Той предвижда 59 инвестиционни проекта и 46 реформи за дългосрочни инвестиционни проекти, които да направят българската икономика по-силна и по-конкурентноспособна, да ѝ дадат тласък и да повишат благосъстоянието на гражданите, като отговорят на предизвикателствата на 21-ви век.
„Някои институции обичат установените порядки и статуквото. Но реформите са ключовият момент за гарантиране, че икономиката и страната ни се развива в крак с времето. И дори да има съпротивление към тях, дори някои реформи да са болезнени, ние трябва да ги правим, уверени, че се движим напред“, обясни Пеканов.
Планът отговаря както на приоритетите на Европейските институции да засили екологичния и цифров преход, така и на желанието на кабинета да задвижи ключови реформи, включително такива, които предишните управляващи са отказвали да направят, в желанието си да избягват всяка трудна тема, добави вицепремиерът и очерта ключовите промени от последните месеци:
- Значително засилване на фокуса върху декарбонизация;
- Засилена подкрепа за бизнеса, при въвеждане на финансови инструменти и частично заместване на предвидената по-рано безвъзмездна финансова подкрепа;
- Засилен инвестиционен фокус в социалната сфера (образование, здравеопазване, социална подкрепа);
- 13 нови инвестиционни проекта;
- Реформи в сферата на здравеопазването, електромобилността, социалната сфера, върховенството на закона и правосъдието, бизнес средата, енергетиката.
Заместник министър-председателят Атанас Пеканов напомни и че работата по Плана далеч не е приключила, тъй като предстоят официалните преговори с Комисията, особено в трудната тема енергетика.
"Всички тези приоритети, реформи и инвестиции – не ги приемайте като желанията или вижданията на един технократ. Такава е политическата реалност, че ние имаме нужда от тях, за да осигурим на гражданите и страната ни просперитет и развитие“, коментира Пеканов.