Иван Върбанов, 6 юни , Ловеч — София /
Продължителни аплодисменти и овации на финала на премиерата на „Дъхът на дявола“ („Бурунданга“) в Драматичен театър - Ловеч. Премиерната постановка е дело на режисьора Боил Банов, който за първи път гостува на ловешка сцена, а пиесата е написана от Жорди Галсеран.
На сцената показаха своето майсторство талантливите актьори : Боряна Бабанова, Деян Жеков, Богомила Николова и Петко Венелинов. Безспорен център е образа на прикрития революционер, който се интерпретира от големия Христо Мутафчиев.
Сред официалните гости, дошли за премиерата бяха министърът на културата Найден Тодоров, директорът на дирекция “Сценични изкуства и художествено образование” Елиянка Михайлова, директорът на Народния театър Васил Василев, заместник- кметът Алдин Начков, актрисата от Народния театър Жорета Николова и др.
“Дъхът на дявола” е романтична комедия, която се вглежда в живота на младите хора, в техните вълнения и мечти. Сюжетът е изтъкан от интересни ситуации с неочаквани обрати и доставя рядко срещано удоволствие. “Бурунданга” се поставя за първи път в България. Всъщност бурундангата е онова тайнствено растение, от което като се изпият няколко капки, човек започва да казва истината … Серумът е в основата на настъпващите обрати на действието. Авторът Жорди Галсеран поставя важни въпроси за всеки човек : какъв е пътят ни, накъде отиваме, какво искаме до пастигнем, и как да го направим? Даваме ли си сметка или не, но истината е, че уж малките компромиси, малките отстъпления от принципи, от нас самите, от мечтите ни нерядко стават част от ежедневието, от промяната да замълчим, да се спрем, да се свием, да не искаме максимума, да …, да …, да … и така, след време този ни нов начин на живот и метаморфозата, която сами сме си наложили се оказва, че са ни отдалечили от нашите стремления. Затова е важно да имаме куража, силата и волята да следваме пътя си, да правим трудните избори и да удържаме да ги отстояваме, за да постигнем полет и свобода.
Режисьорът Боил Банов определя спектакъла като романтична комедия, изпълнена с много смешни ситуации. Признава, че темата за съвременната революция и съвременния революционер го мотивира да посегне към това заглавие. Затова може ли в съвременния ни свят да има революции, способни ли са младите да са носители на тези революции? Или духът на революционерът е в по-възрастните и по-опитните хора? Това прави и пиесата по-дълбока и проникновена, спрямо чисто ситуационния театър, която все пак е основата на драматургията.
Христо Мутафчиев разказва, че за него е истинско удоволствие да бъде в Ловеч. И че е изключително приятно изненадан от работата на неговите колеги — казано в много положителен аспект. Посочва със задоволство младите творци, които по думите му правят прекрасни неща на сцената. Иначе, казва, че дъхът на дявола е … розов?! И изпълнен със смях. Признава, че за него дъхът на дявола е такъв, какъвто човек си го представя.
Важно е, че актьорите не размахват пръст от сцената, не говорят дидактично на публиката в това представление. И така оставят всеки човек в залата да изгради своето усещане затова какъв точно е дъхът на дявола и кой е дявола, в крайна сметка, в целия сюжет — и извън него.
Сценографията е дело на Кирил Наумов, музиката е на Мáртин Костакиев, а преводът е на Нева Мичева.
Днес, 6 юни, представлението госутва във Велинград.
Продължителни аплодисменти и овации на финала на премиерата на „Дъхът на дявола“ („Бурунданга“) в Драматичен театър - Ловеч. Премиерната постановка е дело на режисьора Боил Банов, който за първи път гостува на ловешка сцена, а пиесата е написана от Жорди Галсеран.
На сцената показаха своето майсторство талантливите актьори : Боряна Бабанова, Деян Жеков, Богомила Николова и Петко Венелинов. Безспорен център е образа на прикрития революционер, който се интерпретира от големия Христо Мутафчиев.
Сред официалните гости, дошли за премиерата бяха министърът на културата Найден Тодоров, директорът на дирекция “Сценични изкуства и художествено образование” Елиянка Михайлова, директорът на Народния театър Васил Василев, заместник- кметът Алдин Начков, актрисата от Народния театър Жорета Николова и др.
“Дъхът на дявола” е романтична комедия, която се вглежда в живота на младите хора, в техните вълнения и мечти. Сюжетът е изтъкан от интересни ситуации с неочаквани обрати и доставя рядко срещано удоволствие. “Бурунданга” се поставя за първи път в България. Всъщност бурундангата е онова тайнствено растение, от което като се изпият няколко капки, човек започва да казва истината … Серумът е в основата на настъпващите обрати на действието. Авторът Жорди Галсеран поставя важни въпроси за всеки човек : какъв е пътят ни, накъде отиваме, какво искаме до пастигнем, и как да го направим? Даваме ли си сметка или не, но истината е, че уж малките компромиси, малките отстъпления от принципи, от нас самите, от мечтите ни нерядко стават част от ежедневието, от промяната да замълчим, да се спрем, да се свием, да не искаме максимума, да …, да …, да … и така, след време този ни нов начин на живот и метаморфозата, която сами сме си наложили се оказва, че са ни отдалечили от нашите стремления. Затова е важно да имаме куража, силата и волята да следваме пътя си, да правим трудните избори и да удържаме да ги отстояваме, за да постигнем полет и свобода.
Режисьорът Боил Банов определя спектакъла като романтична комедия, изпълнена с много смешни ситуации. Признава, че темата за съвременната революция и съвременния революционер го мотивира да посегне към това заглавие. Затова може ли в съвременния ни свят да има революции, способни ли са младите да са носители на тези революции? Или духът на революционерът е в по-възрастните и по-опитните хора? Това прави и пиесата по-дълбока и проникновена, спрямо чисто ситуационния театър, която все пак е основата на драматургията.
Христо Мутафчиев разказва, че за него е истинско удоволствие да бъде в Ловеч. И че е изключително приятно изненадан от работата на неговите колеги — казано в много положителен аспект. Посочва със задоволство младите творци, които по думите му правят прекрасни неща на сцената. Иначе, казва, че дъхът на дявола е … розов?! И изпълнен със смях. Признава, че за него дъхът на дявола е такъв, какъвто човек си го представя.
Важно е, че актьорите не размахват пръст от сцената, не говорят дидактично на публиката в това представление. И така оставят всеки човек в залата да изгради своето усещане затова какъв точно е дъхът на дявола и кой е дявола, в крайна сметка, в целия сюжет — и извън него.
Сценографията е дело на Кирил Наумов, музиката е на Мáртин Костакиев, а преводът е на Нева Мичева.
Днес, 6 юни, представлението госутва във Велинград.
