The News BG Reporter
- Тази статия бе публикувана първоначално в партньорската ни медия PRESS BG NEWS AGENCY
От Иван Върбанов, журналист
Исторически пробив за системата на културата в България.
Фундаментална заявка за промяна – в модела, във философията, в параметрите и във функциите.
Голям шлем, бих казал – кръстоносен поход за срутване на прогнилото старо и въвеждане на културата в съвременните условия на новото време. Служебният министър на културата Найден Тодоров събра медиите в Министерството на културата, за да обяви началото на края на досегашния модел и да постави жалона на новия. Той вече е подготвил Закон за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата. По думите му, с това ще се сложи край веднъж завинаги на пазарния принцип в сферата на държавните културни институти в сценичните изкуства. Принцип, който се оказа неработещ и доведе до фалити в театралната система. Защото театрите не са фабрики. Амбицията на Тодоров е ясна – завръщане към основната роля на публичните културни институти. Министерството на културата не може да бъде счетоводна къща, но може и трябва да бъде пазител и стожер на културното развитие в България. Държавните културни институти следва да бъдат гарантирани и стабилизирани. Предвижда се създаването на няколко работни групи, които ще имат задачата да категоризират всички театри в страната. Но остава ключовият въпрос – какви ще бъдат белезите и индикаторите, по които ще се формира обективната оценка, и кой ще определи критериите? Процесът ще бъде синхронизиран с гилдиите по жанрове и ще включва срещи с директорите на различните видове театри – драматични, куклени, музикални и оперни. Очаква се резултатите от тази работа да станат ясни още през април. Съществен момент в реформата ще бъде определянето на финансовия еквивалент на всеки индикатор, който ще формира общата оценка и съответната категория на културния институт. Освен законовите промени, ще бъде изготвена и наредба за прилагането на новия нормативен акт. Посланието е категорично – всеки опит за стопиране на реформата ще носи лична отговорност за натрупания дефицит в сектора. Става дума за значителни средства, които Министерството на културата всяка година се опитва да компенсира, докато дефицитът нараства, следвайки логиката на финансово торнадо. Настоящият модел е неефективен – публични средства се изливат във фуния без дъно. Това трябва да спре. Найден Тодоров заявява готовност да проведе реформа, която да стабилизира системата и да изведе културните институти от състоянието на хроничен финансов натиск. В процес на подготовка е и стратегически план за следващите пет години. Той ще служи като ориентир за бъдещите министри на културата, задавайки посоката, фундамента и параметрите на необходимите действия, които да изведат сектора от риска от финансов колапс. Очевидно е – време е да бъде спрян системният дефект. Да бъде коригиран „софтуерният бъг“ в управлението на културата. Днес сценичните изкуства изглеждат като бездънна яма в бюджета на Министерството на културата. Но самите институти не носят вина за това. Финансовият натиск и стремежът към високи количествени показатели обезличиха художествения резултат и подмениха смисъла на съществуването на държавните културни институти. Те не бива да се подчиняват на пазарната логика. Нужно е да си припомним тяхната мисия – да отстояват високото изкуство, да пазят естетическите критерии, да възпитават вкус и да водят обществото към истинската културна стойност, отвъд комерсиалното зрелище. Дали матрицата наистина е възможно да бъде променена?
Публикувано от Иван Върбанов, The News BG Reporter