ИВАН ВЪРБАНОВ
София, 14 ноември 2026
След като проспаха гладната стачка на Ива Джаджева и протестите на музикалните състави в Българското национално радио /БНР/, и след като правителството отпусна 200 000 евро финансова инжекция целева финансова помощ, на 12-и ноември журналистическите синдикати в Радиото се събудиха от дълбок сън и тропнаха по масата.
И написаха декларация до всички институции в страната, без патриарха, че искат да получат и те по 200 евро увеличение на заплатите.
На калпак.
Забележете: не увеличение на най-ниските заплати, а на всички.
Защото в БНР има журналисти с 800 евро заплати, но има и с 2 500 евро, коментират запознати.
Но, за да не се спекулира – нека се извадят фишовете по Закона за достъп до обществена информация и да се види.
И най-вече тези на синдикалните шефове на дружества и подразделения.
Някои казват: синдикатите в БНР са пробити.
Не зная какво имат предвид, но явно се визира, че са поръчкови и играят под строй и по команда.
А как иначе да си обясним това внезапно пробуждане от дълбок сън и демонстрираната пълна апатия към колегите им от музикалните състави през цялото време на техните протести?!
Нямаше позиция, нямаше подкрепа. Все едно музикантите са там нещо друго, придатък към БНР.
И още:
В декларацията от 12-и ноември т.г. прозира директно противопоставяне на журналистите срещу музикантите.
Защо ли?
Ето цитат: „Считаме за нецелесъобразна политиката за увеличаване на доходите в Българското национално радио (БНР), чрез която се осигурява целево финансиране за музикалните състави, а институцията остава недофинансирана“.
Демек - ние, останалите, подписалите документа, оставаме без увеличението на доходите.
Ама колко взимаха музикантите и колко журналистите в БНР, колеги?
Съпоставимо ли е според Вас?
И още:
„Не поставяме под съмнение необходимостта от подкрепа за музикантите като част от обществената мисия на БНР, но настояваме за политика на финансиране, която не води до разделение на заетите в БНР, които са част от една и съща система“ – т.е. не ни разделяйте. Щом за едните давате, дайте и на нас.
Готино, нали?!
Цитират данните на генералния си директор пред Комисията по култура и медиите от м. юли 2026 година, че „средната брутна заплата в БНР е 1227 евро, при средна за страната - 1407 евро, и средна за София - 1915 евро.“
А спрямо тези цифри как ви се вижда възнаграждението на музикантите от по 700 – 800 евро, колеги?
„Част от заетите на трудов договор в БНР продължават да получават възнаграждения, близки до минималната работна заплата“, се казва в декларацията.
„Част от заетите на трудов договор в БНР продължават да получават възнаграждения, близки до минималната работна заплата“, се казва в декларацията.
Ами защо тогава не искате корекция именно за тази част от колегията, която е на нива, близки до минималните, а искате на всички? Тоест - и за онези, които взимат от 1400 евро нагоре.
И пак казвам – дайте разпечатките на заплатите, за да видим кой от каква позиция и за какво се бори.
Още от текста на декларацията от 12.11: „Във връзка с нарастващото напрежение в медията, заявяваме необходимост от увеличение на основните трудови възнаграждения с 200 евро на работещите в БНР, подобно на музикалните състави.“
И пак казвам – дайте разпечатките на заплатите, за да видим кой от каква позиция и за какво се бори.
Още от текста на декларацията от 12.11: „Във връзка с нарастващото напрежение в медията, заявяваме необходимост от увеличение на основните трудови възнаграждения с 200 евро на работещите в БНР, подобно на музикалните състави.“
А сега де! Значи в медията има нарастващо напрежение.
И увеличението на възнагражденията от по 200 евро, което се иска, е „за работещите в БНР, подобно на музикалните състави“.
Ама работещите в музикалните състави на БНР не са ли работещи в БНР?
Кой сега кого разделя?
И за капак горецитираната декларация завършва с ултиматум:
„Ситуацията е извън контрол и при липса на положителен отговор, не се изключва предприемането на протестни и стачни действия при спазване на изискванията на трудовото законодателство.“
И увеличението на възнагражденията от по 200 евро, което се иска, е „за работещите в БНР, подобно на музикалните състави“.
Ама работещите в музикалните състави на БНР не са ли работещи в БНР?
Кой сега кого разделя?
И за капак горецитираната декларация завършва с ултиматум:
„Ситуацията е извън контрол и при липса на положителен отговор, не се изключва предприемането на протестни и стачни действия при спазване на изискванията на трудовото законодателство.“
Еха!
Значи музикантите нямат много лостове – могат да спрат концертите, да сложат жилетки, Ива да обяви гладна стачка.
Но, видите ли, журналистите са друга работа.
Те ще окажат натиск чрез ефира, което считат, че е много ефективен инструмент.
Браво!
Ето и кои са се подписали под този умопомрачителен текст:
Значи музикантите нямат много лостове – могат да спрат концертите, да сложат жилетки, Ива да обяви гладна стачка.
Но, видите ли, журналистите са друга работа.
Те ще окажат натиск чрез ефира, което считат, че е много ефективен инструмент.
Браво!
Ето и кои са се подписали под този умопомрачителен текст:
Силвия Великова - Свободно слово;
Кремена Пръвчева - СБЖ „Музика и звук" (иронията тук е пълна, б.а.);
Адриана Киселинчева - СБЖ „Хоризонт";
Диляна Трачева - СБЖ пр. „Христо Ботев“;
Мария Кашукеева - СБЖ Екип 21;
Елена Каркаланова - СБЖ Радио България;
Елица Доцева – КНСБ;
Ангел Н. Димитров - РРС Пловдив;
Здравка Маслянкова - СБЖ „Кореспонденти".
.png)
1.png)
Редакционен коментар:
И докато чакаме отговора на институциите, остава да виси само един въпрос.
В националното радио, където уж всеки свири своята партия за обществото, кой всъщност държи диригентската палка на този скандал?
Защото фалшивите тонове в тази декларация се чуват от километри.
Когато ефирът на обществената медия се превръща в разменна монета за „200 евро на калпак“, а солидарността се измерва в синдикални декларации със задна дата, проблемът в БНР вече не е само финансов. Той е морален.
И никаква индексация не може да го покрие.
Въпросът вече не е дали ще има стачка в БНР.
Въпросът е кой и защо извади на терена стария принцип „разделяй и владей“ точно в момента, в който единствените, които платиха цената с гладна стачка, най-сетне получиха глътка въздух.
/Иван Върбанов, РЕПОРТЕРСКИ ХРОНИКИ/
/Иван Върбанов, РЕПОРТЕРСКИ ХРОНИКИ/