Иван Върбанов, София - 13 октомври 2024 г.
Всеки от нас среща токсични хора, лицемерие на степен по безкрай и какво ли още не, което мога да обобщя като сюжет от романа "Живот във висшето общество". Затова реших да систематизирам малко мисли и изводи, които би трябвало да ни помагат в общуването, срещите и сблъсъка с префините или брутални горгони.
- Не трупайте обидите или жлъчта, хвърлена срещу Вас, вътре в душата, ума и сърцето си. За прошката - мисля, че е лична преценка. Доколко, трябва ли, не трябва ли, кое можем да простим, и кое - трябва да помним. И да ни е обица на ухото. Нали знаете вълкът козината си мени, но нрава си - НЕ!
- Когато правите добро, не го правете, за да очаквате добро. По принцип, когато нямаш очакване, тогава е най-яко. Защото онова, което трябва да дойде при теб, ще дойде! Нямайте съмнение в последното!
- Критиката и спорът - не зная вече кога и дали въобще са уместни. Защото удрят по егото на човек. А и нали знаете - шефът винаги е прав. А и онзи, дето нещо си е навил на пръста, няма да ви разбере или да се промени. Напротив - ще засили атаката, за наложи мнението си. Така ще остане само обидата, нараняването на егото, удар по значимостта на отстрещния човек и неговата гордост. Да, критиката и спорът са уместни само между равни: семейство, приятели, партньори. Другото е кауза пер дута, някак предопределено, заради различията в нива, рангове, статути. Винаги единият счита, че е повече от другият/те по право или поради обстоятелствата, които са го "издигнали" или наложили в момента.
- Другите не приличат на вас. Не искайте и не очаквайте до мерят с Вашия аршин, да оглеждат и анализират от Вашата камбанария, според Вашите критерии, стандарти, етика, морал, професионален критерий. Ако обаче намерите такива хора, то те са Вашите съмишленици. Вие ста благословен с такива хора, ако ги срещнете и сте заедно.
КАКВО ДА НАПРАВИМ С ХОРАТА, КОИТО ВЕЧЕ СА ПОКАЗАЛИ ЗЛОНАМЕРЕНОСТ И СА СЕ ДЪРЖАЛИ ЛОШО С ВАС, КОИТО СА ВИ НАПАДНАЛИ ИЛИ СА СЕ ОПИТАЛИ ДА "МИНАТ" ПРЕЗ ВАС, БЕЗ ДА ИМ ТРЕПНЕ ОКОТО, КОИТО СА ВИ АТАКУВАЛИ?
- Не очаквайте, че онзи, който се е държал зле с Вас някога ще се промени. Ако някой вече ви е предал, то той ще продължава да го прави, просто чака удобен момент. Може да стои в привидна усмивка, притвореност, прикритост, но, уверявам Ви, някой "замахнал" ли е срещу Вас, за да Ви дискредитира, унижи, злепостави, нападне - пак ще го направи. Просто чака удобния момент. Такива хора са с по три - четири лица, еманация на лицемерие. Вълци или лисици. Те са подмолни и винаги действат задкулисно. Ако са близо до Вас, то го правят, за да продължават да точат информация, да Ви наблюдават и преценяват, така че да могат да продължават планирано да играят зад гърба Ви.
Общуването с такива хора е токсично, защото хабите страшно много енергия, напрягате се, зарежда Ви негативно, аурата на такъв индивид е силно замърсена и черна. Главата на змията трябва да се строшава овреме, иначе ще се обърне и пак ще Ви ухапе - не дай Боже. Затова, отрязване на главата на триглавия змей, змия или дракон овреме, на момента.
- Ако можете да предвидите действията и нападките на Вашите противници, това би дало отговори и решения за ходовете им напред. Ако предугадите целите и голямата игра, ще си отговорите на въпросите, които ще ви предпазят да не попаднете в капаните, които Ви залагат. Не се доверявайте, не излагайте личния си живот на показ, не се сближавайте, защото пак ще Ви сипят отрова в чашата.
- Дистанция, сериозност, резервираност, не се отпускайте и не сваляйте гарда към хората, които вече са Ви атакували преди. Дори и да ви се правят на милички и добри, и да държат много добре маските си приковани към лицата им, рано или късно ще прозрете, ще провидите същността им или самите им маски ще паднат. Бъдете готови, а не изненадани от онова, което ще видите.
- Предателството и нараняването не се забравят лесно, не се прощават лесно. Трябва време и много доказателства във времето, че са били случайни, не с умисъл, не с идеята да направят лошо. Много добрини трябва да отмият раната. И много време трябва да мине, за да се докаже онзи, който го е направил срещу Вас. Дали се променяме и дали сме способни на трансформации? След толкова много рани и предателства - не съм оптимист.
Верните приятели са като виното. Доказват се във времето.
Колкото са по-стари, толкова са по-ценни и скъпи за нас, и по-хубави и истински.
(Иван Върбанов, 13.10.2024 г.)