АВТОР: ИВАН ВЪРБАНОВ *
Главен редактор на
The News BG Reporter | Нюз БГ Репортер
Главен редактор на
The News BG Reporter | Нюз БГ Репортер
10.10.2020 г.
Софийската опера и балет заложи на българските композитори на старта на своя 130-и юбилеен сезон, който стартира на 9-и октомври: "Янините девет братя" на Л. Пипков, "Лили и вълшебното бисерче" на Любо Денев, "Трите прасенца" на Александър Райчев.
Нямах честта и удоволствието да съм сред гостите на откриващата вечер. Сигурен съм, че всички колеги са се справили блестящо. Надявам се, че акустичното предизвикателство: да се постигне прецизен баланс между звука на оркестрантите и певците - солисти, е бил преодоляно успешно. Сложността на задачата този път идва от обстоятелството, че оркестърът е позициониран на партера, извън оркестрината, което акустично поражда риск от това вокалните изпълнители да бъдат доминирани (затиснати) от мощността на звука на оркестрантите или те да не могат да "пробият" звуковата завеса.
Но, да се върнем на предстоящия сезон на Операта.
ТЕАТЪР В ТЕАТЪРА X 6
Абсолютно сигурно е, че дори на фона на пандемия и Корона-криза, Софийската опера и балет не бива да спира работа, не може да затвори врати, или да намали обема на дейността си. Не можем да си позволим лукса да рискуваме като Метрополитън, който остави сцената тъмна до началото на следващия сезон и освободи множество музиканти и артисти. Тъкмо обратното - Операта в София трябва да работи активно, на максимално много платформи, пространства и сцени. Вътре в театъра! И ако лятото предлагаше удоволствието, екзотиката и ресурса на откритите пространства и сцени, то зимният сезон налага преосмисляне на пътя. А той изисква нов мащаб и многоплановост на представянията, което можем да наречем "Театър в театъра", но умножено по шест.
Под шапката на националния музикално-сценичен институт именно сега е нужно да се разгърнат много сцени, да се случат множество прояви и събития, да кипи от различни по вид дейности.
Успоредно с традиционния оперен репертоар на водещата ГОЛЯМА СЦЕНА, своето място има КАМЕРНАТА СЦЕНА на Софийската опера и балет. Извън детския модул, който е програмиран успешно, там могат да намерят място представяния на редица камерни произведения, от типа на най-новата премиера на Камерна опера Благоевград - триптиха "Парадокси" на Парашкев Хаджиев, или "Бастиен и Бастиена" на Моцарт, а защо не и на по-малкия (от гледна точка на персонажи и сценография) мюзикъл "Фантазьорите"...
Фоайетата на Операта са изключително красиви, просторни, уникални и удобни за развиването и отварянето им като платформи и пространства за алтернативни (бутикови) концерти. Те биха могли да бъдат място за гостуване на музиканти, студенти и възпитаници на музикалните школи и колежи, в най-свободни формати и програми.
Клуб "Приятели на операта" и ролята на д-р Магдалена Манолова, като негов водещ и лектор, се утвърждава с дейността си като средище на различни дискусии, беседи, представяне на книги и трудове, свързани с оперното и балетно изкуство.
И нещо ново: "НА КИНО В ОПЕРАТА" би могла да бъде удачния формат от серия кинопрожекции, представящи "Златния фонд" на Софийската опера и балет. Някои от творбите бяха стриймвани онлайн в поредица, получила името "перлените постановки". Но, тази идея намирам за удачно да бъде проектирана от дигиталния матричен интернет свят в реалността. Специална поредица на големия екран в Операта, като всяка прожекция задължително трябва да е предшествана от въведения с представяне на творбите, участващите певци, епохата и т.н.
В 130-ия си юбилеен сезон Софийската опера и балет е хубаво да продължи да връчва своите ЗЛАТНИ ЮБИЛЕЙНИ ПЛАКЕТИ на творци - музиканти, танцьори, оперни певци, педагози, композитори, деятели и т.н., които имат принос към развитието на оперното и балетно изкуство в България. Тези отличия в израз на признание бяха връчени за първи път в началото на миналия сезон. Днес бих искал настоятелно да насоча вниманието на дирекцията в частност към емблематичния баритон на Операта и забележителен вокален педагог - професор Асен Селимски, оставил ярка следа с неповторимите си роли и вокални образи на Фигаро ("Севилският бръснар" на Джоакино Росини), Евгений Онегин ("Евгений Онегин" - Пьотър Илич Чайковски, граф Алмавива ("Сватбата на Фигаро" - В.А.Моцарт), Тонио ("Палячи" - Руджиеро Леонкавало), маркиз Поза ("Дон Карлос" - Джузепе Верди) и много други; възпитал десетки успешно реализирани оперни певци; но и заради факта, че той отбеляза свой личен юбилей през месец август тази година - 90-годишнината от рождението си. Със сигурност има плеяда заслужили дейци на оперното и балетно изкуства, които трябва да бъдат почетени точно в тази важна година, като част от блясъка на съградения през десетилетията музикален пантеон на българското музикално-сценично и танцово изкуство.
АКАДЕМИЯТА на Софийската опера и балет е също така един важен ракурс от необходимите активности и дейности на първия оперен театър. Работата на младите артисти, а защо не и студентите от последните класове на висшите музикални училища у нас, с утвърдени имена - гости и родни авторитети, би допринесла за опазването на приемствеността и утвърждаване на професионалните ценности; би била израз на още по-голямото отваряне на вратите на театъра и подаването на ръка към перспективни млади дарования; със сигурност ще стимулира обмяната на опит и идеи, на творчески провокации и израстване в сценична среда. Академията ще гарантира едно майсторство на своите специализанти, което ще им служи в реализацията и професионалния път.
Мисля, че е време Софийската опера и балет да създаде и свой пресбюлетин или онлайн списание, подобно на световните театри, с месечна периодика, където да бъдат представяни интервюта, портрети и подробна информация за програмата в съответния период.
В рекламно-продуцентската дейност би могло да се заложи реализацията на собствена тв-продукция и издаването на собствена поредица от дискове на Софийската опера и балет (DVD, аудио); да се създаде линия от сувенири, които публиката да може да закупи като спомен от присъствието си на спектакли (с логото, със снимките на звездите на театъра, с кадри от мегапродукциите).
Като допълнение на публичната комуникация и засилване на обратната връзка с публиката е идеята ми за изграждането на своеобразна СТЕНА НА ПУБЛИКАТА (физически и виртуално), която да показва снимки (атрактивни селфита) на самите зрители по време на гостуването им в театъра, присъствието им на продукциите или турнета и събития. Стената може да е и мястото, където меломаните и почитателите свободно биха могли да изкажат своите кратки коментари, поздравления и впечатленията си въобще. Хубаво е да бъде направена и онлайн кампания в социалните мрежи #ILOVESOFIAOPERAANDBALLET (Аз обичам Софийската опера и балет). Особено в 130-ата годишнина на институцията. А томбола, в края на юбилейния сезон, която да отличи най-завладяващата снимка на зрител или най-активен посетител на Софийската опера и балет, гледал най-много от спектаклите на театъра, би била впечатляваща изненада за вярната публика.
И още, много ми се иска първият оперен театър да създаде свои ГОДИШНИ НАГРАДИ НА СОФИЙСКАТА ОПЕРА И БАЛЕТ.
Кога, ако не сега? Това ще утвърди още повече авторитета на Софийската опера и балет като водещ национален културен институт.
Кога, ако не сега? Това ще утвърди още повече авторитета на Софийската опера и балет като водещ национален културен институт.
Призовете е логично да бъдат разделени на две: Награди в съответни категории, които номинира и присъжда самата трупа на Операта. И, разбира се, Награди на публиката в жанровите раздели.
Сигурно този списък от идеи може да бъде продължен и още, и още.
Вярвам, че креативността на екипа на Софийската опера и балет ще продължи и надгради списъка от идеи, които ще реализира с амбиция, упоритост и трудолюбие, за да съгради запомнящ се сезон от успехи и нови върхове, подобаващ за тържествената юбилейна 130-а година на институцията.
– – –
* публикацията не може да бъде препечатвана без писменото разрешение на автора/редакцията.