online media | онлайн медия

МОЖЕ ЛИ ИЗКУСТВО БЕЗ ПУБЛИКА ИЛИ ПУБЛИКАТА БЕЗ ИЗКУСТВО?

27 Май 2020г.
МОЖЕ ЛИ ИЗКУСТВО БЕЗ ПУБЛИКА ИЛИ ПУБЛИКАТА БЕЗ ИЗКУСТВО?

Автор: Иван Върбанов
27 май 2020 г., София

След протеста на 24-ти май дойде и днешната новина - мълния, както пишат в скандално-жълтите издания, че всички зали за изкуства и култура в България отварят врати.
Хореографката Милена Налбантова предвождаше атаката и обяви пред медиите постигнатото, след разговорите с ресорните министри на културата и на здравеопазването - Банов и Ананиев. Пред камерите беше и председателят на Съюза на артистите - Христо Мутафчийски. 

Но, къде бяха директорите на Софийската опера и балет и на Музикалния театър, например? Или генералният мениджър на Софийската филхармония? Защо не са присъствали академик Пламен Карталов, Марияна Арсенова, маестро Найден Тодоров, директорите на другите големи оперни театри в страната? 
Защо?

КАКВА Е РЕКАПИТУЛАЦИЯТА НА ПОСТИГНАТОТО?

Извоювана е победа за отварянето на всички зали, физкултурни салони, частни и държавни репетиционни, читалищни сцени и детски школи. При функционирането им трябва да бъдат спазвани стриктно всичко противоепидемиологични изисквания. Ще могат да присъстват до 20 човека, а гъстотата не може да е по-голяма от 1 човек на 4 квадратни метра?!
За културните мероприятия пропорциите са: 30% от вместимостта на закритите зали, а до 50% - на откритите пространства.

ХАЙДЕ ДА СМЯТАМЕ ЗАЕДНО!

Ако имате една зала от 500 човека, то излиза, че допустимият брой на зрителите ще е ... 150.
Простите сметки показват, че със сигурност музикалните театри и оперите ще играят на загуба.
Тогава, защо реципрочно не бъдат вдигнати цените на билетите с 30% и съответно с 50%, например?

Излиза, че хореографите и театралите се пребориха. 
Победиха танцовите зали и залите за изкуства (каквото и да означава последното определение)?!

ЗАДАВАТ СЕ ОЩЕ ВЪПРОСИ ...

А какво правим с оперните и музикалните театри?
И защо техни представители не са знаели и не са присъствали на срещата?
В понеделник предстои втора среща с министър Банов от въпросната серия диалози.
Дано тогава да видим на масата на преговорите и музикалните директори.

И как така артистите ще подписват декларации, че поемат лична отговорност за появата им на сцената.
Това не противоречи ли на философията на налагането на епидемиологичните правила и рестриктивните мерки?
Излиза, че казваш: Подписвам, че съзнателно ще ги нарушавам ...?!

Ясно е, че за монументалните жанрове не са подходящи идеите за камерни или редуцирани представления.
Този формат е неприложим за мега продукциите на Софийската опера и балет. Мисля, че и за Музикалния театър. 

Театър в парка - да. Но, какво правим с огромните колективи - хор, оркестър, балет, солисти на големите трупи в музикално - сценичния жанр? 
Какво, никой ли не се сети? Или все още няма готова формула?

Драматичните театри не бива да се сравняват с музикално-сценичните институти.
Оперните, оперетните и мюзикълните продукции изискват много хора на сцената и зад нея. Нима оперните и музикални театри трябва да играят с 30 или 50% от капацитета на съставите си?
Немислимо е, разбира се!
Тогава?

НЯМА КАК ДА ПЕЕШ, ДА ТАНЦУВАШ ИЛИ ДА СВИРИШ С ШЛЕМ!

Правилата за публиката са неприложими за артистите на сцената.
Онлайн излъчванията са път, мост или ключ, но какво правим с правата?

Живото представление не бива да се сравнява с екранната холограма и записа.
И не може. 
То е като разликата между живия живот и заснет негов откъс, който можем да пускаме милиони пъти. 
Всеки път ще бъде по един и същи начин, а в реалността всичко ще се случва по уникален и неповторим начин.

Нима можем да усетим през екрана мириса, полъха на вятъра, на бриза на морето или лъчите на слънцето да ни сгреят с енергията си? 
Гледайки ги на екрана само можем да си спомняме за усещанията си, когато сме преживявали това на живо.

УЖ ОЩЕ ШЕСТ МЕСЕЦА В СИГУРНОСТ ...

Делегираните бюджети дават свободата, успоредно със заплатите, да се купуват нови заглавия и права.
Министерството на културата даде шест месеца сигурност и гарантира заплатите на културните дейци.
Разполагаме с транзитен период от половин година, в който има време за адаптиране и навлизане отново в силата и потенциала на всеки от театрите.

Но, никой не знае как ще се развиват обстоятелствата и реалността.
Тогава?!
Адаптация или нови форми на представленията е верният път?

Ясно е, че лятото ще наложи формата "ИЗКУСТВО ПОД ОТКРИТО НЕБЕ".

Но е ясно и, че чакаме с нетърпение и искаме отново да влезем в оперните и музикални зали.
Трябва да възстановим музикално-сценичните жанрове на закрито.

Защото, какъв е смисълът на изкуството без публика?
А може ли публиката без изкуство?

Ако си отговорим на тези въпроси, със сигурност ще намерим верния път!

Сподели

Коментари

Уебсайт в Alle.bg