Текст: Иван Върбанов |
Здравей, Снежанке!
Тъкмо те бях забравил и ти бях простил – голяма грешка, и хоп – отново връхлиташ на пътя ми!
Брутално, нагло, арогантно, влизаш директно с бутонките, и изсипваш кофа помия, хвърляш кал – без да ти мигне окото.
Представяш се пред публиката уж за „журналистка“ ?!
Без обаче да си влизала в редакция или някога да си практикувала професията!
Но, за сметка на това – овладяла до съвършенство майсторенето на доноси, на пасквили, на лъжи, на манипулации, внушения и подмяна.
Защото всичко това винаги си го правила – без свян и никакво притеснение, хладнокръвно и нагло.
Пишеш и шляпаш печата, запечатвайки катрана, който хвърляш върху поредната жертва – очернена, омаскарена, злепоставена по списъка с поръчки, който изпълняваш!
Доноси и пасквили, подобни на онези, с които в тъмните години са били пречупвани хора, съсипвани човешки съдби, обричани на тегоби и изгнание цели семейства, хвърляни в зандани, в лагери, а често и погубвани, и заличавани …
Което правиш и днес, със същите мерзки методи и похвати – убийство с доноси и очернящи лъжи.
Знаех, че си продала душата си на тъмнината.
Но, бях простил и бях забравил …
Оказва се – огромна грешка!
И ето, ти пак ме връхлетя – с подлостите и нечистотиите, които пръскаш.
Защо го правиш?
Защо написа и се подписа под редовете жлъч, правейки интриги, инжектирайки отрова и целейки омаскаряване? За да прокараш насилствено една пълкена лъжа за лъже-истина?!
Та Истината е само една и тя винаги блести.
Светлината не може да бъде затъмнена, но тъмнината ще бъде осветена!
Със силата на провидението и по Божията воля!
Злодейците, които ме нападат – като теб, ще се спънат и ще паднат!
Силен съм, защото следвам пътеката на Правдата! Винаги!
Истината, Истината и само Истината!
Няма по-свято, по – бляскаво и по-сияйно от нея.
Тя поразява като светкавица лъжата, злобата, коварството!
Лъжата създава поредица от грешки и проклятие, което се връща като бумеранг към създателите си, Снежанке!
Истината осветява успеха, победата и триумфа, на онези, които я носят, които воюват за нея, които я отстояват.
Аз не ти прощавам! И няма да простя!
Но, ще се моля за душата ти, която си отдала на тъмнината!
Имай страх от Бога, Снежанке, нищо, че не вярваш!
Как ще се помириш с душата си?
Как ще опрости Бог греховете ти?
Знай, неговата сила и гняв винаги поразяват нечестивците!
Забелязал съм, че враговете преследват и се целят в душата ни,
искат да разрушат живота ни,
да ни принудят да живеем в тъмнина и страх,
сякаш сме живите мъртви.
Кроежите и нечестието ти, Снежанке, няма да успеят!
Лъжите ти и коварството ти са обречени!
Господи, чуй молитвите ми: Нека бъдат посрамени и жестоко поразени всички мои врагове, да се върнат назад и в да бъдат разобличени!
Хора, Истината и Светлината винаги побеждават и ликуват над тъмнината!
Уповавайте се на Бог!
Следвайте пътя си, живейте в Истина, пазете чисти душата и сърцето си!
Тогава пътят Ви ще бъде равен, ще намерите убежище, а враговете Ви ще бъдат погубени!
Амин!