ИВАН ВЪРБАНОВ – СОФИЯ – 25 юни 2026 г.
Националният
филхармоничен хор „Светослав Обретенов“ към Софийската филхармония предизвика
истински фурор с изпълнението си на джаз-стандарти.
Всъщност това бе втората музикална програмна
линия на концерта „От абатството до сцената“, изнесен в зала „България“ на 24-и
юни под музикалното ръководство на маестро Георги Еленков.
Находчив
музикално – програмен мениджмънт на архитектурата на това музикално събитие. Хоровата
вечер бе замислена като пътешествие – хронологично и стилово, из английската
вокална традиция. И да, преходът за слушателя бе от сакралната и строго канонична
църковна староанглийска музика до светлината на светската, свободна и дори
танцувална ритмика на джаза. Всичко това обединено в едно изживяване, което гравитираше
върху темата и фокуса – представяне на стилистиката и традицията на звучене и
интерпретация на английската църковна музика. Но, не в абатства или църкви, а
тук, в концертната зала, в по-друга акустична среда.
Абатството – изразено от ранната английска
сакрална музика на Томас Талис налага своя музикален канон за изпълнение –
чиста, равномерна, кристално интонационна линия, пеене без вибрато,
демонстрираща блясъка и пълнотата на хармония и полифония.
След това идваше ред в програмата на музиката
на Хенри Пърсел, който налага друг вид трудност пред певците – прецизна орнаментика,
гъвкавост на гласовете, но и красотата на бароковия контрапункт, подплатена с
театралната драматичност.
Пищност
и мощност изискваха вокалните пасакалии и фуги на Хендел, който надгражда със
своите творби блясъка на английското кралско величие.
Носител на мистиката и дори мога да кажа медитативното
състояние при изпълнение - доколкото дългите вокални линии изискват пълна
концентрация, равномерност на подаването на звука, контрол и самоконтрол,
определен цвят и дозиране на емисията - налага Джон Тавенър – познаваме го като
свещения минималист.
Едуард Елгар и Чарлз Станфорд носят
светлината и просветлението с характерния си късно-романтичен разкош, с наситената,
емоционална полярно динамична и плътна катедрална звучност.
Това бе първата линия от музика
и композитори, които налагат определено ниво на детайлна подготовка – вокална,
мисловна, естетична, музикантска, за да се постигне оригиналността и
автентичността на идеята и самото звучене.
Тук трябва да отбележа, че певците
започнаха прибрано и предпазливо, като даваха заявка за постепенно изграждане и
повдигане на енергията и градацията от мистиката към светлината. Зная, че броят
на репетициите обикновено е лимитиран: 3 – 5, някой пъти дори само една преди
концерт. Съобразявайки се и с това обстоятелство, отчитайки сложността и
спецификата на английските композиции, професионализмът на целия състав на
Филхармоничния хор, и много доброто справяне със задачата на този специфичен
концерт, е нужно все пак да посочим, че имаше какво да се желае в прецизността
на интонирането – при сопраните - удържането на кристалната вокална линия,
постигането на овладяна единна вокална хомогенност. Тенорите и басите като цяло
бяха много впяти, споени и единии. За улягането на такъв тип репертоар се
изисква време, детайл и гъвкавост на вокалната техника и звукоизвличане, фина
настройка на степента на отъмняване или осветляване на вокалите за постигане на
онзи английски автентичен католически звук от църквата в абатството, който
поразява и стъписва слушателя с формирането на звука на много висока позиция,
сякаш идващ от купола на църквата. Разбира се при фортисимо – блясъкът и
престижът на елитните певци на Капелата дефилириха с пълна мощ.
Втората част на концерта бе
озарена от модерност, ритъм, танцувалност и много джаз.
И не само, защото Бенджамин
Бритън е своеобразен мост между традицията и модерността. Неговата хорова
музика е ритмически сложна, интелектуална, но силно вкоренена в английския
език. Който също изисква от певците четливост и правилни резонанс и фонация.
Разбира се, Боб Чилкът бе
посланикът на двата свята в музикалното пътешествие в зала „България“. Защото е
факт - неговата „A Little Jazz Mass“ ни пренесе в настроението, аурата и
светоусещането на суинг, блус хармонии и джаз стандарти.
Дебело подчертавам и поздравявам
безапелационно всички певци от Националния филхармоничен хор (сопрани, алти, тенори баси): бяха изумителни, блестящи,
артистични, живи, надминаха всички очаквания и постигнаха изцяло и дълбоко
въздействие при изпълнението на този музикален жанр. Категорично и на 100%.
Всички зрители аплодираха, защото нямаше съмнение – това бе музикален триумф,
който никой не очакваше от класическите професионални певци – въздействащ
перфектно суингиращ джаз звучеше в ТЯХНО изпълнение. Браво, браво, браво!
Ако в първата част на
концерта сякаш Капелата притихна и бе предпазлива, малко мудна и тежка в интерпретацията
и музицирането на старинната английска музика, въпреки че диригентът водеше и
налагаше по-динамична пулсация и нюансиране в динамичните отклонения, то във
втората част – певците демонстрираха
зашеметяващ вокален комфорт и уникален суинг, който взриви концертната зала.
Мисля си, че тази неповторима вечер трябваше
да бъде записана, за да остане в музикалната памет на България. Защото
изпълнението е предвидено да бъде само едно, единствено. Така целият труд, целият
устрем, талант и пословично усърдие сякаш ще се разтопят във времето и
координатната система на живото изкуство – да се случва сега и само в този
момент. Което е наистина жалко като загуба. БНР, БНТ или ТВ1 можеха да запишат
този концерт, мисля си за архивния фонд на България.
Диригентът Георги Еленков е
многолик творец – на първо място нека откроя неговата роля на Главен диригент
на Смесения хор на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. Защото
това постижение в творческия му път говори само по себе си много, и е значимо.
Наравно с отговорността и тежестта на мисията, която трябва да носи на раменете
си именно като музикален ръководител на националния ни катедрален патриаршески
хор. И да отстоява реномето на състава и този си връх всеки ден.
Еленков е и продуцент в
Българското национално радио /БНР/, преподавател по дирижиране в Националната
музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ – има защитена дисертация и поредица
публикации. Апропо, нека отбележа, че голяма група от негови чуждестранни
студенти бе в залата и го аплодираше възторжено.
На диригентския пулт Георги
Еленков в първата минута приковава вниманието със своето умение да води
изпълнителите на сцената с аурата, силата и респекта на симфоничен диригент.
Ясен, ярък жест, изразителен, в мащаб. С умение да визуализира със своята
мануална техника изискването си към звука, метриката, характера и емоцията на
интерпретацията, щрих и динамиките – и въобще, да комуникира с певци и музиканти
на сцената. Еленков притежава класа и стил на своето музикално лидерство, като
води убедително и категорично. Но, без да бъде диктатор на сцената, който да се
налага на всяка цена или да води силово изпълнителите. Точно обратното – елегантен,
прецизен, плътен, овладян, с осмислена планирана изразителна музикална
разкадровка от първия до последния такт. Всъщност Жоро е такъв и в живота – без
претенция, без натрапване, без налагане над другите. И това е изключително
симпатично и ценно, когато е в комбинация с талант и яркост на постиженията.
Георги Бойкин бе пълнокръвно
убедителен в изпълненията си на пиано, и задълбочен на органа. По време на
концерта подсъзнателно правех паралели на яркостта на неговото органно майсторство
и споменът за изключителната и сякаш недостижима виртуозност на непрежалимия
Янко Маринов – мир на душата му, доколкото и двамата са възпитаници и са
посветени в голямото изкуство от проф. Нева Кръстева.
Необходимо е да откроя изпълнението на малчуганите
от Детския филхармоничен хор – Богоя Петров и Андреа Илиева. Защо? Тяхното
пеене бе изключително точно и вярно по отношение на формирането на вокалите,
формирането на звука. Категорично автентични на естетиката и певческия звук в
интерпретацията на английски католически звук от църква в абатство. Имаше за
миг едно леко детрониране, но при деца, при тяхното вълнение, то бе
пренебрежимо и невидимо. Пеенето им бе с фокус, кристално звънливо, вярно като
интониране, окръглено и с постигнат перфектен въздушен фалцет. Певческо постижение
за дете на тяхната възраст и вокалният им преподавател! Поздравления! Цялото им
представяне е категоричен авторитетен успех, който трябва да се отбележи като значителен
етап в творческото им развитие.
В заключение бих отправил
сърдечните си комплименти за неповторимия концерт, за удоволствието и букета от
емоции, радост и музикална наслада, които ни подариха певците от Националния
филхармоничен хор. Заедно с изброените музиканти, към които нека добавим Лена Карни (контрабас), както и Асен Кузманов (ударни).
Музикално събитие, създадено и ръководено
от изключителния Георги Еленков, който със сигурност надскача очакванията за
хоров диригент и се съизмерва с оперно – симфонични диригенти от съвременната ни
сцена, като вярвам, че занапред ще сме свидетели и ще аплодираме неговият
развиващ се потенциал и дарба, както и последващите му успехи!
Аплодисменти!
/The News BG Reporter - Иван Върбанов/