НЮЗ БГ РЕПОРТЕР / Изключително топла, вълнуваща и емоционална бе тазгодишната церемония по връчване на наградите "Златен век" - най-високото отличие на Министерство на културата на културни дейци, деятели, общественици, читалищни и образователни дейци. Екипът на министър Найден Тодоров избра датата 22-ри май, за да връчи високите отличия на изтъкнатите творци на България, допринесли със значимия си принос за утвърждаването на българската култура, духовност и образование. Зала "Средец" бе домакин на събитието, което се случи сред красотата и енергията, която излъчват картините от експозицията, представящи платната на големия български художник Златю Бояджиев.
Писатели, художници, журналисти, музиканти, университетски преподаватели, актьори, научни работници, музейни и читалищни дейци, директори на училища по изкуствата и културата, преподаватели. Всички те бяха на крака под звуците на непреходния химн на българската просвета - "Върви народе възродени!".
Министър Найден Тодоров, заедно с екипа си: доц. д-р Борис Данаилов - началник на политическия кабинет и заместник - министрите Марина Василева и доц. д-р Пламен Славов, отличи носителите на искрата на българския дух, проявили талната си през годините, допринесли със своето дело за възвеличаването на националната ни култура и духовност. Всичко присъстващи ще пазят в сърцата си съкровеното изпълнение на Хайго Агасян, който поздрави присъстващите с хита "Не остарявай любов", а към сърцатото му и прочувствено изпълнение с китара се присъедини и авторът на музиката на шлагера - Михаил Белчев, като двата завършиха песента в дует под продължителните аплодисменти на признателната публика.
Най-високото отличие - награда на Министерството на културата „Златен век“ – огърлие и Грамота за изключителен принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод 24 май - Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, и парична награда получиха:
- Георги Йорданов, министър на културата в периода 1982 – 1989 г.,
- обичаният актьор и музикант Ицхак Финци,
- легендата в журналистиката Иван Гарелов,
- изтъкнатият български музиковед проф. Боянка Арнаудова,
- популярният и талантлив български актьор Владимир Пенев,
- председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов,
-общественикът, дипломат и дългогодишен ректор на Университета по библиотекознание и информационни технологии проф. д.и.н. Стоян Денчев.
Ето наградените и в останалите категории:
С награда на Министерството на културата „Златен век“ – звезда и Грамота за значим принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод 24 май - Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност и парична награда са удостоени:
- Александър Петров, поет, автор на текстове на обичани български поп и рок песни – кой не си е припявал на песните „Нашият град“ „Любовта, без която не можем“, „Бъди какъвто си“, „Богатство“, „Жулиета“. Награждава се във връзка с неговата 70-годишнина,
- проф. д.ф.н. Владко Мурдаров, езиковед и преводач, преподавател, автор на над 1000 научни публикации; признаваме, че много често разчитаме на „Език мой“, за да разберем какви са тенденциите в нашия език,
- Рада Москова, известен писател, драматург и сценарист, създала едни от най-добрите български детски игрални филми – „Куче в чекмедже“, „Горе на черешата“ и др. През 2023 г., навършва 90 г.,
- проф. Симеон Александров Венков, композитор, изпълнител и преподавател по бас китара във Вокалния факултет на НМА, автор на филмова музика,
- Хайгашод Агасян, композитор, автор на театрална и филмова музика, изпълнител и автор на забавни песни за деца и възрастни,
- Лилия Балева, художник, директор на Националната гимназия за приложни изкуства „Свети Лука“, чиито таланти са любимци на посетителите на изложби. В момента в СБХ можете да посетите поредната експозиция, която този път е посветена на 70-годишнината на авторитетното училище към Министерството на културата,
- Росица Петрова-Василева - дългогодишен директор на Регионална библиотека "Сава Доброплодни" в Сливен, с изключителен принос за развитието на библиотечното дело в страната, безспорен инициатор за създаване на положителна промяна на обществените нагласи към библиотеките в страната. От 25 години организира единствения в страна "Национален фестивал на детската книга",
- Иван Гранитски - отличава се за изключителните му заслуги към българската литература и култура и по повод 70-годишнината му. Поет, журналист, публицист, литературен критик, изкуствовед, издател и общественик. Автор на множество книги с поезия, литературна критика и история на изкуството. Носител на много награди. Управител на емблематичното издателство "Захарий Стоянов",
- Антония Ковачева - пламенен ръководител на Българската национална филмотека, която по нейни думи е убежището, пазител на всичко, което се е случвало в българското кино. Работи като експерт-киновед в БНФ от 1980 г., а като директор вече 10 години възпитава отговорен подход към националното филмово богатство. Обединителна фигура за своя екип и доказан професионалист, Антония Ковачева работи неуморно за опазване и популяризиране на филмовото ни наследство,
- Архитект Уляна Малеева - професионалната й кариера е тясно свързана с опазване на културното наследство и по-специално с обектите на световното наследство. Дългогодишен служител на НИНКН и директор на специализираната дирекция в Министерство на културата до 2017 г. Активно подпомага и до днес по дейностите, свързани с изготвяне на доклади до Центъра за световно наследство, безрезервно работи за каузата на културното наследство на България,
- Ярослава Бубнова (Яра Бубнова), Куратор и художествен критик Създател на Института за съвременно изкуство – София и Президент на българската секция на Международната асоциация на художествените критици. През 2019 и 2022 г. Яра Бубнова бе комисар на националните участия във Венецианското биенале за изкуство. Като директор на Националната галерия за чуждестранно изкуство, а по-късно и на Националната галерия г-жа Бубнова има категоричен принос за издигане авторитета и популярността на културния институт, подпомагайки осъществяването на редица значими проекти, насочени към трайни контакти между творци, публики и международни културни отношения. Смело отваря дебата за съвременното изкуство, като го определя като културното наследство на бъдещето,
- проф. Станислав Памукчиев, художник. Дългогодишен секретар на секция "Живопис" на СБХ, концептуалист, работи за реализацията на съвременните автори и организирането на мащабни изложби. През април 2023 г. в галерията на СБХ представи импозантния си проект "Преминаване - траектории във времето" - живопис, пространствени и видео инсталации, звук. Изложабата ще завъши с театрален пърформанс. В галерия "Арте" представя изложбата си "Депо" с картини от различни творчески периоди. Събитията са посветени на 70-годишнината на художника.
Почетен знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики - златен и Грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод 24 май - Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност и парична награда получават:
- проф. д-р Ингеборг Братоева - Даракчиева, филмов критик и историк на киното, професор в сектор "Екранни изкуства" на Института за изследване на изкуствата – БАН, преподавател в СУ, НБУ и НАТФИЗ,
- Марин Янев, любим български актьор, който обича да си задава въпроси, дори да няма отговори на тях. Учил при емблематични фигури в българския театър, днес сам той вече е емблема и еталон за подражание на младите си колеги – със своите мъжество, честност и аристократизъм в живота и в професията,
- Никола Вандов, театровед, критик и изследовател на българското сценично изкуство, главен редактор на списание "Театър" и редактор във в. "Култура", автор на летописи за редица български театри,
- проф. Симо Лазаров, композитор и преподавател, водещ специалист в областта на електронната, електроакустичната и компютърна музика, професор в НБУ,
- Янко Миладинов, композитор, бивш диригент на Биг бенда на БНР, автор на над 250 песни и оркестрови пиеси и над 300 аранжимента за биг бенд,
- Лъчезар Риков, дългогодишен директор на Регионална библиотека "Н. Фурнаджиев", за приноса му за дейността и развитието на библиотеката като водещ културен институт,
- проф. Хюсеин Мевсим, литературен историк, изследовател на турско-българските културни и литературни отношения, преводач и университетски преподавател, професор в Анкарския университет,
- Атанас Звездинов, отличен за дългогодишната му дейност като редактор и главен редактор в няколко издателства. Директор на дома на детската книга с музей "Ангел Каралийчев". Главен редактор на списание "Родна реч". Автор на редица книги с проза и поезия за възрастни и деца, като 11 от тях са носители на национални награди. Почетен член на Съюза на словашките писатели. Преводач от чешки, словашки и руски език,
- Борислав Геронтиев, поет, публицист и изследовател на народното творчество. Бил е редактор в Националното радио, както и директор на програма "Христо Ботев" в БНР. Дългогодишен ръководител на направления в БНТ, бил е програмен директор в БНТ, както и и.д. генерален директор на Националната телевизия. Бил е изпълнителен директор на Национален фонд "Култура". Носител на няколко национални литературни награди за поезия. Автор на книги с поезия, проза, есеистика и публицистика,
- Веселин Ружеков, строителен инженер със значителен принос за дейности по реконструкция и социализация на недвижими културни ценности и за популяризиране на делото на Васил Левски и други възрожденци и сподвижници на Апостола,
- д-р Петко Петров - дългогодишен служител на Националния музей "Земята и хората", а от 28 години ръководи отдел "Фондове и експозиции". Геолог по образование, д-р Петров е едновременно изследовател и музеен специалист, с безспорен принос при въвеждане на иновативни подходи за опазване и представяне на културното ни наследство в музейна среда,
- Румен Спасов – археолог, уредник в Регионален исторически музей „Акад. Йордан Иванов” - гр. Кюстендил. Дългогодишен теренен проучвател на археологически резерват "Античeн и средновековeн град Пауталия – Велбъжд",
- Надя Сотирова, музиковед, директор на ДКИ „Къща музей Панчо Владигеров“. Автор е на тематико-експозиционния план, по който е реализирана цялостната концепция и постоянна експозиция на Къща музей ,,Панчо Владигеров“. Разказът за изкуството на големия български композитор тя пази на място в къщата, била негов личен дом, превръщайки я в живо място за срещи, музика, образователни програми и културни събития,
С почетен знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики – сребърен и Грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод 24 май - Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност са удостоени:
- Анна Мария Петрова – Гюзелева, актриса, хореограф и поет. Основател и президент на фондация "Никола Гюзелев" с активна дейност за развитието на българското музикално-оперно и певческо изкуство,
- Академичен цирк „Балкански“ – най-известният и обичан български цирков състав, прославил страната ни по световните манежи,
- Елена Апостолова - дългогодишен читалищен секретар. За принос в развитието на НЧ "Младост-1983 г." и устойчиво развитие на проекти за работа с деца, младежи и възрастни, както и осезаем принос към местната общност,
- Ренета Рошкева - Регионален исторически музей Русе, историк, музеен експерт,
- д-р Михаил Симов, историк, уредник в Националния исторически музей,
- д-р Димитър Петров, историк, заместник-директор на Регионален исторически музей - Плевен.
С Плакет „Принос в развитие на културата“ и Грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод 24 май - Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност се удостоява:
- Марио Николов, оперен певец, тенор, продуцент и телевизионен водещ на "Вечната музика" по БНТ. На 19 май г-н Николов отпразнува своя юбилей с концерта „Господин Маркиз, честит рожден ден“,
- Народно читалище „Заря - 1858“, Хасково – „За високи постижения за развитието на културата в област Хасково и високи творчески постижения“,
- Росица Димова, за приноса й в опазването на българските традиции и фолклор и развитие на читалищата в областта,
- отец Ярослав Южвик - Канцлер на Православната духовна академия в Супрасъл, съдадена към Супрасълския манастир - духовно средище от 15 век в Североизточна Полша,
- Пенка Чернева, журналист и писател. Дългогодишен член на екипа на в-к "Поглед", с многобройни публикации на културна и социална тематика. Активен член на Съюза на българските журналисти на Съюза на българските писатели,
- Спаска Тасева, председател на НЧ "Виделина", гр. Панагюрище. С дългогодишен опит в сферата на хуманитарните дейности като заместник-кмет на община Панагюрище,
- Анна Малешкова, писател. Дългогодишна и многостранна дейност в областта на образованието, литературата, публицистиката и обществения живот на Р. Молдова и Р. България, както и за заслуги за съхраняване и развитие на българската идентичност на сънародниците ни от българските исторически общности в Бесарабия и Таврия,
- Николай Куртев, филолог и писател. Дългогодишна и многостранна дейност в областта на образованието, литературата, публицистиката и обществения живот на Р. Молдова и Р. България, както и за заслуги за съхраняване и развитие на българската идентичност на сънародниците ни от българските исторически общности в Бесарабия и Таврия,
- Eкипът на Национален исторически музей,
- Eкипът на Сдружение „Български музеи“,
- Олга Арсова, юрист, ръководител направление „Администрация и финанси“ на Националната галерия,
- д-р Боряна Борисова Вълчанова, историк на изкуството, куратор,
- Михаил Михайлов, художник, представил страната ни на Венецианското биенале за изкуства през 2022 година. Наградата ще бъде получена от Юлияна Николаева Христова и Димитър Михайлов Йонков,
- Ирина Баткова, куратор на проекта „Ето къде си“, с който се представихме на Венецианското биенале за изкуства през 2022 година. Наградата ще бъде получена от д-р Нора Голешевска.
С Плакет „Принос в развитие на културата“ и Грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод 24 май - Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност се удостоява посмъртно:
- Галина Тодорова, дългогодишен директор на Българския културен институт в Прага – прекрасен човек и ценен и обичан колега, която работи неуморно за развитието и популяризирането на културата ни зад граница – в Чехия.
С Грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод 24 май - Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност се удостоява:
- Ахмад Исмаилович, председател на дружество „България – Узбекистан“.
На финала на церемонията министър Тодоров се обърна с кратко послание към дейците на българката култура:
„Хората, които не разбират това, което правите, гледат на Вашата работа като на разход. А тя е инвестиция в бъдещето на нашата нация - за това те трябва да Ви благодарят. Аз Ви благодаря!“.
