НЮЗ БГ РЕПОРТЕР - МИГЛЕНА ДАМЯНОВА
НОВИНИ
София, 31 август 2025 г.
Големият поет и преводач Кирил Кадийски отлетя, вече е във вечността!
Носител на извънмерен талант; прозорлив есеист, публицист, преподавател, общественик с будна съвест и парлив език. Ерудит, неповторим творец със самородна дарба, проницателност, гражданска доблест и водопад от хумор. Кирил Кадийски има колосален принос за развитието на българската поезия и поетическия превод.
Казваше, че езикът може без литература, но литературата е немислима без езика, че той е нейното основно „градиво“, затова владееше словотворчеството до съвършенство.
НОВИНИ
София, 31 август 2025 г.
Големият поет и преводач Кирил Кадийски отлетя, вече е във вечността!
Носител на извънмерен талант; прозорлив есеист, публицист, преподавател, общественик с будна съвест и парлив език. Ерудит, неповторим творец със самородна дарба, проницателност, гражданска доблест и водопад от хумор. Кирил Кадийски има колосален принос за развитието на българската поезия и поетическия превод.
Казваше, че езикът може без литература, но литературата е немислима без езика, че той е нейното основно „градиво“, затова владееше словотворчеството до съвършенство.
Безценен принос и ярка следа в книжовната съкровищница и изящната словесност остават неговите преводи на Вийон, Ронсар, Юго, Бодлер, Верлен, Рембо, Маларме, Верхарн, Аполинер, Сандрар, Лермонтов, Тютчев, Бунин, Блок, Волошин, Маяковски, Манделщам, Пастернак...
Сред последните му постижения е новият поетически превод на Дантевия „Ад“, приветстван от цялата литературна общност у нас. Издаван е по целия свят - Испания, Италия, Гърция, Сърбия, Румъния, Македония…, но на особено сърдечен прием и почит се радва той във Франция.
Само преди няколко седмици ИК „Колибри“ издаде неговата „Антология на френската поезия“ в три тома, „ковчеже, пълно с отблясъци“, по собствените му думи.
Сред последните му постижения е новият поетически превод на Дантевия „Ад“, приветстван от цялата литературна общност у нас. Издаван е по целия свят - Испания, Италия, Гърция, Сърбия, Румъния, Македония…, но на особено сърдечен прием и почит се радва той във Франция.
Само преди няколко седмици ИК „Колибри“ издаде неговата „Антология на френската поезия“ в три тома, „ковчеже, пълно с отблясъци“, по собствените му думи.
През 2022 г. издателство „Мишел дьо Мол“ публикува двутомник от 1400 страници „Събрани поетически творби“ на Кадийски с предговор от почетния професор на Сорбоната и член на Френската академия Пиер Брюнел, който нареди българския поет сред световните лирици: „Дълбоко човечният и проникновен характер на поетическото творчество на Кадийски ни отвежда към мисълта, че този голям български поет напълно заслужава Нобелова награда, тъй като творчеството му отеква в широкия свят и носи възвишено послание“.
Специалният брой на „Revue Lettres”, посветен на Кирил Кадийски, обхваща стотици страници студии и есета за поета, дело на авторитети като проф. Брюнел, северномакедонския поет Влада Урошевич, Пиер Остер, Ален Ланс, Ан Даймонд, уредника в Лувъра Жан-Доминик Рей…
Председателят на Aкадемията за поезия „Маларме”, големият поет и есеист Жан Оризе, отбеляза: „Не познавам подобен творчески почерк в съвременния литературен процес нито във Франция, нито другаде.”
Специалният брой на „Revue Lettres”, посветен на Кирил Кадийски, обхваща стотици страници студии и есета за поета, дело на авторитети като проф. Брюнел, северномакедонския поет Влада Урошевич, Пиер Остер, Ален Ланс, Ан Даймонд, уредника в Лувъра Жан-Доминик Рей…
Председателят на Aкадемията за поезия „Маларме”, големият поет и есеист Жан Оризе, отбеляза: „Не познавам подобен творчески почерк в съвременния литературен процес нито във Франция, нито другаде.”
От издателство "Колибри" припомнят: "Прям до болка, Кадийски не прощаваше на тщеславната посредственост, парадираща от сутрин до вечер с обтекаеми, всеудобни и всеугодни творения. Не щадеше вкуса към самоцелната, „бляскава“ словесна акробатика, лишена от автентична социална чувствителност и рефлективност. Суетните езикови фойерверки с претенции за изкуство често ставаха прицел на безмилостната му ирония. Мярата му беше непостижима и неразбираема за огромното множество на графоманите, за „напънатите“ творци. Той се учеше само от най-големите, от онези, които олицетворяват самото изкуство, бликащия извор на поезията. Тях превеждаше с трепет и страхопочитание. И не се притесняваше да „шаржира“ бездарните изригвания на доморасли автори, преследващи светкавична слава. Неоценимо като художествени инвенции, идейно богатство, дух и мащаб, неговото творческо наследство може и да не е в състояние да засити цял народ, защото, както сам Кадийски подхвърляше с горчива усмивка, народът днес предпочита други благини… Но то със сигурност ще отеква през времето и ще радва малцината, за които духовната храна е насъщна, без значение в кое кътче на света се намират. Ще пребъдеш, поете!"
Дълбок поклон!
Аплодисменти!
Дълбок поклон!
Аплодисменти!
Поклонението ще се състои на 2 септември от 11 ч. в „Свети Седмочисленици".