ИВАН ВЪРБАНОВ: ТРАГИКОМЕДИЯТА В ПАРЛАМЕНТА Е ПРОЕКЦИЯ НА САМИТЕ НАС

Трагичната комедия, която се разиграва в т.нар. Парламент, е проекция /огледало/ на обществото ни, на хората, на самите нас.

Не го ли разбираме?

Какво се чудим и негодуваме?

Противоборства, ежене, злоба, ненавист, непоносимост един към друг, нетърпимост, омраза, закани, саморазправи, его, желание да смачкаш другия и най-вече да размажеш противника.

Викат, кряскат, зъбят се, заканват се.

Не могат да се владеят.

Простащина, елементарност, първосигнални първобитни инстинкти, скотщина, примитивизъм.

Един ще гони, друг ще реже, трети ще разчленява, четвърти - ще вкарва в затвора.

А знаем на всеки от т.нар "представители" предисторията му, знаем, че не е ангел, даже напротив.

Кой с коя мутра я вечерял, я му бил адвокат, я бил в афера, я обслужвал цялостно този или онзи срещу заплащане и облаги...

Знаем политическото номадство на персоните, преминали през не е една партия, за да се доберат до заветната власт и осребряването й на всяка цена.

Напускат партии, ако не ги предложат за пост, за когото бленуват.
А после - започват битки срещу предишните си съратници и съпартийци, защото искат да мъстят.

Знаем зависимостите на т.нар ВИП-персони, които сега са на площад "Народно събрание", обвързаностите им.

А именно с тези зависимости те стават много лесно управляеми марионетки.

И стига с тия нови лица. Те са все старите муцуни, а новите - като пилета в кълчища.

То за всяка работа трябва не само мерак, ама и познание, образование и опит.

И най-вече житейски стаж, за да знаеш кое, как, с хората ... как да подходиш в определена ситуация или казус.

Разединението ни е най-голямото проклятие днес.

Омразата и ненавистта - също.

Ще посеем онова, което носим в самите нас.

И след това, защо се чудим какво жънем днес?

Да, ступор и разочарование, стрес и огорчение в мнозина с днешна дата.

То вече не е ясно: кое е ляво, кое е дясно.

Кои НЕ са мутри и кои са.

Вън и вътре - ама от кой: от/в затвора или от/в парламента?

А животът на обикновените граждани става от ден на ден все по-лош и по-тежък.

Хората ходят болни, кашлят, подсмърчат, пълзят със сетни сили, но не се предават.

Нали са роби за хляба си.

Цените в магазините на хранителните стоки тихомълком поскъпват ежедневно, ежечасно.

Всеки от нас го вижда по грошовете, които плаща за едни и същи неща, които преди са стрували едно, а сега - умножено по N.

Да, доходите не рестат, напротив.

Не остана семейство, което да не е ударено - я от болестта, я от безработица, съкращения, рестрикции.

Хората се чудят как да свържат двата края.

Е, спекулантите и схемаджиите - не.

Чудя се като гледам препълнените колички в магазините на едни и същи хора, за които сякаш всеки ден е Коледа!

И онези, които не слизат от джиповете си.

В кварталите вече няма място за пешеходци по улиците и тротоарите от три реда коли, сякаш всеки има най-малко по две персонални и луксозни возила.

Пънем се за хляба и за сметките.

И все нещо не достига.

Децата не ходят вече на училище, защото нали това е идеята - да бъдат безпросветни, неуки и така лесно манипулируеми.

Има Гугъл - като не знаят нещо се допитват до него.

Непрекъснато.

А утре, ако някой дръпне шалтера на мрежата, какво правим???

А и в нета: КОЕ е истина, КОЕ - манипулация?

Истината и Лъжата вече вървят ръка за ръка за всичко.

И надделява по-кресливият тон, по-агресивният, по-натрапчивият.

И една лъжа, когато се повтаря многократно - се набива в съзнанието на хората като истина.
След време тази Лъжа започва да се котира, възприема, пробутва и налага като "Истина".
А онези, които не искат да мислят, гугъл-потребителите, безпаметните, късопаметните и незаинтересованите, които гледат ден да мине - друг да дойде, с мълчанието си официализират тази лъже-истина за вярната теза.
Така с времето тя се утвърждава за верния алгоритъм и твърдение и става новата "Истина", удобна на силните на деня.

Нормалността бе изтикана в ъгъла и изтласкана от агресията, цинизма на арогантността.

На път е съвсем да изчезне.

Онези, които имат пари могат да правят всичко, да си купят всичко и всеки в държавата ни,  няма граници за тях за нищо.

Ако нещо се обърка много - правят си партия и готово.

Купуват си медия и малко журналисти.

Ако не телевизия, поне няколко сайта.

И започват да воюват с опонентите си.

Важното е да крещят, че те са правите!

И да говорят като последна инстанция!

И готово - всичко е наред!

В държавата Абсурдистан вече няма правила, няма морал, няма Истина, няма справедливост, няма честност, етика.

НЯМА, НЯМА, НЯМА!

Всичко хубаво, истинско, честно, принципно, етично и морално се изтрива и подменя всеки ден.

Ами това е реалността, какво да си кривим душата.

Новинарските емисии приличат на криминално-апокалиптична хроника: убити, ранени, умрели, наводнени, скандали, реплики-дуплики, заловени, разкрити, някакви обвинени пак щели да бъдат издирвани и съдени, катастрофи, откраднати пари, разрушения, изявления, обяснения ...
После - нов сериал или реалити шоу и готово ...
Хляб и зрелища! Тълпата е доволна!

Забелязвате ли, че от тв емисиите ИЗЧЕЗНАХА културните новини и репортажите?

Че кой иска да гледа нещо позитивно, нещо градивно, нещо смислено.

Дори в предаванията за култура се търси интригата, скандалът, сблъсъкът на този с онзи.

Всичко трябва да се тресе от отрицание, негативизъм, деструкция.

Такъв е всеобщият план на разрушението.

От всякъде бълват анализатори, пророци, нЕкакви политици са се пръкнали, орисници, водачи.

Аман, бе! В тая малка България.

Където бръкна - било във Фейсбук, било в Ю Туб, било в хаотично в мрежата: някой крещи за нещо, обяснява как другият ..., отрича, анализира, нагнетява напрежения и страсти.

КАЗАН, който ври!

В чистилище сме.

А никой от нас не иска да потърси Светлината, да се поучи от уроците и грешките през годините.

Нямаме ли истински водачи, с добри сърца и харизма, с мъдрост и сила?

Писна ми от поставени и посочени от задкулисните сили персонажи, полуграмотни, полуидиоти.

И всеки ти обяснява, че по-добър и компетентен от него няма.

Карат ни да сравняваме и да избираме измежду телохранители - пожарникари, музиканти - чалгари, утвърдени делавераджии, адвокати на ъндърграунда, схемаджии, щатни партийни апаратчици - функционери, агенти на ДС, примрели лисици, идиоти-интриганти, бизнесмени нагли, претенденти всякакви ...

Ще се гърчим и ще врим в казана.

Не знам дали това е орисия или сами си го правим на себе си.

С мълчанието, с безгръбначието, с търпимостта към всичко и всеки, със страховете си.

Знам, че обикновените хора са на ръба на силите си, смазани и смачкани.

Защото животът им мина в мечти и надежди да гонят Михаля.

Жестоки времена.

И сякаш навсякъде властва Тъмнината.

Съкрушително!