online media | онлайн медия

ПЕНДАЧАНСКА И КИРИЛ МАНОЛОВ В КОНЦЕРТНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА "МАКБЕТ" ПРЕЗ ДЕКЕМВРИ В СОФИЙСКАТА ОПЕРА

9 Ноември 2020г.
На 11 и 13 декември почитателите на оперното изкуство ще имат възможност да се докоснат до един истински оперен шедьовър на 19 век. – „Макбет“ от Джузепе Верди. В концертно изпълнение световноизвестните български оперни певци Александрина Пендачанска и Кирил Манолов ще се представят с партиите на Макбет и лейди Макбет.  Ще им партнират Бисер Георгиев /11.12./ и Светозар Рангелов /13.12./ в партията на Банко и Даниел Дамянов като Макдъф. Диригент на спектакъла е Оливър фон Донани.

През последните години Александрина Пендачанска включва редица драматични роли в своя богат репертоар. Партията на лейди Макбет тя изпълнява за първи път през изминалия сезон във Франция и на фестивала „Опера в летния театър“ във Варна.

От няколко години Кирил Манолов се утвърждава като изключителен вердиев баритон. Неговата блестяща кариера преминава през оперните театри в Берлин, Парма, Чикаго, Рим, Севиля и много други. Ролята на Макбет е дълго мечтана от баритона и той я изпява за първи път през август тази година във Варна.

„Макбет“ е десетата опера на Верди и първата по пиеса на Уилям Шекспир. По това време интересът към Шекспир в Италия е ограничен в определени кръгове, един от които е салонът на Клара Мафеи в Милано, съпругата на поета Андреа Мафеи.  До 1847 г. Верди е увлечен по героичните сюжети, но първата му среща с вселената на Шекспир разтърсва неговата драматургия. Макбет не е герой от италианското Възраждане, не е носител на рицарско поведение и идеи. Шекспир рисува картина на престъпления и безумие, която Верди трябва да облече в музика така, че най-пълно да се придържа към авторовия текст.

За либретист отново е поканен верния Франческо Мария Пиаве, който работи с компромисно преведения от Карло Рускони текст на пиесата. При първоначалната работа върху либретото, Верди съкращава многобройни персонажи, а от трите шекспирови вещици прави хор на вещиците. За първи път той обръща и толкова голямо и задълбочено внимание върху детайлите при изграждане на певческия текст. Пиаве редактира написаното, съобразявайки се с тираничните изисквания на Верди. „Запомни… малко думи, но значещи много!  Повтарям – малко думи!“. Подобни  редове могат да се открият в кореспонденцията между двамата.

Написана около 1602, трагедията „Макбет“ интерпретира исторически събития от началото на ХI век. Сюжетът ни пренася в Шотландия и разказва за драматични обрати на съдбата, за човешките слабости, амбиции и неимоверни мъки.

Макбет и Банко, водачите на шотландската армия, се сблъскват с група вещици, които пророкуват, че Макбет ще бъде крал, а Банко - бащата на кралете. Макбет е обезпокоен от пророчеството и напълно погълнат от злите си мисли и заговори за убийство, докато съпругата му е безпощадна и не се спира пред нищо, за да постигне целите си. След като убиват краля, и Макбет се вазкачва на трона, той и съпругата му са обхванати от страх, параноя и ярост. Но продължават да убиват всички по пътя си, за да запазят мечтания трон. В крайна сметка това води до тяхната гибел.

Верди изключително харесва противоречивите персонажи, мистиката в образите на вещиците и убедителната сугестия на творбата. В разрез с драмата на Шекспир, композиторът прави главен герой в операта си не Макбет, а съпругата му – лейди Макбет. Той разбира, че обичайните музикални средства няма да бъдат достатъчни за изграждане на главните образи и създава творба, поставила нови изисквания към оперния театър и изпълнителите.

Голямата певица от онова време Еуджения Тадолини е поканена за ролята. Но тя е била изключително красива жена с прекрасен глас, а Верди е искал лейди Макбет и визуално да въплъщава тъмните страни на живота. Това, разбира се, не означава, че Мариана Барбиери, първата изпълнителка на лейди Макбет, е била непривлекателна и е имала неприятен тембър. Ето какво разказва тя за кошмарните репетиции преди премиерата: „Трудно бихте повярвали, но в продължение на три месеца, сутрин и вечер, се опитвах да вляза в образа на тази безумна жена. Верди искаше в сцената на полудяването да пея и говоря без да си мърдам устните, а по възможност лицето ми да остане безизразно. Никак не беше лесно да се правя на луда.“ И още: „Гласът трябва да бъде рязък, приглушен и мрачен, оркестърът да свири „под сурдина“, а сцената – извънредно тъмна.“ – такива са били изискванията на композитора.

Премиерата на „Макбет“ е на 14 март 1847 г. в „Театро алла Пергола“ във Флоренция. Самият Верди, изглежда, е останал доволен от резултата – той смята, че „Макбет“ е една от най-хубавите му творби. Но италианската критика и публика посрещат операта със смесени чувства. Според някои изследователи това е заради  липсата на „италианска” тема, според други вината е в „непривичния” мизансцен; според трети – причината се корени в  недостатъчната запознатост с творчеството на Шекспир.

През 1864 г. Верди прави редакция на творбата за Гранд Опера в Париж. Либретото е преведено на френски, композиторът добавя традиционната балетна сцена, но французите не приемат версията и заглавието пада от афиша на театъра. Втората редакция на операта е изпълнявана рядко и в Италия. В наше време се играе версията от 1847 г.

„Макбет“ е посветена на Антонио Бареци – бащата на първата съпруга на Верди Маргерита, негов приятел, покровител и ментор.

Българската премиера на „Макбет“ се е състояла през 1974 г. в Софийска опера под диригентството на Асен Найденов и режисурата на Михаил Хаджимишев.

Комбинацията от въздействаща музика и драматичен сюжет нареждат “Макбет” сред една от най-успешните адаптации на Шекспировите трагедии на сцена, както и затвърждава  мястото на Верди сред най-великите композитори.

 
Сподели

Коментари

Уебсайт в Alle.bg