The News BG Reporter
текст: Иван Върбанов
София, 27 февруари
текст: Иван Върбанов
София, 27 февруари
Кой печели от липсата на Закон за сценичните изкуства?
Защо реформата в културата се отлага с години?
Сценичните изкуства без правила: удобен хаос или управленска немощ?
Кой се страхува от прозрачност в културния сектор?
От криза в криза: умишлено ли се поддържа нестабилност в културата?
Културата като територия без контрол?
Ще има ли правила – или системата предпочита сивата зона?
Кой носи отговорност за нормативната празнота в културата?
Сценичният сектор: между експертните решения и политическото мълчание
Поредица от въпроси, които бушуват в съзнанието ми, особено сега, сядайки да пиша за сценичните изкуства и проведения Втори форум за устойчивото им развитие.
Има ли обаче устойчивост? И въобще - развитие?
Поредица от въпроси, които бушуват в съзнанието ми, особено сега, сядайки да пиша за сценичните изкуства и проведения Втори форум за устойчивото им развитие.
Има ли обаче устойчивост? И въобще - развитие?
Българската културна политика има една системна липса – Закон за сценичните изкуства. И ако в продължение на години това отсъствие изглеждаше като административен пропуск, днес все по-настойчиво звучи друг въпрос: случайна ли е тази празнота?
Темата отново бе поставена по време на Втория форум за устойчиво развитие на сценичните изкуства. Но зад експертните формулировки прозира по-дълбок проблем – липса на политическа воля за подреждане на система, която функционира в режим на постоянна временност.
Д-р Диана Андреева – Попйорданова, директор на Обсерватория по икономика на културата и преподавател в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и УНСС, формулира ясно проблема: управлението чрез министерски постановления не е реформа. То е отлагане. Постановленията „закърпват“ бюджета за година напред. Те не изграждат правила. Не създават предвидимост. Не гарантират прозрачност. А липсата на прозрачност винаги ражда въпроси.
Сивата зона
Когато няма ясен закон, има интерпретации.
Когато няма стабилен финансов механизъм, има субективно разпределение.
Когато няма дългосрочна визия, има управление от криза към криза.
В подобна среда държавните културни институти оцеляват, но не планират. И още - независимият сектор работи без защитна мрежа; свободните артисти са в атипична заетост без адекватна социална формула; контролът върху публичния ресурс остава фрагментарен.
Законът за сценичните изкуства би означавал именно това – правила, стандарти, предвидимост, интеграция на финансови и осигурителни механизми.
И тук възниква неудобният въпрос: кой има интерес правилата да не се случат?
Европейските документи – подписани, но неприложени
Един от силните аргументи на експертите е необходимостта от хармонизиране с европейските нормативни и стратегически документи. България подписва. Но прилагането остава частично или символично.
Подписът не е реформа. Той е само намерение.
И когато липсва вътрешна нормативна рамка, европейските ангажименти се превръщат в политически жест без практическо съдържание. Без дългосрочна визия за публичните финанси културната политика остава зависима от годишния бюджетен цикъл и от текущата политическа конюнктура.
Д-р Диана Андреева обясни, че в концепцията за Закона за сценичните изкуства се предвиждат социални и специализирани фондове; нова финансова формула; интеграция в данъчно-осигурителната система; регионално преструктуриране чрез шестте статистически района; институти-флагмани на регионално ниво.Подобна структура би ограничила възможностите за субективно разпределение на ресурса. Би намалила сивата зона. Би въвела контрол.
И отново – въпросът не е дали това е възможно.
Въпросът е дали е желано.
Закон или удобен вакуум?
По думите на д-р Андреева изработването на подобен закон изисква поне година и постоянна работна група с експертно, а не лобистко представителство. Историята обаче показва друго – работни групи се създават, концепции се пишат, смяната на ръководства ги архивира.
Така културната система остава в режим на оцеляване.
Оцеляването не е развитие.
Оцеляването е минимална функция на система без стратегическа рамка.
Следващата година
До провеждането на следващия трети форум за устойчиво развитие на сценичните изкуства ще стане ясно дали ще започне реално обществено обсъждане, дали ще се внесе законопроект, дали ще бъде търсено надпартийно мнозинство. Или идеята ще се прибави към списъка от експертни разработки, останали без политическа реализация.
Българската култура не страда от липса на експертиза.
Страда от липса на решителност.
А липсата на решителност винаги обслужва нечие статукво.
Въпросът е – чие?
Всъщност Законът за сценичните изкуства е липсващият закон в българската културна политика!
И нека добавим, че съществува и идея за още един нормативен акт - Закон за статута на артиста, който ще гарантира на артистите получаването на поредица от специфични права, достойни условия на труд и възнаграждение, както и социална защита, адаптирана към атипичната заетост.
Нека цитирам и част от думите на д-р Диана Андреева - Попйорданова, казани на Форума:
"голямата критика, която има МФ, е, че липсва анализ, липсва ясна визия за развитието на сектора. И чрез палиативни решения и постановления се закърпва положението за някакъв период в ситуирана финансова рамка. Една от задачите, които ние си поставяме с предложението за Закон за сценичните изкуства, е на първо място хармонизиране с европейските нормативни и стратегически документи. Тук следва да кажем, че правителството ни бърза да подпише всички европейски документи, но забравя да ги приложи! И те остават само за сведение!“
И да, както казахме по - горе Законът за сценичните изкуства ще запълни нормативна празнота по отношение на независимия сектор. Тук е важно да си припомним философията и принципите, заложени в Закона за закрила и развитие на културата. Равнопоставеност! Това ключът! Равнопоставеност на културните организации и творците!Нека този фундаментален принцип бъде винаги в при изграждането на нова нормативна рамка за сценичните изкуства.
Нека цитирам и част от думите на д-р Диана Андреева - Попйорданова, казани на Форума:
"голямата критика, която има МФ, е, че липсва анализ, липсва ясна визия за развитието на сектора. И чрез палиативни решения и постановления се закърпва положението за някакъв период в ситуирана финансова рамка. Една от задачите, които ние си поставяме с предложението за Закон за сценичните изкуства, е на първо място хармонизиране с европейските нормативни и стратегически документи. Тук следва да кажем, че правителството ни бърза да подпише всички европейски документи, но забравя да ги приложи! И те остават само за сведение!“
И да, както казахме по - горе Законът за сценичните изкуства ще запълни нормативна празнота по отношение на независимия сектор. Тук е важно да си припомним философията и принципите, заложени в Закона за закрила и развитие на културата. Равнопоставеност! Това ключът! Равнопоставеност на културните организации и творците!Нека този фундаментален принцип бъде винаги в при изграждането на нова нормативна рамка за сценичните изкуства.
Дали ще съумеем да развиваме устойчиво системата или просто тя ще оцелява - от министър до министър?
Предстои да видим.
Но, явно трябва усилено и ефективно да се работи - не само да се правят форуми, кръгли маси, работни групи, дискусии.
Трябва реално да се гради!
В името на Културата!
/The News BG Reporter - Иван Върбанов/
Но, явно трябва усилено и ефективно да се работи - не само да се правят форуми, кръгли маси, работни групи, дискусии.
Трябва реално да се гради!
В името на Културата!
/The News BG Reporter - Иван Върбанов/