Нюз БГ Репортер
"Изкуство и власт в България през 70-те години на ХХ век" е книгата на Пламен Петров, която ще направи своята премиера на 8 ми юни в Софийска градска художествена галерия в София.
Пламен Петров защити докторска дисертация по темата. Сега обаче съдържанието и цялото негово изследване ще се срещне с широката читателска аудитория.
"Сигурна съм, че сред читателите на тази внушителна книга ще има както професионални историци и изкуствоведи, така и хора, неизкушени от науката, но опитващи се да разберат по-добре близкото минало, което продължава да предизвиква силни страсти и противоположни оценки", казва научният редактор на труда - проф. д-р Евгения Калинова.
Пред бъдещите читатели на книгата, която издава Университетското издателство "Св.Климент Охридски", ще се разкрие една мащабна панорама на културната политика на държавата, на постиженията и проблемите на творците през 70-те години на ХХ в. Тя се появява в резултат на мащабна архивна работа на автора с над 460 източника от колекциите на Централния държавен архив; Комисията по досиетата, БИА-НБКМ, 16 регионални архива, архивите на БАН, на културни институции като Народния театър „Иван Вазов“, Националната художествена академия, БНР, БНТ, на творчески съюзи, както и с повече от 90 дневници и мемоари, периодичен печат и десетки публицистични материали (рецензии, коментари, интервюта), каталози от изложби, драматургични и литературни текстове, киносценарии, партитури и фотографски албуми. Петър Петров черпи информация и от повече от 900 монографии и статии на български, руски, украински, сръбски, английски, италиански, немски, полски, чешки, френски, румънски. Върху тях Петров гради интердисциплинарно изследване с премислена концепция, ясен и точен научен изказ, добре намерен баланс между фактологичното и аналитичното. Изводите и оценките със сигурност ще впечатлят читателя и ще провокират нови въпроси.
"Книгата е плод на една наивност от моя страна", споделя Пламен Петров. "Наивността, че мога да намеря отговорите на въпросите, които започнах да си задавам вече преди почти десетилетие. Въпроси, които бяха провокирани от разкритата ми от органиста и византийски музикален палеограф Янко Маринов страст по "сиянието на Византия".
Кой е Пламен Петров?
Пламен Валентинов Петров е български историк и изкуствовед. Роден е на 6 август 1983 г. във Велико Търново. През 2010 г. е приет в специалност „Изкуствознание“ при НХА. Година по-късно е назначен като уредник при СГХГ. Между 2009 и 2011 е сред редовните автори на списание Еуропео. От 2014 до 2018 г. е редактор в списание „A-specto“ и публикува редица текстове за история и изкуство. След като се дипломира в НХА, продължава образованието си в магистърска програма „Старобългаристика“ при СУ „Св. Климент Охридски“. Паралелно с обучението си там учи и в магистърска програма „Сравнително изкуствознание“ при Нов български университет.
През 2020 г. защитава дисертация при Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ с ръководител проф. д-р Евгения Калинова, посветена на отношенията между властта и художествено-творческата интелигенция в България през 70-те години на ХХ в. До 2019 г. е част от кураторския екип на СГХГ. В залите на тази галерия той реализира проекти, фокусирани около историята на българските пластични изкуства от Освобождението до 1944 г. Сред тях са „Реставрация на паметта: Не/познатите художници от една картина“ (2014), „Свободният избор. Първите жени художнички“ (2015), „Голото мъжко тяло 1856 – 1944“ (2017), „Елиезер Алшех и „естетиката на безобразието“ (2018).
Пламен В. Петров е автор на редица монографии и студии, сред които „Случаят „Олга Круша“ (2020), „Художественият отдел на Първото българско изложение – Пловдив 1892 г.“ (2019), „Войната на молива“ (2018) и др.
Екипът на Нюз БГ Репортер желае "НА ДОБЪР ЧАС" на премиерната вечер на книгата и успех на Пламен Петров в другите му изследователски пътешествия, за които ще споделя със своите читатели!
<редактор: Иван Върбанов>