От Иван Върбанов – София, 23 ноември 2025 г.
През изминалата седмица заседава Комисията по културата и медиите, за да утвърди с гласуване бюджетите на ресорните институции – БНР, БНТ, БТА, СЕМ и Министерството на културата.
Гласуването мина, както вече е известно, с утвърждаване на 10% увеличение на заплатите на служителите в БНР, заложено в проекта на Бюджет 2026. Така след първото гласуване в Комисията целият радиобюджет се планира да бъде на обща стойност малко над 36,6 милиона евро.
Преди да се фокусираме върху БНР, нека отбележим колоритното
предложение, което отправи Емил Кошлуков към членовете на Комисията – да
инициират дискусия за „бъдещето на БНТ“, както самият той се изрази. И
мотивира настойчивостта на идеята си с твърдението, че Би Би Си –
най-голямата обществена медия в света, през 30-а година планирала да
започне „спиране на ефира!“. Приключвало се с линейната телевизия! –
настоя Кошлуков и заключи: – Всичко се променя! Затова, по думите му, е
наоложително час по-скоро дискусия за „спасяването на БНТ в 21-ви век!“,
която не можело да продължи по този начин!
Да се върнем към БНР!
Важното е да се
отбележи, че нивата на норматива за час /програма – това е параметърът,
по стойностите на който се калкулира финансирането на БНТ и БНР.
Медийните
експерти отчита, че за последните 16 години той нараства с 13%. За
сравнение обаче нарастващият тренд на инфлацията е значително по-голям:
35% за същия период.
13% към 35%. Красноречиво, нали?!
Така
недофинансирането на двете обществени електронни медии е видно, че се е
случвало в процес, който е продължил в годините, но с натрупващ се
отрицателен ефект и в ущърб за двете медии.
Ножицата в разликата
притиска значително във финансов аспект конкретно БНР, чийто финансов
ресурс – в макрорамка през годините, става все по-ограничен. А оттам и
възможността на Радиото да отделя средства за инвестиции във всичко:
съдържание, инфраструктура, технологично развитие и т.н.
Да,
ако се върнем към днешна дата, 10% увеличение на заплатите на
служителите на БНР – възможност, заложена в проекта на БЮДЖЕТ 2026 е
положителен сигнал, глътка въздух, добра новина!
„Ръководството на Радиото оценява, че в бюджета са заложени средства за увеличение на заплатите на нашите служители с 10%, което е повече от това, което ще получат колегите в публичния сектор!“, подчерта Милен Митев, генерален директор на БНР по време на обсъждането в Комисията по културата и медиите в Народното събрание. И веднага добави, че очакванията на колегията в БНР е за по-голямо увеличение.
Тук е място да припомним, както информирахме преди време, че ръководството на общественото радио заложи като искане 40% ръст на възнагражденията, което явно няма да се случи.
„Благодарни сме, все пак, че има разбиране за това, че изоставането в нивата на възнагражденията в медиите вече е станало твърде голямо!“, изрази с дипломатичност позицията си Милен Митев.
КАКВО Е СРЕДНОТО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ В БНР ПО ОБЛАСТИТЕ НА РАБОТА СПРЯМО СЪОТВЕТНОТО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ЗА ВИДА РЕСОР И ДЕЙНОСТ В СТРАНАТА?
За съжаление, в повечето области на дейности, БНР е под средното ниво на възнаграждения за страната, като най-драстично е изоставането в София, където работят и най-голямата част от служителите на БНР.
Генералният директор на БНР Милен Митев припомни, че по време на работните срещи и заседанията в Комисията по културата и медиите не веднъж е била дискутирана темата за възможността възнагражденията в медиите да се приравнят към нивата на заплащането на учителите. „Дори изравняването на доходите на радиослужителите със средния доход, без да го надвишават, пак би било прието добре, доколкото служителите на Радиото очакват достойно заплащане на техния труд и професионализъм“, заяви Милен Митев.
Ако има такава воля за изравняване на средния доход, то изчисленията сочат, че са необходими приблизително още
5 милиона лева, което е още 10% увеличение на бюджета на БНР.
Възнагражденията остават основен акцент и проблем във финансирането на БНР, защото са огромна част от перото в бюджета на медията. И защото екипът на Милен Митев счита, че хората са най-големият капитал на обществената медия!
Похвална и достойна позиция на ръководството на БНР! А подобно изказване и настояване изключително рядко сме чували през годините да се артикулира от работодатели, особено в публичния или медийния сектор!
РАЗХОДИТЕ ЗА ВЪНШНИ УСЛУГИ ЩЕ ПОСКЪПВАТ, А УВЕЛИЧЕНИЕ В ПЕРОТО НА БЮДЖЕТО НЕ Е ПРЕДВИДЕНО!
Ако погледнем напред в новата финансова година, БНР отчита, че разходите за издръжка е област, която би предизвикала притеснения.
„Разходите за издръжка, за разлика от разходите за персонал, не е предвидено да бъдат повишени изобщо! Необходимо е по някакъв начин да се покрие ефектът на инфлацията, и ефектът от повишените нива на минималната работна заплата. Очакваме той да се прояви в повишаване на стойностите на цените на почти всички услуги, които Радиото използва.“, подчерта Милен Митев.
Сред тях са например тези за почистване, охрана и всички други, на които очаквано доставчиците на услуги ще увеличат цените, следвайки икономическата логика, че след като разходите им за заплати ще се вдигнат, то те ще трябва да компенсират в крайната цена на услугата, която предлагат. А това обосновано и очаквано ще доведе до нейното повишаване.
Така БНР може да се очаква, че ще срещне сериозни затруднения в покриването на разходите за външните услуги, които ползва.
През месец март 2026 г. изтича договорът, който формира най-голяма част от разходната част на бюджета на БНР, разход, без който БНР не може да функционира – Договорът за разпространение на програмите на БНР чрез наземно аналогово радиоразпръскване. Към момента по него се изплащат над 7,5 милиона лева от бюджета на БНР.
„Каквото и да е било евентуално увеличение на тази сума ще бъде почти невъзможно да бъде поета в бюджета за следващата година при тези параметри“, подчерта Милен Митев със загриженост.
Като цяло, това че издръжката остава непроменена, или почти непроменена в годините, довежда до забавянето на много проекти – включително за технологично обновление, което би позволило на БНР да търси по-сериозни оптимизации на разходите за персонал.
Затова Генералният директор на БНР настоя, при възможност, за увеличение на БНР в перо „Разходи за издръжка“ с 1 милион евро, което би позволило на медията да покрие очакваните нараствания на цените, които ще последват като резонанс от инфлационните процеси и като следствие от увеличението на минималната работна заплата.
ЧАКАТ СЕ ЗАКОНОВИ ПРОМЕНИ, КОИТО ДА ДАДАТ ТРАЙНИ РЕШЕНИЯ! ДАЛИ ЩЕ СЕ СЛУЧАТ ВЪОБЩЕ?
Остава въпросът дали е добре и далновидно във времето БНТ и БНР да продължават да се финансират на база на норматива за час /програма, доколкото вече е публично известно, че работна група в Министерство на културата умува и разработва потенциални очаквани изменения в Закона за телевизия и радио и Закона за закрила и развитие на културата. Процедурата изисква тези промени да минат на широко обществено обсъждане и експертна оценка, и ако бъдат приети да залегнат в новото законодателство. Което обаче изисква време!
Решенията са важни и чакани, защото те биха дали ключ към трайното и далновидно обновяване на механизма на финансиране на обществените медии, които вече се задъхват.
А и тук трябва да добавим казуса с търсенето на аварийно бързо решение за статута на музикалните състави на БНР, които да бъдат приравнени към останалите състави в сферата на музикално-сценичните изкуства и държавните културни институти под шапката на Министерство на културата. Решение, което ресорният заместник – министър на културата Героги Султанов, министър Бачев и шефът на Комисията за културата и медиите Тошко Йорданов обещаха да се случат бързо и резултатно.
Защото, наистина трябва да се проумее – с ум и сърце, че хората са най-ценния капитал! И те, хората – в Радиото, и в музикалните радиосъстави, трябва да получават достойно заплащане и условия на труд, еквивалентни на тяхната отдаденост, висок професионализъм и класа!
КОМПРОМИСИ СА НАПРАВЕНИ! ЩЕ СЕ ТЪРСЯТ ОЩЕ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ИКОНОМИИ!
В сферата на потенциалните възможности за реализация на икономии Милен Митев отчете съкращаването на 23 щатни бройки в БНР (21 са в администрацията), което във финансово изражение ще акумулира до 450 000 лева по-малко разходи за персонал на годишна база. Ръководството ще прецени по какъв начин тези икономии ще бъдат разпределени между работещите в радиото.
И най-накрая Милен Митев изрази готовността на ръководството на БНР, че ако параметрите на бюджета останат непроменени от вече заложените, то ще се наложи мениджмънтът да търси и предприеме още допълнителни стъпки за икономии като: намаляване на предаванията с външни водещи, намаляване на разходи за командировки, което няма как да не се отрази в негативен план на качеството на програмите и на разнообразието на тяхното съдържание.
НА ФОНА НА СТАГНАЦИЯТА, БНР ОСТАВА БЕЗСПОРЕН ЛИДЕР В РАДИОЕФИРА НА БЪЛГАРИЯ
„В същото време и на целия този фон съм щастлив, че БНР продължава да бъде лидер по доверие на радиопазара, лидер по аудиторен дял – като запазва над 30% от дела на радиопазара в България, продължават да нарастват и посещенията на нашите интернет сайтове, подкасти и интернет платформи и канали. Независимо, че някои от проектите ни се забавят по проектни причини, все пак те се случват!“, заключи Милен Митев.
Генералният директор на БНР отправи покана към депутатите от парламентарната комисия на 1-ви декември да присъстват на събитие, което ще отбележи старта на мобилното приложение на БНР, заедно с пълното обновяване на интернет страницата на Радиото.
/Иван Върбанов/