Platform for Independent Journalism

ОТБЕЛЯЗАХМЕ 130 ГОДИНИ ОТ НАЧАЛОТО НА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКО ОБЕДИНЕНИЕ У НАС. А СЕГА — НАКЪДЕ?

17 Май 2024г.
ОТБЕЛЯЗАХМЕ 130 ГОДИНИ ОТ НАЧАЛОТО НА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКО ОБЕДИНЕНИЕ У НАС. А СЕГА — НАКЪДЕ? | The News BG Reporter ®
Иван Върбанов, София, 17.05.2024 г.

Чета и слушам, че Съюзът на българските журналисти — това е частно сдружение на колегията, основано преди 130 години на събор, отбелязва с тържество в Сатирата и 180-годишнината от издаването на първото списание “Любословие” от Константин Фотинов.

Като казахме “Любословие”, нека поздравим колегите от едноименния сайт, които списват една много любопитна и качествена медия, а начело е журналиста Андрей Велчев.

Фотинов пуска първия брой на списанието си през 1844 г., което се отчита като датата за началото на българския периодичен печат в България.

Имах удоволствието и честта да бъда Главен секретар на СБЖ в периода 2015–2019 г. В този период работихме не малко и постигнахме конкретни неща в полза на гилдията — от гледна точка на синдикална защита, солидаризиране по казуси, осигуряване на правна защита на колеги и т.н.

Е, да, остана ми във времето и горчилка от някои действия или постъпки, на процеси и задкулисия, които видях като главен секретар. И помните, тогавашния Управителен съвет на сдружението така се беше вживяло в това да бъде начело на имотите — в к.к. Златни пясъци, в Батак, да стопанисва и ресторант “Конфети” на Графа, че не искаше да се оттегли и да насрочи конгрес и избори, та това наложи да постъпя морално, честно и достойно и да си подам оставката. И така да дам знак в публичното пространство, че прагът на търпимост е преминат и трябва да се противопоставим, да реагираме. Ама, глас в пустиня. Онова ръководство си остана, а мен не ме отписваха дълго време, не можех да започна нова работа, не можех да отида на борсата и какво ли още не … Та, така де, вече не ми горчи, ама малко ми киселее от този спомен.

За всичко постигнато — можете да прочетете във Фейсбук, ако напишете “СБЖ” в търсачката и натиснете бутон “Всички”. О, ще видите доста резултати, за повечето от нещата, които сме предприемали. Фейса ми напомни за годишнина, чествания, за изразени позиция, събития, протести, пресконференции, срещи, годишнини, награди …


МОНУМЕНТ ЗА ФОТИНОВ В БУРСА

По повод на Фотинов — остана незабелязано нещо, което направихме тогава, когато бях в СБЖ. Значимо и символично, важно и отчетливо. Заради паметта към Фотинов. Почетохме Фотинов с монумент, чийто основи положихме в Република Турция.

На 23.11.2015 г. ние — от Съюза на българските журналисти, и аз като Главен секретар тогава, съвместно с нашите партньори и приятели от Асоциацията на журналистите от Мудания /Турция/ открихме монумент в памет на Константин Фотинов — основоположник на българския периодичен печат.


Събитието се състоя в историческото селище Тирилийе, област Бурса. Присъства сред нас тогава и ръководителят на дипломатическата мисия на Република България в Бурса Евгени Василев, кметове, представители на обществени организации, много журналисти.

Церемонията по откриването на паметната плоча започна с едноминутно мълчание в знак на уважение към делото и мисията на Константин Фотинов и с изпълнение на химните на България и Турция. Представителите на двете журналистически организации засадихме чинар, който да пази жива паметта за епохалното дело на видния българин.


Монументът се откри с посланието СБЖ и АЖМ да работят в името на свободата, демокрацията, бъдещето и приятелството между Турция и България , както и за ползотворното сътрудничество между двете журналистически организации.

„Нашето утре е свързано с нашето вчера. Ето защо ние подхождаме към дейността и делото на Константин Фотинов с голяма отговорност, като осъзнаваме мисията си завещаните от него ценности да успеем да предадем на бъдещите поколения. Съюзът на българските журналисти работи за осъществяването на този проект повече от 15 години. Когато говорим за свободна и независима медия, която работи в името на обществото и мира, бихме могли да споменем не малко имена на колеги и организации. Но, основоположникът е един — Константин Фотинов“, посочих в приветствието си по време на откриването на монумента.

Председателят на журналистическото дружество „Европрес“ Георги Найденов удостои Хъйми Хашал с почетния знак — медал „За хората с добри сърца“ на фондация „Помогни на нуждаещите се“, заради дарението му на земята, върху която е изграден мемориалният монумент на бележития възрожденец.

В състава на официалната българска делегация с мен тогава бяха: доц.д-р Георги Калагларски — член на УС на СБЖ, самоковските журналисти Надка Вардарова и Тодор Попов — представители на родния град на Фотинов, Шевкие Чакър — Нихатова от Радио България и Азад Агасян от Радио Бинар — БНР.


А ДНЕС … ?

Да се върнем сега към днешните времена.
И поглед към СБЖ.
Тъжно …!
Начело на организацията е председателката, която освен, че никога не е влизала в редакция и не е практикувала журналистика, нито е завършила образованието си с такъв профил и професия, е и осветена като агент на Държавна сигурност с псевдонима Виолета.
Факт!
В състава на Управителния съвет също имаше не един и двама агенти.
Да, да, знам. Тогава било такова времето, те били ползвани за прикритие, кореспондентите задължително били и агенти … ?!
Чували сме всички тези легенди и митове, които все пак се дължат на изборите и гражданските позиции, които всеки е имал услужливо или не.


Днес чувам, че сдружението не е в никак добро финансово състояние, запори, финансови задължения.
Организацията се води от ръководството й в контекста на прокламиране на проруски, китайски, палестински, кубински, виетнамски уклони като акцент.
Западните и европейски организации са нежелани, сякаш несъществуват. Нищо, че СБЖ е колективен член на Световната и на Европейската организации. Ама не се знае и дали са си платили членския внос и дали организацията наистина е действителен член към днешна дата.
Шефката на Клуба на чуждестранния журналист — Ивета Балевска, е дългогодишен служител на МВР. Няма лошо. Странно — да, но не за всички, явно. Тя е упомената и като лице за контакт в сайтовете на двете международни федерации.
Към днешна дата организацията в България няма главен секретар, защото, доколкото съм информиран, г-жа Анна Заркова се оттегли.
И, то с ясни основания.
Членската маса също е тема, която буди противоречиви и полярни констатации.
Уж журналистическата организация е приютила всякакви професионалисти — диригенти, композитори, коафьори, ресторантьори … Огромна и разнообразна палитра отвъд журналистическата професия. Публична тайна е, че хората се тълпят за членство заради прескартите, които отварят вратите в чужбина за притежателите им за музеи, галерии, културни средища, в които можете да влезете с този пас безплатно.
Откъм възраст нещата също не са цветущи — меко казано.
Защо ли?
На проявите в СБЖ, видно и от снимковия материал, са все ветерани, аудитория 55+. Млади хора ще видите изключително рядко.
Изключително.
Казионната маргинализирана организация поддържа свои дружества из страната, но водеща е ролята им в държавните медии, където има сключени колективни синдикални договори и наистина гласът на СБЖ гарантира защита, наравно с тази от КТ “Подкрепа” и КНСБ.
Но, нека кажем, че председателите на разклоненията по места много често са се превърнали в партньори на директори, работодатели, за да осигурят безоблачното си бъдеще и съществуване на място. Никакво противоречене, протести, озъбване, защита, дума на пряко. Хармония, веселия и радост. А ако има някой прецакан журналист — еми да се оправя. Сега ние не можем да се караме с “колегите” от ръководството.
Така де, фасадна синдикална дейност, символична и угодна.


Та след 100 и кусур години по-късно от началото, картината не е никак розова.
Ама нали всичко си зависи от нас.
Ние, хората изпълваме със съдържанието всичко.
Тъжно.
Но, надявам се, че нещата след време ще се подредят във вярната посока. Естествен подбор, брат ми.
Или ще се обнови сдружението и ще има рефреш — или ще отмре, замре и архивира.
Но, не бива СБЖ да възкресява на гърба на вековната си история, традиции, имена, деятели призрака на политическа пристрастност, комунистическа и руска пропаганда, носталгия по соца и Варшавския договор, сякаш сме в 60-те години на миналия век и очакваме бай Тошо да дойде да ни поздрави.
Времето се променя.
А когато организация като СБЖ се е хербаризирала и не помръдва, това говори за две неща: или всичко се манипулира и дирижира майсторски от задкулисие, заради интереси и влияние, заради прокламиране на политики и пропаганда на сили, може би и външни, или е вярно другото — че онази идея на първите, на създателите, е узурпирана и обсебена от еднолични търговци, които считат, че СБЖ — това съм аз! И така я управляват.


Желая на колегията обновление, нов Ренесанс, влизане в 21 век час по-скоро, живот и кипеж, острота и свобода, истинска, а не фасадна независимост, вяра, книжовност и апостолство.

Журналистиката не е престъпление!
Българската журналистика трябва да я има и след нас.
Тя не се продава и купува!
Тя не е безгръбначна, корпоративна, цензурна, субективна, манипулативна, рекламна, пошла, евтина, лъжовна …
Българската журналистика е силна, достойна и безпристрастна, с дух и ценности, в служба на Истината!
А отстояването й винаги има висока цена!

Никому в угода, никому на пук!
Истината, Истината и само Истината!
Истината е само една!
Показвайте фактите и пъзелът на цялата картина ще се подреди!
Критикувайте смело, бъдете пазители, работете в името на хората и обществото ни!
Дано е достойно за саможертвите на всеки колега журналист!

Честит празник!
И светли бъднини!

(И. Върбанов, София, НЮЗ БГ РЕПОРТЕР)
ОТБЕЛЯЗАХМЕ 130 ГОДИНИ ОТ НАЧАЛОТО НА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКО ОБЕДИНЕНИЕ У НАС. А СЕГА — НАКЪДЕ? | The News BG Reporter ®
ОТБЕЛЯЗАХМЕ 130 ГОДИНИ ОТ НАЧАЛОТО НА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКО ОБЕДИНЕНИЕ У НАС. А СЕГА — НАКЪДЕ? | The News BG Reporter ®
ОТБЕЛЯЗАХМЕ 130 ГОДИНИ ОТ НАЧАЛОТО НА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКО ОБЕДИНЕНИЕ У НАС. А СЕГА — НАКЪДЕ? | The News BG Reporter ®
ОТБЕЛЯЗАХМЕ 130 ГОДИНИ ОТ НАЧАЛОТО НА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКО ОБЕДИНЕНИЕ У НАС. А СЕГА — НАКЪДЕ? | The News BG Reporter ®
ОТБЕЛЯЗАХМЕ 130 ГОДИНИ ОТ НАЧАЛОТО НА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКО ОБЕДИНЕНИЕ У НАС. А СЕГА — НАКЪДЕ? | The News BG Reporter ®
ОТБЕЛЯЗАХМЕ 130 ГОДИНИ ОТ НАЧАЛОТО НА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКО ОБЕДИНЕНИЕ У НАС. А СЕГА — НАКЪДЕ? | The News BG Reporter ®
ОТБЕЛЯЗАХМЕ 130 ГОДИНИ ОТ НАЧАЛОТО НА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКО ОБЕДИНЕНИЕ У НАС. А СЕГА — НАКЪДЕ? | The News BG Reporter ®
ОТБЕЛЯЗАХМЕ 130 ГОДИНИ ОТ НАЧАЛОТО НА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКО ОБЕДИНЕНИЕ У НАС. А СЕГА — НАКЪДЕ? | The News BG Reporter ®
ОТБЕЛЯЗАХМЕ 130 ГОДИНИ ОТ НАЧАЛОТО НА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКО ОБЕДИНЕНИЕ У НАС. А СЕГА — НАКЪДЕ? | The News BG Reporter ®
ОТБЕЛЯЗАХМЕ 130 ГОДИНИ ОТ НАЧАЛОТО НА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКО ОБЕДИНЕНИЕ У НАС. А СЕГА — НАКЪДЕ? | The News BG Reporter ®
Сподели

Коментари

Изпрати