тутка, обмисля какво да вземе, чете подробности и упътвания, сякаш времето е спряло и сякаш няма никой да чака да бъде обслужен. Безвремие - нали работното време и трудовият им стаж върви, какво ги интересува, че някой чака, че му е лошо или че има болка ...
Минават 15 минути, безвремието свършва и има моят ред.
Казвам си ЕГН-то с надеждата, че там в рецептата всичко е изписано, няма да имам нужда да влизам в режим "въпроси и отговори" или дискусии "Ама защо ми давате друго лекарство, а не това, което е изписано" ....
И започва ново изпитание пред което съм изправен.
Поглеждам, че получавам нещо друго, не изписаното. Питам, отново получавам презрителен поглед. Опитват да ми кажат, че го няма, но след като заявявам, че тогава си тръгвам и ще търся в друга аптека, едната приносителка на бялата престилка на касата става протяжно, пак се споглеждат с другата колежка и бавно започва да се тътри към някакъв рафт с чекмеджета. Започва да рови, да се суети, накрая бърка и вади заветния антибиотик.
"След като го имат, защо не ми го даде веднага" - мисля си. Питам само "Да не би нещо да не е наред, защото все се споглеждате с колежката си и си шушукате нещо?". "А не, тя си седи при мен да не съм сама", сподавено изпуска реплика апатичната обслужваща ме служителка (чудя се как точно да я нарека, защото не е фармацевт, а дори не е и касиерка ще разберете след малко ...).
Продължаваме диалога по обслужването с въпроси и отговори на тема: тука има - тука нема, това вече не се произвежда, а може и да го имаме.
Накрая идва заветната част по плащането.
Подавам си картата, чекирам я на пост-терминала и готово. Казват ми, че всичко е наред и ме гледат с поглед "Аре, тръгвай си, какво висиш още тука?".
Нещо фискален бон полага ли ми се - питам наивно и с неудобството на пълен натрапник и нахалник. "Ами то не излезе, защото аз нещо съм натиснала или не съм. Пък и вие сте с електронна рецепта и не зная как да пусна фискален, вие нали вече платихте", отвръща апатичната от касата. "Не не, ще изчакам, казам аз", а тя търси с очи колежката си, която влиза по план и сценарно хвърля репликата : "Ама какво идвате тука само да ни притеснявате и да се разправяте с нас. Каквото ви е дала дала, какво има още?".
Уау! Яко, нали! Решавам, че ще поостана малко, за да вникна какво точно се случва, защо и какво има на втори план.
Свързвам се с лекаря си по телефона, който се ужасява от разказа ми за случващото се и получавам съвет "Зарежи всичко, излез оттам и иди в друга аптека веднага!".
Е, това е положението, скъпи приятели!
Здравеопазване, здравно осигуряване, аптеки, електронни рецепти, търговци.
Търговия с всичко, с душите и нашето здраве, с нашето достойнство!
Джунгла!
Живеем в сървайвър!
Желая Ви да бъдете здрави, иначе - лошо!
НЮЗ БГ РЕПОРТЕР - ИВАН ВЪРБАНОВ - СОФИЯ