Нюз БГ Репортер
Директорът на Софийската филхармония - маестро Найден Тодоров, отправи послания от профила си във Фейсбук, чрез което обясни, че би искал да обясни отношението си към КОВИД 19, а и като отговор на "някои безумия", които са стигнали до него.
Ето какво споделя диригентът Найден Тодоров:
"За разлика от различни мои приятели, аз не смятам, че Ковид- 19 е безобидна болест. Смятам, че е опасна и при определени обстоятелства е съвсем смъртоносна.
Ето какво споделя диригентът Найден Тодоров:
"За разлика от различни мои приятели, аз не смятам, че Ковид- 19 е безобидна болест. Смятам, че е опасна и при определени обстоятелства е съвсем смъртоносна.
За разлика от други мои познати, обаче, не смятам, че животът трябва да спре, заради наличието на Ковид. Да, трябва да сме изключително внимателни и да се пазим един друг. Да, трябва да пазим дистанция в името на здравето на хората около нас. Да, трябва да намалим онези най-естествени отношения между хората, свързани с човешката близост между приятели.
И в същото време, трябва да намерим как да компенсираме това, защото когато ударът върху психиката ни бъде забелязан, вече ще е малко късно за реакция. И не трябва да забравяме, че животът няма да спре на пауза и да ни изчака. Той продължава. И ние трябва да продължим с него, без да унищожаваме най-хубавите неща, които сме постигнали през последните столетия, в страха си от днешните събития.
Не бива да забравяме, че Ковид е коварна болест, но ние сме се сблъсквали и с по-коварни и сме оцелели. Ще оцелеем и сега. Само трябва да сме внимателни.
Страхът води до тъмната страна, така се казва в любимия ми филм. Страхът води до гняв, гневът - до омраза, омразата - до страдание. Няма нужда човек да е гледал Междузвездни войни, за да установи, че точно това се случва днес навсякъде по света - в страха си хората изригнаха, започнаха да се замерят с омраза и в момента всички страдаме.
Известна доза здравословен страх не е излишна. Аз бих я нарекъл - предпазливост. Но когато този страх се превърне в необуздана паника, страда и отделният човек, страда и цялото общество.
И мен ме е страх. Аз съм в рисковата група. Но съм научил разликата между това да живееш и да съществуваш. Избрал съм да живея. Всеки има правото на своя избор, това е моят. И това не означава, че нарушавам правила. Спазвам ги, дори когато не съм съгласен с тях. Защото това е разликата между демокрация и анархия. Но се боря за оцеляването на това, в което вярвам! А вие в какво вярвате?
Такива като нас са тук, за да ви кажат, че има надежда, че всичко ще се оправи, че отново ще бъдем по-добре. Не ни замеряйте с вашия гняв, защото той е заразен и нерационален. Ние също сме хора и се страхуваме. Просто се опитваме да го превъзмогнем, за да дадем сили и на вас. Вместо да ни подарявате вашия гняв, вземете малко от нашата надежда. Всички ще спечелим от това.
Има Ковид-19. Опасен е. И въпреки това, по един или друг начин ще го преборим. Само че е важно, когато кризата отмине и се погледнем един друг, в нас да е останала някаква човещина. Защото ако загубим човешкото в себе си, сме наистина излишни тук - във всичко останало компютрите са по-добри от нас. Не го забравяйте.
Знам, че някои от вас не ги е страх. Говорят и пишат за да събудят страха и неговите производни по съвсем други причини. На заиграващите се с политиката, обаче, искам да напомня, че политиката по презумция разделя хората, така, както правят те сега. Изкуството ги обединява. То лекува раните на обществото. И да се опитвате да използвате изкуството, за да разделяте хората е толкова перверзно, че само ще отврати такива като мен от вас.
А на онези, които смятат, че информираност и знание е едно и също, искам да им кажа - не само диктаторите са обичали класическата музика. Онези, които са се борили с тях за нашето бъдеще, те също са я обичали. И са победили. Разбира се, както е добре известно, гледайки света навън, ние виждаме само това, което вече е в нас. Но все пак, пробвайте с Айнщайн, Ницше или Русо. Или, ако държите на политиците, опитайте с Чърчил, Кенеди или Меркел. А защо не и с Йоан Павел II. Разбира се, все пак всичко е въпрос на предпочитания.
Не борете проблемите със страх. Борете ги с надежда."