МИНИСТЪР НАЙДЕН ТОДОРОВ ДОГОВОРИ СЪТРУДНИЧЕСТВО С АВСТРАЛИЯ, РУМЪНИЯ, ХЪРВАТИЯ И СЪРБИЯ ЗА ОПАЗВАНЕТО НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

26 Юли 2024г.

6.jpg
НЮЗ БГ РЕПОРТЕР

Министърът на културата Найден Тодоров, който е на официално посещение в Индия за участие в 46-ата сесия на Комитета за културното наследство на ЮНЕСКО договори партньорство с Австралия, Румъния, Хърватия и Сърбия в изучаването, опазването и популяризирането на културното наследство.

Министър Тодоро подписва Меморандум за разбирателство между правителствата на България и Австралия. Фокусът на документа е към областта на изследванията и управлението на подвоното културно наследство. Текстът бе ратифициран от Министерски съвет преди това - на 24 юли.

Република България и Австралия са страни със силни традиции в проучването и управлението на подводното културно наследство и развиват интензивни програми за подводни археологически проучвания. Страната ни е една от първите, ратифицирали Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на подводното културно наследство, а Австралия е в процес на подготовка на ратифицирането ѝ.  

През последните три години се възобнови активното сътрудничество в рамките на подводните проучвания на корабокрушението „Урдовиза“ в южния залив на гр. Китен. Проучванията са организирани от Центъра за подводна археология – Созопол (към българското Министерство на културата) и финансирани от Министерството на културата на Република България и от Института за корабна археология (САЩ).

Меморандумът между България и Австралия осигурява засилен обмен на специалисти – учени, докторанти и студенти; провеждане на съвместни археологически проучвания на територията на двете страни; съвместно използване на съществуващата материална база и ресурси във всяка от страните за целите на евентуални общи проекти; оказване на взаимна помощ за изграждане на капацитет в областта на проучване и опазване на подводно културно наследство; подготвяне на общи научни публикации; търсене на подходящо финансиране за проекти от общ интерес.

Министър Найден Тодоров и неговата колежка от Румъния Ралука Туркан подписаха споразумение за сътрудничество във връзка с предстоящата номинация за обект на световното културно наследство на "Граници на Римската империя - източен сегмент Дунавски лимекс". Номинацията се подготвя съвместно между четирите държави - заедно с Хърватия и Сърбия, които също положиха подписи за партньорство, като България има водеща роля.

Под Дунавски лимес (от латински: limes, лимес, означаващо граница) се разбира границата на Римската империя по река Дунав с прилежащата фортификационна система, която е съставлявала външния отбранителен пръстен на империята[1]. Той е основан от императорите Домициан и Траян.

Първоначално той се е разпростирал от горното течение на Дунав в днешна Австрия, Унгария, Словакия, Сърбия, до долното поречие на реката между днешна България и Румъния, която е и граница на римската провинция Мизия с Дакия. През 488 година лимесът по горното течение на Дунава е изоставен. По долното течение той продължава да съществува до идването на прабългарите.

Отбранителеният район има за цел да ограничава и спира варварските нашествия от север и изток (славяни, даки, авари, хуни, готи и прочее) и се е състои от множество крепости, разположени по поречието на река Дунав.

5.jpg

4.jpg

8.jpg

7.jpg

 






Сподели

Коментари

Изпрати