КУЛИНАРНА ПОЛИЦИЯ: В СТОЛИЧНОТО ЗАВЕДЕНИЕ ALE HOUSE, НА АДРЕС: УЛ. КРУМ ПОПОВ 4, ПОПАДНАХМЕ НА СЕРВИТЬОР - МУТРА!
От Иван Върбанов, журналист
София, 21 ноември 2025 г.
Мина повече от седмица преди да се наканя на напиша този текст, не за друго, а за да предупредя клиенти, че може да се случи и на тях това, на което ние налетяхме като клиенти в столичното заведение Ale House, находящо се на ул. Крум Попов 4 в София.
Сервитьор - мутра !!!
От Иван Върбанов, журналист
София, 21 ноември 2025 г.
Мина повече от седмица преди да се наканя на напиша този текст, не за друго, а за да предупредя клиенти, че може да се случи и на тях това, на което ние налетяхме като клиенти в столичното заведение Ale House, находящо се на ул. Крум Попов 4 в София.
Сервитьор - мутра !!!
Направихме си резервация по телефона за определена дата, за да празнуваме в бирарията, която и със страхотен интериор. А на масите отстрани в част от салона на втория етаж има инсталирана и бъчва, от която да ни наливаш халби бира до степен, до която си утолиш жаждата.
Настанихме се на втория етаж, посрещна ни много учтиво младо момиче - фейс контрол. Качихме се и ни отведоха в дъното, вдясно, минавайки покрай дълга маса. Озовахме се на остъклена тераса. Сравнително по-малко и изолирано помещение.
Седнахме и веднага в очите ни блесна насочен прожектор, сякаш бяхме на сцена. За ирония - част от малката ни компания работи в телевизия, други - в театър. И не искахме докато се веселим и почиваме, отново да сме изложени на директна силна светлина, насочена чрез прожектора в очите ни.
Дойде учтив сервитьор, после се оказа, че човекът е за 1-ви ден на работа, обяснихме молбата си да пренасочим снопът светлина, и той, разбира се, много деликатно и с разбиране го насочи в друга посока, така че да не бие в лицата ни.
Огледахме се и разбрахме идеята - в салона имаше и други подобни прожектори, но те светеха с много слаби жълти крушки, приглушено, и създаваха уют. Явно в това тяло крушката бе изгоряла и някой бе "решил" проблема, като бе навил луминесцентна насочена крушка, която блестеше като фар на кола.
Всичко започна по реда си - поздравления, букети, подаръци. Докато изневиделица не се появи среден на ръст мъж, облечен в черни дрехи, с гола глава, плешив, мускулест, надъхан и напомпан /той си знае от тренировки или от друго/, със свръх активно и агресивно поведение.
- За вас ли е тази салата, бе? - подвикна и хвърли в центъра на масата със замах поръчаната огромна купа със салата. Ние леко се стреснахме от рязкото и грубо неочаквано влизане и от отношението, но някак си казахме, че е някакъв непремерен миг в поведението на човека, който явно бе от персонала.
Напрежението обаче започва да нараства, защото въпросният напомпан сервитьор изведнъж погледна към пренасочения прожектор и подвикна:
- Ама Вие защо сте го изместили, той трябва да свети така! - и хоп, подскочи и го върна да бие в лицата ни.
Ние възразихме, казахме, че сме помолили преди минути другият му колега да направи корекция, защото няма да издържим, но реакцията на "домакина" бе: "Ааа, не става! Ще си свети така! И няма да го пипате!".
След това ни подвикна още нещо, замахна с пръст предупредително, подкани ни по-бързичко да поръчваме и направи още куп груби до бруталност и неуместни действия, постъпки, гарнирани с неприемливи думи.
Човекът си се държеше като сервитьор - мутра.
Нагъл, напомпан, демонстриращ физическа агресия, невъзпитан и арогантен към нас, хвърлящ салати и чинии, каращ се на клиентите как и какво да правят.
Нещата не изглеждаха хич нормално, а и абсолютно не Ок.
Отидохме да потърсим за съдействие някой друг от персонала, да се оплачем, да потърсим помощ. Та нали бяхме дошли да се веселим и празнуваме.
Дойде първият келнер, който обясни, че колегата му .../нещо смота като обяснение, но нищо не разбрахме/.
Отправихме се в другия край на заведението, на втория етаж, и се натъкнахме на по-възрастен мъж, с интелигентен вид, бяла коса, слаб, който напътстваше другите от персонала. Попитахме го: има ли управител, помощник - управител. Той отговори, че имало някакво младо момче, но в момента го нямало и попита какво има.
Обяснихме му ситуацията, а той каза: добре, ще ви преместим на друга маса!
Така започна голямо преместване от единия край, на другия, тътрене на букети, подаръци и т.н. Насочихме се към масата за нас и човекът, за да оневини заведението просто обясни: - Моля Ви да ни извините. Този агресивен сервитьор е подал молба, че напуска. В предизвестие е, и явно си го изкарва на Вас. Това са му последните дни тук!
Ние недоумявахме и веднага отговорихме:
- Ама, това не е ОК. С това си поведение и към други хора, той ще Ви прогони клиентите! Да не би да е близък на шефа, негов роднина, той да е шефа? Каква е тази мутра тук, която се разхожда безнаказано сред хората и си позволява да агресира и да ги напада в заведението, под претекст, че е част от персонала?
- Не, не, нали Ви казах. Не е човек на шефа. Просто напуска, и явно е ядосан, та си го изкарва на Вас?! - отговори възрастният човек от персонала и започна да приема поръчката ни отново.
Онзи, сервитьорът - мутра, се появи отново. Видя, че отиваме към предоставената ни маса и докато се настанявахме подхвърли нещо от рода: "А, тука ли сте?". Липсваше четвърти стол и докато се оглеждахме дали новият сервитьор ще донесе или ние да вземе от съседна маса, чевръстият сервитьор - мутра грабна оставен стол до закачалката, който не беше и не приличаше на дизайна на столовете, които стоят около другите маси, и буквално го хвърли в краката на единия човек от нашата компания с думите: "Ето, на, сядай!".
Беше ужасно за преживяване всичко това!
Сами разбирате, че имахме два начина за реакция: или да реагираме на провокациите и агресията, което щеше да доведе до ескалация, сблъсък, конфликт, мега скандал и дори физическа схватка с мутрата - сервитьор; или да се държим под контрол, да го игнорираме и да преодолеем поредната конфликтна и нетърпима ситуация.
Възрастният сервитьор дойде и виждайки какво става каза: Ох, много се извинявам отново. Нещо ще почерпи заведението, за да се извиним!
Реплики на куртоазия. Пък и ние не бяхме дошли тук, за да ни черпи някой, а за да си изкараме готино и да се веселим.
Поръчахме набързо, хапнахме - на две, на три, направихме си друга резервация и се оттеглихме, за да продължим вечерта и празнуването си.
Остана обаче въпросът: Какво се случва в това иначе готино място? Кой си позволява да държи сервиьтор - мутра, който да напада клиентите? Кой собственик не контролира положението и обстановката в ресторанта си и създава условия клиентите му да бъдат прогонвани от мутра от персонала му? Защо това се търпи? Или защо на никой не му пука и го позволява?
Никога повече няма да се върнем в този ресторант!
Никога!
Защото споменът от неприятното преживяване и случилото се в заведението винаги ще бъдат като червена ярка лампа, която ще свети в съзнанието ни и ще ни казва: Няма гаранция, че това няма да Ви се случи тук отново! Или може да се случи и по-лошо следващият път!
Ресторантът е не само интериорът, менюто, храната, вкусовете, обноските, посрещането, персонала, бирата - в случая. Ресторантът е ЦЯЛОСТНОТО ПРЕЖИВЯВАНЕ и то ще накара клиентите да идват, или да побегнат от мястото, в зависимост от онова, което са получили като услуга, човешко отношение и емоции.
Ние останахме потресени, обидени, нагрубени и с вгорчен празник!
Така че оценките, които поставям - обясних, че съм журналист и ще има отзвук от преживяното, което сега споделих, са:
ИНТЕРИРОР ..................10
ХРАНА ..............................5 /изстинала храна, панировката на хрупкавите пилешки крила бе твърда/
СТИЛ И ЕТИКЕТ ..............4 /така и не получих обещания остър нож за баварския ми джолан, който ми обеща третият сервитьор и трябваше да консумирам до края на вечерта с единствено наличният първоначално предоставен за предястия, салати или за разрязване на сладкиш .../
БИРА ................................10
СЕРВИЗ ...........................- 10 ЗАРАДИ ИЗПИТАНАТА ЗАСТРАШЕНОСТ И ДИСКОМФОРТ И НЕГАТИВНОТО УСЕЩАНЕ!
ОБЩАТА МИ ОЦЕНКА .........3
/Иван Върбанов, София/
Настанихме се на втория етаж, посрещна ни много учтиво младо момиче - фейс контрол. Качихме се и ни отведоха в дъното, вдясно, минавайки покрай дълга маса. Озовахме се на остъклена тераса. Сравнително по-малко и изолирано помещение.
Седнахме и веднага в очите ни блесна насочен прожектор, сякаш бяхме на сцена. За ирония - част от малката ни компания работи в телевизия, други - в театър. И не искахме докато се веселим и почиваме, отново да сме изложени на директна силна светлина, насочена чрез прожектора в очите ни.
Дойде учтив сервитьор, после се оказа, че човекът е за 1-ви ден на работа, обяснихме молбата си да пренасочим снопът светлина, и той, разбира се, много деликатно и с разбиране го насочи в друга посока, така че да не бие в лицата ни.
Огледахме се и разбрахме идеята - в салона имаше и други подобни прожектори, но те светеха с много слаби жълти крушки, приглушено, и създаваха уют. Явно в това тяло крушката бе изгоряла и някой бе "решил" проблема, като бе навил луминесцентна насочена крушка, която блестеше като фар на кола.
Всичко започна по реда си - поздравления, букети, подаръци. Докато изневиделица не се появи среден на ръст мъж, облечен в черни дрехи, с гола глава, плешив, мускулест, надъхан и напомпан /той си знае от тренировки или от друго/, със свръх активно и агресивно поведение.
- За вас ли е тази салата, бе? - подвикна и хвърли в центъра на масата със замах поръчаната огромна купа със салата. Ние леко се стреснахме от рязкото и грубо неочаквано влизане и от отношението, но някак си казахме, че е някакъв непремерен миг в поведението на човека, който явно бе от персонала.
Напрежението обаче започва да нараства, защото въпросният напомпан сервитьор изведнъж погледна към пренасочения прожектор и подвикна:
- Ама Вие защо сте го изместили, той трябва да свети така! - и хоп, подскочи и го върна да бие в лицата ни.
Ние възразихме, казахме, че сме помолили преди минути другият му колега да направи корекция, защото няма да издържим, но реакцията на "домакина" бе: "Ааа, не става! Ще си свети така! И няма да го пипате!".
След това ни подвикна още нещо, замахна с пръст предупредително, подкани ни по-бързичко да поръчваме и направи още куп груби до бруталност и неуместни действия, постъпки, гарнирани с неприемливи думи.
Човекът си се държеше като сервитьор - мутра.
Нагъл, напомпан, демонстриращ физическа агресия, невъзпитан и арогантен към нас, хвърлящ салати и чинии, каращ се на клиентите как и какво да правят.
Нещата не изглеждаха хич нормално, а и абсолютно не Ок.
Отидохме да потърсим за съдействие някой друг от персонала, да се оплачем, да потърсим помощ. Та нали бяхме дошли да се веселим и празнуваме.
Дойде първият келнер, който обясни, че колегата му .../нещо смота като обяснение, но нищо не разбрахме/.
Отправихме се в другия край на заведението, на втория етаж, и се натъкнахме на по-възрастен мъж, с интелигентен вид, бяла коса, слаб, който напътстваше другите от персонала. Попитахме го: има ли управител, помощник - управител. Той отговори, че имало някакво младо момче, но в момента го нямало и попита какво има.
Обяснихме му ситуацията, а той каза: добре, ще ви преместим на друга маса!
Така започна голямо преместване от единия край, на другия, тътрене на букети, подаръци и т.н. Насочихме се към масата за нас и човекът, за да оневини заведението просто обясни: - Моля Ви да ни извините. Този агресивен сервитьор е подал молба, че напуска. В предизвестие е, и явно си го изкарва на Вас. Това са му последните дни тук!
Ние недоумявахме и веднага отговорихме:
- Ама, това не е ОК. С това си поведение и към други хора, той ще Ви прогони клиентите! Да не би да е близък на шефа, негов роднина, той да е шефа? Каква е тази мутра тук, която се разхожда безнаказано сред хората и си позволява да агресира и да ги напада в заведението, под претекст, че е част от персонала?
- Не, не, нали Ви казах. Не е човек на шефа. Просто напуска, и явно е ядосан, та си го изкарва на Вас?! - отговори възрастният човек от персонала и започна да приема поръчката ни отново.
Онзи, сервитьорът - мутра, се появи отново. Видя, че отиваме към предоставената ни маса и докато се настанявахме подхвърли нещо от рода: "А, тука ли сте?". Липсваше четвърти стол и докато се оглеждахме дали новият сервитьор ще донесе или ние да вземе от съседна маса, чевръстият сервитьор - мутра грабна оставен стол до закачалката, който не беше и не приличаше на дизайна на столовете, които стоят около другите маси, и буквално го хвърли в краката на единия човек от нашата компания с думите: "Ето, на, сядай!".
Беше ужасно за преживяване всичко това!
Сами разбирате, че имахме два начина за реакция: или да реагираме на провокациите и агресията, което щеше да доведе до ескалация, сблъсък, конфликт, мега скандал и дори физическа схватка с мутрата - сервитьор; или да се държим под контрол, да го игнорираме и да преодолеем поредната конфликтна и нетърпима ситуация.
Възрастният сервитьор дойде и виждайки какво става каза: Ох, много се извинявам отново. Нещо ще почерпи заведението, за да се извиним!
Реплики на куртоазия. Пък и ние не бяхме дошли тук, за да ни черпи някой, а за да си изкараме готино и да се веселим.
Поръчахме набързо, хапнахме - на две, на три, направихме си друга резервация и се оттеглихме, за да продължим вечерта и празнуването си.
Остана обаче въпросът: Какво се случва в това иначе готино място? Кой си позволява да държи сервиьтор - мутра, който да напада клиентите? Кой собственик не контролира положението и обстановката в ресторанта си и създава условия клиентите му да бъдат прогонвани от мутра от персонала му? Защо това се търпи? Или защо на никой не му пука и го позволява?
Никога повече няма да се върнем в този ресторант!
Никога!
Защото споменът от неприятното преживяване и случилото се в заведението винаги ще бъдат като червена ярка лампа, която ще свети в съзнанието ни и ще ни казва: Няма гаранция, че това няма да Ви се случи тук отново! Или може да се случи и по-лошо следващият път!
Ресторантът е не само интериорът, менюто, храната, вкусовете, обноските, посрещането, персонала, бирата - в случая. Ресторантът е ЦЯЛОСТНОТО ПРЕЖИВЯВАНЕ и то ще накара клиентите да идват, или да побегнат от мястото, в зависимост от онова, което са получили като услуга, човешко отношение и емоции.
Ние останахме потресени, обидени, нагрубени и с вгорчен празник!
Така че оценките, които поставям - обясних, че съм журналист и ще има отзвук от преживяното, което сега споделих, са:
ИНТЕРИРОР ..................10
ХРАНА ..............................5 /изстинала храна, панировката на хрупкавите пилешки крила бе твърда/
СТИЛ И ЕТИКЕТ ..............4 /така и не получих обещания остър нож за баварския ми джолан, който ми обеща третият сервитьор и трябваше да консумирам до края на вечерта с единствено наличният първоначално предоставен за предястия, салати или за разрязване на сладкиш .../
БИРА ................................10
СЕРВИЗ ...........................- 10 ЗАРАДИ ИЗПИТАНАТА ЗАСТРАШЕНОСТ И ДИСКОМФОРТ И НЕГАТИВНОТО УСЕЩАНЕ!
ОБЩАТА МИ ОЦЕНКА .........3
/Иван Върбанов, София/