The News BG Reporter
Въвеждането на минимални прагове за независимите музиканти предлага Българската музикална асоциация /БМА/. Това стана ясно по време на Втория форум за устойчиво развитие на сценичните изкуства в България, който се проведе в залата на Националната музикална академия в София. Инициативата беше представена от Марина Василева, член на Управителния съвет на Българската музикална асоциация (БМА) и бивш заместник-министър на културата.
Идеята на Българската музикална асоциация е насочена към изработването на механизъм за минимални защитни прагове за музиканти-изпълнители на свободна практика, ангажирани в публични културни институции и проекти, предаде PRESS BG NEWS AGENCY.
Марина Василева подчерта, че макар БМА да не е синдикална организация, при липсата на ефективна синдикална защита за независимите артисти асоциацията често изпълнява и подобна функция чрез застъпничество за професионални стандарти и предвидимост в сектора.
Инициативата не представлява прецедент в българския културен сектор. Василева обясни, че подобни механизми за прилагане на минимални защитни прагове вече съществуват в други изпълнителски изкуства. Тя даде пример с договорените стандарти със Съюза на артистите в България – за актьорските хонорари, дублажа и съвременните изпълнителски изкуства. „Днес говорим за музикантите, които остават една от малкото професионални групи без подобна референтна рамка“, отбеляза тя.
Марина Василева очерта основните системни рискове пред независимите музиканти, участващи в продукционния процес на държавни и общински културни институции: разнородни практики на заплащане, непредвидимост на условията, различно третиране на репетиционния труд и липса на стандарти за безопасност и застраховане при по-рискови сценични формати. Тя подчерта, че тези фактори създават несигурност както за артистите, така и за самите институции.
Особено внимание беше отделено на участието на музиканти в сценични продукции с повишен физически риск, като мюзикъли и музикален театър, където често се изискват и танцови или други физически натоварващи задачи.
„Това е реалност, която изисква по-ясна рамка на защита и предвидимост“, заяви Василева. Като аргумент за необходимостта от подобен механизъм тя посочи и международни практики от Великобритания, Германия, Норвегия и Швеция, където минималните ставки и условията за свободно практикуващи музиканти са структурирани и често обвързани с публичното финансиране.
Особено внимание беше обърнато на германския модел, при който при проекти и институции с над 50% публично финансиране препоръчителните минимални ставки се превръщат в задължителен стандарт.
От Българската музикална асоциация подчертаха, че инициативата не цели административно налагане или механично увеличаване на възнагражденията, а изработване на референтна професионална рамка, която да осигури предвидимост и прозрачност.
Сред поставените цели са: разработване на минимални защитни прагове според типа ангажимент; ясна структура на допълнителните условия – като пътуване и нощувки; стандартизирани договорни практики; както и минимални изисквания за безопасни условия на труд и приложима застрахователна рамка.
Марина Василева отбеляза, че БМА вече събира данни от културни институции и артисти, за да изработи модел, който да бъде приложим в българския контекст. Тя благодари на институциите, които вече участват в процеса, и отправи покана за по-широк експертен диалог с участието на Министерството на културата, културните организации и професионалните общности.
Между 2 и 5 март в Тбилиси, Грузия, ще се проведе среща на Европейската група на Международната федерация на музикантите – FIM (International Federation of Musicians), чиято основна тема ще бъде именно дискусията и изработването на минимални защитни прагове за независимите музиканти.
Членът на Управителния съвет на БМА Марина Василева ще участва в работата на международния форум по покана на председателя на FIM, доколкото Съюзът на българските музикални и танцови дейци (СБМТД) представлява единствено ангажираните в публичните институти.
Представянето на инициативата беше посрещнато с интерес от участниците във форума и постави началото на по-широк разговор за устойчивостта на труда в сценичните изкуства и ролята на независимите артисти в културната екосистема.
/The News BG Reporter/
Въвеждането на минимални прагове за независимите музиканти предлага Българската музикална асоциация /БМА/. Това стана ясно по време на Втория форум за устойчиво развитие на сценичните изкуства в България, който се проведе в залата на Националната музикална академия в София. Инициативата беше представена от Марина Василева, член на Управителния съвет на Българската музикална асоциация (БМА) и бивш заместник-министър на културата.
Идеята на Българската музикална асоциация е насочена към изработването на механизъм за минимални защитни прагове за музиканти-изпълнители на свободна практика, ангажирани в публични културни институции и проекти, предаде PRESS BG NEWS AGENCY.
Марина Василева подчерта, че макар БМА да не е синдикална организация, при липсата на ефективна синдикална защита за независимите артисти асоциацията често изпълнява и подобна функция чрез застъпничество за професионални стандарти и предвидимост в сектора.
Инициативата не представлява прецедент в българския културен сектор. Василева обясни, че подобни механизми за прилагане на минимални защитни прагове вече съществуват в други изпълнителски изкуства. Тя даде пример с договорените стандарти със Съюза на артистите в България – за актьорските хонорари, дублажа и съвременните изпълнителски изкуства. „Днес говорим за музикантите, които остават една от малкото професионални групи без подобна референтна рамка“, отбеляза тя.
Марина Василева очерта основните системни рискове пред независимите музиканти, участващи в продукционния процес на държавни и общински културни институции: разнородни практики на заплащане, непредвидимост на условията, различно третиране на репетиционния труд и липса на стандарти за безопасност и застраховане при по-рискови сценични формати. Тя подчерта, че тези фактори създават несигурност както за артистите, така и за самите институции.
Особено внимание беше отделено на участието на музиканти в сценични продукции с повишен физически риск, като мюзикъли и музикален театър, където често се изискват и танцови или други физически натоварващи задачи.
„Това е реалност, която изисква по-ясна рамка на защита и предвидимост“, заяви Василева. Като аргумент за необходимостта от подобен механизъм тя посочи и международни практики от Великобритания, Германия, Норвегия и Швеция, където минималните ставки и условията за свободно практикуващи музиканти са структурирани и често обвързани с публичното финансиране.
Особено внимание беше обърнато на германския модел, при който при проекти и институции с над 50% публично финансиране препоръчителните минимални ставки се превръщат в задължителен стандарт.
От Българската музикална асоциация подчертаха, че инициативата не цели административно налагане или механично увеличаване на възнагражденията, а изработване на референтна професионална рамка, която да осигури предвидимост и прозрачност.
Сред поставените цели са: разработване на минимални защитни прагове според типа ангажимент; ясна структура на допълнителните условия – като пътуване и нощувки; стандартизирани договорни практики; както и минимални изисквания за безопасни условия на труд и приложима застрахователна рамка.
Марина Василева отбеляза, че БМА вече събира данни от културни институции и артисти, за да изработи модел, който да бъде приложим в българския контекст. Тя благодари на институциите, които вече участват в процеса, и отправи покана за по-широк експертен диалог с участието на Министерството на културата, културните организации и професионалните общности.
Между 2 и 5 март в Тбилиси, Грузия, ще се проведе среща на Европейската група на Международната федерация на музикантите – FIM (International Federation of Musicians), чиято основна тема ще бъде именно дискусията и изработването на минимални защитни прагове за независимите музиканти.
Членът на Управителния съвет на БМА Марина Василева ще участва в работата на международния форум по покана на председателя на FIM, доколкото Съюзът на българските музикални и танцови дейци (СБМТД) представлява единствено ангажираните в публичните институти.
Представянето на инициативата беше посрещнато с интерес от участниците във форума и постави началото на по-широк разговор за устойчивостта на труда в сценичните изкуства и ролята на независимите артисти в културната екосистема.
/The News BG Reporter/