International Standard Serial Number - ISSN : 3033-1684

МУЗИКАЛНА КРИТИКА | КАПЕЛАТА ИЗПЪЛНИ ИЗУМИТЕЛНО ДЖАЗ, ГЕОРГИ ЕЛЕНКОВ ДИРИЖИРА КОНЦЕРТА С КЛАСА И СТИЛ

26 Юни 2026г.

732196776_2196678557784281_4937585955262042106_n.jpg727103403_2194314921357593_4143201140008949667_n.jpg
727312311_1687833349031289_4115360392319563921_n.jpg
DSC_5961.jpg

 ИВАН ВЪРБАНОВ – СОФИЯ – 25 юни 2026 г.


         Националният филхармоничен хор „Светослав Обретенов“ към Софийската филхармония предизвика истински фурор с изпълнението си на джаз-стандарти.
         Всъщност това бе втората музикална програмна линия на концерта „От абатството до сцената“, изнесен в зала „България“ на 24-и юни под музикалното ръководство на маестро Георги Еленков.
         Находчив музикално – програмен мениджмънт на архитектурата на това музикално събитие. Хоровата вечер бе замислена като пътешествие – хронологично и стилово, из английската вокална традиция. И да, преходът за слушателя бе от сакралната и строго канонична църковна староанглийска музика до светлината на светската, свободна и дори танцувална ритмика на джаза. Всичко това обединено в едно изживяване, което гравитираше върху темата и фокуса – представяне на стилистиката и традицията на звучене и интерпретация на английската църковна музика. Но, не в абатства или църкви, а тук, в концертната зала, в по-друга акустична среда.
         Абатството – изразено от ранната английска сакрална музика на Томас Талис налага своя музикален канон за изпълнение – чиста, равномерна, кристално интонационна линия, пеене без вибрато, демонстрираща блясъка и пълнотата на хармония и полифония.
         След това идваше ред в програмата на музиката на Хенри Пърсел, който налага друг вид трудност пред певците – прецизна орнаментика, гъвкавост на гласовете, но и красотата на бароковия контрапункт, подплатена с театралната драматичност.
         Пищност и мощност изискваха вокалните пасакалии и фуги на Хендел, който надгражда със своите творби блясъка на английското кралско величие.
         Носител на мистиката и дори мога да кажа медитативното състояние при изпълнение - доколкото дългите вокални линии изискват пълна концентрация, равномерност на подаването на звука, контрол и самоконтрол, определен цвят и дозиране на емисията - налага Джон Тавенър – познаваме го като свещения минималист.
          Едуард Елгар и Чарлз Станфорд носят светлината и просветлението с характерния си късно-романтичен разкош, с наситената, емоционална полярно динамична и плътна катедрална звучност.
         Това бе първата линия от музика и композитори, които налагат определено ниво на детайлна подготовка – вокална, мисловна, естетична, музикантска, за да се постигне оригиналността и автентичността на идеята и самото звучене.
          Тук трябва да отбележа, че певците започнаха прибрано и предпазливо, като даваха заявка за постепенно изграждане и повдигане на енергията и градацията от мистиката към светлината. Зная, че броят на репетициите обикновено е лимитиран: 3 – 5, някой пъти дори само една преди концерт. Съобразявайки се и с това обстоятелство, отчитайки сложността и спецификата на английските композиции, професионализмът на целия състав на Филхармоничния хор, и много доброто справяне със задачата на този специфичен концерт, е нужно все пак да посочим, че имаше какво да се желае в прецизността на интонирането – при сопраните - удържането на кристалната вокална линия, постигането на овладяна единна вокална хомогенност. Тенорите и басите като цяло бяха много впяти, споени и единии. За улягането на такъв тип репертоар се изисква време, детайл и гъвкавост на вокалната техника и звукоизвличане, фина настройка на степента на отъмняване или осветляване на вокалите за постигане на онзи английски автентичен католически звук от църквата в абатството, който поразява и стъписва слушателя с формирането на звука на много висока позиция, сякаш идващ от купола на църквата. Разбира се при фортисимо – блясъкът и престижът на елитните певци на Капелата дефилириха с пълна мощ.
            Втората част на концерта бе озарена от модерност, ритъм, танцувалност и много джаз.
            И не само, защото Бенджамин Бритън е своеобразен мост между традицията и модерността. Неговата хорова музика е ритмически сложна, интелектуална, но силно вкоренена в английския език. Който също изисква от певците четливост и правилни резонанс и фонация.
            Разбира се, Боб Чилкът бе посланикът на двата свята в музикалното пътешествие в зала „България“. Защото е факт - неговата „A Little Jazz Mass“ ни пренесе в настроението, аурата и светоусещането на суинг, блус хармонии и джаз стандарти.
           Дебело подчертавам и поздравявам безапелационно всички певци от Националния филхармоничен хор (сопрани, алти, тенори баси): бяха изумителни, блестящи, артистични, живи, надминаха всички очаквания и постигнаха изцяло и дълбоко въздействие при изпълнението на този музикален жанр. Категорично и на 100%. Всички зрители аплодираха, защото нямаше съмнение – това бе музикален триумф, който никой не очакваше от класическите професионални певци – въздействащ перфектно суингиращ джаз звучеше в ТЯХНО изпълнение. Браво, браво, браво!

            Ако в първата част на концерта сякаш Капелата притихна и бе предпазлива, малко мудна и тежка в интерпретацията и музицирането на старинната английска музика, въпреки че диригентът водеше и налагаше по-динамична пулсация и нюансиране в динамичните отклонения, то във втората  част – певците демонстрираха зашеметяващ вокален комфорт и уникален суинг, който взриви концертната зала.
           Мисля си, че тази неповторима вечер трябваше да бъде записана, за да остане в музикалната памет на България. Защото изпълнението е предвидено да бъде само едно, единствено. Така целият труд, целият устрем, талант и пословично усърдие сякаш ще се разтопят във времето и координатната система на живото изкуство – да се случва сега и само в този момент. Което е наистина жалко като загуба. БНР, БНТ или ТВ1 можеха да запишат този концерт, мисля си за архивния фонд на България.
           Диригентът Георги Еленков е многолик творец – на първо място нека откроя неговата роля на Главен диригент на Смесения хор на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. Защото това постижение в творческия му път говори само по себе си много, и е значимо. Наравно с отговорността и тежестта на мисията, която трябва да носи на раменете си именно като музикален ръководител на националния ни катедрален патриаршески хор. И да отстоява реномето на състава и този си връх всеки ден.
          Еленков е и продуцент в Българското национално радио /БНР/, преподавател по дирижиране в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ – има защитена дисертация и поредица публикации. Апропо, нека отбележа, че голяма група от негови чуждестранни студенти бе в залата и го аплодираше възторжено.
         На диригентския пулт Георги Еленков в първата минута приковава вниманието със своето умение да води изпълнителите на сцената с аурата, силата и респекта на симфоничен диригент. Ясен, ярък жест, изразителен, в мащаб. С умение да визуализира със своята мануална техника изискването си към звука, метриката, характера и емоцията на интерпретацията, щрих и динамиките – и въобще, да комуникира с певци и музиканти на сцената. Еленков притежава класа и стил на своето музикално лидерство, като води убедително и категорично. Но, без да бъде диктатор на сцената, който да се налага на всяка цена или да води силово изпълнителите. Точно обратното – елегантен, прецизен, плътен, овладян, с осмислена планирана изразителна музикална разкадровка от първия до последния такт. Всъщност Жоро е такъв и в живота – без претенция, без натрапване, без налагане над другите. И това е изключително симпатично и ценно, когато е в комбинация с талант и яркост на постиженията.
          Георги Бойкин бе пълнокръвно убедителен в изпълненията си на пиано, и задълбочен на органа. По време на концерта подсъзнателно правех паралели на яркостта на неговото органно майсторство и споменът за изключителната и сякаш недостижима виртуозност на непрежалимия Янко Маринов – мир на душата му, доколкото и двамата са възпитаници и са посветени в голямото изкуство от проф. Нева Кръстева.
          Необходимо е  да откроя изпълнението на малчуганите от Детския филхармоничен хор – Богоя Петров и Андреа Илиева. Защо? Тяхното пеене бе изключително точно и вярно по отношение на формирането на вокалите, формирането на звука. Категорично автентични на естетиката и певческия звук в интерпретацията на английски католически звук от църква в абатство. Имаше за миг едно леко детрониране, но при деца, при тяхното вълнение, то бе пренебрежимо и невидимо. Пеенето им бе с фокус, кристално звънливо, вярно като интониране, окръглено и с постигнат перфектен въздушен фалцет. Певческо постижение за дете на тяхната възраст и вокалният им преподавател! Поздравления! Цялото им представяне е категоричен авторитетен успех, който трябва да се отбележи като значителен етап в творческото им развитие.
          В заключение бих отправил сърдечните си комплименти за неповторимия концерт, за удоволствието и букета от емоции, радост и музикална наслада, които ни подариха певците от Националния филхармоничен хор. Заедно с изброените музиканти, към които нека добавим  Лена Карни (контрабас), както и Асен Кузманов (ударни).
         Музикално събитие, създадено и ръководено от изключителния Георги Еленков, който със сигурност надскача очакванията за хоров диригент и се съизмерва с оперно – симфонични диригенти от съвременната ни сцена, като вярвам, че занапред ще сме свидетели и ще аплодираме неговият развиващ се потенциал и дарба, както и последващите му успехи!
          Аплодисменти!

/The News BG Reporter - Иван Върбанов/
         

Сподели

Коментари

Изпрати