Нюз БГ Репортер / Иван Върбанов
От КНСБ излязоха с призив към политиците в навечерието на изборите.
Сред тях:
СПРАВЕДЛИВО И ДОСТОЙНО ВЪЗМЕЗДЯВАНЕ НА ТРУДА
КНСБ настоява за ускорен ръст на заплатите (средногодишно с 12.5%), като предимствено нараства МРЗ (средногодишно със 17.5%). Това ще осигури: постигането на съотношение минимална – средна работна заплата 50% към 2025 г. Поне половината от наетите работници и служители да получават „заплата за издръжка“ към 2022-2023 г. Минималната работна заплата да достигне „заплатата за издръжка“ към 2025-2026 г.
Разчети за брутни заплати:
Вид заплата 2020 2021 2022 2023 2024 2025 2026
МРЗ – лв. 610 650 764 897 1054 1239 1456
СРЗ – лв. 1366 1537 1729 1945 2188 2462 2770
От синдикатите настояват за ясни ориентири за принципите и критериите за формиране и динамика на минималната работна заплата (МРЗ). За България това означава ускорено нарастване на МРЗ, с оглед достигане в средносрочен план на съотношение 50% от средната работна заплата за страната. Успоредно с това размерът на МРЗ постепенно да бъде ориентиран към необходимите средства за издръжка на живота.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров: "На бюджета това, по наше изчисление, ще струва някъде около милиард, милиард и 200 милиона на година. Тоест за четирите години малко под 5 милиарда лева. Това е цената, за да можем да стигнем до тези величини, а с този растеж, който споменах вече, за нас това е постижимо".
КНСБ настоява пред изпълнителната власт – докато не бъде постигнато съгласие между социалните партньори за договаряне на надграждащи минимални заплати по икономически дейности и професионално-квалификационни групи, системата от минимални осигурителни доходи да не бъде отменяна, нещо повече – силно подценените с времето прагове, неестествено гравитиращи около МРЗ, да бъдат актуализирани съобразно ръста на осигурителния доход за съответните дейности и групи.
За достигане на 70% покритие на наемния труд с КТД, България трябва да извърши необходимите законодателни промени и да набележи мерки за поетапно постигане и устойчивост при реализирането на целта.
Процедурите по възлагане на обществени поръчки и отдаване на концесия да бъдат обвързани с критерий за сключен КТД, а работодателите с установени нарушения на синдикални права и/или отказ от колективно договаряне да бъдат отстранявани от участие в тях.
От КНСБ настояват за ежегодно увеличение на възнагражденията на работниците и служителите (минимум 10%), които работят в системите на бюджетното финансиране (образование, здравеопазване, държавен сектор, култура, МВР, селско стопанство и т.н.). За агенциите, работещи на терен, да се осигури предимствен ръст от минимум 15% годишно, който постепенно да компенсира ниските нива на заплащане на труда в тях.
Конфедерацията продължава да отстоява правата на работниците и служителите, свързани с допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, договаряно като процент от основната заплата по основен трудов договор, като изисква от Правителството да не подминава с мълчание агресията към това възнаграждение, чиято роля в условията на застаряваща работна сила по разбираеми причини ще се повишава.
Синдикатът залага изключително много на инициативата за Възходяща конвергенция на работните заплати, която в европейски мащаб предполага прилагането на координирани политики на колективно договаряне, засилване ролята на секторните КТД, но също и широко използване на принципа „равно заплащане за труд с една и съща добавена стойност“ (особено за поделенията на МНК в България).
От синдикалната централа настояват за темпове на конвергенция в доходите (БВП на глава от населението) и заплатите (компенсация на 1 нает) по ППС, които гарантират достигане на нива 60% (2022 г.) и 67% (2025 г.), при ЕС27=100.
Данъчната система в България се нуждае от реформиране, според независимите синдикати.
Предлагат:
- Въвеждане на необлагаем минимум равен на МРЗ за страната;
- Въвеждане на 15% данък върху доходите на физическите лица;
- Въвеждане на 15% данък върху доходите на юридическите лица;
- Намаляване на общата ставка на ДДС на 15%;
От КНСБ настояват за достигане през 2025 г. на 67% от средноевропейските нива на БВП на глава от населението и на доходите у нас по паритет на покупателна способност.
Поставя се изискването за повишаване на обезщетението за гледане на дете до 2-годишна възраст от сегашните 380 на 730 лв. на месец, а така също и на средната пенсия от 490 на 865 лева и на минималното обезщетение за безработица - от 12 на 35 лв. на ден.